Публикувана: 13 юни 2025, 13:08 ч.
Последно мнение: 12 септ. 2025, 08:32 ч.

Как се справихте със загубата на родител?

3 975
59
1

13 юни 2025, 13:08 ч.

Мнения: 69

Здравейте!
Една болезнена тема. Не зная дали въобще е възможно, но как човек може да превъзмогне огромната загуба на родител.
Нямам желание за нищо, само една скала ми е легнала на гърдите. Ако не бяха децата въобще не виждам смисъл да продължавам.
Всичко ми толкова безсмислено.

# 1 13 юни 2025, 13:16 ч.

Мнения: 53 082

Животът е за живите и трябва да продължава. Да, някои хора са много емоционални и има е трудно, но все пак такива са законите на природата и всички сме смъртни. Особено, когато смъртта е навременна и човекът си е изживял достойно дните, това не е трагедия.
Мисля, че е въпрос на душевна настройка и воля за да се продължи. И работа, която да отвлича мислите.

# 2 13 юни 2025, 13:25 ч.

Мнения: 15 052

den za den, родителите не искат децата им да са съсипани, каквото и да се е случило със самия родител. Болката е огромна, родителят ти липсва много, така е. Но помисли как родителят би се почувствал, ако знае. Той е искал и иска да си щастлива. Нищо не е безсмислено. Имала си възможност да живееш с родителя, неговият път е свършил, но твоят продължава.
Намери с кого да споделяш, може това да ти помогне. Имаш ли брат, сестра?

# 3 13 юни 2025, 13:25 ч.

Мнения: 2 335

Баба ми почина преди 6 години,беше ми като майка и все още като се сетя за нея и ми става мъчно и ми се насълзяват очите
Болката не отминава,но и хубавите моменти също
Винаги ще я помня и обичам

# 4 13 юни 2025, 13:29 ч.

Мнения: 3 260

Съжалявам за загубата ти. Загубих баща си когато бях на 21, погребението беше на Великден. Нито имах житейския опит, нито имах зрялостта, нито разбирането. Не се забравя. Трябва да се преодолее. Това означава съзнателно да се търси смисъла за продължаване напред, да се търси продължаване на паметта и спомена за човека. От сегашната ти позиция мисля, че имаш много по-силна мотивация да продължиш напред от тази, която аз имах тогава. Търси смисъла, прави нещата за него и най-вече мисли как би се чувствал ако те види сега.
Баща ми не видя никога успехите ми, не позна съпруга ми, не позна внучката си, никога не беше до мен когато имах нужда. Но той живее всеки ден в мен и го виждам в много мои реакции. Живее и във внучката си, която споделя неговите страсти без да го е познавала. Животът е хубав и продължава въпреки всички тежки моменти в него. Можеш да продължиш напред!

# 5 13 юни 2025, 13:32 ч.

Мнения: 2 335

За жалост с напредване на годините,все повече хора ще си отиват от живота ни и това не може да се промени. Винаги ще се помнят и липсват,но колкото и банално живота продължава и има живи които имат нужда от нас. Трябва да продължим заради тях Cry

# 6 13 юни 2025, 15:00 ч.

Телиш/Плевен
Мнения: 14 406

Съболезнования за загубата!
Истината е, че няма точна рецепта как да се справи човек. При всички случаи трябва време, но колко точно, никой не може да каже...
Скоро ще станат три години, откакто загубих баща си - внезапно и нелепо при нещастен случай. Шокът от станалото, разправиите със съдебна медицина, полиция, прокуратура и т.н. допълнително усложняваха нещата и засилваха болката и имах чувството, че няма да мога да преживея това. Но мина време, започнах да го сънувам или да усещам по някакъв начин присъствието му и малко по малко се успокоих. Сетих се и как няколко месеца преди това, в един наш разговор той каза: "Ако стане нещо, няма да ревете и да ходите по гробища, а ще си гледате децата". Визираше мен и сестра ми, затова в множествено число. Тогава чак му се скарах откъде му е хрумнало и какво толкова ще стане, като е напълно здрав и толкова жизнен... Но ето, стана... Понякога се чудя дали пък не е усещал някак или знам ли, наистина беше странно да каже такова нещо, без реално да има някаква причина. Но да се върна на темата. Както са казали и преди мен, никой родител не би искал детето му да страда. Така че като мине известно време (защото няма как от днес за утре човек да спре да скърби), помисли над това. И вярвам, че ще намериш сили да продължиш напред.

# 7 13 юни 2025, 15:31 ч.

Мнения: 69

Благодаря за откровените отговори!Лично като християнин вярвам, че е в Рая и един ден ще го видя пак заедно с всички роднини.
И въпреки всичко ми е трудно и ми се реве, и си рева.

# 8 13 юни 2025, 16:18 ч.

Мнения: 2 335

Сълзите помагат!

# 9 13 юни 2025, 16:22 ч.

Melmak
Мнения: 10 104

Съжалявам за загубата ти!
Загубих баща си преди 3 години, бях на 29 и ти казвам, че много ми беше тежко. В един момент трябва да приемеш, че живота продължава, всеки родител би искал като си отиде от този свят детето му да не страда. За мен е по-лесно да вярвам, че те живеят чрез нас, защото ние сме частицата, която те оставиха на този свят.

Признавам си, че тези дни и на мен ми е тежко. Миналата седмица беше рождения ден на татко, щеше да навърши 69, два дни след това 3 години от смъртта му и още два дни след това задушница.

Тази седмица сбъднах една мечта и ми е много тъжно, че няма как да ме види! Сигурна съм, че щеше да е много щастлив!

Мисля, че с годините раната от загубата не заздравява напълно, но свикваш да живееш с нея.

# 10 13 юни 2025, 16:27 ч.

Мнения: 17 874

den_za_den, преживях смъртта на баща си на 29 години. Тежко е, но трябваше да се държа и заради майка. Такъв е животът - баща ми си отиде на 77 след три инсулта за 9 месеца. Последният месец, последните десетина дни беше най-тежко, защото не можеше и глътка вода да преглътне - отиде си гладен и жаден буквално през юли на 40-градусови жеги. Предстои да изпратя майка ми, кара 93 и много сдаде, вече е на легло. Прав си, живеем за децата си. Родителите ни не биха искали да се измъчваме, биха искали да знаят, че сме добре и продължава да живеем. Докато ние сме живи и ги помним, те ще продължават да живеят чрез нас.

# 11 13 юни 2025, 16:52 ч.

Телиш/Плевен
Мнения: 14 406

Цитат на: den_za_den в пт, 13 юни 2025, 15:31

Вярата помага много. Heart

Няма как без рев, неизбежен е този етап и всички започваме от него, но с времето всеки намира за какво да се хване и да продължи напред. И ти ще намериш, но сега е прекалено рано...

# 12 13 юни 2025, 18:30 ч.

Мнения: 3 260

Цитат на: den_za_den в пт, 13 юни 2025, 15:31

Реви си, това също помага. Тая болка трябва някъде да замине. И ако децата ти те виждат такъв не е страшно. На децата също им трябва пример и начин.
Аз много разказвам на детето истории от моето детство. Неща за дядо си, които не знае, обикновено смешни и забавни неща и като видя как това дете се киска и се залива от смях и сърцето ми се къса, но ми става толкова леко и се радвам, че малкото време, което сме имали е било напълно достатъчно и сме го изживели пълноценно. Тази загуба също те кара да цениш и да живееш на макс. На 47 години беше баща ми. Знам, че не помага, но си мислете, че има и по-тежки случаи от вашите, и че родители са си отивали съвсем когато не им е било времето. Малко егоизъм помага.

# 13 13 юни 2025, 20:14 ч.

Мнения: 8 114

Съжалявам за загубата ти. Аз изгубих баща си преди една година. Разболя се от рак и за два месеца си отиде. От здрав, прав, рухна и си отиде.... Истината е, че живота си продължава, колкото и цинично да звучи. Да, винаги помним, липсва, понякога много и боли и плачем от безисилие, но.... живота и смъртта са сигурни. Не се бяга от това. Аз се радвам, че го сънувам често и си говорим там, в сънищата ми. Знам, че ме пази от небето и е с мен винаги. Това е.

# 14 13 юни 2025, 20:28 ч.

Мнения: 69

Цитат на: maiathebee в пт, 13 юни 2025, 20:14

Хубаво е, че си намерила начина.
При мен е бобъркващо. Хем съм сигурен, че е на небето и един ден пак ще се видим.Хем усещам толкова болезнено липсата му. Живота продължава, но въобще не е същия.

Препоръчани теми

40 дни от смъртта на близък човек

Преждевременно стареене на плацентата

Ниска (предна) плацента?

Непрестанни полови проблеми

Причина:

Причина: