Миси, 
Делегация от Италия, презентация...и още...
Серкан: Ами... Наистина до днес това беше най-доброто представяне, дори и от моите. Поздравления.
Еда: Благодаря. Утре ще е известно кой е избран.
Серкан: Да, във връзка с работата. Напоследък не мога да се концентрирам. Сигурно съм разсеян заради хотела.
Еда: Мисля, че е по-добре да се прибереш у дома. Върни се на работа. Пъръл ще се справи тук, знаеш това. Добре, отивам при Кираз.
Серкан: Еда. Не исках да стане така.
Еда: Закъсня много да го кажеш.
Серкан: Закъснял? Тоест...След толкова години идваш при мен и казваш, че имаме дете. Какво очакваше? Без да се замисля и претегля, веднага ще зарежа всичко и ще се адаптирам?
Еда: И без друго не го очаквам. Върви си. Връщай се на работа. Скрий си главата като щтраус. Бягай от всички свои проблеми. Бягай е се спасявай.
Серкан: Това, че оставам тук е грешка.
Еда: Колкото по-далеч, толкова по-добре.
Серкан: Добре.
Еда: Забравихте ли нещо?
Г-н Хакан: Не. Току-що говорих със съпругата си. Знаете, много иска да се запознае с вас.
Еда: Аз също искам
Г-н Хакан: Съпругата ми преподава в архитектурния факултет. Ако ви е удбно с г-н Серкан предлагаме довечера да вечеряме заедно.
Серкан: Прекрасно. Тази вечер ще бъде страхотно
Г-н Хакан: Прекрасно, разбрахме се.
Серкан: Хубаво. Ще се видим на вечеря.
... Твой ред е да ме изслушаш.
Сервитьор: Вашата кола пристигна, г-н Хакан.
Г-н Хакан: Благодаря. Тогава, до скоро виждане.
Еда: Благодаря.
Серкан: Всичко хубаво.
Серкан: Сладка двойка.
Еда: Дошъл си за дипломирането ми в Италия, Серкан?
Серкан: Да. Беше голям ден, не можех да го пропусна. Зная, сега... Тоест, ти мислиш, че си единствената, която винаги е изпитвала болка, но...Ситуацията не е точно такава, Еда. Тоест, мисля за теб всеки ден от деня, в който излезе от живота ми.
Еда: Но това не промени нищо. Както и да е. Не поиска да поемеш отговорност. А аз не те искам в живота си. Излез от живота ми. Не усложнявай нещата повече.
Серкан: Да. Изплаших се, Еда. Изплаших се.
Серкан: Ще ме изслушаш.
Еда: Не искам да говоря с теб.
Серкан: Еда, изслушах те. Твой ред е да ме изслушаш.
Еда: Говори тихо. Кираз спи. Остави ме, не искам да разговаряме.
Серкан: Еда, погледни ме. Погледни ме. Докторът ми каза, че никога няма да имам дете.
Еда: Какво говориш?
Серкан: След като се възстанових от рака. Без твое знание отидох на лекар. Казах, че Еда и аз искаме да имаме дете. Каза, че е невъзможно. Всички лекарства, които вземах, химеотерапията. Каза, че е невъзможно.
Еда: Добре, а Кираз?
Серкан: Кираз е чудо, разбра ли? Кираз е чудо. Кираз толкова прилича на теб и мен. Трябваше да го разбера от първия ден. Но не оставих шанс след думите на доктора.
Еда: Защо не ми каза тогава? Защо каза, че не искаш дете? Да беше казал, че не можем да имаме дете.
Серкан: Защото нямаше да ме напуснеш. Докторът...Каза, че вероятността ракът да се върне в следващите 5 години е 70%. Това също не ти го казах. Защото ако го знаеше, нямаше да ме оставиш. Щях да имам рак, а ти отново нямаше да ме напуснеш. Щеше да съсипеш живота си за мен. Защото беше готова да си нещастна с мен. След всичко, което преживяхме. И след като не можех да ти дам това, което искаш, какво значение имаше?
Еда: Сега, Серкан. Сега...Вече имаш дъщеря...И знаеш, че имаш дъщеря...
Серкан: Не мога, Еда! Не мога. Не мога! Аз съм болен човек. Разбра ли? Има риск ръкът да се върне във всеки един момент. Какъв смисъл има да градиш живот, знаейки това? Еда, не разбираш. В мен има бомба с часовников механизъм. Може да се взриви всеки миг. Не знаеш какво е това. Не знаеш колко се страхувам.
Еда: Не зная. Не мога да знам. Да, ти си го преживял. Не знам какво си мислил, какво ти е минавало през ума... Но всичко мина, Серкан. Свърши. Свърши!
Серкан: Еда...Казвам ти всичко това, само за да разбереш решението ми по отношение на Кираз. Не мога да поема отговорност за детето. Не мога да бъда добър баща.
Еда: Защо си такъв? Защо си толкова обсебен? Защо всичко трябва да е идеално?
Серкан: Защото Кираз е съвършена. Защото ти си съвершена. Ти си невероятна жена. Сърцето ти, душата ти, съзнанието ти... Всичко. Ти си невероятен човек. От първия ден, в който те видях, си мисля едно нещо: „Ти не си достоен за тази жена. И ще дойде ден, в който тя повече няма да те търпи.“
Еда: Затворил си сърцето и душата си в клетка...И наричаш това живот. Защо си причиняваш това? Защо се ограничаваш така?
Серкан: Еда, аз съм човек, свикнал със самотата. Цял живот съм бил сам. Бях сам след смъртта на брат ми. Бях сам в пансиона. На работа бях сам. Винаги съм бил сам.
Но после ти се появи. Влезе в живота ми и всичко се промени. А после напусна живота ми. След като си тръгна, в продължение на 5 години живях със спомените за нас. Останах със спомените, с халюцинациите за теб. Затова, моля те. Колкото и да ми се ядосваш...Ни ми казвай, че съм те забравил. Защото наистина ми е трудно да го чуя. Моля те, уважи това. Лека нощ.
Дори един ден прекаран с тях, ще си струва колкото за цял живот.
Не го ли разбираш, братле?
Енгин: Мисли, мисли. Да видим как ще се измъкнеш от това,Серкан
Серкан: Вероятно не разбираш, когато ти отхвърлям обаждането, Енгин.
Енгин: Не разбирам. Не разбирам също и как си помисли, че ще се измъкнеш от мен. Ще си поговорим, братле. Ще говорим.
Серкан: Да говорим.
Енгин: Все още обичаш Еда.
Серкан: Да.
Енгин: А обичаш ли Кираз?
Серкан: Да, Енгин. Колкото и да е глупав въпросът, да.
Енгин: Много обичаш Еда и Кираз.
Серкан: Да.
Енгин: Това беше мечтата ти, Серкан. Да имаш дете от Еда беше най-голямата ти мечта.
Серкан: Да.
Енгин: Но сега не го искаш.
Серкан: Да.
Енгин: Не. Ти си побъркан. В речника срещу думата „побъркан“ стои твоето име, братле. Ти си напълно побъркан. Луд.
Серкан: Това ли дойде да ми кажеш?
Енгин: Виж. До полуда обичаш Еда.
Серкан: Да
Енгин: Затова, че я обичаш ли искаш да я нараняваш? Не й стига болката, която й причини до сега. И се чудиш, какво още може да й причиниш. Така ли е?
Серкан: Енгин, не мога да оправдая очакванията на Еда. Разбираш ли? Като човек, който е бил болен и ако болестта се върне, този път може да е фатално. Ще съм ги изоставил за втори път. Не искам да правя това. Затова е по-добре Кираз изобщо да не ме познава, да не прекарва време с мен, да не ме обиква, отколкото да ме открие, да прекарва време с мен и да ме обикне.
Енгин: Само за тях ли ще е трудно да те загубят, Серкан? Толкова много хора наоколо те обичат. Не виждаш ли? Ние какво ще правим? Не можеш да избягаш от всички, да се изолираш в самота. Да живееш сам и без любов. Не може! Серкан, виж. Иди да говориш отново с лекаря. Ако все още съществува този риск, ако белестта е още в тялото ти...
Ще уважа всичките ти решения. Но пред теб стои жена, която те обича повече от всичко на света. Посвети ти целия си живот.Имаш невероятна дъщеричка. Дори един ден прекаран с тях, ще си струва колкото за цял живот. Не го ли разбираш, братле?
Кой кого търси... Кой кого намери...
Серкан: Здравей, Джан. Как си? Добре ли си?
Джан: Здравей. Добре съм.
Серкан: Всички търсят Кираз.
Джан: Знам.
Серкан: Тя ти е близка приятелка, нали?
Джан: Да.
Серкан: Ти защо не я търсиш? Не се ли тревожиш?
Джан: Не съвсем. Във всеки случай Кираз ще се върне
Серкан: Ти знаеш ли къде е Кираз?
Джан: Да. Отиде да намери татко си.
Серкан: Как ще го намери?
Джан: Накара ме да му напиша бележка. Ще изпрати съобщение на татко си, за да се върне.
Серкан: Как ще го направи?
Джан: Татко й е космонавт.
Серкан: Ще се качи на най-високия хълм?
Джан: Да.
Серкан: Страхотен си, Джан. Дай пет.
Серкан: Кираз.
Кираз: Серкан Болат. Намери ме.
Серкан: Кираз, какво правиш тук?
Кираз: Изпращам бележка на татко. Опитвам се да го завържа, както ти ме научи.
Серкан: Дай. Виж, Кираз. Не може да ходиш сама на такива места. Хората се тревожат, разбра ли?
Кираз: Мислех, че е близо, но не беше.
„Татко. Днес е рожденият ми ден.“
Серкан: Наистина ли имаш рожден ден?
Кираз: Да.
Серкан: Вземи.
Кираз: Мислиш ли, че татко ще получи бележката?
Серкан: Ахъ. Сигурен съм, че ще я получи. Хайде, да тръгваме вече.
Честит рожден ден, дъще!
Джан: Кираз идва!
Еда: Бебчето ми! Къде ходиш? Къде беше?
Кираз: Изпратих на татко бележка от хълма, за да дойде на рождения ми ден.
Еда: Как се върна от там?
Кираз: Серкан Болат ме докара вкъщи.
Айдан: Серкан ли те докара? Къде е Серкан?
Кираз: Не знам. Остави ме и си тръгна. Нямало да дойде на рождения ми ден.
Айфер: Няма нищо. Виж колко хора сме дошли тук за теб.
Мело: Освен това съм ти направила една огромна торта, със звезди.
Мело: Хайде да духнем свещичките.
Кираз: Аз си искам татко. Докато не дойде, няма да духна свещите.
Еда: Миличка, нали ти казах, татко не може да дойде. Много би искал, но не може.
Кираз: Щом татко го няма, не искам да духам.
Еда: Виж, тук са толкова много хора, които те обичат. Моля те, хайде, дъще.
Мело: Пък и, я каква хубава торта съм ти направила. Я да видим това, ето една звездичка, и то лимонова. Хайде, леленото.
Айфер: Хайде миличко, хапни.
Серкан: Честит рожден ден, дъще!
Още снимки :
Делегация от Италия, презентация...и още...
Серкан: Ами... Наистина до днес това беше най-доброто представяне, дори и от моите. Поздравления.
Еда: Благодаря. Утре ще е известно кой е избран.
Серкан: Да, във връзка с работата. Напоследък не мога да се концентрирам. Сигурно съм разсеян заради хотела.
Еда: Мисля, че е по-добре да се прибереш у дома. Върни се на работа. Пъръл ще се справи тук, знаеш това. Добре, отивам при Кираз.
Серкан: Еда. Не исках да стане така.
Еда: Закъсня много да го кажеш.
Серкан: Закъснял? Тоест...След толкова години идваш при мен и казваш, че имаме дете. Какво очакваше? Без да се замисля и претегля, веднага ще зарежа всичко и ще се адаптирам?
Еда: И без друго не го очаквам. Върви си. Връщай се на работа. Скрий си главата като щтраус. Бягай от всички свои проблеми. Бягай е се спасявай.
Серкан: Това, че оставам тук е грешка.
Еда: Колкото по-далеч, толкова по-добре.
Серкан: Добре.
Еда: Забравихте ли нещо?
Г-н Хакан: Не. Току-що говорих със съпругата си. Знаете, много иска да се запознае с вас.
Еда: Аз също искам
Г-н Хакан: Съпругата ми преподава в архитектурния факултет. Ако ви е удбно с г-н Серкан предлагаме довечера да вечеряме заедно.
Серкан: Прекрасно. Тази вечер ще бъде страхотно
Г-н Хакан: Прекрасно, разбрахме се.
Серкан: Хубаво. Ще се видим на вечеря.
... Твой ред е да ме изслушаш.
Сервитьор: Вашата кола пристигна, г-н Хакан.
Г-н Хакан: Благодаря. Тогава, до скоро виждане.
Еда: Благодаря.
Серкан: Всичко хубаво.
Серкан: Сладка двойка.
Еда: Дошъл си за дипломирането ми в Италия, Серкан?
Серкан: Да. Беше голям ден, не можех да го пропусна. Зная, сега... Тоест, ти мислиш, че си единствената, която винаги е изпитвала болка, но...Ситуацията не е точно такава, Еда. Тоест, мисля за теб всеки ден от деня, в който излезе от живота ми.
Еда: Но това не промени нищо. Както и да е. Не поиска да поемеш отговорност. А аз не те искам в живота си. Излез от живота ми. Не усложнявай нещата повече.
Серкан: Да. Изплаших се, Еда. Изплаших се.
Серкан: Ще ме изслушаш.
Еда: Не искам да говоря с теб.
Серкан: Еда, изслушах те. Твой ред е да ме изслушаш.
Еда: Говори тихо. Кираз спи. Остави ме, не искам да разговаряме.
Серкан: Еда, погледни ме. Погледни ме. Докторът ми каза, че никога няма да имам дете.
Еда: Какво говориш?
Серкан: След като се възстанових от рака. Без твое знание отидох на лекар. Казах, че Еда и аз искаме да имаме дете. Каза, че е невъзможно. Всички лекарства, които вземах, химеотерапията. Каза, че е невъзможно.
Еда: Добре, а Кираз?
Серкан: Кираз е чудо, разбра ли? Кираз е чудо. Кираз толкова прилича на теб и мен. Трябваше да го разбера от първия ден. Но не оставих шанс след думите на доктора.
Еда: Защо не ми каза тогава? Защо каза, че не искаш дете? Да беше казал, че не можем да имаме дете.
Серкан: Защото нямаше да ме напуснеш. Докторът...Каза, че вероятността ракът да се върне в следващите 5 години е 70%. Това също не ти го казах. Защото ако го знаеше, нямаше да ме оставиш. Щях да имам рак, а ти отново нямаше да ме напуснеш. Щеше да съсипеш живота си за мен. Защото беше готова да си нещастна с мен. След всичко, което преживяхме. И след като не можех да ти дам това, което искаш, какво значение имаше?
Еда: Сега, Серкан. Сега...Вече имаш дъщеря...И знаеш, че имаш дъщеря...
Серкан: Не мога, Еда! Не мога. Не мога! Аз съм болен човек. Разбра ли? Има риск ръкът да се върне във всеки един момент. Какъв смисъл има да градиш живот, знаейки това? Еда, не разбираш. В мен има бомба с часовников механизъм. Може да се взриви всеки миг. Не знаеш какво е това. Не знаеш колко се страхувам.
Еда: Не зная. Не мога да знам. Да, ти си го преживял. Не знам какво си мислил, какво ти е минавало през ума... Но всичко мина, Серкан. Свърши. Свърши!
Серкан: Еда...Казвам ти всичко това, само за да разбереш решението ми по отношение на Кираз. Не мога да поема отговорност за детето. Не мога да бъда добър баща.
Еда: Защо си такъв? Защо си толкова обсебен? Защо всичко трябва да е идеално?
Серкан: Защото Кираз е съвършена. Защото ти си съвершена. Ти си невероятна жена. Сърцето ти, душата ти, съзнанието ти... Всичко. Ти си невероятен човек. От първия ден, в който те видях, си мисля едно нещо: „Ти не си достоен за тази жена. И ще дойде ден, в който тя повече няма да те търпи.“
Еда: Затворил си сърцето и душата си в клетка...И наричаш това живот. Защо си причиняваш това? Защо се ограничаваш така?
Серкан: Еда, аз съм човек, свикнал със самотата. Цял живот съм бил сам. Бях сам след смъртта на брат ми. Бях сам в пансиона. На работа бях сам. Винаги съм бил сам.
Но после ти се появи. Влезе в живота ми и всичко се промени. А после напусна живота ми. След като си тръгна, в продължение на 5 години живях със спомените за нас. Останах със спомените, с халюцинациите за теб. Затова, моля те. Колкото и да ми се ядосваш...Ни ми казвай, че съм те забравил. Защото наистина ми е трудно да го чуя. Моля те, уважи това. Лека нощ.
Дори един ден прекаран с тях, ще си струва колкото за цял живот.
Не го ли разбираш, братле?
Енгин: Мисли, мисли. Да видим как ще се измъкнеш от това,Серкан
Серкан: Вероятно не разбираш, когато ти отхвърлям обаждането, Енгин.
Енгин: Не разбирам. Не разбирам също и как си помисли, че ще се измъкнеш от мен. Ще си поговорим, братле. Ще говорим.
Серкан: Да говорим.
Енгин: Все още обичаш Еда.
Серкан: Да.
Енгин: А обичаш ли Кираз?
Серкан: Да, Енгин. Колкото и да е глупав въпросът, да.
Енгин: Много обичаш Еда и Кираз.
Серкан: Да.
Енгин: Това беше мечтата ти, Серкан. Да имаш дете от Еда беше най-голямата ти мечта.
Серкан: Да.
Енгин: Но сега не го искаш.
Серкан: Да.
Енгин: Не. Ти си побъркан. В речника срещу думата „побъркан“ стои твоето име, братле. Ти си напълно побъркан. Луд.
Серкан: Това ли дойде да ми кажеш?
Енгин: Виж. До полуда обичаш Еда.
Серкан: Да
Енгин: Затова, че я обичаш ли искаш да я нараняваш? Не й стига болката, която й причини до сега. И се чудиш, какво още може да й причиниш. Така ли е?
Серкан: Енгин, не мога да оправдая очакванията на Еда. Разбираш ли? Като човек, който е бил болен и ако болестта се върне, този път може да е фатално. Ще съм ги изоставил за втори път. Не искам да правя това. Затова е по-добре Кираз изобщо да не ме познава, да не прекарва време с мен, да не ме обиква, отколкото да ме открие, да прекарва време с мен и да ме обикне.
Енгин: Само за тях ли ще е трудно да те загубят, Серкан? Толкова много хора наоколо те обичат. Не виждаш ли? Ние какво ще правим? Не можеш да избягаш от всички, да се изолираш в самота. Да живееш сам и без любов. Не може! Серкан, виж. Иди да говориш отново с лекаря. Ако все още съществува този риск, ако белестта е още в тялото ти...
Ще уважа всичките ти решения. Но пред теб стои жена, която те обича повече от всичко на света. Посвети ти целия си живот.Имаш невероятна дъщеричка. Дори един ден прекаран с тях, ще си струва колкото за цял живот. Не го ли разбираш, братле?
Кой кого търси... Кой кого намери...
Серкан: Здравей, Джан. Как си? Добре ли си?
Джан: Здравей. Добре съм.
Серкан: Всички търсят Кираз.
Джан: Знам.
Серкан: Тя ти е близка приятелка, нали?
Джан: Да.
Серкан: Ти защо не я търсиш? Не се ли тревожиш?
Джан: Не съвсем. Във всеки случай Кираз ще се върне
Серкан: Ти знаеш ли къде е Кираз?
Джан: Да. Отиде да намери татко си.
Серкан: Как ще го намери?
Джан: Накара ме да му напиша бележка. Ще изпрати съобщение на татко си, за да се върне.
Серкан: Как ще го направи?
Джан: Татко й е космонавт.
Серкан: Ще се качи на най-високия хълм?
Джан: Да.
Серкан: Страхотен си, Джан. Дай пет.
Серкан: Кираз.
Кираз: Серкан Болат. Намери ме.
Серкан: Кираз, какво правиш тук?
Кираз: Изпращам бележка на татко. Опитвам се да го завържа, както ти ме научи.
Серкан: Дай. Виж, Кираз. Не може да ходиш сама на такива места. Хората се тревожат, разбра ли?
Кираз: Мислех, че е близо, но не беше.
„Татко. Днес е рожденият ми ден.“
Серкан: Наистина ли имаш рожден ден?
Кираз: Да.
Серкан: Вземи.
Кираз: Мислиш ли, че татко ще получи бележката?
Серкан: Ахъ. Сигурен съм, че ще я получи. Хайде, да тръгваме вече.
Честит рожден ден, дъще!
Джан: Кираз идва!
Еда: Бебчето ми! Къде ходиш? Къде беше?
Кираз: Изпратих на татко бележка от хълма, за да дойде на рождения ми ден.
Еда: Как се върна от там?
Кираз: Серкан Болат ме докара вкъщи.
Айдан: Серкан ли те докара? Къде е Серкан?
Кираз: Не знам. Остави ме и си тръгна. Нямало да дойде на рождения ми ден.
Айфер: Няма нищо. Виж колко хора сме дошли тук за теб.
Мело: Освен това съм ти направила една огромна торта, със звезди.
Мело: Хайде да духнем свещичките.
Кираз: Аз си искам татко. Докато не дойде, няма да духна свещите.
Еда: Миличка, нали ти казах, татко не може да дойде. Много би искал, но не може.
Кираз: Щом татко го няма, не искам да духам.
Еда: Виж, тук са толкова много хора, които те обичат. Моля те, хайде, дъще.
Мело: Пък и, я каква хубава торта съм ти направила. Я да видим това, ето една звездичка, и то лимонова. Хайде, леленото.
Айфер: Хайде миличко, хапни.
Серкан: Честит рожден ден, дъще!
Още снимки :
Скрит текст: 
Да споделя, нещо не е ОК! Ханде много влюбена, а Хакан като кисела госпожица, ха, ха...
