Думи, които "излизат" от употреба

"
Това знам като ватрал,основно за изгребване на пепел.Виждала съм го и с триъгълно и с правоъгълно загребващо.

Пруст. Чета на децата “ Василиса Прекрасна” и се натъкнах на пруст. Последно съм я чувала преди около 30г, когато още ги имаше селските ми баба и дядо. Дори не съм сигурна на 100% дали действително съм я чувала при тях, или си въобразявам.

Само в книгите съм срещала аз.

Не го бях чувала.

Рядко се ползва вече "чардак". Имали сме и "пещник" -помещение с пещ.

Пруст и чардак май сме обсъждали преди (не съм съвсем сигурна).
Но на линка има интересни схеми и снимки от реални стари възрожденски къщи.

https://www.bgjourney.com/Architecture/vk/Jeravna/jeravna.html

Пруст е в смисъл на антре, предверие, нали? Аз така го знам.

Аз си мислех, че пруст е руска дума, защото съм я срещала само в преведени руски приказки.
От приказките се сетих и за пиринчени звънчета. Тоест месингови.

Руската дума е терем.

Руската дума е "сени" . Но във всички случаи не е пруст, което просто е най-близо по смисъл като превод.

И аз съм срещала "пруст" само в преводи от руска и съветска литература. Не помня веднъж да съм чула някой да го използва.

В линка, който пуснах, за традиционна възрожденска архитектура в България, има думата "пруст". Не мисля, че е заемка от руски. Очевидно е архаична дума, съответстваща на една отминала епоха и архитектура, и повечето от нас няма как, дори от баби и дядовци, да са я чували. Ето, цитати от Вазов, Йовков, Иван Богоров са дадени като примери.

 ПРУСТ, пру̀стът, пру̀ста, мн. пру̀стове, след числ. пру̀ста, м. Остар. и диал. 1. Отворена покрита част от къща, през която се влиза в нея; трем, отвод1, чардак, одър, пулата. Надлъж пред стаите имаше пруст, висок само на две-три стъпала над земята, обграден с дъсчени перила. Й. Йовков, ВАХ, 46-47. Състои се [Вакарелската къща] от ниска изба, вкопана в земята и в етажа, с разпределение от открит чардак и кьошк, соба, в къщи и пруст. П. Теофилов, К, 86. Къщата имаше широки стрехи, двукрили кепенци на всеки прозорец и неголям пруст на десетина стъпала от земята. Б. Обретенов, С, 60. Чакаше да го покани я в собата, я в другата стая — да не стои в пруста като чужденец. В. Андреев, ПР, 104.

2. Коридор. През един дълъг и тесен пруст влязохме в хубаво наредена стая. Т. Влайков, Съч. III, 45. Веднъж тя влезе в пруста. Така, както тичаше запъхтяна, с отворени уста, като ме забеляза на вратата, спря. П. Михайлов, ПЗ, 197. В половина уврат място човек може си направи на два ката по четире млого добри стаи и пруст между тях, щото да живее слободно една челяд. Ив. Богоров, СЛ, 16.

3. Голяма стая, използвана като гостна или всекидневна; трем. Залата, или по-добре, широкият пруст, .., беше вече осветен. Ив. Вазов, Съч. VI, 24. В жилището на занаятчията, колкото и беден да е той, освен спалнята, имаше и гостна, наричана тогава „пруст“. Д. Казасов, ВП, 40. А тии [къщите] са състоят от една стая, доволно широка, съзидана обично или от камък, или от талпи .. В нея стая имат общое огнище де цяло семейство обядват и вечерят, и гости там приемат, и наричат я пруст. Г. Раковски, П I, 31.

Източник: Речник на българския език (онлайн)

 Не се употребява чардак, защото хората нямат. У нас има и е активно употребявана дума. И оджак имам. Съседите имат и джамал. И пиростия ползвам.

Еее, страхотна ти е къщичката!

Чудна къща! Браво!

Чувала съм пруст от малка. Едните ми баба и дядо така наричаха входната стая на къщата си. Като ме пратят за нещо в пруста аз знам за коя стая става дума.