Афра Сарачоулу и Мерт Рамазан Демир/Рибарче 2/Yali capkini/Проекти и Колеги/Тема 19

Интервюто се води около загадката на една хотелска стая № 701 в Адана. И първо става дума за Адана, Антеп просто като някакво мистично място, където снима три продукции.
Мерт: "Веднъж, през нощта всички бяхме на снимачната площадка и на мен ми беше лошо. Снимките бяха в разгара си, но аз трябваше да се махна от там. Имах проблем в живота си, който отдавна исках да реша. Отидох в своята стая и позвъних на някого. В стая 701. И реших своя проблем в тая хотелска стая. Казах си: "Нима реших такъв сложен проблем в живота си в такова загадъчно място и по такъв странен начин?"
Мерт: "Работата не е в №701 в хотела в Адана. Адана за мен е много странно място по начало. Като че ли съм бил там и по-рано, постоянно изпитвах някакво дежавю. Когато идваше режисьорът и ми говореше нещо по снимките, аз го прекъсвах: "Спри, не ми говори! Аз това го знам, тази сцена съм я виждал по-рано" ... После се връщах на това място отново и отново, нещо ме тегли към него. Все още се опитвам да разбера, какви чувства предизвиква у мен това място. В миналото не намирах смисъл в татуировките, питах се, за какво ти е на тялото нещо, което вече си преживял, но сега имам татуировка 701 на крака си. В чест на стая 701 в Адана, където реших проблем в своя живот.
За работата си.
Мерт: Когато работя, чувствам, че съществувам. Чувствам се най-жив, когато се опитвам да създам нещо извън себе си. Обикновено то няма никакво отношение към мен. Ако ме попиташ, какво искам от живота, не мога да ти кажа в подробности. Независимо от това, аз се отнасям спокойно към този въпрос. Сега се намирам на такъв жизнен етап, когато се чувствам комфортно. Чувствам се жив, когато се занимавам с всичко, което не се отнася към мен самия. Например, когато разбирам някой друг, говоря за хората, чиито истории действително чувам и разбирам.
Актьорското майсторство за него е основано на същия принцип - максимално да разкрие своите чувства и да се вслушва в обкръжението си. На въпрос, как е дошъл в актьорската професия, отговаря, че актьорството при него е започнало много преди да се появи пред камерите ( това за мен е най-интересният отговор )
Мерт: "Не искам да говоря гръмки думи, но аз прекарах определен период в живота си в игра. Гледах и ставах "ето това". Не бях пред камера или на сцена, когато правех "това". Правех го реалност, заставяйки и себе си, и другите да повярват в него. Това ми се струва много ценно."
И резонно следва въпрос, а какво означава според него думата "истина".
Мерт: "Способността на човек да различава истина от лъжа зависи от това, колко добре се познава. Само ако си се помирил със себе си. Когато аз се помирих със своите най-страшни и омразни (нелюбими) чувства, всичко в живота ми се преобърна. Когато приех това, което чувствам, аз се помирих със себе си, помирих се и с хората. За да се помириш със себе си, трябва да се познаеш и да се освободиш от някои убеждения. Когато излизате от шаблонното мислене, тогава наистина започвате да се опознавате. Прилича малко на игнориране на всичко, освен себе си. Трябва да се остави настрана въпроса: "Ще се гордее ли с мен моето семейство?"
Това не значи, че не го интересува мнението на семейството му, то е опит да разбере къде стои в живота, независимо от всички модели на мислене. В тази връзка споменава, че традициите на семейството му (идващо от Ван) са били много различни от живота в Истанбул.
Определение за любов.
Мурт: "Интересно ми е да опозная някого в живота, провеждайки време с него. Аз не вярвам в любовта."
А когато журналистът се опитва да го убеди в своето определение за любов, Мерт бързо добавя: "Може би искаш да вярваш в любовта, защото имаш необходимост от това. Как мислиш?"
Накрая - ако е на сцена и трябва да произнесе реч пред 8 милиарда човека, живеещи в този свят, какво би искал да им каже, отговорът е: "Моля ви, пазете се! Не осъждайте нищо и никого, освен себе си! Нека всеки живее така, както живее. Защото ние сме същества, които могат всичко. Нека всеки върви по своя път. Аз искам всеки ден да преживявам най-странното и загадъчното, което може да се преживее в тоя живот. Например, искам да проведа време с шаманите в Перу на палатка. Там, където хората се чувстват като в майчина утроба."