Да бе ясно, че след определена възраст вече манифестира като ко-депендност такова поведение.
Ние не сме патологичен случай, и според ме си е баш характерче, тя си е ревнивка, и аз бях ревнивка като малка.
Брат и не е такъв, но той си изживя ревността като много малък, когато тя се роди на него му се развали царството и много я мразеше. После обаче свикна с нея. Сега иска само да гледа компютри.
Те сега ми обръщат внимание само когато на тях им е кеф и аз протестирам. Такаче взаимно се учим на взаимоотношения.
Ние не сме патологичен случай, и според ме си е баш характерче, тя си е ревнивка, и аз бях ревнивка като малка.
Брат и не е такъв, но той си изживя ревността като много малък, когато тя се роди на него му се развали царството и много я мразеше. После обаче свикна с нея. Сега иска само да гледа компютри.
Те сега ми обръщат внимание само когато на тях им е кеф и аз протестирам. Такаче взаимно се учим на взаимоотношения.
Едва ли е нещо ново. 
със сина, вече тийн, не съм имала подобни проблеми, а щерката е още бебе така че ще я видим, живот и здраве, как ще е. 
Все още съм по същия начин, ако майка ми не ми вдигне телефона - звъня, докато не ми вдигне, питам я къде е била, с кого, какво е правила, винаги искам да знам какво си е купила и да ми го покаже. Аз от своя страна правя същото спрямо нея, споделям й всичко и имам нужда да го направя веднага, когато се случи. Не мога да определя дали е нездраво, винаги съм смятала, че е защото много обичам майка си и тя е най-близкият ми човек, може би и за Вашето дете е така и има нужда да се почувства по-близка до Вас, като приятелка. 
