Шпионират ли ви децата ви?

Щом те следи толкова стриктно, липсва ѝ вниманието ти, Прими.

Аз още нямам деца, но като дъщеря мога да кажа, че това любопитство никога не изчезва.
И до днес проверявам майка ми - какво прави, къде е била, с кого се е видяла. Когато сме в една къща и се прибере с торби, първата ми работа е да надникна вътре - ей така, за да видя какво си е купила. Когато живеехме заедно, ако закъснееше само 10-20 минути, започвах с обажданията.
Мисля си, че това е просто израз на грижа и дори любов - нещо, което съм получила от родителите си, когато бях малка, и сега несъзнателно го „копирам“.

Или детското и съзнание се е сблъскало с факта, че родителите все някога умират. Ако е това, тя не осъзнава от какво я е страх, трябва да подходиш внимателно.
Сама ли я отглеждаш, т.е. само двете живеете вкъщи? Това засилва страха, че ти ще изчезнеш, и тя ще остане сама.

Не е от страх, по-скоро обича да ме обсебва. На мен ми е смешно, харесва ми че ме обсебва но ми е странно. Не помня да съм била чак толкова мнителна към моята майка, а тя беше 100 пъти по-голям вей хайвей от мен сега. Живеем с брат и, а с баща си живее половината от времето, такаче не мисля, че се притеснява, че ще умирам.
Просто като си обича някой го иска за себе си и да се разполага с него.

И това с торбите го прави, всичко се инспектира.

Моята е на 17 и като ми звънне телефона чува от нейната стая и пристига уж да ми каже нещо.

Аз не съм било такова дете, нито моите са такива. Но имам приятелки, чиито деца даже им четат съобщенията в телефона (отключват тел, защото са видяли паролата) или когато уж играят игра на телефона. Едното момиче от малко е като сянка на майка си, а тя е домошар тип човек, тоест едва ли е поради липса на присъствие. Според мен въпрос на характер донякъде. Аз самата съм до някаква степен саможива, но по стечение на обстоятелствата имам семейство, деца и роднини, с които общувам нон стоп. И точно защото не се вра в ничии работи, всички идват при мен за отчет 🤦♀

Не ми се струва много здравословно, визирайки зрели хора.
Представи си с гадже си у вас, у тях.
Тъкмо почвате да правите нещо интересно, и мама звъни, ще вдигнеш ли?
Да, може да е нещо спешно, но по-скоро любопитсвото трябва да се насочва на друго място.
Такова висене на главата не ми харесва.
Иначе разбирам, и аз се интересувам, но някаква дистанция и граници трябва да има ясно начертани след една възраст, особено ако си 30+.

Относно децата - създава се граница, създават им се занимания.

Прима, трудно ще хванеш мъжче така.

Има и по-зле. Като пораснат, могат да ви следят на камери.
Навремето един познат се беше похвалил, че е сложил микрофони в спалнята на родителите си, за да ги подслушва какво си говорят.
Наскоро пък познато семейство се похвали как синът им, който живее в друг град, им е монтирал камера в коридора и ги предупредил, че ако 3 дни не види на камерата движение, пристига веднага да види какво става с тях.
Това го разбирам – родителите му са възрастни, с куп болести и т.н., ясно е защо го прави. Но тайното следене на деца или родители, особено в спалня, не го разбирам и приемам.

Според мен е въпрос на характер. Аз като дете бях постоянно залепена за майка ми, отварях й чантата, пипах й дрехите в гардероба, кремовете и гримовете й. Дъщеря ми никога не го е правила, нито по друг начин да ме е контролирала.

Ооо, аз даже си играех на шпиониране 🤣 беше ми много интересно да наблюдавам хората, начинът им на говорене, маниери..
за това и имам една тетрадка, в която направо си уличавам майка ми в изневяра.. ама.. 😖
Но пък впоследствие това ми е помогнало много да изучавам хората и да ги разбирам по-добре.

Причината е съвсем проста - любопитство и вид характер. Аз никога не съм следила моите родители, не съм ровила по шкафове и такъв вид неща.
Моята дъщеря е малка, но без да иска се изпусна няколко пъти и разбрах, че знае кое къде точно седи, включително лични неща като записки , които съм писала нещо като дневник, бързо забелязва всякакви промени дори да са минимални и пита защо.
Значи докато ме няма ми преглежда нещата и любопитства за всичко.
Не знам дали е просто характер или най-обикновено любопитство, но например моята зълва е такава - не уважава лични граници и примерно отиде ли до свекървата, задължително отваря и преглежда какво има не само в хладилника, но и по всички шкафове, дори бельото където стои.
Така че това не изчезва с възрастта.

Не, не ме шпионира. Звучи ми точно като ревност и нездравословно любопитство. И аз ще повторя въпроса: само двете ли живеете?
На малко по-голяма възраст дъщеря ми откри ревността когато само двете бяхме на сватба и ме поканиха да танцувам. Изтичала при баба си да ѝ каже, че танцувам с “чужд мъж”. Обясних ѝ как се прави по сватбите, показах ѝ коя е жена му, че в момента тя танцува също с друг, после видя, че хората не оставят сами жени по масите и всеки кани някого и се успокои. Не беше ходила на сватба. Във фитнеса пък пускат ли толкова малки? Сякаш детето ти не те е виждало в реалния живот и реагира различно защото не познава общуването.
В торбите е ровила само от любопитство дали има нещо за нея. Ако кажа да не гледа в конкретна торба не гледа. Това е респект и зачитане. Да намери нещо скрито е абсурд, добри са ми скривалищата. Ако ходя сама да си купувам неща ѝ ги показвам щом се прибера и ги обсъждаме заедно. Имам отдавна отношение към нея като към възрастен и тя се държи също много зряло. Не мисля, че е характер, мисля, че идва от отношенията между поколенията. Всички ровихме в на майките си дрехите, гримовете и обувките, защото бяха забранени за нас и майките ни командирки не даваха да ги пипаме. Сега децата може да пробват и експериментират свободно в магазин, вкъщи и не ровят като нас.
В описаните горе някои случаи има болезнена привързаност, поемане на отговорност от детето към възрастния, страх от изоставяне и желание за контрол, без липса на уважение и зачитане.

Може би е характерно за момичетата. Моите момчета, не само, че не ме шпионират, но и ме отбяват, ако е възможно.

До характер е. Единствено третата дъщеря имаше такъв период, но тя го проявяваше и към големите си сестри. Израстна го. От синовете ми - малкият има такива моменти, но той е на 2,5 г., затова ми е нормално още да няма ясни граници между себе си и мен.
Другите деца не са любопитствали, но и в нашето семейство всичко се говори открито и не крием нищо.