Колко често се чувате с майка си?

  • 6 879
  • 113
  •   1
Отговори
  • Мнения: 48
Здравейте,
 Колко често се чувате с майка си или само си пишете? Напоследък сме доста дистанцирани и ми е любопитно само при нас ли е така?

# 1
  • Мнения: 354
Всеки ден поне по веднъж си пишем или се чуваме, взависимост от ангажиментите ни. Малко е обидчива моята на тази тематика, ако пропусна да ѝ се обаждам, но си имам обяснение за този начин на поведението ѝ и не правя драма.

# 2
  • Мнения: 1 781
А защо не инициирате повече комуникация, вместо да се чудите дали и при други хора е така?

# 3
  • Мнения: 1 459
Няма да получиш еднозначен отговор. Индивидуално е, всички хора имат уникални отношения с родителите си. Има и много хора, които не поддържат контакт с тях заради лошо отношение в миналото.

Случило ли се е нещо, за да се породи дистанция?

# 4
  • Мнения: 48
Няма да получиш еднозначен отговор. Индивидуално е, всички хора имат уникални отношения с родителите си. Има и много хора, които не поддържат контакт с тях заради лошо отношение в миналото.

Случило ли се е нещо, за да се породи дистанция?

Да доста неща и последната година много се отчуждихме. А това хем ми тежи хем мисля, че е по-ок за психичното ми здраве.

# 5
  • Мнения: 1 791
Тогава хич не се натискай.

# 6
  • Мнения: 1 459
Токсична/натоварваща майка ли имаш?

# 7
  • Мнения: 544
2019 - 2020 последно някъде

# 8
  • София
  • Мнения: 30 721
Няколко пъти в месеца, освен ако нещо конкретно не налага по-чест контакт.
Понякога си пишем във вайбър.

Но това е много индивидуално. На теб какво точно ти помага тази информация?

# 9
  • Мнения: 1 781
Аз пък често мисля за това, че животът е кратък, че имаме ограничено време с родителите си, като цяло с близките си и с хората, които обичаме. И приемаме срещите и разговорите за даденост. Все едно не са кой знае какво. Все едно винаги ще е така, като се обадим на следващия ден, тези хора пак ще са там и ще ни чакат, което всъщност е илюзия. Затова се старая да иницирам повече комуникация, да се старая да бъде по-пълноценна, да има по-малко small talks, да правя изненади и да разнообразявам ежедневието им. Но нямам наличие на сериозни проблеми във взаимоотношенията.

# 10
  • Мнения: 1 100
Аз пък често мисля за това, че животът е кратък, че имаме ограничено време с родителите си, като цяло с близките си и с хората, които обичаме. И приемаме срещите и разговорите за даденост. Все едно не са кой знае какво. Все едно винаги ще е така, като се обадим на следващия ден, тези хора пак ще са там и ще ни чакат, което всъщност е илюзия.
....
Но нямам наличие на сериозни проблеми във взаимоотношенията.

+1.
Само когато майка ти я няма вече на този свят, всеки разговор, комплимент, разкази за това-онова, дори незначителни неща или най-сериозните добиват друго значение и смисъл.
И тогава да, какво ли не би дал да си намирал повече време за нея.

# 11
  • Мнения: 771
Твърде малко информация. Ще е по-лесно да се даде смислен коментар ако поясниш например в 1 град ли сте отделни, в какво отношения сте като цяло, колко често се виждате или основно разчитате на чуване. Също наистина ти ли се чудиш или тя подхвърля, че не се сещаш за нея? Защото не е рядкост това "ти майка нямаш ли" което човърка по чувството на вина и т.н. Дай малко повече детайли.

# 12
  • София
  • Мнения: 30 721
Аз пък често мисля за това, че животът е кратък, че имаме ограничено време с родителите си, като цяло с близките си и с хората, които обичаме. И приемаме срещите и разговорите за даденост. Все едно не са кой знае какво. Все едно винаги ще е така, като се обадим на следващия ден, тези хора пак ще са там и ще ни чакат, което всъщност е илюзия.
....
Но нямам наличие на сериозни проблеми във взаимоотношенията.

+1.
Само когато майка ти я няма вече на този свят, всеки разговор, комплимент, разкази за това-онова, дори незначителни неща или най-сериозните добиват друго значение и смисъл.
И тогава да, какво ли не би дал да си намирал повече време за нея.

Не обобщавайте така. Зависи от майката.

# 13
  • Мнения: 1 100
Аз пък често мисля за това, че животът е кратък, че имаме ограничено време с родителите си, като цяло с близките си и с хората, които обичаме. И приемаме срещите и разговорите за даденост. Все едно не са кой знае какво. Все едно винаги ще е така, като се обадим на следващия ден, тези хора пак ще са там и ще ни чакат, което всъщност е илюзия.
....
Но нямам наличие на сериозни проблеми във взаимоотношенията.

+1.
Само когато майка ти я няма вече на този свят, всеки разговор, комплимент, разкази за това-онова, дори незначителни неща или най-сериозните добиват друго значение и смисъл.
И тогава да, какво ли не би дал да си намирал повече време за нея.

Не обобщавайте така. Зависи от майката.

Съгласна съм!

# 14
  • Мнения: 3 098
Ред за горе няма. Та стига с плашенето, какво ще стане, някога си.
Освен това, и денонощно да си с близък и обичан човек, не можеш да запълниш липсата предварително.

Общи условия

Активация на акаунт