Ханде е щастлива! Щастието й трябва и в нас да предизвиква същото. Ако някой не е свикнал, време е вече.
- Публикувана: 19 юни 2023, 18:48 ч.
- Последно мнение: 6 юли 2023, 22:28 ч.
💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин 💫 "Ако обичаш много" и "Двама непознати" /Тема 19/
Честно казано този път изобщо не се подразних на снимката, усмихна ме. На прав път съм. 
Стори и от Хакан. Време беше , стига само мъже е качвал.
https://twitter.com/allaboutercel/status/1673425634561863682
Стори и от Хакан. Време беше , стига само мъже е качвал.
https://twitter.com/allaboutercel/status/1673425634561863682
Момичета не ми се сърдете за изказването.
Но все още немога да възприема Ханде с тази. Сякаш не е тя, не е истинска а се държи изкуствено.
С Керем беше по естествена, по истинска. Толкова ми е мъчно че се разделиха. Аз още тая надежда двамата да се съберат.
Давам пример с Гьокберг и Йозге те също бяха разселени но една случайна среща на улицата се оказа повратна и те отново се събраха.
Дано стане така и с Керем и Ханде.
Аз съм съгласна с Азисия. С уговорката, че все пак правим преразказ по картинки. Също мисля, че Ханде "демонстрира" щастие, но го няма в погледа.
От всичко, което изгледах - сватбата на Еда Едже и сега смятам, че не е на правилен път, ако целта е да стане снаха Сабанджъ. Но тя си знае.
Няма шанс за ХанКер отново и не е само защото Керем няма да се върне.
От всичко, което изгледах - сватбата на Еда Едже и сега смятам, че не е на правилен път, ако целта е да стане снаха Сабанджъ. Но тя си знае.
Няма шанс за ХанКер отново и не е само защото Керем няма да се върне.
Добро утро, прекрасни момичета! 
Добро утро, момичета 
Аз приемам новата реалност и също мисля, че връщане назад не може да има. По отношение на предстоящите проекти на двамата ... имам проблем да си представя Ханде като прокурор. И причината си обяснявам с изявите й като модел и тези в социалните медии. Искаме или не, те формират една нагласа, която няма нищо общо с образа на прокурор. Ханде трябва да направи чудо в играта си, за да обърне представата ми... Може... Ще погледаме.
Аз приемам новата реалност и също мисля, че връщане назад не може да има. По отношение на предстоящите проекти на двамата ... имам проблем да си представя Ханде като прокурор. И причината си обяснявам с изявите й като модел и тези в социалните медии. Искаме или не, те формират една нагласа, която няма нищо общо с образа на прокурор. Ханде трябва да направи чудо в играта си, за да обърне представата ми... Може... Ще погледаме.
Кате, дрехите и грима правят чудеса. Не се съмнявам, че много бързо Ханде с летните голотии ще отстъпи място на образа на жена със сериозна професия. Дано стилистите не се изгаврят. Защото сме се нагледали на турски офис дрескод с по един ръкав, голи за дни части и др.под.недоразумения.
Скрит текст:
Момичета не ми се сърдете за изказването.
Но все още немога да възприема Ханде с тази. Сякаш не е тя, не е истинска а се държи изкуствено.
С Керем беше по естествена, по истинска. Толкова ми е мъчно че се разделиха. Аз още тая надежда двамата да се съберат.
Давам пример с Гьокберг и Йозге те също бяха разселени но една случайна среща на улицата се оказа повратна и те отново се събраха.
Дано стане така и с Керем и Ханде.
[/quote]
Подкрепям това мнение. Аз също не смятам, че Ханде е щастлива с Хакан. Играе го щастлива, но очите и не искрят. Липсва ми в нея онзи живец, онази непринуденост, която излъчваше.
Керем там няма да се върне.
Относно новият сериал. Смятам, че Хафса много харесва Керем. Толкова го харесва,че се притеснява от него и ми леко неестествена в трелъра към 1-ви епизод. Но ми е много сладка и го очаквам с нетърпение.
Харесвам и Ханде и Керем.
Привет момичета. Успешен ден ви пожелавам.
И аз, като някои момичета не съм убедена, че Ханде е щастлива. Ако е така, тогава задавам въпроса: "А с Керем беше ли щастлива?" Ако не, значи се е преструвала. Но не мисля, защото видяхме и изживяхме тази тяхна огромна любов. Милиони фенове по света се влюбиха в тяхната любов. И сега никой не може да ме накара така бързо да приема новият избраник на Бамби. Нека се прави на "щастлива", колкото си иска. Аз не й вярвам. Ханде се държи странно. Тя винаги е била доста обрана относно демонстрирането на любов. С Керем не смееше да се отпусне и да покаже истинските си чувства. Притесняваше се. Не съм я виждала и с Мурат Далкалъч да е толкова освободена на публично място. А сега изведнъж виждам една непозната Ханде. Когато знае, че я снимат започва едно флиртуване с този мъж. Спомням си как Дилара триеше снимки на Ханде и Керем и феновете се ядосваха. А снощи демонстративно качи снимка от Милано. Да ни убеди, колко е щастлива. Ханде беше лудо влюбена в Керем. За да напише онова "Стойте винаги до човека, който ви кара да се смеете", показва истински чувства. Не вярвам, че човек може да обича силно няколко пъти. Тя, истинската любов се изживява само веднъж. Имам неприятното усещане, че Ханде се опитва да влезе в семейство Сабанджъ. И това снощи не беше случайно. Опитва се да постави мама Арзу пред свършен факт. Дано не й изиграе лоша шега.
Всички сме чували за незабравимата любов на Ален Делон и Роми Шнайдер. Те не успяха да се оженят, имаха други половинки в живота си, но тяхната любов не можа да се заличи в сърцата им до края. Докато Ален Делон е женен за Натали Бартелеми - неизвестна красавица, с която той се запознава в бар, а след това не спира да има забежки с екранните си партньорки, животът на Роми поема в трагична посока. Тя никога не излиза от порочния кръг наречен Ален Делон. Тя се омъжва и развежда, погребва съпрузи, а последният "пирон в ковчега" на актрисата е смъртта на сина ѝ и 10 месеца по-късно тя се самоубива, а Ален Делон написва може би най-трогателното любовно писмо в историята:
И аз, като някои момичета не съм убедена, че Ханде е щастлива. Ако е така, тогава задавам въпроса: "А с Керем беше ли щастлива?" Ако не, значи се е преструвала. Но не мисля, защото видяхме и изживяхме тази тяхна огромна любов. Милиони фенове по света се влюбиха в тяхната любов. И сега никой не може да ме накара така бързо да приема новият избраник на Бамби. Нека се прави на "щастлива", колкото си иска. Аз не й вярвам. Ханде се държи странно. Тя винаги е била доста обрана относно демонстрирането на любов. С Керем не смееше да се отпусне и да покаже истинските си чувства. Притесняваше се. Не съм я виждала и с Мурат Далкалъч да е толкова освободена на публично място. А сега изведнъж виждам една непозната Ханде. Когато знае, че я снимат започва едно флиртуване с този мъж. Спомням си как Дилара триеше снимки на Ханде и Керем и феновете се ядосваха. А снощи демонстративно качи снимка от Милано. Да ни убеди, колко е щастлива. Ханде беше лудо влюбена в Керем. За да напише онова "Стойте винаги до човека, който ви кара да се смеете", показва истински чувства. Не вярвам, че човек може да обича силно няколко пъти. Тя, истинската любов се изживява само веднъж. Имам неприятното усещане, че Ханде се опитва да влезе в семейство Сабанджъ. И това снощи не беше случайно. Опитва се да постави мама Арзу пред свършен факт. Дано не й изиграе лоша шега.
Всички сме чували за незабравимата любов на Ален Делон и Роми Шнайдер. Те не успяха да се оженят, имаха други половинки в живота си, но тяхната любов не можа да се заличи в сърцата им до края. Докато Ален Делон е женен за Натали Бартелеми - неизвестна красавица, с която той се запознава в бар, а след това не спира да има забежки с екранните си партньорки, животът на Роми поема в трагична посока. Тя никога не излиза от порочния кръг наречен Ален Делон. Тя се омъжва и развежда, погребва съпрузи, а последният "пирон в ковчега" на актрисата е смъртта на сина ѝ и 10 месеца по-късно тя се самоубива, а Ален Делон написва може би най-трогателното любовно писмо в историята:
Скрит текст:
Сбогом, моя кукличке...
Гледам те как спиш. Аз съм при теб, до твоето смъртно ложе. Ти си облечена в дълга червеночерна туника, с бродерии на гърдите. Мисля, че са цветя, но не ги поглеждам. Казвам ти сбогом, най-дългото сбогом, моя кукличке. Аз винаги те наричах така. Не гледам цветята, а твоето лице и си мисля, че си красива, че може би никога не си била толкова красива. Мисля си също, че за първи път в живота си те виждам толкова ведра и спокойна. Като че ли една нежна ръка е изтрила от лицето ти всички грижи и страхове. Гледам те как спиш. Казват ми, че си мъртва. Мисля си за теб, за мен, за нас. Колко съм виновен? Човек си задава този въпрос само пред този, когото е обичал и когото още обича. Това чувство те залива, после затихва и тогава си казваш, че не си виновен, но си отговорен....
Аз съм отговорен пред теб. Заради мен миналата нощ твоето сърце спря да бие. Заради мен, защото преди двайсет и пет години ме избраха за твой партньор в "Кристина". Ти пристигаше от Виена, а аз те чаках в Париж с букет цветя в ръка, който не знаех как да държа. Продуцентите на филма ми бяха казали - "Когато я видите да слиза от самолета, приближете се към нея и й подарете цветята." Чаках с цветята като глупак сред орда фотографи. Ти слезе. Аз пристъпих напред. Ти попита майка си - "Кое е това момче ?" И тя отговори - "Трябва да е Ален Делон, твоят партньор". И нищо повече. Не беше влюбване от пръв поглед. По-късно отидох във Виена, където се снимаше филмът. Там се влюбих безумно в теб. И ти се влюби безумно в мен. Често сме си задавали вечния въпрос на влюбените: "Кой се влюби пръв? Ти или аз ?" Брояхме едно, две, три и си отговаряхме: "Нито ти, нито аз! Влюбихме се едновременно!"
Господи, колко млади и щастливи бяхме! В края на снимките ти казах - "Ела да живееш с мен във Франция." И ти веднага ми отговори - "Искам да живея с теб във Франция." Спомняш ли си? Семейството ти, родителите ти полудяха. Цяла Австрия, цяла Германия се възмути. Нарекоха ме узурпатор, похитител на деца. Обвиниха ме, че съм отвлякъл "императрица Сиси". Аз, един, французин, който не знаеше нито дума немски. И ти, кукличке, която не знаеше и дума френски. В началото се обичахме без думи. Гледахме се и се усмихвахме. Кукличке... А аз вече бях Пепе. След няколко месеца аз все още не говорех и дума немски, но ти вече говореше френски така добре, че ние играехме театър във Франция. Режисьор беше Висконти. Той казваше, че си приличаме, че когато свием вежди от гняв, страх или тревога, между тях се появява едно и също V. Той го наричаше Рембрандовото V, казваше, че то личи на автопортретите на художника.
Гледам те как спиш. Рембрандовото V е изчезнало. Ти вече не се боиш, вече не си нащрек, защото вече никой не те преследва. Ловът свърши и ти си почиваш. Продължавам да те гледам. Познавам те така добре. Зная коя си и защо си мъртва. Познавам характера ти. Отговарям на другите, че характерът на Роми си е просто характер на Роми. Това е всичко. Оставете ме на спокойствие. Ти беше много уязвима, защото беше хармонична. Дете, което много бързо и много рано стана звезда. И това обясняваше, от една страна, твоите капризи, изблиците ти на гняв и честата смяна на настроенията, както при децата, реакциите ти - обясними, но трудно предвидими, а от друга страна, твоето професионално поведение. Да, но в същото време в теб живееше и детето, което не знаеше точно с какво си играе. С кого. И защо. И през тази пукнатина се промъкнаха страхът и нещастието.
Така се случва, когато си Роми Шнайдер, в разцвета на своите сили и си толкова чувствителна и темпераментна. Как да обясня на другите коя беше всъщност ти и кои сме ние – актьорите? Как да им обясня, че ние от непрекъснатото играене, интерпретиране, от влизането в чуждата кожа понякога забравяме кои сме и се чувстваме изгубени. Как да им кажа колко е трудно и каква сила на характера и каква уравновесеност са нужни на човек, за да запази достойнството си и да продължи да ходи с високо вдигната глава! Но тази вътрешна стабилност къде да я намериш в този свят, в свят като нашия, в този цирк, в който ние сме жонгльори, клоуни, акробати, позлатени от светлината на прожекторите?
Ти казваше - "В живота си не умея нищо, но в киното мога всичко". Не, другите не могат да разберат това. Не могат да разберат, че колкото по-голям актьор ставаш, толкова по-непригоден си за живота. Гарбо, Мерилин, Рита Хейуърт... И ти. И докато ти си почиваш, аз стоя толкова близо до теб, плача и крещя - не, не, не, тази ужасна професия не е за жена. Зная го, защото аз съм човекът, който най-добре те познаваше и разбираше. Защото съм актьор. Ние бяхме от една и съща кръвна група, моя кукличке, говорехме на един и същ език. Но аз съм мъж. Другите не могат да ни разберат. Разбират ни само актьорите. Това е необяснимо.
Пиша ти наслуки. В безпорядък. Моя кукличке, така гневна и така наранена. Случи се това, от което ти най-много се страхуваше - извадиха личния ти живот на показ. Винаги беше нащрек като преследвано животно, като подгонена сърна. Ти добре знаеше, че с едната ръка съдбата ти отнемаше това, което ти даваше с другата. Живяхме един до друг повече от пет години. Ти с мен. Аз с теб. Заедно. После животът... Нашият живот, който не засяга никого, ни раздели. Но ние не прекъснахме връзката си. Да, точно така, ние се стремяхме един към друг.
Гледам те как спиш. Вчера ти беше още жива. Отново съм сам. И си казвам - ти ме обичаше. Аз те обичах. Знаеш, че не бих могъл да те опазя от тълпата, от вихрушката, така жадна за зрелища, която толкова те плашеше и те караше да трепериш. Прости ми. Ще дойда да те видя утре и ще бъдем сами. Моя кукличке, продължавам да те гледам. Искам да те изпия с поглед и отново да повтарям, че никога не си била толкова хубава и спокойна. Почивай си. Аз съм тук. Научих малко немски с теб. Ich liebe dich. Обичам те. Обичам те...
Гледам те как спиш. Аз съм при теб, до твоето смъртно ложе. Ти си облечена в дълга червеночерна туника, с бродерии на гърдите. Мисля, че са цветя, но не ги поглеждам. Казвам ти сбогом, най-дългото сбогом, моя кукличке. Аз винаги те наричах така. Не гледам цветята, а твоето лице и си мисля, че си красива, че може би никога не си била толкова красива. Мисля си също, че за първи път в живота си те виждам толкова ведра и спокойна. Като че ли една нежна ръка е изтрила от лицето ти всички грижи и страхове. Гледам те как спиш. Казват ми, че си мъртва. Мисля си за теб, за мен, за нас. Колко съм виновен? Човек си задава този въпрос само пред този, когото е обичал и когото още обича. Това чувство те залива, после затихва и тогава си казваш, че не си виновен, но си отговорен....
Аз съм отговорен пред теб. Заради мен миналата нощ твоето сърце спря да бие. Заради мен, защото преди двайсет и пет години ме избраха за твой партньор в "Кристина". Ти пристигаше от Виена, а аз те чаках в Париж с букет цветя в ръка, който не знаех как да държа. Продуцентите на филма ми бяха казали - "Когато я видите да слиза от самолета, приближете се към нея и й подарете цветята." Чаках с цветята като глупак сред орда фотографи. Ти слезе. Аз пристъпих напред. Ти попита майка си - "Кое е това момче ?" И тя отговори - "Трябва да е Ален Делон, твоят партньор". И нищо повече. Не беше влюбване от пръв поглед. По-късно отидох във Виена, където се снимаше филмът. Там се влюбих безумно в теб. И ти се влюби безумно в мен. Често сме си задавали вечния въпрос на влюбените: "Кой се влюби пръв? Ти или аз ?" Брояхме едно, две, три и си отговаряхме: "Нито ти, нито аз! Влюбихме се едновременно!"
Господи, колко млади и щастливи бяхме! В края на снимките ти казах - "Ела да живееш с мен във Франция." И ти веднага ми отговори - "Искам да живея с теб във Франция." Спомняш ли си? Семейството ти, родителите ти полудяха. Цяла Австрия, цяла Германия се възмути. Нарекоха ме узурпатор, похитител на деца. Обвиниха ме, че съм отвлякъл "императрица Сиси". Аз, един, французин, който не знаеше нито дума немски. И ти, кукличке, която не знаеше и дума френски. В началото се обичахме без думи. Гледахме се и се усмихвахме. Кукличке... А аз вече бях Пепе. След няколко месеца аз все още не говорех и дума немски, но ти вече говореше френски така добре, че ние играехме театър във Франция. Режисьор беше Висконти. Той казваше, че си приличаме, че когато свием вежди от гняв, страх или тревога, между тях се появява едно и също V. Той го наричаше Рембрандовото V, казваше, че то личи на автопортретите на художника.
Гледам те как спиш. Рембрандовото V е изчезнало. Ти вече не се боиш, вече не си нащрек, защото вече никой не те преследва. Ловът свърши и ти си почиваш. Продължавам да те гледам. Познавам те така добре. Зная коя си и защо си мъртва. Познавам характера ти. Отговарям на другите, че характерът на Роми си е просто характер на Роми. Това е всичко. Оставете ме на спокойствие. Ти беше много уязвима, защото беше хармонична. Дете, което много бързо и много рано стана звезда. И това обясняваше, от една страна, твоите капризи, изблиците ти на гняв и честата смяна на настроенията, както при децата, реакциите ти - обясними, но трудно предвидими, а от друга страна, твоето професионално поведение. Да, но в същото време в теб живееше и детето, което не знаеше точно с какво си играе. С кого. И защо. И през тази пукнатина се промъкнаха страхът и нещастието.
Така се случва, когато си Роми Шнайдер, в разцвета на своите сили и си толкова чувствителна и темпераментна. Как да обясня на другите коя беше всъщност ти и кои сме ние – актьорите? Как да им обясня, че ние от непрекъснатото играене, интерпретиране, от влизането в чуждата кожа понякога забравяме кои сме и се чувстваме изгубени. Как да им кажа колко е трудно и каква сила на характера и каква уравновесеност са нужни на човек, за да запази достойнството си и да продължи да ходи с високо вдигната глава! Но тази вътрешна стабилност къде да я намериш в този свят, в свят като нашия, в този цирк, в който ние сме жонгльори, клоуни, акробати, позлатени от светлината на прожекторите?
Ти казваше - "В живота си не умея нищо, но в киното мога всичко". Не, другите не могат да разберат това. Не могат да разберат, че колкото по-голям актьор ставаш, толкова по-непригоден си за живота. Гарбо, Мерилин, Рита Хейуърт... И ти. И докато ти си почиваш, аз стоя толкова близо до теб, плача и крещя - не, не, не, тази ужасна професия не е за жена. Зная го, защото аз съм човекът, който най-добре те познаваше и разбираше. Защото съм актьор. Ние бяхме от една и съща кръвна група, моя кукличке, говорехме на един и същ език. Но аз съм мъж. Другите не могат да ни разберат. Разбират ни само актьорите. Това е необяснимо.
Пиша ти наслуки. В безпорядък. Моя кукличке, така гневна и така наранена. Случи се това, от което ти най-много се страхуваше - извадиха личния ти живот на показ. Винаги беше нащрек като преследвано животно, като подгонена сърна. Ти добре знаеше, че с едната ръка съдбата ти отнемаше това, което ти даваше с другата. Живяхме един до друг повече от пет години. Ти с мен. Аз с теб. Заедно. После животът... Нашият живот, който не засяга никого, ни раздели. Но ние не прекъснахме връзката си. Да, точно така, ние се стремяхме един към друг.
Гледам те как спиш. Вчера ти беше още жива. Отново съм сам. И си казвам - ти ме обичаше. Аз те обичах. Знаеш, че не бих могъл да те опазя от тълпата, от вихрушката, така жадна за зрелища, която толкова те плашеше и те караше да трепериш. Прости ми. Ще дойда да те видя утре и ще бъдем сами. Моя кукличке, продължавам да те гледам. Искам да те изпия с поглед и отново да повтарям, че никога не си била толкова хубава и спокойна. Почивай си. Аз съм тук. Научих малко немски с теб. Ich liebe dich. Обичам те. Обичам те...
Добро утро, мили момичета!
Ханде, съвсем изтрещя последните дни. Сякаш беше затворена в клетка и сега е на свобода. Този фалшив изблик на щастие и влюбеност в "рая" Сабанджъ за мен е демонстрация към някой ( ? ) и съвпадна със стартиране на предстоящият проект "YaÇokSeversen" !
За мен всичко във връзката ХанКер приключи и има само отмъщение от любов. Керем на 05.02.23 г обяви в емоционално филосовски пост в IG "Това е краят"!
Може да не сте съгласни с мен , но във връзката ХанКер имаше 50/50 любов и комерсиален PR!
Очаква ни весело и непредвидимо лято!
Сеира продължава! Сами си го избраха!
Прекрасен и усмихнат ден!
Ханде, съвсем изтрещя последните дни. Сякаш беше затворена в клетка и сега е на свобода. Този фалшив изблик на щастие и влюбеност в "рая" Сабанджъ за мен е демонстрация към някой ( ? ) и съвпадна със стартиране на предстоящият проект "YaÇokSeversen" !
За мен всичко във връзката ХанКер приключи и има само отмъщение от любов. Керем на 05.02.23 г обяви в емоционално филосовски пост в IG "Това е краят"!
Може да не сте съгласни с мен , но във връзката ХанКер имаше 50/50 любов и комерсиален PR!
Очаква ни весело и непредвидимо лято!
Сеира продължава! Сами си го избраха!
Прекрасен и усмихнат ден!
