- Публикувана: 10 юни 2023, 07:55 ч.
- Последно мнение: 14 окт. 2023, 21:36 ч.
С какво ви дразнят майките (не майките ви).
Аз гласувах "Говорят само за децата си", но реално и други точки от анкетата са актуални. Аз не съм родител, а имам приятели, които вече са. Разбирам ги, че това им е ежедневието, но наистина не ми се слуша нон-стоп само за деца. Другото нещо е, че наистина сякаш гледат вече по-отвисоко на другите хора, сякаш аз не съм човек, като не съм майка. И най-любимото ми - хайде, сега ти, ти кога ще раждаш и тн. Разбира се, това не важи за всички, а само за някои, но си е дразнещо.
Тази анкета трябваше да има повече от една опции за отговори.
Имам колежка, която идва на работа заради социални контакти. Оплаква се, че няма никакви. Говори само за децата си. Само за това. Нищо друго не умее да каже. Благоразположена БЯХ към нея и исках да съм й "приятелката от работата", с която да разпуска. Не става. Понеже нямам деца, ми е неудобно да й кажа защо всъщност няма никакви контакти с хора извън родителите в детската, с които общуват само по повод събиране на пари. Знам прословутата фраза, с която ще (си) обясни защо не мога да я разбера. Слагам си банани в ушите и започнах да си мисля за нещо друго, докато разказва как са се събудили сутринта, как са ревали за чорапчето, как гърлото е зачервено и отново се е появила някаква задна хрема, довлечена от детската... Адска досада. Но и не спира да се вайка, че покрай децата с мъжа й нямат никакви приятели.
Имам колежка, която идва на работа заради социални контакти. Оплаква се, че няма никакви. Говори само за децата си. Само за това. Нищо друго не умее да каже. Благоразположена БЯХ към нея и исках да съм й "приятелката от работата", с която да разпуска. Не става. Понеже нямам деца, ми е неудобно да й кажа защо всъщност няма никакви контакти с хора извън родителите в детската, с които общуват само по повод събиране на пари. Знам прословутата фраза, с която ще (си) обясни защо не мога да я разбера. Слагам си банани в ушите и започнах да си мисля за нещо друго, докато разказва как са се събудили сутринта, как са ревали за чорапчето, как гърлото е зачервено и отново се е появила някаква задна хрема, довлечена от детската... Адска досада. Но и не спира да се вайка, че покрай децата с мъжа й нямат никакви приятели.
Мен ме дразнят, че винаги представят на бездетните си приятелки колко е яко да имаш дете и си спестяват годините недоспиване и нерви 
За протокола - майка съм на 5 годишно детенце, което обичам много, но си е голяма отговорност и има доста тегави моменти. Докато нямах дете, моите приятелки се скъсваха да се хвалят, че имат и как това осмисля живот им, как е страхотно и невероятно. Като родих и ми се такова майката от недоспиване 2 години, почнаха и те да се оплакват колко тежко им е било Доста долно и лицемерно!!!
За протокола - майка съм на 5 годишно детенце, което обичам много, но си е голяма отговорност и има доста тегави моменти. Докато нямах дете, моите приятелки се скъсваха да се хвалят, че имат и как това осмисля живот им, как е страхотно и невероятно. Като родих и ми се такова майката от недоспиване 2 години, почнаха и те да се оплакват колко тежко им е било Доста долно и лицемерно!!!
А, да! Крилатата фраза за осмисления живот. Много е приятно да слушаш, че животът ти няма смисъл, защото не отглеждаш деца.
Като цяло съм от хората, които не се "дразнят", а по-скоро намалявам контактите си с хора, които не ми допадат.
Но обобщено, не харесвам родители, които говорят само за децата си и колко велики са те. Нямам против, ако се разкаже някоя случка или нещо в контекста на разговор.
Не харесвам тези, които дават акъл кое как трябва да се случва във възпитанието на детето или как техния начин е най-правилен.
Сигурно има и други неща, но гледам да не се впрягам и, ако някой ме дразни, просто намалявам контактите по възможност до здравей-здрасти.
С познатите ми, които нямат деца, говоря за моето на абсолютния минимум. За някои хора е болезнено, че нямат (по различни причини), другите просто не ги интересува.
Но обобщено, не харесвам родители, които говорят само за децата си и колко велики са те. Нямам против, ако се разкаже някоя случка или нещо в контекста на разговор.
Не харесвам тези, които дават акъл кое как трябва да се случва във възпитанието на детето или как техния начин е най-правилен.
Сигурно има и други неща, но гледам да не се впрягам и, ако някой ме дразни, просто намалявам контактите по възможност до здравей-здрасти.
С познатите ми, които нямат деца, говоря за моето на абсолютния минимум. За някои хора е болезнено, че нямат (по различни причини), другите просто не ги интересува.
На днешно време вече не общувам много много на тема майки и деца. Все пак, все още ме дразнят майки орлици, които висят на главата на учениците. Особено 6-7 клас. Да, знам че е важно, ама ...
На днешно време вече не общувам много много на тема майки и деца. Все пак, все още ме дразнят майки орлици, които висят на главата на учениците. Особено 6-7 клас. Да, знам че е важно, ама ...
По-скоро тези, които в начален етап, до към 6-7 клас дори, ходят да се разправят с учителите за оценки.
С “просто майка” никога не съм дружала.
Категорично съм отказвала да влизам в комуникация с такива, да поддържам малък разговор, да сервилнича и да отговарям на съревнователните им въпроси. Отвратителното ми чувство за хумор ги хвърляше в джаза общо взето и само кимаха, тикайки количка.
С останалите майки лафехме за всичко, по един вкус се бяхме събрали, много сме си помагали, не сме си пречили и си живеехме прекрасно.
Категорично съм отказвала да влизам в комуникация с такива, да поддържам малък разговор, да сервилнича и да отговарям на съревнователните им въпроси. Отвратителното ми чувство за хумор ги хвърляше в джаза общо взето и само кимаха, тикайки количка.
С останалите майки лафехме за всичко, по един вкус се бяхме събрали, много сме си помагали, не сме си пречили и си живеехме прекрасно.
И преди детето, и след детето ме дразнеха и все още ме дразнят мои приятели и познати, които държат да водят децата си на събирания по женски. Всекидневието ми е достатъчно обвързано с детето ми, така че като излизаме искам да говоря за ВСИЧКО друго, но не и за това, както и не водя моето дете, защото смятам, че имам право на време за мен. Не гледам с добро око на хора, които държат за водят техните. Ок, след като за теб семейството е всичко, недей се навива на женските сбирки и си гледай семейството. Ама изобщо не питат другите дали имат нещо против, директно казват, че ще вземат детето/децата. Направих грешката да затворя очи няколко пъти, повече не. Предпочитам да пропусна отколкото да си го причиня отново. И нека поясня, че става дума за деца на 10+ години, не за бебоци, които не могат без мама.
Бебокът се понася по-лесно. Не задава въпроси, не прекъсва, не разказва забавни истории, на които трябва да се смеем и да го поощряваме. Спинка си, радваме му се, можем да си говорим за всичко, без да се съобразяваме, че на бебето няма да му е интересно.
С 10-12-годишните ми е по-сложно, защото те си очакват вниманието, контакта с тях. Сега, донякъде с телефоните, може да го игнорираш. Дават им телефоните и да се облъчват там. Но пак не му е мястото да виси на масата на възрастни и както самите родители напомнят, да слуша с едното ухо. Опасен бил, не пропускал нищо и хайдееее.... разговорът пак е в темата за сина.
С 10-12-годишните ми е по-сложно, защото те си очакват вниманието, контакта с тях. Сега, донякъде с телефоните, може да го игнорираш. Дават им телефоните и да се облъчват там. Но пак не му е мястото да виси на масата на възрастни и както самите родители напомнят, да слуша с едното ухо. Опасен бил, не пропускал нищо и хайдееее.... разговорът пак е в темата за сина.