До астрала и обратно...или какво има "отвъд"

  • 103 394
  • 1 709
  •   1
Отговори
# 1 575
  • Мнения: 5 732
Писах в друга тема, а трябваше в тази.
Разхождам си кучетата преди 2 дни и в небето пред мен виждам да лети нещо странно. Зуумвам с камерата и виждам ето този балон.

Аз го видях като 9, но може и да е 6. Както и да е. Много странно се почувствах. Като някаква буца в гърлото. Тръгнах да вървя и се обърнах на зад, а зад мен още нещо лети, но още по-високо. Зумнах много, но снимка не успях да направя. Изглеждаше като римското 1 или като буквата I. Дали това не е някакъв знак? Знам, че са липнали от някакъв празник, но в мен остана странно чувство, че това означава нещо.

# 1 576
  • Мнения: 6 863
Предстоят ти 9/6 щастливи години! Успокой се!

# 1 577
  • Мнения: 2 822
green_lizard, и в такава ситуация кое означава да си научиш урока - да останеш в токсичната връзка, защото това е твоята карма и душата ти е дошла тук затова? А може да е дошла, за да се научи да се освобождава от такива връзки, как да разберем кое е правилното?
Много е голяма отговорността аз да отговоря на тези въпроси, но ще кажа какво мисля от моя опит, с условието, че не всеки ще го е усетил като мен.🙂
Ако трябва да отговорим какво иска душата, душата търси свобода (La liberta). Уроците са строго индивидуални при всеки човек и всеки един минал през трудна връзка знае какво трябва да направи, за да пусне това бреме от себе си.. Опитът ми сочи, че когато нещо се е счупило, трябва да се разруши из основи. Никакво "ново начало" от средата. Тръгваш си, пък ако ти е писано, съдбата пак ще те срещне с този човек, но този път възнаграден с опита, който си получил.

За кармичните хора в живота ни - тях не ги търсим умишлено. Забелязваш ги или ги привличаш по един изключително ненатрапчив и, на пръв поглед, обикновен начин. И след първия досег, никога не ти стават безразлични. Провокират те по един много естествен начин, който хем те привлича, хем храни страховете ти. Както и ти тях. Това поне е от моя опит.

# 1 578
  • Мнения: 4 964
Всеки, който срещаме в живота си и остава (за известно време или за по-дълго) ни е нужен. Нищо не е случайно, даже и разминаване с непознат, който ни се е усмихнал, когато сме имали нужда и ни е предал от светлината си, за да я видим и ние.

# 1 579
  • Там където
  • Мнения: 972
Всеки, който срещаме в живота си и остава (за известно време или за по-дълго) ни е нужен. Нищо не е случайно, даже и разминаване с непознат, който ни се е усмихнал, когато сме имали нужда и ни е предал от светлината си, за да я видим и ние.

Подкрепям. Може би трябва да се отбележи, че често ни помагат не тези с които сме имали добри взаимоотношеноя, а тези проблемните.... Лошото е , че това се установява ретроспективно. Ще дам само няколко лични промера. Имах ужасни шефове в един нелек период от живота ми, но благодарение на това развих личностни качества, които са ми необходими и днес и натрупах полезен професионален опит. Освен това те бяха "катализатор" да си намеря много по-добро работно място, а не да тъпча на едно място. Също така неблагоприятна любовна развръзка ми помогна да работя и до днес в много печеливша област и.е. ако не беше това публично любовно фиаско, нямаше да приема оферта за печеливша работа и нова сфера, а още да дремя с този господинчо в зле платен администратиен сектор.... Та всеки, когото срещаме си има роля в пиесата Simple Smile

# 1 580
  • Мнения: 12 215
Имаше човек, с когото бяхме врагове със самата му поява. Този човек ми е тровил живота поне 20 години, колко съм се молила да умре и да се свърши тоя тормоз. Повечето болести, които имам са ми от него. Е, в крайна сметка този човек ми направи една от най-големите услуги през живота ми. Разбира се, направи и услуга на себе си, на мен от немай къде. Накрая даже се разделихме почти приятелски, но съм много щастлива, че вече не присъства в живота ми и се надявам никога да не се появи. Въпреки, че платих много тежка цена, мисля, че в крайна сметка нещата се подредиха по най-добър за мен начин.

# 1 581
  • Мнения: 6 863
"...колко съм се молила да умре и да се свърши тоя тормоз..." наистина ли!?

# 1 582
  • Мнения: 12 215
Ако и вие сте го преживели няма да се чудите

# 1 583
  • Мнения: 4 378
Толкова неспасяемо ли е било положението, че смъртта е изход

# 1 584
  • Мнения: 4 964
Нали знаете, че не хората с техните действия ни влияят и тормозят, а ние сами избираме да се тормозим он определено тяхно действие/бездействие.
Човек винаги има избор как да реагира, дали да се отрови, дали изобщо да не реагира или просто да си тръгне.

Когато заменим "Този много ме ядоса" с "Позволих си/избрах много да се ядосам на неговото действие", животът става много по-лесен. Единственият човек, отговорен за мен, съм аз.

# 1 585
  • Мнения: 5 732
Предстоят ти 9/6 щастливи години! Успокой се!
Благодаря ти!

# 1 586
  • Мнения: 6 917
Нали знаете, че не хората с техните действия ни влияят и тормозят, а ние сами избираме да се тормозим он определено тяхно действие/бездействие.
Човек винаги има избор как да реагира, дали да се отрови, дали изобщо да не реагира или просто да си тръгне.
...
Болднатото важи в леките случаи. Но има случаи с насилие /да не задълбавам в темата, че е тежка/, в които е трудно да се направи нещо, даже може да е трудно да се избяга от ситуацията/човека. Та да не съдим с лека ръка. Не сме били в обувките на другия.

# 1 587
  • Мнения: 6 863
За себе си казвам, че бях шокирана да го прочета. (Не съдя.)

# 1 588
  • Мнения: 4 964
Нали знаете, че не хората с техните действия ни влияят и тормозят, а ние сами избираме да се тормозим он определено тяхно действие/бездействие.
Човек винаги има избор как да реагира, дали да се отрови, дали изобщо да не реагира или просто да си тръгне.
...
Болднатото важи в леките случаи. Но има случаи с насилие /да не задълбавам в темата, че е тежка/, в които е трудно да се направи нещо, даже може да е трудно да се избяга от ситуацията/човека. Та да не съдим с лека ръка. Не сме били в обувките на другия.
Не е вярно това. Винаги има начин, стига да има желание. При насилието и жертвите на насилие има едно примирение, в следствие на манипулациите и психическия натиск. Да, в главата ти е замъглено и не можеш да преценяваш трезво, но ако искаш да се измъкнеш, има достатъчно начини и източници на помощ и съдействие. Другото са оправдания и нежелание да се излезе от зоната на комфорт, нежелание за промяна. "Ще го напусна, ама къде ще ида. Я, по-добре да си търпя".
Давам пример с мацката, която избяга от насилника си с двете им деца на почивката в Истанбул. Щом тя може, всеки го може. Wink
Всичко е личен избор, даже и смъртта. Има хора, които са с рак 4та степен, който се връща 100 пъти, борят се и оздравяват (пример Нана), има и такива, които като чуят диагнозата, се предават и си заминават за месец, два. Всичко е избор и вяра в собствената сила. Другото са оправдания, непоемане на отговорност и people pleasing

# 1 589
  • Мнения: 6 917
Само чукам на дърво да не ми се налага да се боря с такива неща. Работя в сферата на здравеопазването, силата на духа, желанието за борба ... ами и те не са неизчерпаем източник.
А има и вариант да го погледнем така - такава е съдбата на човека, т.е. така е пожелала душата, и затова някои хора не се борят много и/или докрай.

Общи условия

Активация на акаунт