Шпионират ли ви децата ви?

  • 9 016
  • 146
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 24 935
Тази териториалност и чувство за собственост към майката се израстват. Ако останат след 15-годишна възраст, когато тийнката се оформя вече като зряла личност, говори за страх от изоставяне или за страх от "пускането" от майката. Тя съществува и чрез мама и нейното тяло - затова трябва да знае и контролира всичко около него.
Редно е да се поставят здравословни граници в личното пространство.
За мен подобни обсебвания и преследвания са нездрави след 14-годишна възраст, че и по-рано.
Времето ни заедно, си е нашето време, отвъд това – с кого, как и какво прави мама (особено в спалнята) не е работа на децата.
Ако е на възраст над 18, може да си говорите, споделяте при желание. Но да се контролира майката по този начин чрез привидна загриженост и обсебване – недопустимо.

# 16
  • Мнения: 53 183
Kaто порасне още малко ще почне да ви дебне кога правите секс. И ще ви хваща, да знаеш Wink

# 17
  • Мнения: 1 075
За мен това си е характер. Бях същата.

# 18
  • У дома... някъде
  • Мнения: 2 510
Уважават личното ми пространство,но са големи.
И преди като се замисля не са ме разпитвали или проявявали ревност.
Говорим си нормално и сме си близки,може би и затова не се налага да им се обяснявам.
Вероятно в семейство с едно дете се проявява такъв тип ревност или жажда за внимание от детето към родителите.
Ще мине и този период след известно време.

# 19
  • Мнения: X
Според мен това е нормално за малко детенце, то просто иска да бъде близо до мама:) Не бих го определила като шпиониране. Какво да прави самичко детенце на 7 във фитнеса, нормално е да седи близо до мама. Нормално е да му е интересно какво говори мама - те така се учат като слушат и наблюдават нас, плюс съвсем здравословно любопитство. И моите деца слушат като говоря с някого по телефона или на живо и все гледат да сме в една стая, макар че си имат свои. Голямото ми дете чак към 10-11год. започна да се заседява в своята стая понякога, да слуша музика или да си чете. И то пак защото другите деца вдигат шум, иначе ако съм само с едно дете, то винаги седи покрай мен/нас с баща им. Дори да си четем всеки своята книга.
Супер нормално ми се вижда децата ни да им е приятно покрай нас, то те от малки повечето деца са извън къщи много повече време отколкото вкъщи.

Та на въпроса - не ме шпионират, но седят край нас с баща им често.

# 20
  • Мнения: 24 935
Не е до характер – до възпитание е. Опитът за контрол над майката и придърпване постоянно на вниманието ѝ разкриват разни неща.
Но нека психотерапевтите се изкажат. Моите наблюдения ще ги запазя за себе си.

# 21
  • По света и у нас
  • Мнения: 3 417
И аз мисля , че е до характер. Тя такава ще е и  към мъжа си. Имаше едно приятелче от миналата година, което на следващата година си намери ново приятелче, и тя с голяма ревност ненавижда новото приятелче.

Към който питаше: Живея сама с двете си деца от време на време, вече обясних в предния коментар.

Към Ревокър: Плюя си в пазвата да не ми идва мъжче. Виж мъж, по- става, тези проблем с деца нямат защото си имат и свои.

Кажи де Бази, няма да се разсърдя..

# 22
  • Мнения: 2 642
Е как отвреме на време?
Те през останалото време къде са?

# 23
  • Мнения: 24 935
При баща си, тя написа няколко пъти. Споделено гледане.
//
Прими, не ти познавам семейната среда и динамика, за да съм конкретна. Както и лично теб или децата ти. Общо написах на какво се дължи горе.
Има варианти – изземване на родителската/авторитетната фигура,
липсата на бащината фигура, която тя да компенсира като контрол,
твои хобита или занимания/хора, от които да ревнува,
нужда от обратно внимание – огледало прави, търси твоето внимание по този начин,
комплекса на Електра и какво ли още не. Simple Smile

# 24
  • София
  • Мнения: 19 296
Не е до характер – до възпитание е.

И петимата са възпитавани еднакво, а 2 от 5 са имали/имат подобно поведение, та няма как да е от възпитанието.

За мен е характер + възраст.

# 25
  • Мнения: 24 935
Де факто смяташ, че токсичният характер е вроден? Да обсебваш и да си фрийк контрол не е ген. Характерът също се възпитава. Личните граници са лични граници и за този с обсебващия характер, и за другия.

# 26
  • София
  • Мнения: 19 296
Не, не става дума за токсичност и обсебване. До определена възраст го приемам за нормално, защото малките деца трудно разграничават себе си от майка си.
Третата ни дъщеря го "преодоля" през пубертета. При нея беше израз на страх да се отдели от големите си сестри.
Най-малкият разви тази обсебеност през последните месеци, защото в момента не е център на вниманието ми, но е само на 2,5 и не го намирам за проблем на този етап.
Нормалната обсебеност с възрастта се преодолява. Вече при възрастни хора след пубертета е проблем.

# 27
  • Мнения: 3 042
Като дете обожавах да ровя в нещата на майка, също в шкафове и гардероби. Знаех къде стоят парите, документите, бижутата, всичко. Просто ми беше любопитно да надничам в света на възрастните. С времето загубих тази потребност, видях че не е кой знае какво да си голям човек. Моите деца не ме шпионират, не съм забелязала да ровят в личните ми вещи, но каквото си купя аз - грим, козметика - все е по - хубаво от тяхното и го ползват на общо основание. Щом е на мама, значи е суууупер 🥰 Голямата особено редовно ме изнудва да й подаря нещо мое, защото е " брутално". Не ми е неприятно, по - скоро досадно  дразнещо, но и някак си сладко. Прясна случка от снощи - голямата ми звъни, но не успявам да вдигна поради тривиалната причина, че съм в тоалетната. Съответно връщам обаждането след около 10 минути и тя с един остър тон ме пита : къде беше, защо не вдигна веднага, не виждаш ли, че АЗ те търся? После през смях казва : каква друга работа имаш освен да си ми майка. Шегичка от някакво меме било...
Като цяло дъщерите май са по ревниви и обсебващи.

Последна редакция: пн, 19 май 2025, 06:32 от мекичка*

# 28
  • Мнения: 24 935
Fever Ray, ясно написах, че подобно поведение е нездраво след 13-14-годишна възраст. За периода от раждането до тийнейджърството детето минава през много промени и развитие. Родителското внимание и "наглеждане" е задължително преди това. Самите деца се отделят ментално (някои така и не успяват) от родителското тяло като тяхно именно със започване на тийн периода. Тогава започва да се формира и личността като самостоятелна и като индивид, различен от родителя.
Тук изобщо не говоря за малки деца.
Децата на Прима не са малки.

# 29
  • София
  • Мнения: 19 296
Написала е, че дъщеря ѝ е почти на 8. За тази възраст за мен е нормално все още.

Общи условия

Активация на акаунт