Кога е време за сватба?

Точно. Аз не познавам нито една жена, която да е отлага, за да си поживее или гради кариера повече от 5 години. Даже 5 са много.....
Няма партньор или има проблеми, които не иска да споделя с целия свят.

Точно. И нормално, естествено, не е нужно да се обясняват дори. Аз по-скоро се изумявам как зрели хора, на фона на всеизвестната статистика за броя на хората с репродуктивни проблеми и хилядолетното знание за жените и биологичния им часовник, вярват, че всички тези жени не искали, не желаели, гонили кариера досега. Наистина, изумена съм. И оттам тия еснафи, както Танграта ги нарича, разпространяват този мит за 40-годишната кариеристка (тя магазинерка била, ама кариера гонила досега видиш ли), която ще се сети, ама късно, защото съседката Пенка така им отговорила на въпроса "айде бе, няма ли да правиш деца, нямаш време".

Не съм чела подробно последните 15 страници тук, но да споделя наблюденията си по темата за децата ..

Познавам доста двойки тук, които са на тезата "живее ми се, децата са бреме, пари, нерви, безсъние, не мога да слушам детски крясъци, това не е за мен". Някои са на над 30 и в дългогодишни връзки и все още имат това мнение. A да, някой пък казват, че ще спасят този пренаселен свят от изчезване и гладуване, като нямат деца.

И има едни жени, които викат колко не искат да имат деца и колко били съсредоточни върху кариерата си, но като ги опозная научавам, че по-скоро са разочаровани от мъжете, от късмета си в любовта, не са попаднали на подходящ мъж, и вече на 35 примерно е по-лесно да се говори, че никога не си го искала това и без това. Но някак си усещам, че ако най-после ги срещне съдбата с техния човек, веднага ще запеят друга песен

И накрая познавам и страшно кариерно ориентирани жени, на високи позиции и т.н., които измежду цялото си учене и катерене по кариерната стълбичка, намериха време и за мъж, и за сватба, и за бебета. Тоест това за кариерата е по-скоро мит или оправдание според мен.. Ако жената е семейно насочена и срещне подходящ човек за нея, ще намери време за всичко, защото е наясно, че в крайна сметка има биологичен часовник и трябва да направи връзката си също приоритет. За мъжете вече не е точно така, защото те знаят, че могат и до 40 да си градят кариерата и едва тогава да търсят някоя 30-годишна, примерно, за да създадат семейство.  Ние сме принудени малко или много да съчетаваме нещата..

ПП: А да, накрая има такива като мен, които са и кариерно и семейно насочени, но в крайна сметка има си и късмет и съдба да срещнеш човек за теб. Гледам да не се срамувам от това, че искам да имам семейство един ден, не си търся оправдания в работата или "живее ми се живота", на 31 съм се наживяла достатъчно вече Та такива приятели като мен също имам доста

Не знам другите кой диоптър носят, но аз прекрасно виждам кой точно дрънка за кариеристката, която не иска да си разваля професионалния устрем, фитнес фигурата и план-програмата за екскурзии заради някакви деца.

Сетих се за чудесна конспирация. Всички Пенки започват да отговарят на тези лични въпроси, зададени от съседки, колежки, вуйни и т.н., че засега не са направили деца, защото са боядисвали апартамента. Хиляди хора протестират пред завода на Леко, че латексът разваля традиционното българско семейство и води до изчезването на народа ни. Всички видове бои се забраняват в страната.
Българските мъже емигрират в страни, където са разрешени.

Блазе ти! Никога не бих могла да направя толкова силно изказване за самата себе си, а съм по-голяма от теб. Май и на 60 да стана, пак ще ми се иска и копнее.

Че аз си имам деца и пак ми се живее всеки ден Какъв е тоя феномен

А какво е наживяването?
Човек, докато е жив, все му се живее...

На когото му стига, да дава насам. Още 50 няма да откажа, ама млади

Ами аз по принцип не съм кой знае каква луда купонджийка, но имам предвид - наизлизала съм се с приятелки, приятели, колеги, гаджета, попътувала съм доста, макар че винаги може и още разбира се Ако утре примерно ми се роди дете ,няма да съжалявам, че не съм навънка всеки ден по купони.
Чела съм истории на 21-годишни с бебета, които вече им се иска да го дават това бебе на някой да го гледа, защото не са се наживели, излиза им се с приятелки, ходи им се по дискотеки, т.н. т.н..

Може пък наистина да им е било хубаво без деца или поне на нея. На мене и без котка, и без деца ми беше много хубаво. Дъщеря на бивша съученичка направи две ин витра по настояване на родителите си и мъжа си, но признава, че децата не са нейното.

Ако дефиницията ти за 'живеене' са кръчми и джамборета, май никога няма да се наживееш.

И каква е причината да си запозната с тяхната теза?
Никога ли не ти е минавало през ума, че подобни изказвания са защитна реакция срещу всички тьотки, които си врат носа там, където не им е работа – както например въпроса кой дали, кога и защо се размножава.
Същата работа е и с тези без постоянни партньори – „Не съм срещнал/а подходящата/ия“, което на практика може да означава и „Никой/я досега не ме е поискал/а“.
Това как ти звучи?
Моят съвет – гледайте си собствения живот и оставете хората да си живеят техния на спокойствие. Никой не ви дължи обяснение защо и как... нещо си, нито пък имате право да обсъждате чуждите избори. Особено когато не сте запознати с фактите.

Аз пък познавам двойки, които са заедно от 100 години, още нямат деца, но и не искат да имат. Някои по принцип, а други не и в близките години - по-важни са им спокойствието, рахата, пътуванията, професията, фигурата на жената и други такива. Не знам дали посещават репродуктивни клиники, силно се съмнявам, а и не ме вълнува. Тези хора са показвали неведнъж съвсем ясно, че не се вълнуват от деца на този етап, не са и никак емпатични към хората с деца (не че са длъжни).

Оооо като родиш, не ти остава време да скучаеш!Животът ти става много интересен!😄😄😄
Агитирам:раждайте!😁