Кога е време за сватба?

На мен ми се струва, че да, пазарът е в полза на жените що става въпрос за секс.  Във всеки момент ще си скролна телефона и ще намеря десетки мераклии за единия секс, така е, но секс не е равно на връзка, дори в най-разхлабения смисъл на думата. Жените избираме може би с кого да спим, но вече сякаш мъжете са тези, които решават дали искат нещо сериозно. Казвам, че го решават, защото с начина, по който се държат извън леглото, ни показват дали искат нещо сериозно или не. Повечето не се държат сериозно, защото не искат връзка, това е. Така че жената си остава с единия секс и забавлението, което е ок, ако това търси, но както други отбелязаха възможно е да си губи времето.

Сигурна съм, че има много отговорни сериозни мъже, които искат сериозна връзка, и на тях ще им проличи веднага, но според мен поне където съм аз са в пъти по-малко от тези, които просто не го искат това.

Преди 7-8 години се впуснах и аз в online dating, обявих фб връзка с един набор и така 6 месеца. Видяхме се и на живо веднъж де, бях му на гости за седмица.  На 7мия месец се преместих у тях, в друга държава и, чудо, оказа се, че не върти още пет (или ги е разкарал навреме), пък и всичко, което ми беше обещал, си го изпълни. След още 6 месеца съжителство установихме несходство в характерите и се изнесох от тях, останахме си приятели.
 Обаче не се поучих и скоро завъртях отново международна онлайн връзка със същата малоумна поредност - фб връзка, седмица гостуване и последвало съжителство. Този път той дойде при мен, около 5-6 месеца отне това всичкото. И този път си паснаха характерите, 5 години живеем заедно, миналата година и брак сключихме.  
 Въздържах се да го разказвам това, защото не ми се ще да подвеждам авторката. За мен беше лесно решението "да бъде или да не бъде", защото съм абсолютно наясно с приоритетите и възможностите си. При нея не е ясно любов или сигурност или деца... все нещо трябва да наклони везните.
 Разказах го все пак, за да подкрепя мъжките мнения в последните страници. Не всички мъже онлайн са маскари, дори, според мен, повечето не са и заслужават шанс.

Защото всъщност, в момента, в света, в който живеем,на жените не им трябва мъж за НИЩО. Не им трябва за дом, не им трябва за издръжка, не им трябва за секс, не им трябва за деца. За нищо не им трябва. Всичко могат и сами. Т.е. реално няма нужда от мъже, като изключим генетичния материал. Т.е. жена се събира да живее с мъж само и единствено ако този мъж отговаря на всичките й критерии и я прави щастлива, удовлетворява й нуждите и тн, защото иначе, по принцип, на жената в съвременния свят не й трябва мъж. Лошо за мъжете-муньовци. Сори. Ще си стоят сами.

А, не. На мен за секс ми трябва. Не съм от тея, дето са най-доволни от вибратора си 😄

Рамкин,  голяма авантюристка си била. Евала.
Радвам се, че при теб се е получило, и все пак онлайн запознанствата са си голям риск.
Но пък, в крайна сметка, човек ако не опита, как ще разбере?

Благодаря, Хепи!
 При мен любовта и семейството винаги е било с приоритет пред работа и пари. Освен това разчитам на себе си, винаги и при всякакви ситуации. Никога не съм се тревожила, че може да не си намеря добра работа в някоя държава или че ще гладувам с дете на улицата, но сценарият с котките винаги ме е плашил до безумие. Така че беше лесен избор.

И аз не съм.
Не се изразих правилно. Не им трябва да са омъжени за мъжа, за да има секс. Могат да го получат където си поискат, с когото искат, когато искат. Смисъл вече не е наложено да се омъжват девствени и за който там им кажат и да търпят каквото там е, защото не може иначе. Ако искат, ще си правят, с който искат и както искат. Ако не ги кефи, тенк ю, некст и толкова. Свобода му се вика. На мъжете хич не им харесва. Преди имали там определена булка, дето търпяла каквото е там, защото нямало накъде. Ама сега има накъде, и мухълите остават без жени и страдат. И после намразват жените. Елементарно.

Късмет му се вика, Късмет.
В тоя живот всичко е късмет, хубаво семейство, добър мъж, работа, пари от тотото също.

Много хубава история, много се радвам, че така добре се е получило
И аз съм като теб, семейството и любовта са си важни.. Винаги съм търсила образование, стабилна работа и т.н. (отчасти следвайки на майка ми думите от едно време - "Да не стане да разчиташ на някакъв мъж един ден, трябва да си имаш професията и парите!"), но с времето видях, че ако работя упорито и си преследвам целите това все ще дойде. Така че нямам притеснения в тази насока, винаги съм си постигала това, което си наумя в това отношение. Това за любовта и семейството повече ме притеснява, защото си има и по-голяма доза късмет. Да, има натрупана мъдрост, трябва да си научиш уроците и да не правиш същите грешки, да познаваш хората, т.н. Но си има и някаква съдба, да срещнеш човек на правилното място и особено в правилното време.

И мъже, и жени има които не са стока. Проблема, в днешните връзки е че хората не искат да правят компромиси, или  искат да вземат надмощие над другия във връзката. Баба ми и дядо ми живяха 54 години заедно. Разбира се, че са се карали много през живота си, но винаги са стигали до компромисен вариант, и дядо ми до последния си ден казваше - аз без баба ти съм нищо и никой. В днешно време колко са хората, които поставят любимия човек пред себе си, а да не говорим, че почти няма хора, които просто се опитват да разберат своя партньор и да ,,влезнат в неговите обувки".

Много хубави и поучителни истории 💐. Ти явно си деен човек и нямаш спирачки да идеш на чуждо място при мъж, че и с дете. Аз не бих могла. Авторката не ще да иде, даже за месец. Прекалено много пресмята и премисля, което не е непременно лошо.

Да, има свестни мъже в интернет, но ти, доколкото помня, отиде в западна/северна Европа. Те са си честни и директни. Има и измамници, насилници и там, но мнозинството мъже са точни. За балканците не мога да кажа същото и с такъв не бих се занимавала. Няколко приятелки имат разкошни семейства с гърци, но не са ги срещнали в интернет, та не знам.

Има съществена разлика между тебе и авторката - ти вече си имала дете и не ти е било на дневен ред. Тя иска семейство, а разпадането на брак на чужденци хич не е приятно, бррррр. Примерно, моят мъж искаше смесено гледане и френски училища (които се нае да финансира) ако се разделим. Това означаваше закрепостяване там, където сме. Самата аз исках детето да ходи във френско училище, та не ме бъркаше, но смесеното гледане означаваше закотвяне там, където сме за идните 10, 15 или 17г на детето.

Аз я съветвам да намери начин да ходи за по поне месец на всеки 2 месеца и поне да установи, като тебе и мене, може ли или не може да живее с човека. Ако не пробва има няколко неприятни възможности:

1. Връзката се разпада естествено. Ако не срещне друг винаги ще се пита какво е можело да стане.

2. Той заминава за Германия, но установява, че не може да наеме самостоятелно жилище, кредитът му тежи и късат.

3. Междувременно среща друга и набързо се жени за нея, а на авторката обяснява, че поради разстоянията, тя самата е предложила отворена връзка.

4. Мислят, търсят, намират работа, жилище, събират се след 3-4 години и се оказва, че е късно за дете, не могат да имат деца.

Подарявам котенца.
Много гальовни. Нямат въшки като някой мъж.

Да и това. Аз като правя компромис не се бия в гърдите: "Хей виж ме, направих компромис." Но като виждам, че отсрещната страна не е готова на същото, си казвам: "Абе, защо аз да съм най-загубената?" и късам.

Недей така с бутонките. В тоя живот, човек, ако не рискува, няма и да спечели.

Аз затова не правя компромиси за мъж. Само за децата ми правя.

Не мога да влизам в нечии обувки, особено на човек от противоположния пол, отгледан и възпитан в други културни, семейни и обществени норми. Като иска нещо, да си каже!

Над 62 години бяха заедно баба ми и дядо ми, но всеки си имаше и лично пространсво и време. Не са се карали никога. Срещнали са се млади и зелени и най-важното - и двамата сираци по майка. НЕма тъща, нЕма свекърва, нЕма проблем. Отпреди сватбата баба ми изискала от дядо ми да наеме къща или даже стая далече от родители и роднини. Това ме съветваха да направя, това и направих. Дядо ми завиждаше на моето поколение, което можеше да хойка и да живее без брак. По тяхно време не ставало. 

Надмощие не търся, но няма как партньор да го поставя преди децата ми и мене самата, съжалявам.