наред си си бре.Браво на вас.
- Публикувана: 13 ян. 2007, 20:36 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2007, 00:50 ч.
Аз ли нещо не съм наред?
Какво толкова радостно виждате всички във факта, че жената реве и се чувства зле поради някакво си кратко отсъствие на мъжа си? 
Да си толкова зависим от някого, бил той и съпруга ти, не си е работа 
Аз лично съм доволно ангажирана и нямам време да поплаквам, когато мъжът ми го няма.
Да си толкова зависим от някого, бил той и съпруга ти, не си е работа Аз лично съм доволно ангажирана и нямам време да поплаквам, когато мъжът ми го няма.
Направо се чудя какво става с тези жени, на къде е тръгнал света?
Хич не ми дреме кой какво прави. Всеки да си троши глава както намери за добре. Точно това, за което питаш не го правя и лично на мен идеята не ми допада. Има хора, за които това е нормално. Няма лошо, стига всичко да е с мярка. Не бих ги съдила в никакъв случай, нито пък бих правила глобални заключения за края на света.
Какво толкова радостно виждате всички във факта, че жената реве и се чувства зле поради някакво си кратко отсъствие на мъжа си? Да си толкова зависим от някого, бил той и съпруга ти, не си е работа
Аз лично съм доволно ангажирана и нямам време да поплаквам, когато мъжът ми го няма.
Да си толкова зависим от някого, бил той и съпруга ти, не си е работа Аз лично съм доволно ангажирана и нямам време да поплаквам, когато мъжът ми го няма.
Не виждам нищо радостно в този факт. Мога да бъда пълноценен човек и в негово отсъствие.
От позицията на семейство от 5 г. (двамата сме от повече време), през които не се се делили за повече от 48 часа и не повече от 1-2 пъти в годината - т.е. постоянно сме заедно - дори в един период работехме на едно място, а сега службите ни са през 2 сгради, та заедно излизаме и заедно се прибираме (дори децата ни не вярват, че през деня мама и тати не са заедно)... Мога да кажа, че обичам много половинката си, но не страдам, когато замине някъде, защото знам, че ще се върне. Това са си само мои моменти, когато съм си същият пълноценен човек - ходя на работа, гледам си децата и т.н. Междувременно, чуваме се по телефона през 2-3 часа с дежурното: "Как си? Наред ли е всичко?" и толкова. Дори понякога точно в тези дни успявам да си почина чисто по женски - правя си маска на лицето и на косата, пия кафе с приятелки, чета списания и т.н.
Обичам и да излизам сама - дори, когато той е вкъщи - той е моята вселена, но не и единственото живо същество в нея, а аз имам приятелки и приятели/той също. При тези излизания може и да флиртувам с поглед, с жест - приятно ми е да се чувствам харесвана, но не се "свалям" и не минавам собствените си граници.
Когато съм с него, ми е хубаво, но без него светът ми не се сгромолясва.
Бракът ми не е по сметка и не е фирма за деца, но това не означава, че трябва да съм придатък на мъжа ми и да страдам, защото му се е наложило да отсъства. Нали е жив и здрав. Къде е проблемът?!
А и, когато него го няма, децата са наоколо. Ако пък аз съм някъде в командировка - тогава имам толкова работа, че изобщо не ми остава време за рев - тогава само ми липсват децата.
Обичам и да излизам сама - дори, когато той е вкъщи - той е моята вселена, но не и единственото живо същество в нея, а аз имам приятелки и приятели/той също. При тези излизания може и да флиртувам с поглед, с жест - приятно ми е да се чувствам харесвана, но не се "свалям" и не минавам собствените си граници.
Когато съм с него, ми е хубаво, но без него светът ми не се сгромолясва.
Бракът ми не е по сметка и не е фирма за деца, но това не означава, че трябва да съм придатък на мъжа ми и да страдам, защото му се е наложило да отсъства. Нали е жив и здрав. Къде е проблемът?!
А и, когато него го няма, децата са наоколо. Ако пък аз съм някъде в командировка - тогава имам толкова работа, че изобщо не ми остава време за рев - тогава само ми липсват децата.
Какви 20 години какви 5 лева 
Заживееш ли с някой, непрекъснато, всеки ден, без освежаващи дълги раздели, много по-рано изчезва сърцебиенето, замайването, мечтанията и т.н. Ми то човешкото тяло не може 20 години да е все в това прединфарктно състояние. Обичта остава, но любовта се променя, много. Сега вече гледам на всяка раздяла,като на нещо положително за нашата връзка. В началото това не беше така - не можех да мисля адекватно ако сме разделени. Това не значи,че не го обичам. Но ми се иска да пофлиртувам с някой непознат. Просто съм по-свободолюбива наура, но знам значенито на думата обич и лоялност.
Заживееш ли с някой, непрекъснато, всеки ден, без освежаващи дълги раздели, много по-рано изчезва сърцебиенето, замайването, мечтанията и т.н. Ми то човешкото тяло не може 20 години да е все в това прединфарктно състояние. Обичта остава, но любовта се променя, много. Сега вече гледам на всяка раздяла,като на нещо положително за нашата връзка. В началото това не беше така - не можех да мисля адекватно ако сме разделени. Това не значи,че не го обичам. Но ми се иска да пофлиртувам с някой непознат. Просто съм по-свободолюбива наура, но знам значенито на думата обич и лоялност.Само след две години и половина ще ти кажа може ли или не може. Откакто сме с мъжа ми не издържам да го няма около мен. Случвало се е да се разделим, но ако не се чуем по телефона един ден и полудявам. Хисторито на кю-то пък колко виртуална любов пази, един ден като остарея мога да напиша порно-роман. Даже си пазя смс-те от него като лети в чужбина - "на летището съм и чета вестник", "излитаме", "кацнах", в хотела съм", "лягам си....."(.нататък 12 импулса в минута:)) и прочие докато му трае целия път и преди да намери нет да се включи.
в добрия смисъл разбира се. За мен това да не можеш да живееш без даден човек е нещо много различно от обичта и от влюбването. Не виждам нищо общо.
Следейки с голям интерес развитието на темата, си спомних нещо Истински случай.
Преди години работех в една частна фирма. И, бъбрейки си безгрижно с колежката и един клиент - над 70-годишен, но много държелив мъж, от дума на дума стана въпрос, че въпросният ни е задължен и ни е обещал да ни черпи. Абе, колежката направо си изпроси почерпката. Човекът обаче погледна часовника си и заяви, че черпенето остава за друг път, защото трябва да нахрани жена си. Усетил втрещените ни погледи, обясни, че жена му е инвалид от няколко години и той сам се грижи за нея - готви й, храни я, къпе я, разнася я на ръце из дома им...
Тогава го попитахме защо не наеме болногледачка - човекът беше доста заможен, реститут, с печеливш бизнес и положение в града ни. Тогава той твърдо заяви, че докато е жив, докато е на крака, няма да допусне някой друг, освен него да се докосне до жена му, даже и дъщерите им. "Тази жена е светица!" - заяви той с такова благоговение, че не повярвахме на ушите си. Тогава ни разказа следната история:
След 09.09.1944 г. той е бил арестуван като политически противник на новата власт (николапетковист), осъден като враг на народа и вкаран в затвора за 10 години. Оставя млада жена с бебе на ръце. Всички имоти и пари - конфискувани. Жената - домакиня. В онези времена е било позор за един мъж жена му да работи. Значи е или пропаднал алкохолик, или абсолютен лентяй, за да не може да издържа жена и деца. Та неговата съпруга, за да оцелее, е била принудена да шие вкъщи. Как е успявала да се издържа, колко пъти са си лягали гладни с детето, за да успее да му спретне колетче за затвора, тя си знае. Единственото й излизане от къщи е било да отиде в неделя на църква (пеела в църковния хор) и веднага обратно. Сочена с пръст като жена на Враг на Народа. След години - като луда. Луда, защото категорично отказала да се разведе с него и по този начин да се спаси от преследванията и тормоза на властите и ОФ-активистите. Защото се е изпокарала с всичките си близки, които също настоявали да се разведе и да се погрижи, ако не за своето, поне за бъдещето на детето си (дете на Враг на Народа - страшна диагноза!) Жената устояла на всички атаки. Оцеляла. Отгледала детето си. И дочакала завръщането на съпруга си. Който едва тогава и то от чуждите хора, разбрал за саможертвата на жена си...
Не спомена дали го е посрещнала с "романтична изненада", само каза, че тогава са създали второто си дете...
В заключение човекът допълни, че за това, което жена му е изтърпяла заради него, не може да й се отплати и за 10 живота. И беше много искрен...
Аз на това му казвам "любов". Всичко останало е... хормони.
Преди години работех в една частна фирма. И, бъбрейки си безгрижно с колежката и един клиент - над 70-годишен, но много държелив мъж, от дума на дума стана въпрос, че въпросният ни е задължен и ни е обещал да ни черпи. Абе, колежката направо си изпроси почерпката. Човекът обаче погледна часовника си и заяви, че черпенето остава за друг път, защото трябва да нахрани жена си. Усетил втрещените ни погледи, обясни, че жена му е инвалид от няколко години и той сам се грижи за нея - готви й, храни я, къпе я, разнася я на ръце из дома им...
Тогава го попитахме защо не наеме болногледачка - човекът беше доста заможен, реститут, с печеливш бизнес и положение в града ни. Тогава той твърдо заяви, че докато е жив, докато е на крака, няма да допусне някой друг, освен него да се докосне до жена му, даже и дъщерите им. "Тази жена е светица!" - заяви той с такова благоговение, че не повярвахме на ушите си. Тогава ни разказа следната история:
След 09.09.1944 г. той е бил арестуван като политически противник на новата власт (николапетковист), осъден като враг на народа и вкаран в затвора за 10 години. Оставя млада жена с бебе на ръце. Всички имоти и пари - конфискувани. Жената - домакиня. В онези времена е било позор за един мъж жена му да работи. Значи е или пропаднал алкохолик, или абсолютен лентяй, за да не може да издържа жена и деца. Та неговата съпруга, за да оцелее, е била принудена да шие вкъщи. Как е успявала да се издържа, колко пъти са си лягали гладни с детето, за да успее да му спретне колетче за затвора, тя си знае. Единственото й излизане от къщи е било да отиде в неделя на църква (пеела в църковния хор) и веднага обратно. Сочена с пръст като жена на Враг на Народа. След години - като луда. Луда, защото категорично отказала да се разведе с него и по този начин да се спаси от преследванията и тормоза на властите и ОФ-активистите. Защото се е изпокарала с всичките си близки, които също настоявали да се разведе и да се погрижи, ако не за своето, поне за бъдещето на детето си (дете на Враг на Народа - страшна диагноза!) Жената устояла на всички атаки. Оцеляла. Отгледала детето си. И дочакала завръщането на съпруга си. Който едва тогава и то от чуждите хора, разбрал за саможертвата на жена си...
Не спомена дали го е посрещнала с "романтична изненада", само каза, че тогава са създали второто си дете...
В заключение човекът допълни, че за това, което жена му е изтърпяла заради него, не може да й се отплати и за 10 живота. И беше много искрен...
Аз на това му казвам "любов". Всичко останало е... хормони.
dessie07, а как така изобщо имаш такива познати, които вилнеят по дискотеки без мъжете си? Защо поддържаш контакти с тях, това би могло да е заразно
[/quo
Това са хора с които съдбата ме е срешнала неволно, т.е. колежки, клиентки и други такива, с които не поддържам приятелски отношения, но съм ги чувала да си разправят какви ли не истории. И това ме дразни още повече-поне да не го разправят на всеослушание.
пуснах темата защото ми беше интересно да разбера вашето мнение. Бях провокирана от липсата на съпруга ми (в командировка е) и съвсем случайно се сетих че една колежка все казва как чака с нетърпение мъжа й да замине на някъде за да може тя да си излиза и да се прибира когато си иска и другите работи. В други моменти пък въпросната дама разказва надълго и наширо колко щастливо семейство са. Това не е ли тъпо?
Аз на това му казвам "любов". Всичко останало е... хормони.
Възхищавам се на жената и на мъжът й, но не мисля, че трябва да станем и ние на по 70 години, за да се признаят чувствата ни за нещо повече от хормони. Е, да, за някои щом няма хормони, няма и любов... 
Чудя се тогава какво ли свързва двама души, когато няма хормони и флуиди, няма секс, няма изгода... А, какво ли ще да е то?
Чудя се тогава какво ли свързва двама души, когато няма хормони и флуиди, няма секс, няма изгода... А, какво ли ще да е то?
Това са хора с които съдбата ме е срешнала неволно, т.е. колежки, клиентки и други такива, с които не поддържам приятелски отношения, но съм ги чувала да си разправят какви ли не истории. И това ме дразни още повече-поне да не го разправят на всеослушание.
пуснах темата защото ми беше интересно да разбера вашето мнение. Бях провокирана от липсата на съпруга ми (в командировка е) и съвсем случайно се сетих че една колежка все казва как чака с нетърпение мъжа й да замине на някъде за да може тя да си излиза и да се прибира когато си иска и другите работи. В други моменти пък въпросната дама разказва надълго и наширо колко щастливо семейство са. Това не е ли тъпо?
пуснах темата защото ми беше интересно да разбера вашето мнение. Бях провокирана от липсата на съпруга ми (в командировка е) и съвсем случайно се сетих че една колежка все казва как чака с нетърпение мъжа й да замине на някъде за да може тя да си излиза и да се прибира когато си иска и другите работи. В други моменти пък въпросната дама разказва надълго и наширо колко щастливо семейство са. Това не е ли тъпо?
Това са хора с които съдбата ме е срешнала неволно, т.е. колежки, клиентки и други такива, с които не поддържам приятелски отношения, но съм ги чувала да си разправят какви ли не истории. И това ме дразни още повече-поне да не го разправят на всеослушание.
пуснах темата защото ми беше интересно да разбера вашето мнение. Бях провокирана от липсата на съпруга ми (в командировка е) и съвсем случайно се сетих че една колежка все казва как чака с нетърпение мъжа й да замине на някъде за да може тя да си излиза и да се прибира когато си иска и другите работи. В други моменти пък въпросната дама разказва надълго и наширо колко щастливо семейство са. Това не е ли тъпо?
пуснах темата защото ми беше интересно да разбера вашето мнение. Бях провокирана от липсата на съпруга ми (в командировка е) и съвсем случайно се сетих че една колежка все казва как чака с нетърпение мъжа й да замине на някъде за да може тя да си излиза и да се прибира когато си иска и другите работи. В други моменти пък въпросната дама разказва надълго и наширо колко щастливо семейство са. Това не е ли тъпо?
Пък може да го е казала на майтап. Все пак не ти е приятелка, за да отсяваш емоциите във всяко изказване и приемаш нещата буквално. Но, дори и да е говорела сериозно и последващото й твърдение за "щастливо семейство" не са несъвместими понятия. Да, колкото и да ти е чудно - не са за някои. В човешките отношения няма само черно и бяло и човек не бива да отрича нещо, само защото не го разбира....