- Публикувана: 10 юни 2023, 07:55 ч.
- Последно мнение: 14 окт. 2023, 21:36 ч.
С какво ви дразнят майките (не майките ви).
Повечето деца се научават бързо за домашните, не е някаква висша математика, че сега и за това да се тупаме в гърдите. Случва се някоя близка майка да ме пита за уточнение, защото един разбрал рисунка, друг описание, има по—заблеяни деца, какво да се прави. Точно пък за това не ме дразни никой с нищо!
Е да де, майките им ме дразнят. Не децата, не това, че са разсеяни или направо мързеливи, и ние сме били такива. Майките обаче са се превърнали в някакви квачки, чието ежедневие се върти само около децата. И как последните да пораснат и да спрат да бъдат разсеяни? Как да се научат на отговорности? Трябва да им го позволим все някога.
Е да де, майките им ме дразнят. Не децата, не това, че са разсеяни или направо мързеливи, и ние сме били такива. Майките обаче са се превърнали в някакви квачки, чието ежедневие се върти само около децата. И как последните да пораснат и да спрат да бъдат разсеяни? Как да се научат на отговорности? Трябва да им го позволим все някога.
Докато всичко им се дава наготово и се прави за тях, няма да се научат да са самостоятелни, но то се почва от рано не на 15-17г. Аз за детската градина си знаех, че трябва да си приготвя чантата ( естествено минаваше инспекция, но майка ми ме оставяше сама да си я подготвя) и беше пак моя отговорност да си я взема и нося и тн. Сега често чувам от майки дори и на 1-2 клас деца "забравих чантата".... Ами първокласника как смята да ходи на училище без чанта? Мозъка, ако не се тренира да помни и мисли си закърнява.
Съгласна съм с това. Ето, сега пак се разписаха. Какво било домашното по английски за утре. Майките. Ще кажеш, че те ще го пишат. Тези деца, болшинството, са заедно дотук 4 години. И все още не са се научили да се питат едно друго, а трябва мама да пита и да каже на златното какво домашно има за писане. И за мама е съвсем нормално това. Ми завеяни били, какво да ги правиш... Пети клас бе! А аз моята я уча вече сама да си прави обяда като се прибере вкъщи с автобуса.
И после твоята дъщеря, която теоретично готви от 5 клас, ще трябва да си хареса един от тия дето мама му търси домашното...Тегава работа. Аз още не съм родила, но си ми е страшно около какви деца и хора ще си отглеждам детето определено, че положението е направо страшно.
Отделно миналата година инцидентно попаднах на рожден ден в детски кът. Шокът в мен се появи, когато момче на 3-4 г възраст отиде да суче от майка си между игрите. Знам, че много хора са за "дългото кърмене", но смятам лично, че ако детето може да дъвче пържола, няма никаква работа да ти дъвче циците. Аз лично бях в ступор. Не го разбирам и не го приемам, но всеки с вкуса си, но за мен това вече е симптом на проблем.
Отделно миналата година инцидентно попаднах на рожден ден в детски кът. Шокът в мен се появи, когато момче на 3-4 г възраст отиде да суче от майка си между игрите. Знам, че много хора са за "дългото кърмене", но смятам лично, че ако детето може да дъвче пържола, няма никаква работа да ти дъвче циците. Аз лично бях в ступор. Не го разбирам и не го приемам, но всеки с вкуса си, но за мен това вече е симптом на проблем.
Аз не помня моята майка да е питала други родители какво е домашното. Ако не знам, отивам без домашно.
Иначе предполагам е някакъв страх да не се изложат като родители, ако детето им не е подготвено. Знам ли... аза мен най-нормалното нещо е детето само да си следи кое как и да се учи да слуша. Като не е разбрало, пита веднага учителя. Ако има трудности и въпроси към домашното, в следващия час учителят да обясни още веднъж. Ако и тогава не стават нещата, тогава вече да се включва родител или частен учител.
Но тук се иска и разбиране на учителя какво всъщност значи даването на домашно, а не веднага да врътне двойката, че детето не е написало домашното.
Иначе предполагам е някакъв страх да не се изложат като родители, ако детето им не е подготвено. Знам ли... аза мен най-нормалното нещо е детето само да си следи кое как и да се учи да слуша. Като не е разбрало, пита веднага учителя. Ако има трудности и въпроси към домашното, в следващия час учителят да обясни още веднъж. Ако и тогава не стават нещата, тогава вече да се включва родител или частен учител.
Но тук се иска и разбиране на учителя какво всъщност значи даването на домашно, а не веднага да врътне двойката, че детето не е написало домашното.
О, в 5 клас съм питала и аз. С идеята детето да се научи постепенно само. Е, оставих го сам по едно време и резултата беше - много пъти без домашно на училище. Хич не ми беше добре, да кажа. Обясних му, че ще го оставя да повтаря 5 клас и да иде с малките догодина пак 5 клас. Това го стресна донякъде, но пак ходи на частна занималня. Понеже аз нямам излишни нерви. В 6 клас забелязвах напредък и желание, които ме изненадаха приятно. Сега е 7-ми и нищо не смея да кажа още 
Очевидно така се родителства в днешно време който има ученици. Пети клас даже е добре. Позната ми обяснява как трябвало да проверява синът ѝ дали си е написал домашните, че го мързяло. После каза как ѝ звънял настоятелно през работно време да пита какво да прави, понеже го боляла главата. Казала му да вземе парацетамол и после да си пише домашните. Бях останала с впечатление, че детето е на 10-12. Не, на 15 е.
ПП: да допълня, че все пак сме в темата за дразненето, не ме дразни горното по никакъв начин, но наистина много ме учудва.
ПП: да допълня, че все пак сме в темата за дразненето, не ме дразни горното по никакъв начин, но наистина много ме учудва.
Разсеяни, стриктни, няма значение.
Аз ги уча, че техните отговорности са си техни, а не мои.
Редовно дори нямам идея дали имат домашни, камо ли какви са. Когато дойдат да питат, насреща сме и двамата с баща им и сме седяли и цяла нощ да пишем и да помагаме, но никога не сме търсили и ровили. Ако идат без домашно 3 пъти, в тяхното училище пишат двойки. За 1-2 пъти се намалява оценката, когато учителят се колебае между по-ниска и по-висока. За редовни и старателно писани домашни през целия срок се пише още едно 6 или се повишава оценката при колебание. Т.е. резултатът е за тях, не за мен.
По мое време нямаше имейли и мобилни телефони. Ако успеех да се чуя с някой съученик да ми каже домашните, когато отсъствам, тогава ги пишех. Ако не успявах, после наваксвах и пишех наведнъж,когато се върна в клас. Майка ми не е ходила по къщите да пита какво да пиша.
Аз ги уча, че техните отговорности са си техни, а не мои.
Редовно дори нямам идея дали имат домашни, камо ли какви са. Когато дойдат да питат, насреща сме и двамата с баща им и сме седяли и цяла нощ да пишем и да помагаме, но никога не сме търсили и ровили. Ако идат без домашно 3 пъти, в тяхното училище пишат двойки. За 1-2 пъти се намалява оценката, когато учителят се колебае между по-ниска и по-висока. За редовни и старателно писани домашни през целия срок се пише още едно 6 или се повишава оценката при колебание. Т.е. резултатът е за тях, не за мен.
По мое време нямаше имейли и мобилни телефони. Ако успеех да се чуя с някой съученик да ми каже домашните, когато отсъствам, тогава ги пишех. Ако не успявах, после наваксвах и пишех наведнъж,когато се върна в клас. Майка ми не е ходила по къщите да пита какво да пиша.
Понякога е от зор висенето над главата на детето. Моите родители бяха учители и много се занимаваха началните класове с мен, но последно с тях съм учила трети клас. После се прибирах и след като обядвах сядах веднага да си уча. За моето дете ученето не е приоритет, а е умно и не искам да го оставя да затъва. Бях си дала срок до края на седми клас да ръчкам, заради матурите, но не ми се получи. Просто не сяда сама. Вчера пише домашно по английски и аз седя до нея. Не мога да й помогна с граматиката, защото ми е сложна, тя и не иска, но иска да седя до нея. После помогнах малко със съчинението. Дори по ИИ за да си дорисува картината трябва да се седя до нея. Все пак училището поне до края на десети клас е задължително и децата трябва да го завършат. Все се надявам, че в един момент ще й стане интересно, ще почне сама, че не остана за кога. Поне домашните не си е забравяла тази година.
Понякога е от зор висенето над главата на детето. Моите родители бяха учители и много се занимаваха началните класове с мен, но последно с тях съм учила трети клас. После се прибирах и след като обядвах сядах веднага да си уча. За моето дете ученето не е приоритет, а е умно и не искам да го оставя да затъва. Бях си дала срок до края на седми клас да ръчкам, заради матурите, но не ми се получи. Просто не сяда сама. Вчера пише домашно по английски и аз седя до нея. Не мога да й помогна с граматиката, защото ми е сложна, тя и не иска, но иска да седя до нея. После помогнах малко със съчинението. Дори по ИИ за да си дорисува картината трябва да се седя до нея. Все пак училището поне до края на десети клас е задължително и децата трябва да го завършат. Все се надявам, че в един момент ще й стане интересно, ще почне сама, че не остана за кога. Поне домашните не си е забравяла тази година.
Лятно време, като чета, все едно отглеждаме едно и също дете. Само че моето е момче, на 11 години, шести клас. Домашни не забравя, но няма начин да ги напише, ако аз не седна до него. Не помагам, защото синът ми няма нужда от помощ, просто трябва да седя. Изключително натоварващо е, отнема ми много време, сили и енергия, но засега това е положението.