Аз пък съм свидетел как един хубавец при раздяла не само халката си поиска, ами и златното кръстче от врата на любимата пожела да свали. На такъв с кеф да му ги хвърлиш в лицето.
- Публикувана: 23 юни 2023, 12:37 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2023, 16:35 ч.
На какви компромиси е готов мъж, за да избегне сключване на брак
Ми ако е само за сключването на граждански брак, защо изобщо обсъждаме годежи и пръстени или каквото и да било чакане?
Зависи. Ако няма джамборе, не бих се оженила (подписала). Ако изборът ми е яко, пищно джамборе без подпис или подпис без джамборе, избирам джамборето без да се замисля.
Тук много африканци правят пищни сватби без подпис или с подпис на договор за религиозен брак, който няма правна стойност (тук). Жената си получава зестра и подаръци, злата, пари и е доволна. Ако мъжът реши да си иде всичко получено си остава за нея, а издръжката за децата я урежда съдът. Ако тя реши да си иде ей така, без уважителна причина, връща подаръците, златото и парите. Ако мъжът я бие, не издържа семейството, напуснал я е, станал е импотентен, разболял се е, може и нищо да не връща.
Нарциса, какво ти дава подписът? В България при развод жената не получава издръжка за себе си ако работи, няма право на половината имущество на мъжа. Извънбрачните и брачни деца имат еднакви наследствени права.
Аз пък съм свидетел как един хубавец при раздяла не само халката си поиска, ами и златното кръстче от врата на любимата пожела да свали. На такъв с кеф да му ги хвърлиш в лицето.
Като се разделя с мъж по моя инициатива му връщам бижутата. За мене не е редно да ги задържа, а да ги нося по срещи с други мъже.
Според мен въпросът е как следва да бъде компенсирана жената затова, че е направила компромис с желанието си за брак. 🙂
Защо трябва да бъде компенсирана за собствения си избор да остане в такава връзка?
Не бих тръгнала да компенсирам някого, че е сключил брак, а не е искал, нито че не сме сключили граждански брак, а на него всъщност му се е искало. Явно несключването на брак ми е по-важно от това този човек да е до мен - осъзнала съм риска да си замине ако откажа, ама той е останал. Явно и за партньора е по-изгоден вариант от това да си тръгне. Какво има да се обсъжда изобщо?
Имал - дал.
Нямала съм - взела съм.
ПОДАРЪК не връщам.
Нямала съм - взела съм.
ПОДАРЪК не връщам.
Значи, аз концепцията "подарявам, но ще си го взема някога" не я разбирам.
Е как за какво ми е подписът, утре го блъска кола и аз коя съм? Някаква там.
Не някаква, а направо никаква. Ако нямате деца обаче за какво имаш да претендираш така или иначе? Ако изплащате заедно ипотека на името на двамата, ти ще си съсобственик (примерно) и твоята част си е твоя. Ако има припознати деца, те са наследници? Какъв е проблемът?
Е как за какво ми е подписът, утре го блъска кола и аз коя съм? Някаква там.
Силно се съмнявам, че ще се нагърбиш да гледаш газен от кола инвалид. Ще си го гледат майка му и баща му най-вероятно или някоя институция. Ако е на твоя възраст и нямате общи деца, вероятно би предпочел да го наследят родителите му като умре. Вероятността повечето му имоти да са от родители е висока.
Ако тебе те блъсне кола и нямате общо дете, мислиш ли, че мъжът ще остане с тебе? Ти искаш ли да те наследи мъж, а не родителите ти и брат ти?
Има застрахователни полици живот, които всеки човек може да вземе в полза на друг, който не му е роднина. Само дето вероятността да го блъсне кола наистина се увеличава като сключи такъв договор. Тук един беше утрепал първата си жена за застраховката и беше уредил да блъснат следващата му приятелка, но тя оживя. Един милион взел от смъртта на първата си жена и сключил договори за 5 милиона за следващата прЕателка, откраднал договорите, блъснали и колата в Мароко, но тя оживяла:
https://www.lefigaro.fr/actualite-france/2010/08/06/01016-201008 … des-accidents.php
Ако не се беше полакомил, щеше да си живее прекрасно с първия милион. Сега е на топло за 30г, което няма да върне жената от оня свят.
Better than подпис 🤩. Ето идеи. 🥳
Значи, аз концепцията "подарявам, но ще си го взема някога" не я разбирам.
Подарява узурфрукт до скъсване на връзката.
Именно, че на мен ми звучи като замазване на очите.
Иначе аз върнах един пръстен с мъничък диамант преди 10 години след няколкомесечни проблеми и сега, ако някоя не може да навие нейния да я вземе, бих я посъветвала да му поиска едно Булгари за 30к евро и да не му го връща после. Поне да не я е яд.
Иначе аз върнах един пръстен с мъничък диамант преди 10 години след няколкомесечни проблеми и сега, ако някоя не може да навие нейния да я вземе, бих я посъветвала да му поиска едно Булгари за 30к евро и да не му го връща после. Поне да не я е яд.
30к евро е бая стандарт за пръстен, не само в България, та не са много жените, получили такъв, дори когато мъжът иска да ожени за тях, пък на такива, за които не искат да се оженят и просто си прекарват времето с тях, хич не са много тези, които биха подарили, освен ако тия пари не са за тях пари за семки.
Според мен, ако един мъж не иска някоя жена, за което говори нежеланието за брак, хич не е готов за големи компромиси, че да е с нея. В такива случаи жените са правещите компромисите, че да ги задържат тези мъже, че евентуално в бъдеще да си променят мнението.
И моите наблюдения са горе долу в тази посока - нежеланието за сключване на брак в 9 от 10 случая има доста общо с материалното и тревогата "мама и тате казаха, че жените са златотърсачки", въпреки че се изтъкват някакви съвсем други аргументи. Съответно всичко се прекарва през тази тревога и никак не са склонни да харчат.
Именно. И компромисът е, че си губя времето с нея. Е на 24-5 не е толкова проблем, за по късно не знам.
Иначе ако получа на 2-рия или 3 тия месец план график за пръстен, годеж, сватба и дете разграфен по месеци, доста сериозно бих се стъписал. Което не пречи да кажа - ми ок, и после пак да си правя каквото знам. Това в случай, че секса си струва. Някак си много притискащо ми звучи всичкото, поне 1 година време е нужно според мен, ся който си има разтикан часовник, вече негов си проблем
Иначе ако получа на 2-рия или 3 тия месец план график за пръстен, годеж, сватба и дете разграфен по месеци, доста сериозно бих се стъписал. Което не пречи да кажа - ми ок, и после пак да си правя каквото знам. Това в случай, че секса си струва. Някак си много притискащо ми звучи всичкото, поне 1 година време е нужно според мен, ся който си има разтикан часовник, вече негов си проблем
Според мен въпросът е как следва да бъде компенсирана жената затова, че е направила компромис с желанието си за брак. 🙂
