Колко често се чувате с майка си?

Абсолютно подкрепям последния пост. Скоро попаднах на тема в чужд форум “нормално ли е да мразя майка си”. Тук няма такава. Не казвам, че е лошо, но в БГ сме възпитани изключително патриархално. И ха си посмял да признаеш, че не долюбваш майка си, ха са те разпнали! А има всякакви хора и всякакви житейски ситуации, в крайна сметка….

Затова често се чудя като нямам потребност да се чуя с майка си, защо да го правя? Защото така трябва? Кой определя какво трябва и какво не. Не се чувствам по-добре като й се обадя. Даже съвестта ми е по-гузна, че съм проявила лицемерие.

Кой ще ни разпъва Аз примерно "недолюбвам" майка си, просто щото много пиеше като бях малък и съм се нагледал на глупости. Баща си го "недолюбвам", щот като много малък ме накара сам да убия собствените си домашни любимци, понеже му беше "писнало от тях". Станах на 18, заминах да уча и повече не се видяхме. Като звъннат веднъж на ~6 месеца им отговарям с "ок" докато затворят и толкоз.

Никой не си ги избира родителите, съответно няма нищо странно в тва да не сте близки или да не се разбирате/харесвате.

Чувам се с майка си и сестра си почти всеки ден, както и с приятелката си от години. С мъжа си се чувам по 10 пъти на ден. Близка съм с тези хора и нонстоп си споделяме. Човек да мрази майка си ми се вижда много неестествено, но хора всякакви, майки всякакви, дъщери всякакви. Насила хубост не става в никои взаимоотношения. Имала съм трудни и конфликтни отношения с баща си, но пак сме се чували редовно.
Мъжът ми обича и идеализира семейството си, но не се чуват толкова редовно, но синът ми 6 г, звъни редовно на всички наши близки, за да общува с тях, явно на мен се е метнал. ))
Иначе мен няма човек да не ме дразни, и майка ми ме дразни, и сестра ми, за мъжа ми да не говорим, дори децата ми ми лазят по нервите на моменти. Но  ги обичам, а и са добри и светли хора. Без децата, не знам те какви ще пораснат, на тях всичко им прощавам, но засега са Куку и Пипи, дано да пораснат свестни.

През 80% от времето живеем в различни градове с родителите ми и затова се стараем да се чуваме колкото е възможно по-често. С майка ми всеки ден, с баща ми - в повечето случаи, също, но с него да кажем, че имаме “ритуал” кога се чуваме.

През останалото време си имаме обща група във Вайбър тримата, в която си изпращаме забавни неща от деня, пишем си и в месинджър.

В един град живеем, почти всяка събота идва вкъщи на гости,да се види с дъщеря ми . Идва сутрин към 9 и си тръгва, когато заспи вечерта  . На обяд малката спи 2 часа ,през това време пием кафе на терасата и си говорим на спокойствие и вечерта като заспи си бърборим още час ,час и половина и си тръгва
От неделя до петък се чуваме се чуваме през ден два .максимум три

Ако не се обадя на моята, тя не се обажда. Ще ми се обади след около месец 😉 Когато пък аз се обадя или детето, все е заета и бърза. Предполагам обаче, че това е защото през по-голямата част от годината живеем заедно.

Ние не живеем заедно, но ако аз не се обадя, тя няма да ми се обади с месеци. Обаждам и' се веднъж на няколко дни.

С годините да се отделиш от родителите си, да имаш свой живот е нещо съвсем нормално и редно. Едно е да кажеш на родителите си, добре сме, всичко е наред, друго е да да държиш в течение на всичко  и да ги занимаваш с какво ли не и да има съзависиви отношения. Преди време на леля ми, етърва и почина от Ковид, баба ми доста възрастна вече, Ковид заради медиите нагнети много напрежение, с тази жена баба ми няма нищо общо, виждали ли са се кой знае кога и й казвам не им казвай, нито има нещо общо с нея, само стрес. Ей не можа да не и каже, та подробности, та погребението, как така няма да и каже, реално няма дори от кого да разбере. Обажда се баба ми, наду ми главата, защото това прехвърли страхове върху нея, как тя е много по-възрастна, да полудееш просто. Да, ето това са отношения леля ми, баба ми й и сверърва трябва ли всичко да и разказваш и особено неща, които нито я касаят, нито нищо. Пък и разказва как нейна колежка починала, въобще покрай Ковида ме накара още повече тези отношения да се замисля. Родители, но трябва ли всичко да им се казва, да се транслира негативното, когато виждаш, че достатъчно са притеснени. За мен добронамереност и до там.

Звъненето всеки ден или повече на майка си за мен лично е прекалено. Един вече пораснал човек трябва да си поеме по пътя, да решава нещата сам или с партньора си и да поема отговорността за решенията си. Хората, които се съветват за всичко с мама, допускат прекалено много влияние във връзката си, прекалено много съвети и тези съвети от мама искаме или не искаме често ни влизат в подсъзнанието и настройват. Майката може много да манипулира умишлено или не и да дърпа конците зад кулисите, естествено за доброто на детето си ама дали е добро накрая. Затова аз се дистанцирах и не споделям лични неща вече. Като под лични нямам предвид от връзката ми естествено, ами дори просто какво ме вълнува в момента в живота ми, за някой мой страх или мечта. Също така зависи и от майката. Някои майки наистина са уникални жени, мъдри, толерантни, ненатрапчиви, могат да се владеят, не нараняват децата си в прекалената си близост към тях, има атмосфера на уважение. Други не могат да са такива и стават токсични. А може и една и съща майка в зависимост от собственото й развитие в живота първо да е полезна за детето си в близостта им, да дава страхотни съвети, да го прави по-добър човек, да е един огромен бонус в живота. Или да го скапе. Много, много зависи. Затова най-сигурна е позицията на самостоятелността и емоционалната независимост от майката, пък ако тя наистина е тази уникална жена, която достойно се отнася към споделената й лична информация, времето ще покаже. В този смисъл, ако можех да кажа нещо на 18 годишното ми аз: бих се отделила емоционално радикално в ранна възраст от родителите си и бих скъсявала дистанцията евентуално според спечелено във времето доверие.
Чувам се с родителите ми според нуждите. Понякога седмици наред не, понякога няколко пъти в седмицата. Зависи какво се случва и дали трябва да се обсъди нещо важно.

Звъненето всеки ден просто ей така без споделяне на нищо съществено освен добре ли сте, как е времето при вас и т.н. също е хубаво, има някаква топлина и загриженост в него. Обаче за мен е нереално това често обаждане да не прерастне в обсъждане на по-дълбоки или съществени теми. Рано или късно се започва с издаване на лична информация, което взривява спокойствието в отношенията. Естествено има и изключения. Хората са различни.

Разумните пълнолетни хора не навлизат, особено със съвети и опити за намеса, в семействата на децата и/или родителите си.
Да не чувам 80+годишните ни родители редовно, за мен поне би било безотговорно, когато не ги виждам с месеци.

За всеки човек е индивидуално, зависи от отношенията му с майка си. Лично при мен с майка ми сме като най - добри приятелки. Всеки ден се чуваме и пишем.

Извинете, мъж ли сте?

В интересната тема се намесиха и психолозите. Преди няколко години завърших втора магистратура по Психология в СУ. Първата ми специалност е Стоматология. Та психолозите не трябва да ви нареждат какво да правите, а да подведат така разговорите, та решенията да си ги вземете вие самите. Не слушайта психолозите , а слушайте сърцето си. То ще ви подсказва колко често да се чувате с майка си. В тези отношения правила няма. Коя както го чувства.

Мама е на 60г, Тати на 66г. Осъзнавам, че това са последните ни мигове заедно. Не искам, но такъв е живота, те са възрастни и болни. Всеки ден се чуваме, ще ми е много трудно, когато телефона ми звъни, а не пише "Мама", "Тати".....

Извинете, но 60 годишните не са пътници, а хора в трудоспособна възраст.