Как да си помогна?

Целенасоченото намиране на приятел е задача за хора със здрави нерви, силна мотивация  и готовност да преглътнат много неуспехи. Особено пък онлайн. То така се намира приятел, принца чака в  Гепи ме. Или в залата за латино танци, където по принцип се отива с партньор, защото жените са много повече от мъжете и рискът да стоиш до стената като почне упражнението по двойки е огромен.

Авторката първо трябва да се справи със загубата, която е претърпяла, да се успокои относно здравето на родителите си, да преодолее желанието си да ги вижда всяка седмица, което е израз на подтика да се увери, че са добре, да си създаде някаква среда, пък дали ще си намери мъж, дали ще се получи с него и ще е читав, това вече е съвсем отделен въпрос и даже малко Божа работа.

Серия от неудачи, докато отсее до нещо приемливо, едва ли ще и се отрази благотворно. Това е за жени, които имат опит, могат да се смеят на поредния провал и познават динамиката на взаимоотношенията както със свестни мъже, така и с не толкова свестни. А не за тревожен човек, фиксиран в страха от загуба.

Тия  съвети са все едно, "роди си дете, време ти е,  и ще спреш да тичаш при вашите", а че вероятността да прехвърли тревожността си върху връзката и детето е много голяма, не се отчита.

Не случайно темата е прехвърлена от раздела за бъзици в раздела за здраве.
Авторката има глава на раменете,  да си прецени кои съвети ще и свършат повече работа.

Чела си отгоре- отгоре ми се струва.
Ние казваме първо да си оправи главата, тя каза няма пък, после да си найде мъж.
Сиреч - същото.

100% подкрепям мнението на Ирис.
Тя главата ей така се оправя. Даваш си срок до август и готово.

Не се оправя ей така, но ако не кажеш от днес! няма шанс да е и до другия август.
Отнякъде и някога трябва да се започне.

Не, не, малко прекали. "Роди си дете", няма нищо общо с излизането с някой на кафе, намирането на хоби и пр. малки стъпки, които ще изградят увереност. Онлайн, е възможно най-безопасният начин да обмени по няколко изречения с мъже, дори не е нужно да излиза с тях първоначално.

С тези обиди само я затворихте повече.

Не, никой не я кара да ражда деца. Всички й казахме да излиза и да се среща с хора. Никъде не съм прочела някой да я подтиква да се омъжва и да ражда.

Увереност за какво, че родителите и няма да умрат, че като умрат тя вече ще си има хоби, приятели  и занимавки и няма да и е толкова тежко?

Увереността в себе си е хубаво нещо, но пред авторката стои въпросът  да приеме една жестока неизбежност, която чака всички ни и да направи така, че това да не пречи на функционирането и, и ежедневния живот. Да, излизането на кафе, намирането на хоби, дай Боже и на любим, и защо не семейство и дете, са чудесни неща, но не са лекарство срещу тази тревожност, няма гаранция, че като се прибере след кафето заредена от хобито, сънят как изоставя баща си с котката няма пак да я чака. както не и помага и ежеседмичното ходене при тях, няма да и помогне и ако се премести в близост, защото в момента, в който не са и пред очите тревожността дебне.

На мен самата ми е много трудно да приема въпросната неизбежност, защото при мен тя означава и окончателно откъсване на цяла част от живота ми, която отнесоха със себе си най-любимите ми хора. И това, че имам добър мъж и дете не ми помага особено нито да се подготвя, нито  да преодолея подтика да прекарвам максималното останало време с човека, който си отива, вместо да влагам в бъдещето и настоящето. Затова темата на авторката ми е близка, а отговорите в посоката, в която са - вероятно защото преди е била в лековат раздел - за мен са грешни. Като потребител мога да го кажа и да поддържам менението си, както и другите отговарящи своето.

Авторката, обаче, е човекът, който ще прецени накъде да насочи усилията си. Според мен няма да е грешно и да започне някаква терапия и паралелно с това се опита да си създаде и разведряваща среда.

Личният лекар, едни хубави изследвания, защото има много физиологични състояния, които могат да предизвикат тревожност,  и направление за психиатър са добро начало.  Ако пък ти звучи кофти психиатър, плати си една консултация с психолог, който тук ще ти препоръчат като добър и е помогнал на някого.

Извинявай, Ирис, но точно това казахме всички - изследвания, психолог, терапия, след което може да си намери и гадже. Все пак ѝ трябва и някакъв друг фокус, освен родителите.

Страховете за родителите й са поредната капка в чашата й. Не знам защо го разглеждаш, като нещо изолирано, единствено и основен проблем. Очевидно, проблемът с изграждането на връзки с други хора, датира доста по-рано от този, та източникът на цялата тази съвкупност, вероятно се корени в нещо друго. Работа на психолозите е да разберат в какво.

Е хубаво, дано да го направи.

Ирис,

високате тревожност е свързана с много от споменатите неща: скъсване на пъпната връв, отваряне на повече лично пространство (лично, не професионално), включително и с това да започне да проявява интимност (или казано с други думи липсата на секс също увеличава тревожността, липсата на близост с други освен с родителите също. Само с родителите е характерно за една по-малко възраст). Затова и съветите ми се струва, че повечето са си съвсем на място. Имам близки около мен, които минаха по същия път, който се оказа нелек, но възможен. Затова по-скоро психолог, отколкото психиатър. Загубите само са задълбочили проблемите, които вече има, заради липсата на ресурс, с който да се справи. Тя е бедствала още преди да й се случат загубите само сега е установила, че има проблем. Така, че от нея зависи да намери начин, защото изглежда оправна и интелигентна.

Не е нормално на 29 да не си правил секс. Има си етапи в живота и през тях трябва да се мине, за да върви живота нормално. Един етап води към друг. И не казвам безразборен секс. Това е все едно на 29 да те кърмят. Не е нормално. Да чакаш правилното е абсурдно, защото то е според твойте виждания и може въобще да не е правилно. Ако толкова дълго си подтискала нагона, може да е избил в прекомерна привързаност към родителите, де да знам. И аз ги обичам и уважавам, но те са друго поколение, в друг етап от живота и не искам всеки уикенд да съм с тях.

Авторке, разбирам те. Аз също винаги съм се притеснявала за родителите си. Мога да кажа, че ги загубих на доста късна възраст. В момента, в който окончателно разбрах, че в близките месеци ще загубя майка си, си казах, че това е тежко, но така или иначе почти на всички хора се случва. И всички, в крайна сметка, го преодоляват. Кой по-леко, кой по-тежко. Така е. Няма гаранция, че в живота няма да се наложи да преодолееш и по-страшни неща от смъртта на родителите си. Не се кахъри от сега. Като му дойде времето, искаш или не искаш се справяш.
Затова всички ти казват да си намериш човек до себе си. Вярвай, че тези неща се преодоляват по-лесно от двама. Заедно с мъжа ми преодоляхме първо смъртта и боледуването на неговите родители, после и на моите. Най-тежко е, когато си сам.
И защо се лишаваш от прекрасните моменти на общуване с другия пол? Няма смисъл да придиряш чак толкова. Пускай се! Подходящ, неподходящ, всеки контакт ти носи опит. А точно опитът ще ти покаже кой е човекът за теб и ще ти помогне да го задържиш, а не да го изпуснеш от някакви предразсъдъци.

Там е работата, че никой не ви съди, а ви казват истината. Това, което пишете няма нищо общо с ценностите / хората със семейство на 29г. не са пропаднали, напротив, тяхното поведение е нормално, вашето е показател за някакъв проблем в психиката ви/, това са ваши внушения. Да се държите така за мама и тате на 29г. не е никак добре за вас и трябва да го осъзнаете по най-бързия начин, вместо да го определяте с думичките обич, ценност, уважение, доброта и т.н. Да не сте живяла с мъж досега е само във ваш минус. Не виждам никой да ви съди, напротив, хората ви помагат, като ви казват, че подобно поведение не е ок, защото за всяко нещо си има подходящата възраст. Както не е ок на 16г. човек да се отдели и да дондурка бебе, така не е ок и на 29-30 да не му се е случвало да е имал сериозна връзка. Страхувайте се за себе си, не за родителите си, те са си минали по пътя. Не се самозаблуждавайте, че след като работите и не живеете с тях, всичко е добре и сте пораснали. Има и други като вас, даже вече дъс собствени семейства и се държат денонощно за мама, по 300 пъти дневно и се обаждат и такива. И те са същата работа. Трябва да се отделите емоционално, да имате свой собствен живот, лични преживявания с хора, които не носят вашата кръв, да имате собствено семейство един ден. Никой тук не ви съди, по-лесно е съзнанието ви да изопачи истината и го прави, вместо да я приеме. Приемете ли истината, 2/3 от проблемна сте го решили, много е важно.