Аз ли нещо не съм наред?

Дай Боже всекиму такава голяма любов.  А пък ако и той чувства същото - какво повече можеш да искаш?

И аз излизам с приятелки , но това не означава, че не обичам съпруга си. Излизам, без да е заминал в командировка. 
А за семейните жени , които се свалят с непознати- НЕ одобрявам подобено поведение 

Ти си си наред мила,радвай се че не сте си омръзнали още и се обичате така,то рутината рано или късно се настанява в отношенията между двама души,ти доколко ще я допуснеш е личен избор.Това,че има около теб друг тип отношения,не бива да те тревожи,не ги вземай за пример,аз съм сигурна,че ти завиждат много за тези ти отношения.Пожелавам ти да си все така влюбена и обичана.От това по хубаво няма.А другите,те не че се мразят,те просто се търпят,но лично аз ако ми се вилнееше още,нямаше да живея с някого,да го чакам да изчезне за да беснея из заведениятя.Не не толерирам подобно поведение,за всяко нещо си има време и моето е отминало

Не одобрявам свалките навън, както и другата крайност- да срастнеш с мъжа си и той да е единственият смисъл в живота ти.

Наслаждавай се на всеки миг, в който се обичате така лудо!!!

  и аз съм на същото мнение

Защо да не излезе да се забавлява. Напълно нормално е, поне за мен.Виж свалки и такива не ги одобрявам.

Мъжът ми пътува по седем месеца. Много плача като заминава и много ми липсва през цялото време. Но като имам възможност винаги излизам, само да успея да уредя и двете деца. Не ме интересуват свалките, просто трябва да разпусна иначе

dessie07, много си си наред даже  Аз не съм се "сраснала с половинката", но без него нищо не е същото. Често и той ми е казвал, че трябва да съм наоколо, за да бъде всичко "наред"  Незнам защо е така. Наистина много от познатите ни просто се изтърпяват, а аз го обичам повече от преди 

Мисля, че повечето тук сме минали през тази изпепеляваща любов.
За съжаление, житейски факт е, че в момента, когато в семейството се появи дете/деца, вече не е същото.
Тогава вече децата са обект на обожествяване и изпепеляващи страсти, съпругът минава на по-заден план, самата любов се трансформира. Не, че я няма, не, че не е силна, просто е... по-различна.
И така трябва да бъде, мисля аз. 

И ние сме така.
Права е Кака Сийка, че след раждането на децата, отношенията търпят промяна, но е факт, че не можем един без друг - не е само въпрос на страст, просто се чувстваме като едно цяло, добре ни е заедно, взаимно се допълваме, и двамата имаме нужда от присъствието на другия, за да ни е добре.

Аз пък не съм съгласна, че любовта се трансформира. Това просто е друга любов. Все едно да кажеш, че спираш да обичаш майка си и баща си, след като срещнеш мъжа на живота си. 
И моят мъж пътува по 5 - 6 месеца и сега в момента го няма, а аз съм сама с детето. Но аз го обичам все повече и повече и само чакам да се върне за да му направя романтична изненада.  Въпрос на желание е да се поддържа огъня.
А ти мила dessie07 просто приеми, че хората са различни - такива като нас се женят по любов и се надяват да е завинаги; има и други, обаче, за които бракът е фирма за отглеждане на деца /сега да не ме разбебете погрешно, че визирам някои от горните постинги/. За твое успокоение мога да ти кажа, че вторите винаги завиждат на първите, дори и да не си го признават публично

Щастливка! 
Ти поживей с някого 20 години, но непрекъснато да сте заедно, всеки ден, без романтични раздели и срещи след няколкомесечни командировки, да те питам как се поддържа огън и дали ще ти се разтреперват колената, щом го зърнеш. 
О, забравих! Само вие си обичате мъжете, другите се женят по сметка или заради децата... 

И аз тогава все повече го обичам 
майтапче
Как`Сийка е абсолютно права 
Малки сте още , за да го разберете правилно 

Какви 20 години какви 5 лева  Заживееш ли с някой, непрекъснато, всеки ден, без освежаващи дълги раздели, много по-рано изчезва сърцебиенето, замайването, мечтанията и т.н. Ми то човешкото тяло не може 20 години да е все в това прединфарктно състояние. Обичта остава, но любовта се променя, много. Сега вече гледам на всяка раздяла,като на нещо положително за нашата връзка. В началото това не беше така - не можех да мисля адекватно ако сме разделени. Това не значи,че не го обичам. Но ми се иска да пофлиртувам с някой непознат.  Просто съм по-свободолюбива наура, но знам значенито на думата обич и лоялност.

Обичам съпруга си(надявам се и той мене ),но не сме от семействата,които са се "срастнали"...И двамата излизаме поотделно,включително вечер.Аз по-рядко,по разбираеми причини...Имаме различни интереси,както и познати,и затова почти не се мъкнем заедно,освен в случаите,когато имаме работа,или трябва да ме закара с децата някъде.
Моя много близка приятелка,с която без проблем се виждаме през седмицата,дойде ли събота и неделя просто не я търси-тя е с мъжа си Така го разбира,така го прави...Аз не съм чаак толкова зависима от присъствието и компанията на мъжа ми и през повечето време оцелявам и без него.

 На 10,01,2007г празнувахме 10 годишнина от свадбата и мога да кажа, че през годините връзката ни става все по-силна! Обичам да съм с него, колкото се може повече, най- добре се забавлявам, когато сме заедно!
  Не съм зависима от него или пристрастена, когато не сме заедно не се чуввствам половин човек, но бих предпочела да сме. Той е най- близкият ми приятел, предпочитам го пред всички останали!
  Затова мисля, че съвсем си си наред!

знаех си, че все някой ще реши да изтълкува думите ми като обвинение, въпреки, че изобщо нямах вас предвид; здраве да е; прилича малко на приказката за гузния и бягането

Абе, и аз усетих същия намек като Как' Сийка. Може да съм гузна, знае ли се, но всички подобни изказвания за мен звучат така -  ние сме идеални, а вие сте прости! Макар че е формулирана по обратния начин. И аз нищо лично! 

Мама дона, не обръщай внимание. Има хора, които никога няма да разберат смисъла на семейни взаимоотношения от моряшки тип.

Ахаа, ето го ключът от палатката. Семейни взаимоотношения от моряшки тип. Наистина това е нещо, непознато за мен и не го намирам за срамно  . Но всъщност това ли се разисква в темата? Съжалявам ,че не съм разбрала! 

Както и да е...

Да знаете, момичета, много ми е приятно, че има толкова щастливи семейства  И няма значение дали е моряшка, любовта си е любов - винаги е красива  Определено ме настройвате позитивно   

вижте сега, аз не съм имала намерение да обиждам никого; 
само мисля, че е по-добре да си влюбена в мъжа си, отколкото отегчена и търсеща забавления другаде; още повече на моите 28 години; наречете ме задръстена... затова казвам на момичето да не се притеснява от чувствата си;
А колкото до моряшката любов като си помисля на какви случки съм попадала точно с тези жени... ; прекалено много уважавам себе си, за да живея в такъв брак;

Tези случки съм ги игнорирала в съзнанието си въпреки, че все ще се намери някой да напомни за тях.
Това което исках да кажа е, че любовта е страхотна. Просто обичам един мъж безумно (вече 8г). Него го няма и аз винаги го чакам, това е!

Само след две години и половина ще ти кажа може ли или не може. Откакто сме с мъжа ми не издържам да го няма около мен. Случвало се е да се разделим, но ако не се чуем по телефона един ден и полудявам. Хисторито на кю-то пък колко виртуална любов пази, един ден като остарея мога да напиша порно-роман. Даже си пазя смс-те от него като лети в чужбина - "на летището съм и чета вестник", "излитаме", "кацнах", в хотела съм", "лягам си....."(.нататък 12 импулса в минута:)) и прочие докато му трае целия път и преди да намери нет да се включи.   

  ставаме две; ние пък сме заедно от 7 години; и не винаги сме били разделени за дълго;

Много се радвам за теб!
Пожелавам на всеки такава любов!

А по другата тема - не не одобрявам!

наред си си бре.Браво на вас.

Какво толкова радостно виждате всички във факта, че жената реве и се чувства зле поради някакво си кратко отсъствие на мъжа си?  Да си толкова зависим от някого, бил той и съпруга ти, не си е работа 

Аз лично съм доволно ангажирана и нямам време да поплаквам, когато мъжът ми го няма.

Е това изречение ме хвърли в оркестъра
Хич не ми дреме кой какво прави. Всеки да си троши глава както намери за добре. Точно това, за което питаш не го правя и лично на мен идеята не ми допада. Има хора, за които това е нормално. Няма лошо, стига всичко да е с мярка. Не бих ги съдила в никакъв случай, нито пък бих правила глобални заключения за края на света.

dessie07, а как така изобщо имаш такива познати, които вилнеят по дискотеки без мъжете си? Защо поддържаш контакти с тях, това би могло да е заразно 

И аз съм на това мнение. Чак пък да се разрева, защото е отишъл някъде за няколко дена  Не виждам нищо радостно в този факт.
Мога да бъда пълноценен човек и в негово отсъствие.

От позицията на семейство от 5 г. (двамата сме от повече време), през които не се се делили за повече от 48 часа и не повече от 1-2 пъти в годината - т.е. постоянно сме заедно - дори в един период работехме на едно място, а сега службите ни са през 2 сгради, та заедно излизаме и заедно се прибираме (дори децата ни не вярват, че през деня мама и тати не са заедно)... Мога да кажа, че обичам много половинката си, но не страдам, когато замине някъде, защото знам, че ще се върне. Това са си само мои моменти, когато съм си същият пълноценен човек - ходя на работа, гледам си децата и т.н. Междувременно, чуваме се по телефона през 2-3 часа с дежурното: "Как си? Наред ли е всичко?" и толкова. Дори понякога точно в тези дни успявам да си почина чисто по женски - правя си маска на лицето и на косата, пия кафе с приятелки, чета списания и т.н.
Обичам и да излизам сама - дори, когато той е вкъщи - той е моята вселена, но не и единственото живо същество в нея, а аз имам приятелки и приятели/той също. При тези излизания може и да флиртувам с поглед, с жест - приятно ми е да се чувствам харесвана, но не се "свалям" и не минавам собствените си граници.
Когато съм с него, ми е хубаво, но без него светът ми не се сгромолясва.
Бракът ми не е по сметка и не е фирма за деца, но това не означава, че трябва да съм придатък на мъжа ми и да страдам, защото му се е наложило да отсъства. Нали е жив и здрав. Къде е проблемът?!
А и, когато него го няма, децата са наоколо. Ако пък аз съм някъде в командировка - тогава имам толкова работа, че изобщо не ми остава време за рев - тогава само ми липсват децата.

Ако кажеш и,че след близо 20 години като видиш още ти се замайва главата, подкосяват краката и получаваш сърцебиене вече ще падна  в добрия смисъл разбира се. За мен това да не можеш да живееш без даден човек е нещо много различно от обичта и от влюбването. Не виждам нищо общо.

Следейки с голям интерес развитието на темата, си спомних нещо  Истински случай.
Преди години работех в една частна фирма. И, бъбрейки си безгрижно с колежката и един клиент - над 70-годишен, но много държелив мъж, от дума на дума стана въпрос, че въпросният ни е задължен и ни е обещал да ни черпи. Абе, колежката направо си изпроси почерпката. Човекът обаче погледна часовника си и заяви, че черпенето остава за друг път, защото трябва да нахрани жена си. Усетил втрещените ни погледи, обясни, че жена му е инвалид от няколко години и той сам се грижи за нея - готви й, храни я, къпе я, разнася я на ръце из дома им...
Тогава го попитахме защо не наеме болногледачка - човекът беше доста заможен, реститут, с печеливш бизнес и положение в града ни. Тогава той твърдо заяви, че докато е жив, докато е на крака, няма да допусне някой друг, освен него да се докосне до жена му, даже и дъщерите им. "Тази жена е светица!" - заяви той с такова благоговение, че не повярвахме на ушите си. Тогава ни разказа следната история:
След 09.09.1944 г. той е бил арестуван като политически противник на новата власт (николапетковист), осъден като враг на народа и вкаран в затвора за 10 години. Оставя млада жена с бебе на ръце. Всички имоти и пари - конфискувани. Жената - домакиня. В онези времена е било позор за един мъж жена му да работи. Значи е или пропаднал алкохолик, или абсолютен лентяй, за да не може да издържа жена и деца. Та неговата съпруга, за да оцелее, е била принудена да шие вкъщи. Как е успявала да се издържа, колко пъти са си лягали гладни с детето, за да успее да му спретне колетче за затвора, тя си знае. Единственото й излизане от къщи е било да отиде в неделя на църква (пеела в църковния хор) и веднага обратно. Сочена с пръст като жена на Враг на Народа. След години -  като луда. Луда, защото категорично отказала да се разведе с него и по този начин да се спаси от преследванията и тормоза на властите и ОФ-активистите. Защото се е изпокарала с всичките си близки, които също настоявали да се разведе и да се погрижи, ако не за своето, поне за бъдещето на детето си (дете на Враг на Народа - страшна диагноза!) Жената устояла на всички атаки. Оцеляла. Отгледала детето си. И дочакала завръщането на съпруга си. Който едва тогава и то от чуждите хора, разбрал за саможертвата на жена си...
Не спомена дали го е посрещнала с "романтична изненада", само каза, че тогава са създали второто си дете...
В заключение човекът допълни, че за това, което жена му е изтърпяла заради него, не може да й се отплати и за 10 живота. И беше много искрен...
Аз на това му казвам "любов". Всичко останало е... хормони.

Как`Сийка, много хубава история, накара ме да се просълзя   

dessie07, а как така изобщо имаш такива познати, които вилнеят по дискотеки без мъжете си? Защо поддържаш контакти с тях, това би могло да е заразно 
[/quo
Това са хора с които съдбата ме е срешнала неволно, т.е. колежки, клиентки и други такива, с които не поддържам приятелски отношения, но съм ги чувала да си разправят какви ли не истории. И това ме дразни още повече-поне да не го разправят на всеослушание.
пуснах темата защото ми беше интересно да разбера вашето мнение. Бях провокирана от липсата на съпруга ми (в командировка е) и съвсем случайно се сетих че една колежка все казва как чака с нетърпение мъжа й да замине на някъде за да може тя да си излиза и да се прибира когато си иска и другите работи. В други моменти пък въпросната дама разказва надълго и наширо колко щастливо семейство са. Това не е ли тъпо?

Възхищавам се на жената и на мъжът й, но не мисля, че трябва да станем и ние на по 70 години, за да се признаят чувствата ни за нещо повече от хормони.

Е, да, за някои щом няма хормони, няма и любов... 
Чудя се тогава какво ли свързва двама души, когато няма хормони и флуиди,  няма секс, няма изгода... А, какво ли ще да е то? 

Дали ми потичат "хормонални" сълзи всяка Коледа от 4 години насам, когато не мога да я прекарам заедно със съпруга си? Не всичко е е*** /извинявам се за грубия изказ/, когато си млад. Поне за мене не е, пък и предполагам и за много други. Не е нужно да се оправдаваме, че сме влюбени и че животът ни е сив без него.

Не ми звучи тъпо. Всеки е щастлив посвоему.Това,че нейната представа за щастие не се покрива с твоята не значи,че животът й е тъп

Пък може да го е казала на майтап. Все пак не ти е приятелка, за да отсяваш емоциите във всяко изказване и приемаш нещата буквално. Но, дори и да е говорела сериозно и последващото й твърдение за "щастливо семейство" не са несъвместими понятия. Да, колкото и да ти е чудно - не са за някои. В човешките отношения няма само черно и бяло и човек не бива да отрича нещо, само защото не го разбира....

Обожавам да сме заедно със съпруга ми, но с удоволствие излизам без него- просто харесваме различен тип заведения.Иначе и на мен ми се налага доста често да стоя сама, но уплътнявам времето си като си мисля с какво мога да го изненадам, когато се эавърне. Много често и една вкусна вечеря е достатъчна...Но понякога и аз се чувствам глупаво-чувала съм, че не е възможно да не му изневерявам, щом ходя на фитнес точно когато той е извън страната, а аз просто бързам през това време да стана по-хубава за него...

На мен също ми е хубаво да съм със съпруга ми.
Но също така мисля, че всеки има нужда да излезе с приятели и не виждам нищо лошо в това.

[/quote]Малко извън темета, но и аз съм сама с децата всяка Коледа и всеки Великден. Да вземем да се съберем, а?

Няма майтап? Ще си бършем сълзите и ще си духаме сополите 
Междудругото това препоръчвам и на dessie07 - да се събира с такива като нея, за да не се дразни.

Да бе другия път да ни се обади!

Ох, четох четох че накрая съжалих защо не си лягам да спя! Пожелавам на всички истинска любов! И най вече - взаимна.