Колко често се чувате с майка си?

  • 8 038
  • 113
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 9 991
Ето и моята история за мен и моята майка:
Майка ми отгледа сама мен и сестра ми след като баща ми отиде да живее с любовницата си и все се оправдаваше ,че няма пари. Първо аз завърших,после сестра ми,майка ми винаги е била до нас и се стараеше нищо да не ни липсва.
След това всяка си пое по пътя. Имахме прекрасни отношения,почти всеки ден се виждахме. Тя се запозна с един мъж,започнаха да излизат,след това заживяха заедно и всичко се промени.
Стана несериозна,алчна,пресметлива,хитра,дори и лъжеше,качества които преди не притежаваше. Търяхме я защото ни е майка. Сестра ми е по устата и постоянно се караше с нея. Аз родих дете,за което тя веднъж не дойде да ми помогне ,не се интетесуваше изобщо,нямаше време ,измидляше си все оправдания ,че е заета ,а в него период не ходеше на работа и така скед поредната и лъжа аз се разсърдих и спрях да я търся. Отначало тя ми пишеше рядко ,аз не отговаеях . После спря и тя да ме търси. И сега детето ми е на 5 ,не я пзнава изобщои до ден днешен не поддържам връзка с нея .
Хрумвало ли ти е, че майка ти може да има някакъв проблем и да не иска да сподели, за да те предпази? Здравословен проблем или да е в токсична връзка?

# 106
  • Мнения: 2 335
Ами редно е мъжът ти да си поеме отговорността след изписването и да си гледа детето. Майка ти ви е отгледала вас.
Ами тя става баба, моите баби са били активни когато ние сме билу малку и малко ми е странна тази дистанция
За мен нормално е една баба да се грижи за внучето си,да го взема отвреме навреме,да го глези...аз така израстнах и всяко друго мнение за задълженията на бабите не го разбирам

# 107
  • Мнения: 1 466
Задължения? Мале мале. Ама бабата не става само баба, тя още е човек, жена, евентуално и партньор / съпруга. А може да има и други деца както в случая. Или трябва да остави всичко на заден план. Да, би било хубаво, но винаги ме втриса това мислене как те трябва да станат на първо място помагачки. Май ти липсва помощта, а не толкова че си загрижена за нея. Доста егоистично прозвуча.

# 108
  • Мнения: 2 335
Няма да споря повече...всеку човек си има право на мнение и това е моето !!!
Исках да споделя моята история,а накрая станах обект на упреци.. Благодаря!

# 109
  • Мнения: 2 030
Ами редно е мъжът ти да си поеме отговорността след изписването и да си гледа детето. Майка ти ви е отгледала вас.
Ами тя става баба, моите баби са били активни когато ние сме билу малку и малко ми е странна тази дистанция
За мен нормално е една баба да се грижи за внучето си,да го взема отвреме навреме,да го глези...аз така израстнах и всяко друго мнение за задълженията на бабите не го разбирам

Не, бъркаш. Детето е на родителите по закон и по всички онези писани и неписани закони. Бабата и дядото са роднини, имат опит, защото са минали по този път, можеш да ги питаш това-онова, безценни съвети могат да ти дадат, и то безплатни.
Обаче ти и мъжът ти трябва предварително да сте премислили всичко за бебето и най-вече организацията. Не трябва да мислиш, че на бабите това им е работата - да са под ръка винаги и за всичко. Не. Ако имаш нужда от помощ, питаш елегантно като казваш конкретно от какво имаш нужда и обясняваш, че не си в състояние ти да го направиш поради еди-каква си причина. Да не бъде другият "стил" - бабата идва и понеже е баба да се развърти в къщи за всичко, което има да се прави.

Странно, че не си се замислила дори, че майка ти може и да е била напълно изтощена, след като цял живот ви е гледала сама, две деца без мъж. Може да е имала здравословен проблем и да не е желаела да те товари. Може да е била в токсична връзка, както споменаха преди мен, и да не е знаела от кого да търси помощ.

Хубавото е, че майка ти е още жива (ако добре съм разбрала) - ако искаш, все още можеш да оправиш нещата, ще ти олекне, когато разбереш, че очаквайки и обвинявайки някой за нещо, може да се окажеш ти този, който е трябвало да види, че онзи, другият, е имал нужда от теб. И то жената, която си е дала живота да ви отгледа сама, две деца.

Последна редакция: ср, 18 сеп 2024, 15:39 от Valerie R

# 110
  • Мнения: 2 179
Ето и моята история за мен и моята майка:
Майка ми отгледа сама мен и сестра ми след като баща ми отиде да живее с любовницата си и все се оправдаваше ,че няма пари. Първо аз завърших,после сестра ми,майка ми винаги е била до нас и се стараеше нищо да не ни липсва.
След това всяка си пое по пътя. Имахме прекрасни отношения,почти всеки ден се виждахме. Тя се запозна с един мъж,започнаха да излизат,след това заживяха заедно и всичко се промени.
Стана несериозна,алчна,пресметлива,хитра,дори и лъжеше,качества които преди не притежаваше. Търяхме я защото ни е майка. Сестра ми е по устата и постоянно се караше с нея. Аз родих дете,за което тя веднъж не дойде да ми помогне ,не се интетесуваше изобщо,нямаше време ,измидляше си все оправдания ,че е заета ,а в него период не ходеше на работа и така скед поредната и лъжа аз се разсърдих и спрях да я търся. Отначало тя ми пишеше рядко ,аз не отговаеях . После спря и тя да ме търси. И сега детето ми е на 5 ,не я пзнава изобщои до ден днешен не поддържам връзка с нея .

Хората се променят, а понякога са си такива, но просто не го виждаме. Връзката понякога  се къса, но да не й отговаряш е прекалено, а после и тя спряла да ти пиши, детето ти не я познава. Е как да стане, като ти не отговаряш. Абсолютно нормална и правилна е реакция й, да спре да ти пише, щом ти не и отговаряш. В основата на отношенията е комуникацията, възрастните хора говорят и обсъждат. Променила се е, но да питаш как си, да честитиш празник и да проведеш 5 мин. разговор в твоята ситуация аз пречка не виждам, гледала ви е все пак добре, както ти самата пишеш стараела се е нищо да не ви липсва. Доза инат и егоизъм от твоя страна. Била те излъгала, ти никога ли не лъжеш? Може да има друга причина, за поведението й, само догадки.  Можеш да си изразиш мнението, да кажеш, че не ти е приятно, но това не е повод за такива крайни действия от твоя страна. Аз не съм имала този шанс, държа дистанция, не мога да забравя много неща, но си "преглъщам егото",  като ми пишат или обадят и се държа добронамерено. Никой не е съвършен, а отношенията с родителите често голямо предизвикателство и житейски уроци от съдбата ни. Ти си живееш твоя живот, тя нейния както тя иска, избрала си е този мъж, променила се е, но това е нейн избор.

# 111
  • Мнения: 2 777
От друга страна,ако майка ми не се интересува от детето ми и няма време за него макар, че не работи, и аз ще си помисля, че не съм й важна, ще се нараня. Това е доста гадно. Не е нужно бабата да отглежда детето, но поне да покаже интерес, обич...това е важно, да пита за него. Да не й отговаря е сърдита реакция, като тест дали ще се постарае малко повече и вместо майка й да се стресне и осъзнае, че дъщеря й протестира един еид, вместо да се потруди, извини, потърси път към детето си, тя само е потвърдила опасенията й, че не я обича и не й пука за нея...а и за внучето...разбирам авторката донякъде. Принципно обаче дългосрочното сърдене е голяма грешка, по-умният отстъпва и разбива леда. Дори за собствения си душевен мир.

Последна редакция: пт, 20 сеп 2024, 03:53 от Flowersintheair

# 112
  • Мнения: 11 092
...  Принципно обаче дългосрочното сърдене е голяма грешка, по-умният отстъпва и разбива леда. Дори за собствения си душевен мир.
Много точно. Важното е да си направи превенция срещу повторения на случката
А по повод останалото в мнението мога да кажа, че човек се занимава и говори основно за това, което му причинява в момента най-много емоции и го занимава най - много . На нас едната баба се занимава с едните внуци, живеят и под носа и с всякакви грижи , проблеми и помагане. Ние сме много надалече. Обажда се да пита как сме и как са децата и се започва какво направили другите деца, какви проблеми, болежки и т.н. Не е защото не обича само другите си внуци, но споделя ежедневни преживявания и емоции ... какво друго се прави п опроинцип  по тел. Не е много тактично, но са възрастни хора и не може човек да ги съди толкова чак. Разбирането върши също работа. Ако не ти се слуша казваш че ще ти изври супата и приключваш любезно.

# 113
  • София
  • Мнения: 12 604
Мама беше най-близкият ми човек. Чувахме се всеки ден, понякога по няколко пъти. Тя беше Вселена за мен - като знания, умения и всичко. Много научих и продължавах да уча, докато не дойде отвратителната пандемия. Не можахме да отпразнуваме нейния 70-и юбилей. Оттогава нищо не е същото. Живея, имам съпруг, син, брат, близки. Но човек никога не е пораснал достатъчно, за да стане ничий.

Общи условия

Активация на акаунт