Здравейте, знам, че темата за свекървите и тъщите е необятна, но ми се иска да чуя и странично мнение, споделяла съм на близките си приятелки, и всички са на мнение, че трябва да се изнеса, но нещата не са толкова прости. Нещата са следните:
Живеем с мъжа ми щастливо и в разбирателство вече 15г, имаме две малки деца, живеем отделно от родителите му, аз живи родители нямам за съжаление ме напуснаха рано. Работим в семейния бизнес на мъжа ми, който е създаден от неговите родители, т.е. ние наследяваме този бизнес, майка му обаче все още идва да работи, и повечето решения ги взима тя, тя прави повечето заявки, тя решава цените какви да са, тя решава кой да се назначи и кой да се уволни, тя решава дали метлата ще стои до вратата или на 50см по-навътре. Мисля, че имате идея за какво иде реч вече. Та, съпругът ми е свикнал с нея и нейните постоянни заповеди, рядко й се опълчва за нещо, като цяло е кротък и добър, и дори и да имат някакво спречкване в повечето случаи става каквото тя е казала. Аз в цялата картина съм вечно "чуждия човек", тя никога не се е държала с мен човешки и приятелски, винаги ме е смятала за втора ръка човек, дори ми го е казвала, че моите родители не са ми оставили нищо, че съм дошла наготово и всичко което имам е благодарение на нея, тя е създала бизнеса, а аз нищо не разбирам от бизнес и нямам никакъв нюх за нищо. Премълчавала съм много, но съм се и карала с нея, после съм съжалявала, че сме се скарали, съжалявала съм я като майка, но после пак съм сърбала същата попара. С мъжа ми на тази тема не мога да изляза на глава, според него много се вживявам и да не й обръщам внимание, въпреки че е ставал свидетел на повечето й изказвания, не взима страна, нито нейна нито моя. През годините съм чувала какво ли не от нея, не само по отношение на мен ами и към други хора, завистлива е когато види, че другият магазин до нас имат повече клиенти, тя започва да злобее срещу собственика му. Няма никакви приятелки, злобеела е и срещу мъжа си и сина си (моят съпруг), обиждала ги е колко са мързеливи и некадърни, и то не като майтап а направо се кара с тях, скарана е с всичките си съседи, едните от които са мои близки приятели, които са ми разказвали ужасни неща, смитала е сухи листа и ги изсипвала пред тяхната врата, а като са я питали защо го прави (понеже имат камера и я виждат), тя е казвала, че тези листа са от тяхното дърво. Скарана е със собственият си брат, който е много интелигентен човек, всеки от доставчиците ни е вдигнал ръце от нея, винаги се кара с тях по телефона, когато нещо нямат. Винаги внимавам какво споделям пред нея за децата, защото дори да е нещо хубаво тя го изважда от контекста. Например сина ми спечели едно съзтезание по тенис, много беше упорит и нахъсан, а аз се разплаках от щастие когато го видях да вдига купата, а когато й казахме нейните думи бяха: Защо го карате лятната ваканция да ходи на тренировки, съжалете го малко това дете, вие ли го карате или той сам иска да ходи, защото като ви слушам май вие го карате а той не иска.
Тя от този тип хора, които няма как да им угодиш, намират във всичко проблем, няма вариант да са усмихнати, енергиен вампир от всякъде. Винаги съм гледала да не създавам напрежение между двете ни, но винаги когато съм добра с нея тя почва да ме обижда, а аз не издържам на обидите й, те са тежки и дълбоки. До такава степен не издържам около нея, че цял ден съм с главоболие на работа, и като се прибера все едно тепърва слънцето светва.
Всички приятели ми казват да си намирам друга работа, имам две висши образования, и съм работила преди и в банка и в счетоводна къща, но не мога просто да оставя съпруга си, искам да продължим да развиваме заедно всичко, имаме много идеи, но не можем да ги осъществим защото тя не дава, казвала е че нищо не можем да направим защото нямаме достатъчно мозък.
Последното, което преля чашата ми и по съвет на снаха ми спрях да говоря с нея, беше когато обиди детето ми, което не е сефте и да вметна, че никое от децата ми не иска да стои при нея, не защото аз съм им казвала, а не понасят нейното държание, та....сина ми беше дошъл при нас в магазина, и си играеше на телефона (все пак е на десет), а тя го попита защо гледа само телефона си, а той й отвърна, че играе важна игра, тя обаче му се развика, че щял да стане глупав и да има само двойки в училище ако продължава така, той я изгледа странно и ме погледна мен, а тя му каза: Защо гледаш майка си, не може ли сам да отговориш, ето виждаш ли че вече оглупяваш. При което сина ми се разплака и излезе от магазина. Аз останах безмълвна, а тя продължи да ни обижда, как всичко е създала сама, защото е имала акъл, отделяла е от залъка си да направи всичко, а аз съм дошла наготово, децата ни даже били невъзпитани и лоши....и още и още. На този ден в който избълва всичко беше на годишнината на майка ми, почина преди 10г, а аз след всичко което тя каза успях само да си взема детето, което още плачеше вън и да ида на гробищата и да си изрева очите.
От тогава не говоря с нея, в ежедневието си такъв тип хора, които ме напрягат до сега да съм ги изолирала от живота си, както се е случвало, предпочитам да съм заобиколена само от хора, които са на моите вибрации, дори неща за работата не обсъждам с нея, работя си с клиентите и толкова, явно там съм само работник, съпругът ми отново нищо не реагира, според него тя няма да се промени, и да се скара с нея нищо няма да промени.
Много се извинявам за дългият текст, но в крайна сметка търся съвета ви, дали постъпвам правилно, че спрях да говоря с нея, че си пестя контактите с нея за да си запазя разсъдъка, че не искам нищо от нея, аз тези пари, които както тя казва "харча" си ги изработвам, и да вметна отново, че моите харчения са за дома и децата.
Мисля си обаче да не би по този начин да вредя на съпруга си, защото той е между чука и наковалнята в момента, хем гледа с нея да не се скара, хем гледа мен да не обиди. И аз не знам.....объркана съм как да реагирам с такъв човек. Честно ви казвам тя е жива отрова, дори мъжа й не я търпи и винаги са скарани, а наскоро ми сподели, че когато съпругът ми е бил 15-16г за първи път го е ударила. Като го питах, защо е позволил това да стане, той каза, че все пак е мъж хванало го е срам какво ще кажат хората.
Ох спирам вече......мили съфорумци, това ми е въпроса, правилно ли постъпвам, че я игнорирам вече две седмици или е егоистично от моя страна, и решение ли е да си хвана багажа и да отида да работя другаде или не.
Живеем с мъжа ми щастливо и в разбирателство вече 15г, имаме две малки деца, живеем отделно от родителите му, аз живи родители нямам за съжаление ме напуснаха рано. Работим в семейния бизнес на мъжа ми, който е създаден от неговите родители, т.е. ние наследяваме този бизнес, майка му обаче все още идва да работи, и повечето решения ги взима тя, тя прави повечето заявки, тя решава цените какви да са, тя решава кой да се назначи и кой да се уволни, тя решава дали метлата ще стои до вратата или на 50см по-навътре. Мисля, че имате идея за какво иде реч вече. Та, съпругът ми е свикнал с нея и нейните постоянни заповеди, рядко й се опълчва за нещо, като цяло е кротък и добър, и дори и да имат някакво спречкване в повечето случаи става каквото тя е казала. Аз в цялата картина съм вечно "чуждия човек", тя никога не се е държала с мен човешки и приятелски, винаги ме е смятала за втора ръка човек, дори ми го е казвала, че моите родители не са ми оставили нищо, че съм дошла наготово и всичко което имам е благодарение на нея, тя е създала бизнеса, а аз нищо не разбирам от бизнес и нямам никакъв нюх за нищо. Премълчавала съм много, но съм се и карала с нея, после съм съжалявала, че сме се скарали, съжалявала съм я като майка, но после пак съм сърбала същата попара. С мъжа ми на тази тема не мога да изляза на глава, според него много се вживявам и да не й обръщам внимание, въпреки че е ставал свидетел на повечето й изказвания, не взима страна, нито нейна нито моя. През годините съм чувала какво ли не от нея, не само по отношение на мен ами и към други хора, завистлива е когато види, че другият магазин до нас имат повече клиенти, тя започва да злобее срещу собственика му. Няма никакви приятелки, злобеела е и срещу мъжа си и сина си (моят съпруг), обиждала ги е колко са мързеливи и некадърни, и то не като майтап а направо се кара с тях, скарана е с всичките си съседи, едните от които са мои близки приятели, които са ми разказвали ужасни неща, смитала е сухи листа и ги изсипвала пред тяхната врата, а като са я питали защо го прави (понеже имат камера и я виждат), тя е казвала, че тези листа са от тяхното дърво. Скарана е със собственият си брат, който е много интелигентен човек, всеки от доставчиците ни е вдигнал ръце от нея, винаги се кара с тях по телефона, когато нещо нямат. Винаги внимавам какво споделям пред нея за децата, защото дори да е нещо хубаво тя го изважда от контекста. Например сина ми спечели едно съзтезание по тенис, много беше упорит и нахъсан, а аз се разплаках от щастие когато го видях да вдига купата, а когато й казахме нейните думи бяха: Защо го карате лятната ваканция да ходи на тренировки, съжалете го малко това дете, вие ли го карате или той сам иска да ходи, защото като ви слушам май вие го карате а той не иска.
Тя от този тип хора, които няма как да им угодиш, намират във всичко проблем, няма вариант да са усмихнати, енергиен вампир от всякъде. Винаги съм гледала да не създавам напрежение между двете ни, но винаги когато съм добра с нея тя почва да ме обижда, а аз не издържам на обидите й, те са тежки и дълбоки. До такава степен не издържам около нея, че цял ден съм с главоболие на работа, и като се прибера все едно тепърва слънцето светва.
Всички приятели ми казват да си намирам друга работа, имам две висши образования, и съм работила преди и в банка и в счетоводна къща, но не мога просто да оставя съпруга си, искам да продължим да развиваме заедно всичко, имаме много идеи, но не можем да ги осъществим защото тя не дава, казвала е че нищо не можем да направим защото нямаме достатъчно мозък.
Последното, което преля чашата ми и по съвет на снаха ми спрях да говоря с нея, беше когато обиди детето ми, което не е сефте и да вметна, че никое от децата ми не иска да стои при нея, не защото аз съм им казвала, а не понасят нейното държание, та....сина ми беше дошъл при нас в магазина, и си играеше на телефона (все пак е на десет), а тя го попита защо гледа само телефона си, а той й отвърна, че играе важна игра, тя обаче му се развика, че щял да стане глупав и да има само двойки в училище ако продължава така, той я изгледа странно и ме погледна мен, а тя му каза: Защо гледаш майка си, не може ли сам да отговориш, ето виждаш ли че вече оглупяваш. При което сина ми се разплака и излезе от магазина. Аз останах безмълвна, а тя продължи да ни обижда, как всичко е създала сама, защото е имала акъл, отделяла е от залъка си да направи всичко, а аз съм дошла наготово, децата ни даже били невъзпитани и лоши....и още и още. На този ден в който избълва всичко беше на годишнината на майка ми, почина преди 10г, а аз след всичко което тя каза успях само да си взема детето, което още плачеше вън и да ида на гробищата и да си изрева очите.
От тогава не говоря с нея, в ежедневието си такъв тип хора, които ме напрягат до сега да съм ги изолирала от живота си, както се е случвало, предпочитам да съм заобиколена само от хора, които са на моите вибрации, дори неща за работата не обсъждам с нея, работя си с клиентите и толкова, явно там съм само работник, съпругът ми отново нищо не реагира, според него тя няма да се промени, и да се скара с нея нищо няма да промени.
Много се извинявам за дългият текст, но в крайна сметка търся съвета ви, дали постъпвам правилно, че спрях да говоря с нея, че си пестя контактите с нея за да си запазя разсъдъка, че не искам нищо от нея, аз тези пари, които както тя казва "харча" си ги изработвам, и да вметна отново, че моите харчения са за дома и децата.
Мисля си обаче да не би по този начин да вредя на съпруга си, защото той е между чука и наковалнята в момента, хем гледа с нея да не се скара, хем гледа мен да не обиди. И аз не знам.....объркана съм как да реагирам с такъв човек. Честно ви казвам тя е жива отрова, дори мъжа й не я търпи и винаги са скарани, а наскоро ми сподели, че когато съпругът ми е бил 15-16г за първи път го е ударила. Като го питах, защо е позволил това да стане, той каза, че все пак е мъж хванало го е срам какво ще кажат хората.
Ох спирам вече......мили съфорумци, това ми е въпроса, правилно ли постъпвам, че я игнорирам вече две седмици или е егоистично от моя страна, и решение ли е да си хвана багажа и да отида да работя другаде или не.
