Е, по човешки погледнато е страшно - всички сме аз. Но ха, кажи, че ти/аз си/съм и Тръмп, и Хитлер, и магазинерката в Била, и ученикът бързащ за училище. Ми, не, няма как да го осмислим в ежедневието. Така че, всичко е наред. 
- Публикувана: 7 юни 2023, 01:22 ч.
- Последно мнение: 5 апр. 2024, 16:46 ч.
До астрала и обратно...или какво има "отвъд"
Не, не, мисля, че Ън има предвид, че всички светлинки, които са я съпровождали в Нирвана или където е била, са били все Тя, все нейното Аз. Т.е. Ън във всичките и инкарнации, а не някой друг/други. Тръмп ще има своите светлинки, Хитлер има своите, а Ън нейните. Чувствала се е прекрасно сред "свои", но после е осъзнала, че "своите" са били всъщност само Тя, само нейния Аз, а си е мислила(предполагам), че това са нейните сродни светлинки и тя е сред тях, сред свои. Поне аз така го разбрах споделеното.
Всички сме едно цяло, но тя е почувствала вселенската самота сред себе си. Била е на място където всички са Тя и не е имало други.
Това звучи кофти откъм самотното преживяване сред други твои Ти, колкото и да не е самотно, защото пък кой е най добър за себе си - Ти и само Ти можеш да общуваш с Ти така както можеш, трябва и се налага. Ти си всичко, Ти си Вселената, Ти си Бог във своята Вселена.
Това звучи кофти откъм самотното преживяване сред други твои Ти, колкото и да не е самотно, защото пък кой е най добър за себе си - Ти и само Ти можеш да общуваш с Ти така както можеш, трябва и се налага. Ти си всичко, Ти си Вселената, Ти си Бог във своята Вселена.
...
А докато имаме тела, мислим с телата си много повече, отколкото го осъзнаваме.
А докато имаме тела, мислим с телата си много повече, отколкото го осъзнаваме.
Но пък това мислене, долу, вярно или не, ми помага да не съдя хората много. Защото сме или ще бъдем и на тяхно място.
И това, ама и другото - по-общото. Нали всички сме едно цяло, част от Божията частица или там както се нарича в различните вярвания и учения.
Нали всички сме едно цяло, част от Божията частица или там както се нарича в различните вярвания и учения. 
Но пък това мислене, долу, вярно или не, ми помага да не съдя хората много. Защото сме или ще бъдем и на тяхно място.
И това, ама и другото - по-общото. Нали всички сме едно цяло, част от Божията частица или там както се нарича в различните вярвания и учения.
Нали всички сме едно цяло, част от Божията частица или там както се нарича в различните вярвания и учения. 
Аз да попитам в съвсем друга насока. Има ли някои от вас, които съзнателно манифестират неща? Фокусирате ли се върху нещото, което искате или просто си го помисляте веднъж и то се случва?
Не съм запозната с детайлите и практиките за манифестиране. Знам, че има такива, но не съм се занимавала. Ако обаче си помисля нещо- от дреболия като предмет, вещ, която искам до по-големи неща (някой съм си харесала, а той не ми обръща внимание, някой ме дразни и искам да се махне, искам голям житейски проблем да приключи и т.н.) винаги ми се е получавало... Но за такива като мен важи правилото че най-много проляти сълзи са от сбъднати мечти, така че гледам много да не се мераклисвам вече
ако нещо е за мен ще ми се даде.
Но пък това мислене, долу, вярно или не, ми помага да не съдя хората много. Защото сме или ще бъдем и на тяхно място.
И това, ама и другото - по-общото. Нали всички сме едно цяло, част от Божията частица или там както се нарича в различните вярвания и учения.
Нали всички сме едно цяло, част от Божията частица или там както се нарича в различните вярвания и учения. Т.е. не виждам смисъл да се мъча да харесам хора, които някак си не харесвам. Понякога става, но от само себе си. Ако не става, просто действам с/около тях като робот - без емоции. 
При мен е проработвало, но често това е било със седмици и месеци фокус върху дадено нещо. Отдавам го на ниска вибрация, иначе би станало много по-бързо. Но имам и неща, към които се стремя с години и постоянно удрям на камък. Тук постоянно чета, че ако нещо не е за мен, няма да ми се даде. И разбирам, че даденото нещо щом с години не ми се дава, значи няма смисъл да се стремя и да продължавам да се бутам. Не знам къде да си "вложа" енергията вече. Това, което искам да стане, не става.
При мен е проработвало, но често това е било със седмици и месеци фокус върху дадено нещо. Отдавам го на ниска вибрация, иначе би станало много по-бързо. Но имам и неща, към които се стремя с години и постоянно удрям на камък. Тук постоянно чета, че ако нещо не е за мен, няма да ми се даде. И разбирам, че даденото нещо щом с години не ми се дава, значи няма смисъл да се стремя и да продължавам да се бутам. Не знам къде да си "вложа" енергията вече. Това, което искам да стане, не става.
Не визирам случаите, когато нещото е възможно или смислено да стане само до определен момент или се появяват други обстоятелства, които правят търсенето безпредметно.