Как се справихте със загубата на родител?

  • 3 987
  • 59
  •   1
Отговори
# 45 14 юли 2025, 22:58 ч.
  • Мнения: 321
Не мисля, че някога тази болка се преодолява напълно. Аз загубих майка си на 23 години и останах сама в една съвсем неподходяща възраст, когато тепърва бих имала нужда от майчин съвет как да подходя, как да постъпя.

Минаха две години. Не е имало ден, в който да не ми липсва, но освен лошото, преживях и доста красиви неща. Отново мога да се усмихна и засмея на нещо, позволявам си да правя неща, които ме отпускат, срещам се с хора, отделила съм си ден изцяло за козметични процедури, хубава музика и вино. А понякога имам нужда да плача и то много.

Дай си време, позволи си да чувстваш тези емоции. Така или иначе няма да ги избегнеш, но нека преминеш през тях по здравословен начин. Тежко е, мъчно е, но има път напред, колкото и мътен да изглежда в момента.

# 46 21 юли 2025, 20:35 ч.
  • София
  • Мнения: 4 247
Ами трудно.....даже не бих казала, че съм се справила............при мен загубата беше внезапна и точно когато бях бременна.
Няма как да се превъзмогне, просто се научаваме да живеем с тази липса.

# 47 25 юли 2025, 16:07 ч.
  • Мнения: 80
Това е тема за която е тежка,за нея мога да напиша това което мисля,но не мога да кажа защото се разстройвам.Баща ми почина преди близо три години вече.Дали ми е по леко днес?! Не! Често плача,всеки ден говоря за него,виждам приятелите му,търся го,не го чувам,не го виждам,почти не го сънувам.Липсва ми ужасно,празно ми е много.Не бях влизала тук от както го загубих,а бях доста активна.Последните ми публикации бяха свързани с него и за това не влизах тук.Днес събрах сили.Трябва да сме силни и аз се старая да изглеждам така пред децата ми,но всъщност е точно както го описва автора,тежи ми,празно ми е,смея се но не от сърце от както загубих моето татенце животът ми е доста по скапан,просто искам да го чуя,го гушна още веднъж...Толкова много го обичам.Та на въпроса как се справих ли? Никак! Не се справям,не минава.Имах баба и дядо които ми бяха като майка и баща,когато чуех че някой е загубил родител си мислех че знам какво е защото загубих баба и дядо,но след като загубих моето татенце разбрах че нямат нищо общо,тяхната загуба я преодолях някак си липсват ми,но повече ми липсва тати.😭

# 48 25 юли 2025, 17:11 ч.
  • Телиш/Плевен
  • Мнения: 14 408
AniPoliToni, и моят баща си отиде преди толкова, през ноември ще станат три години. Липсва много на всички ни, но малко по малко сме се примирили вече и живеем със спомените за него...
Ще дойде момент, когато ще се примириш и ще продължиш, просто още не си готова. Аз съм вярваща и това ми помогна най-много, също и това, че на няколко пъти го сънувах и ми каза неща, които впоследствие се случиха наистина. И така съвсем вярвам, че е наоколо, просто под друга форма. Heart
Има една много хубава книга - "Бащите не си отиват" на Невена Дишлиева-Кръстева, все още я препрочитам, както и "Градинарят и смъртта" на Георги Господинов, много ме успокояват и двете. И в двете на места припознавам мои мисли и чувства.
Ако някога просто имаш нужда да споделиш и някой да те изслуша - насреща съм, можеш да ми пишеш винаги. Прегръщам те силно! Hug

# 49 25 юли 2025, 18:10 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 28 035
Цитат на: AniPoliToni в пт, 25 юли 2025, 16:07
Това е тема за която е тежка,за нея мога да напиша това което мисля,но не мога да кажа защото се разстройвам.Баща ми почина преди близо три години вече.Дали ми е по леко днес?! Не! Често плача,всеки ден говоря за него,виждам приятелите му,търся го,не го чувам,не го виждам,почти не го сънувам.Липсва ми ужасно,празно ми е много.Не бях влизала тук от както го загубих,а бях доста активна.Последните ми публикации бяха свързани с него и за това не влизах тук.Днес събрах сили.Трябва да сме силни и аз се старая да изглеждам така пред децата ми,но всъщност е точно както го описва автора,тежи ми,празно ми е,смея се но не от сърце от както загубих моето татенце животът ми е доста по скапан,просто искам да го чуя,го гушна още веднъж...Толкова много го обичам.Та на въпроса как се справих ли? Никак! Не се справям,не минава.Имах баба и дядо които ми бяха като майка и баща,когато чуех че някой е загубил родител си мислех че знам какво е защото загубих баба и дядо,но след като загубих моето татенце разбрах че нямат нищо общо,тяхната загуба я преодолях някак си липсват ми,но повече ми липсва тати.😭
Имате проблем и трябва да направите терапия.

# 50 26 юли 2025, 12:27 ч.
  • Мнения: 80
Цитат на: Янтра в пт, 25 юли 2025, 18:10
Цитат на: AniPoliToni в пт, 25 юли 2025, 16:07
Това е тема за която е тежка,за нея мога да напиша това което мисля,но не мога да кажа защото се разстройвам.Баща ми почина преди близо три години вече.Дали ми е по леко днес?! Не! Често плача,всеки ден говоря за него,виждам приятелите му,търся го,не го чувам,не го виждам,почти не го сънувам.Липсва ми ужасно,празно ми е много.Не бях влизала тук от както го загубих,а бях доста активна.Последните ми публикации бяха свързани с него и за това не влизах тук.Днес събрах сили.Трябва да сме силни и аз се старая да изглеждам така пред децата ми,но всъщност е точно както го описва автора,тежи ми,празно ми е,смея се но не от сърце от както загубих моето татенце животът ми е доста по скапан,просто искам да го чуя,го гушна още веднъж...Толкова много го обичам.Та на въпроса как се справих ли? Никак! Не се справям,не минава.Имах баба и дядо които ми бяха като майка и баща,когато чуех че някой е загубил родител си мислех че знам какво е защото загубих баба и дядо,но след като загубих моето татенце разбрах че нямат нищо общо,тяхната загуба я преодолях някак си липсват ми,но повече ми липсва тати.😭
Имате проблем и трябва да направите терапия.
Мислите ли? Не знам на моменти имам чувството,че наистина имам нужда,но на моменти пък мисля,че вече се справям.Поне вече ми е мъчно и за други хора.Знаете ли минах през период в който като чуех,че някой е починал отговарях "И какво,то и моят баща почина" сякаш болката ме беше направила безчувствена за другите,сякаш само аз бях загубила родител и никой не знаеше какво ми е.Та може и да сте права,може и да имам нужда от терапия.Майка ми се справи с загубата много е силна и не рухна и за секунда.А беше болен последните му дни бяха много тежки и за нас.Не ядеше,не пиеше вода за дни стана друг човек толкова отслабна,а беше едър голям мъж около 120 кг 190 см висок.Когато ходеше на рехабилитации и го изправяха хората го гледаха сякаш е великан.Той беше и е моят великан.Беше ми опора голяма и както казва мама аз съм момичето на тати.А може пък тук да е моята терапия с вас 🙂

# 51 26 юли 2025, 16:20 ч.
  • Мнения: 15
И моята майка ме изуми колко силна се оказа. Трудно й е определено, но честно казано гледайки я как се справя и аз се съвзех. Аз последните две седмици чета изключително и само за душите, това много ми помага, успокоява ме. Сега чета "Духовните закони". Аз лично имам нужда от смисъл. Започнах и лека полека да се връщам към рутината и семейството, детето. Пак имам много моменти на голяма тъга, но приех, че тя няма да изчезне. Моля се за душата му и вярвам, че поне така мога да му помогна.

# 52 26 юли 2025, 17:02 ч.
  • София
  • Мнения: 4 247
AniPoliToni, и според мен си направи една консултация с психолог. Доста ще ти помогне. Аз преди няколко месеца започнах да ходя и доста ми помогна да отработя някои неща + загубата. Не бих казала, че съм се справила напълно, но доста помага.

# 53 26 юли 2025, 17:06 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 28 035
Да, определено го мисля за терапевта.

# 54 27 юли 2025, 21:19 ч.
  • Мнения: 69
Цитат на: AniPoliToni в пт, 25 юли 2025, 16:07
Това е тема за която е тежка,за нея мога да напиша това което мисля,но не мога да кажа защото се разстройвам.Баща ми почина преди близо три години вече.Дали ми е по леко днес?! Не! Често плача,всеки ден говоря за него,виждам приятелите му,търся го,не го чувам,не го виждам,почти не го сънувам.Липсва ми ужасно,празно ми е много.Не бях влизала тук от както го загубих,а бях доста активна.Последните ми публикации бяха свързани с него и за това не влизах тук.Днес събрах сили.Трябва да сме силни и аз се старая да изглеждам така пред децата ми,но всъщност е точно както го описва автора,тежи ми,празно ми е,смея се но не от сърце от както загубих моето татенце животът ми е доста по скапан,просто искам да го чуя,го гушна още веднъж...Толкова много го обичам.Та на въпроса как се справих ли? Никак! Не се справям,не минава.Имах баба и дядо които ми бяха като майка и баща,когато чуех че някой е загубил родител си мислех че знам какво е защото загубих баба и дядо,но след като загубих моето татенце разбрах че нямат нищо общо,тяхната загуба я преодолях някак си липсват ми,но повече ми липсва тати.😭
Когато загубих бабите и дядовците ми беше тъжно, тежко...Но силата и мотивацията ми бяха да бъда до родителите си, да им бъда опора.И беше точно така.
Тичам за тях, подкрепях, говорех...
Сега няма кой да бъде до мен...

# 55 11 септ. 2025, 17:45 ч.
  • Мнения: 374
Още не съм заплакала. Още смятам, че това е само нещо временно и скоро всичко ще е пак както преди.
Чака ме много, много болка.

# 56 11 септ. 2025, 22:24 ч.
  • Мнения: 10 288
Виртуална прегръдка. И аз се опитвам да не плача, но мисля, че така удължавам времето, през което ще ми е много тежко. Вчера станаха 20 дни.

# 57 11 септ. 2025, 22:32 ч.
  • Мнения: 374
Прегръдка и от мен. Предполагам, че някой ден ще заплача и ще плача много, много. Не знам обаче дали чувството за вина някога ще го преодолея.

# 58 11 септ. 2025, 22:41 ч.
  • Мнения: 69
След повече от 100 дни липсата, тъгата, самотата са си там!Животът не е същия!
С всеки ден съм по-близо до денят, в който ще ме посрещне и ще се прегърнем! Това е!Знам, че някой ме чака там!

# 59 12 септ. 2025, 08:32 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 1 738
Момичета, моят тати почина преди 8 години и все още ми липсва, винаги ще ми липсва. И аз чакам деня, в който ще го видя пак...
От позицията на изминалото време мога да кажа как мина при мен, после разбрах, че това са си явно стандартни етапи. Първо шока и отричането, и аз не можех да плача. След това плачех по много, а след това остана липсата и тъгата. Наистина животът не е същия, за мен никога не се върнаха същите усещания като преди това, но не при всеки е така.
Другото, което разбрах, а и няколко психолози ми потвърдиха - болката и мъката не трябва да се подтискат, а да се изживеят. Притеснявах се, че продължава дълго, казаха ми до 2 години е нормално, освен ако не е някаква дълбока депресия.
През декември 2024 год. почина дакела ми, той ми беше като детенце - сега минавам през същите периоди ... Плача си когато имам нужда. Липса, болка, тъга...тежко е, но по-трудно е като ги отричам.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата

      Включете се в проучването на наш партньор относно вашия опит и предпочитания, свързани с лоялни програми, предлагани от различни търговци.
      Попълнете анкетата сега - отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Включи се в анкетата на Pampers!
      В края ѝ ще откриеш как да участваш в дискусията за споделяне на родителски опит и да печелиш награди.

      Към анкетата