Кога е време за сватба?

Те всички мъже това говорят, само и само да вкарат някоя жена в леглото.
Но между „говорил“ и „действал“ има сума ти съсипани животи и нещастни съдби.

Голям фейк ми се струва цялата история.

То си е за тях...
Авторката вероятно не спада към тази група, защото написа, че ще трябва да отдели средства за няколко наема предварително.
А солидните спестявания за мен, като финансово грамотен човек, винаги са били от съществено значение. Със или без желание за емиграция.
Тези неща, мисля, дори не си струва да ги обсъждаме.

Като обобщение - тези които са/ били емигранти и казват да внимава или да не тръгва, тези които и казват да следва сърцето си- само да чули и видели нещо при някой си относно емиграцията.
Да беше на 20, ок. Но да си зареже работата и уредения живот да иде да мие чинии ( което може да и се наложи с голяма вероятност), нещо което съм виждал лично при аналогичен случай, само че бяха семейство още от тук, това е безумие. Има си други начини да го тества, да отиде да живее с него, минимум месец( отпуска, хоум офис), после той да дойде тук за подобен срок, да опита да работи и тук, тогава ще си проличи. На кино може и да се получават такива истории, ама реално не винаги е така

Всъщност така е, да, и аз прекалих с романтизма хаха От негова гледна точка да се юрва в България, примерно, за жена, която не познава толкова, също може да е риск.

А относно третата държава, не знам, оставам с впечатлението, че той и без това е мислил да емигрира на запад, така че с авторката или без .. разбира се, все ще му е по-добре да е с другарче, да не се бъхти сам, но това не значи, че ще се получат нещата между тях..

От друга страна, познавам хора, които от години все "мисля да се пробвам в чужбина", разпитват ме редовно, търсят съвети, т.н., и така и не са се наканили. В крайна сметка си остават с комфортния живот, работа, социална среда, т.н. Като бях в Хърватия всъщност се запознах с едно красавец, който също ми мърмори 20 минути колко било хубаво в чужбината, колко поскъпнало всичко в Хърватия, братовчедите му как работели в Германия, т.н.. Но в крайна сметка той си стоеше там. Може момчето на авторката да е от този тип, дето говори, говори, говори, ама и след 5 години пак ще го намериш в Хърватия, да си мърмори.

Не мога да дам полезни съвети, защото моите обстоятелства са били различни и то беше много отдавна, но при всички положения в началото е трудно. Много емигранти в началото живеят в незаконни квартири с още 7-8 стаи, докато си стъпят на краката - особено ако държат да са в големи градове, малките градове и села сигурно не са така. Където живея аз поне (не е Германия), да наемеш читаво място (примерно апартамент с 2 спални) в самото начало е много трудно, защото искат големи бумащини - доказателство за заплати месеци назад, 5 седмици депозит, писмо от работодател, препоръки от предишни хазяи или агенции .. Освен това тук поне е рядко да срещнеш под 1-годишен договор за квартира и за това искат да покажеш стабилна работа, че можеш да плащаш наема. Преди 1-2 години едва не останах на улицата, защото договорът ми свършваше след 7 месеца и не можех да мина проверката за квартира.. Съквартирантката ми работи на работа с фиксирани договори (вместо постоянна работа) и винаги е много трудно някой да се съгласи да й даде апартамент.. Разбира се говорим за читави квартири, винаги има гореспоменатия вариант, но считам, че ако на над 30 искаш да градиш живот с някого, трябва да създадеш тази среда.

Познавам българи, които живеят тук от години и не могат да си представят да си позволят такава среда (да, те не са програмисти и финансисти, но повечето не са в крайна сметка). За това казвам, че стандартът наистина не е толкова висок особено откъм квартирите, може да отнеме доста време, докато се уредят да живеят на хубаво място в хубав квартал, където да създадат семейство.

ПП: Съжавалям за крайно негативния коментар, може би не съм права. Но според мен като за първи път емигрираш на над 30, и то не сама, ами сте двама човека, трябва да сте психически подготвени, че нещата няма да са толкова розови, и тази перфектна семейна среда може да отнеме години да се създаде.

Знам много добре, от първо лице (и от първи джоб, така да се каже ), поне що се касае за Германия и Австрия (със Швейцария не съм запозната). Знам също така, че не сме в деветдесетте години, когато човек тръгваше със 100 марки в джоба и едно сакче дрехи. Цялата информация е на един клик разстояние, има достатъчно информативни сайтове, страници, и какво ли още не. Да не подценяваме хората все пак.
Авторката взима добра заплата, ако има добра финансова култура, за една година би трябвало да има поне едни 12000 лв настрана. Мъжът може да няма образование и да е рандъм хърватски селянин без собствен дом (както излиза от последните страници), но този човек има професия, и ако е добър в това, което прави, може да има приличин стандарт. Отделно не знаем той какви спестявания има. Щом живее сам, а печели добре, сигурно и той има спестявания. Не знам какво не му харесахте толкова на човека. Нито я натиска да отиде при него, нито дава зор за Германия. От това, което казва - планира, иска да играе на сигурно (той да отиде, да намери работа, да наеме квартира) - не е някакъв авантюрист. Не виждам причина да не опита. Просто трябва да забърза нещата,  да се случат в по-кратки срокове, а не да губят години.

Преди да има интернет, нямаше такива невероятни истории.
Да намериш ти онлайн човек на 1000км, да си пишете и говорите по няколко часа на ден... като че ли в твоя град няма мъж или жена за теб.
Иначе смесен брак ОК, нормално, ама обикновено стават с човек, който вече е дошъл в страната по друга причина (кариера, харесва културата и т.н.) и просто си намира някой на място.
Специално да си избереш човек от друга държава и да планираш да се местиш там заради него ми се струва тъпо.
Хеле пък в трета, че и на двамата да им е чуждо.

Още една червена лампа. Приятелят не си къса гъза, да работи и да пести, за да има за бъдещото семейство и бъдещите му деца, а си чати половината ден.

Пак сме чели различна тема май.
Не сме видяли със сигурност каква професия има и колко я работи.
Чували сме само, авторката също само е чувала.
Майсторите в България (не вярвам в Хърватско да е по-различно), на около 30 вече строят собствена къща, паралелно с работата по обекти. Отделно имат вече жена и деца.
Това са истории, шити с бели конци. Изобщо не знаем със сигурност каква точно му е професията и колко точно я работи.


Ами, точно това не харесахме.

Аз не разбрах защо чак догодина е евентуалното търсене, местене, може да съм пропуснала. Защо не търси работа сега, юни месец е.

Не са зле занаятчийските професии, но не са и богати. Сега има и навалица от украинци в тези професии, поне в Чехия, още от преди войната. Много са работливи. Строителни работници, плочкаджии, техници.

От запознанството си с мъжа и знаех, че искам да се омъжа за него. Заживяхме заедно 3 месеца по късно. Година след това обсъждахме брак, деца... Детето ни изненада и изпревари брака. Тъй като мъжът ми е чужденец, имаше да оправя документи, работеше в чужбина и т.н, отне 4 г след запознанството ни да се оженим и сина ни присъстваше на подписване в малкото си костюмче. Не правихме голяма сватба, отидохме, подписахме и после вечеряхме в хубав ресторант с кумовете и приятели. Патардии, гайди, хора, пари в обувки, специални фотосесии - не са моето. И рокля нямах, а костюм който и до сега нося. Вече 20 години сме заедно.

Няма значение каква е професията, ако не си работлив и амбициозен. Чета авторката, чета темата... ами и аз не съм обнадеждена. Освен сложната логистика - различни националности, различни държави, неуреден дом и работа - не виждам и някакви сериозни заявки. Седем-месечна уикенд връзка, едни голи идеи, някъде напред във времето. Човек след 30 обикновено знае какво иска и вече няма безкрайно време да губи за връзки и проби, както в 20-те. Трябва да е по-целенасочен, подготвен и да не си пилее годините със загубени каузи. Авторката е увлечена в момента, но трябва да види червените флагове и да се постарае най-бързо и фино да разбере, дали този е задънена улица - за да не си мисли после, че нещо много е изпуснала. Ако ли пък не - сайонара, следващия. Първи приоритет би ми било да си намаля очакванията до минимума, после да разбера възможно най-бързо какво реално ми се предлага, а не какво ми се обещава - защото второто може да е доста щедро, но без никакво покритие.

Абе той ако е имал голямото желание да емигрира, до сега да го беше направил. На 36 е все пак. И що ми се струва, че е ходил, поработвал е като гастарбайтер тук там е по западна Европа, но никъде не е успял да се устрои добре, и за това се е прибрал в Хърватско, където е работник в автомобилен завод и заплатата му стига за него и за квартира.
Точно тип маняна-маняна, който не обича да си дава много зор за нищо, ми се струва. Което не пречи, разбира се, ако заживеят заедно и го попритиснат обстоятелствата, да започне да си дава повечко зор. Но все си мисля, че ако и той има такова желание, да създават семейство, няма да отлага в бъдеще несигурно време. В крайна сметка в Хърватия стандарта на живот е горе долу като в Австрия, ама той е на родна земя. В България с хубава работа също можеш да имаш западно европейски стандарт. Както писаха по горе - как си представяш семейство, да живеете с още една камара народ в споделен апартамент, да търсите тепърва работа, без близки и приятели... Много романтична представа за емиграцията. В България 1700 евро си е много добра заплата, ама и в Германия доста хора са на такава заплата и направо си мизерстват.

Абе авторке, щом ареала са ти нърдове, които играят в петък игри, нямаше ли някой на родна почва. През вечер гледам със завист през витрината едни как се кефят в кафе за настолни игри, изглеждат ми около твоята възраст и на 50 процента свободни.

Не знам защо се хванахте, че майсторът няма образование - сигурно има такова, професионално. Това е ценно в днешно време. предполагам, че ще иска  и да надгради в областта си, а не тепърва да става юрист,  за който е по-трудно да се намери място под слънцето, особено в чужда държава, отколкото за човек със специфични умения. Освен това, като повечето млади хървати, сигурно е поработвал в околните страни, само дето не се е изместил окончателно, което не е чудно, като се има предвид какъв разкош представлява Хърватска.

С две думи - такива лежерни натури като авторката и майстора според мен могат много хубаво да си живеят в една от двете държави. Желания стандарт от двамата спокойно може да се покрива с професиите им, като се има предвид, че явно не ги разкъсва супер амбиция и не ламтят за кариерни висини.

Но! Авторката явно не познава достатъчно мъжете, няма голям опит и изискванията и към тях са по скоро имагинерни - не гледа реалните качества, ами дали и предизвикват тръпки. Затова най-важното е да се увери в сериозността на намеренията лично към нея на въпросния господинчо. Което няма как да стане, без да прекарат поне половин година заедно.

Абе ако той имаше вече сигурна работа в чужбина, с която да може да си позволи сносна квартира и да издържа семейство, бихме й казали да заминава. Ама така, на сляпо... Дори и да заминат заедно, ако не им хареса, после какво?

Под доказване имам предвид да видя дали приказките наистина са му намерения.
Да си изпълни плана, да намери работа и да отидем.
За сега не ми е давал повод за съмнение, или поведение, което да ме нарани.
С него се чувствам идеално, дори като се прибера всичко ми се струва празно и безинтересно.

Аз бих напуснала семейството си за мъж, защото за себе си съм открила, че съм нещастна в сегашния си живот.Този човек буквално внесе светлина в деня ми.
И не искам да продължа да живея както до сега, защото не бях щастлива.Няма смисъл да карам в един коловоз, имам нужда от промяна. Обичам мама и сестра ми, но те няма да заместят никога нуждата ми от любов и мое семейство.

Между другото не мога да разбера гледаната точка "Той трябва да дойде, не аз " Нали сме равноправни, защо аз да си седя в зоната на комфорта а той да се жертва? Вижда ми се честно и двамата да започнем на чисто.

И да, и двамата искаме един нормален живот, не търсим богатство нито уау кариера.Аз не съм човек, който ще се преработва и ще гони най високо ниво във фирмата, за мен е важно да обръщам внимание на семейството. Давам най-доброто от себе си в работата, но никога да жертвам семейството за работата.

А ако не ни харесва, план Б и В винаги има.Само дето ще изгубим няколко хиляди лева, но пари се печелят

Авторке, ще ти кажа аз как заминах при мъжа ми и захвърлих всико.
Той намери жилище и плати кауцион (предплата три наема).
Той организира преместването, камион който пренесе всичко и т.н.
Аз само помагах "организаторски" и една стотинка не платих, все пак идеята беше негова.
После бях близо половин година безработна (пак на негова издръжка).
В момента най-вероятно пак ще остана без работа, пак той плаща всичко но мълчи, защото знае, че той ме е поставил в такава ситуация. Когато аз си оставих сигурната работа на постоянен договор заради него всички ми казваха, че съм луда, защото там където се местим работа няма да намеря. Той обаче твърдеше друго. Аз разбира се си измивам ръцете с: Нали ти казах?
Той измърморва и така. Кретаме си някак. Нямам финансови притеснения, ако утре реши да ме разкара имам спестени някакви пари за черни дни.
Ама ти да си плащаш всичко сама защото пича не искал да си мръдне пръста - звучи несериозно.