Абе и на мен това за 60 годишните възрастни ми прозвуча странно. Сега, ако хората са много болни, разбирам, но възрастта им изобщо не предполага да са взели-дали като цяло.
- Публикувана: 13 авг. 2024, 17:23 ч.
- Последно мнение: 30 септ. 2024, 13:39 ч.
Колко често се чувате с майка си?
И аз това си помислих първоначално, но жената пише, че са болни, за което много съжалявам. Няма ли как да се направи нещо? Та те дори не са още пенсионери!
Аз на 60 тепърва ще имам още шестокласник и изпитвам страх точно от тежки болести, иначе родителите ми са на 80+, свекърите ми също и с изключение на тежестта на годините и съпътстващите ги проблеми със зрение, стави, кръвно - са много жизнени и самостоятелни.
Несериозна, дано родителите ти се подобрят! в съвременния живот 60-70 г. си е още напълно адекватна възраст.
Аз минах преди 20 г. през подобни притеснения за родител, защото баща ми се лекуваше от онкологично заболяване, но го пребори успешно, затова разбирам колко страшно е.
Аз на 60 тепърва ще имам още шестокласник и изпитвам страх точно от тежки болести, иначе родителите ми са на 80+, свекърите ми също и с изключение на тежестта на годините и съпътстващите ги проблеми със зрение, стави, кръвно - са много жизнени и самостоятелни.
Несериозна, дано родителите ти се подобрят! в съвременния живот 60-70 г. си е още напълно адекватна възраст.
Аз минах преди 20 г. през подобни притеснения за родител, защото баща ми се лекуваше от онкологично заболяване, но го пребори успешно, затова разбирам колко страшно е.
родителите , и отношенията ни с тях , се променят с годините
от обгрижвани, през съпътствани /в добрия случай/ , ставаме обгрижващи, и няма нищо лошо в това
да се слагат норми за комуникация , не само не бива, а е и обидно за разумния човек
не бях никак близка с моите родители, докато не станах родител
и все пак- повече с майка ми имам връзка
в началото й казвах всичко, и търсех съвет за почти всичко покрай децата
с годините разбирам, че времето върви , ние се променяме, тя - не
затова, все повече говорим на общи теми, съвети не търся, за проблеми евентуално информирам ,след като са разрешени
като съм зле, или някой е болен, също не звъня
което, не означава, че в най-тежки моменти, в които се чувствам безпомощна, не се сещам първо на нея да звънна..
от обгрижвани, през съпътствани /в добрия случай/ , ставаме обгрижващи, и няма нищо лошо в това
да се слагат норми за комуникация , не само не бива, а е и обидно за разумния човек
не бях никак близка с моите родители, докато не станах родител
и все пак- повече с майка ми имам връзка
в началото й казвах всичко, и търсех съвет за почти всичко покрай децата
с годините разбирам, че времето върви , ние се променяме, тя - не
затова, все повече говорим на общи теми, съвети не търся, за проблеми евентуално информирам ,след като са разрешени
като съм зле, или някой е болен, също не звъня
което, не означава, че в най-тежки моменти, в които се чувствам безпомощна, не се сещам първо на нея да звънна..
В интересната тема се намесиха и психолозите. 
Преди няколко години завърших втора магистратура по Психология в СУ. Първата ми специалност е Стоматология. Та психолозите не трябва да ви нареждат какво да правите, а да подведат така разговорите, та решенията да си ги вземете вие самите. Не слушайта психолозите , а слушайте сърцето си. То ще ви подсказва колко често да се чувате с майка си. В тези отношения правила няма. Коя както го чувства.
Преди няколко години завърших втора магистратура по Психология в СУ. Първата ми специалност е Стоматология. Та психолозите не трябва да ви нареждат какво да правите, а да подведат така разговорите, та решенията да си ги вземете вие самите. Не слушайта психолозите , а слушайте сърцето си. То ще ви подсказва колко често да се чувате с майка си. В тези отношения правила няма. Коя както го чувства.
Ани2010, не слушай хората какво ти говорят. Ти решаваш какво ще правиш в живота си. Можеш да се допиташ до най-близките си хора или да споделиш с хора, които са авторитети за теб. Не си длъжна да се съобразяваш със съседите.
Важното е да се чувстваш добре, да си удовлетворена от това, което правиш. Давай смело напред! Когато реших да уча Психолигия имах огромна подкрепа от съпругът ми, от децата и внуците ми. Приятелите ми също ме подкрепиха. Дипломирах се на 69. Все още работя като стоматолог, но работя и като психолог. Удовлетворена съм.
Важното е да се чувстваш добре, да си удовлетворена от това, което правиш. Давай смело напред! Когато реших да уча Психолигия имах огромна подкрепа от съпругът ми, от децата и внуците ми. Приятелите ми също ме подкрепиха. Дипломирах се на 69. Все още работя като стоматолог, но работя и като психолог. Удовлетворена съм.
Ани2010, не слушай хората какво ти говорят. Ти решаваш какво ще правиш в живота си. Можеш да се допиташ до най-близките си хора или да споделиш с хора, които са авторитети за теб. Не си длъжна да се съобразяваш със съседите.
Важното е да се чувстваш добре, да си удовлетворена от това, което правиш. Давай смело напред! Когато реших да уча Психолигия имах огромна подкрепа от съпругът ми, от децата и внуците ми. Приятелите ми също ме подкрепиха. Дипломирах се на 69. Все още работя като стоматолог, но работя и като психолог. Удовлетворена съм.
Важното е да се чувстваш добре, да си удовлетворена от това, което правиш. Давай смело напред! Когато реших да уча Психолигия имах огромна подкрепа от съпругът ми, от децата и внуците ми. Приятелите ми също ме подкрепиха. Дипломирах се на 69. Все още работя като стоматолог, но работя и като психолог. Удовлетворена съм.
Други не могат да са такива и стават токсични.
Други не могат да са такива и стават токсични.
Защото родителя гледа от друга посока проблема, друг мироглед, затова и отношенията с родителите с времето се променят, в шести клас е нормално да разкажеш на мама какво е станало в училище, но в по-късна възраст освен ако не говорим да някакво насилие и нужда от подкрепа, не е нормално да се разказват някакви битовизми, може и да го забравите утре, но майката няма и ще гледа партньора ви с други очи и ще промени отношението си. А и да не забравяме че една история се разказва пречупвайки през собствения мироглед и интерес, ако другата страна разкаже същата ситуация историята ще звучи по друг начин, но майката не е нито арбитър, нито е нужно да е. Въобще тази родителска загриженост и любов в повечето случай е пагубна, при това само и само от добри чувства на родителя. Затова най-добре да се остави всеки да вземе решението си сам. Хиляди съсипани животи от родителска любов.
Защото в един момент родителите започват да чувстват самота, непълноценност и безпомощност и под предтекста на родителска любов дърпат към себе си! Защото в един момент не става дума за любов, но нали е родител, това трябва да е.
Виновно не са децата , а нищетата на пенсиите и здравното осигуряване и липсата на грижи за възрастни.
Проблема е в неадаптираната социална система. Времената се променят, обществото, демографията и какво ли не, но политиката седи на стари лаври.
Виновно не са децата , а нищетата на пенсиите и здравното осигуряване и липсата на грижи за възрастни.
Проблема е в неадаптираната социална система. Времената се променят, обществото, демографията и какво ли не, но политиката седи на стари лаври.
Всеки ден по минимум 2 пъти се чуваме по телефона, отделно си пишем в месинджър, постоянно си пращаме разни неща, чуваме се и на видеоразговор ако не всеки ден, то през ден. Не си представям да не се чуваме. Живеем в различни градове, но през седмица поне се виждаме с родителите ми, имаме и детенце, за мен е важно да са част от израстването му.