Ужас
- Публикувана: 13 авг. 2024, 17:23 ч.
- Последно мнение: 30 септ. 2024, 13:39 ч.
Колко често се чувате с майка си?
Всеки ден по минимум 2 пъти се чуваме по телефона, отделно си пишем в месинджър, постоянно си пращаме разни неща, чуваме се и на видеоразговор ако не всеки ден, то през ден. Не си представям да не се чуваме. Живеем в различни градове, но през седмица поне се виждаме с родителите ми, имаме и детенце, за мен е важно да са част от израстването му.
Леле, кога имате време за всичко това?
Всеки ден по минимум 2 пъти се чуваме по телефона, отделно си пишем в месинджър, постоянно си пращаме разни неща, чуваме се и на видеоразговор ако не всеки ден, то през ден. Не си представям да не се чуваме. Живеем в различни градове, но през седмица поне се виждаме с родителите ми, имаме и детенце, за мен е важно да са част от израстването му.
Леле, кога имате време за всичко това?
В майчинство съм, имам време за всичко
особено за важните хора в живота ми 😃 А тези, които не го разбират и тях ги разбирам. Живеем напълно различни животи и е нормално. Всичко си идва от семейството все пак.
Всеки ден по минимум 2 пъти се чуваме по телефона, отделно си пишем в месинджър, постоянно си пращаме разни неща, чуваме се и на видеоразговор ако не всеки ден, то през ден. Не си представям да не се чуваме. Живеем в различни градове, но през седмица поне се виждаме с родителите ми, имаме и детенце, за мен е важно да са част от израстването му.
Супер, и аз така правя с майка на 85. Но се замислих, че ако мъж прави същото тук ще бъде съсипан - мунчо, мамино синче, не си гледа жената и прочее
Аз на майка ми всичко почти споделям, тя е първият човек, след мъжа ми, на който казвам важните за мен неща. Нищо лошо не виждам човек да е близък със семейството си, не живеем заедно и хората се успокояват, когато чуят, че децата им са добре. Ако ще и на сто години да са децата - за тях са деца. Мъжът ми също се чува с майка си доста често, тя му звъни, но аз не съм повдигала въпрос като се замисля. Отново за мен е нормално родител да иска да чуе детето си, когато не се намира близо до него. Би било проблем, в случай че поставя мнението на майката пред това на семейството си, но не виждам проблем в разговори. Ще се радвам децата ми след време да имат добра връзка с мен, каквато аз имам с родителите си.
Пишем си поне през ден. Все пак е сама на 3000 км от нас, не мога да не я чувам редовно. Да се чуваме... не се чуваме редовно, веднъж на 2 седмици примерно, но и двете сме в час какво се случва около другата- при мен как е работата, децата, ММ, тя къде е ходила с дружките, какво си е купила, здрава ли е.
С дъщеря ми също си пишем всеки ден, чуваме се 2 пъти в седмицата. Много сме си близки, тя самата търси контакт с мен.
С дъщеря ми също си пишем всеки ден, чуваме се 2 пъти в седмицата. Много сме си близки, тя самата търси контакт с мен.
Ако нямаме някакви общи планове, се чуваме контролно 1-2 седмично за кратък разговор от типа: "Как си?", за да съм спокойна, че са здрави и в добро състояние на духа. Реципрочно и при тях е с тази цел.
Гледам веднъж месечно да проведа и един по-дълъг разговор с майка ми по женски, житейски и всякакви общи теми. Знам, че има нужда от такъв, ако и аз самата към даден момент да нямам. Така или иначе на този етап от живота ми, дори и да се видим, нямаме физическата възможност да проведем такъв разговор, ако не се чуем специално за целта. Отделно си пишем в чатовете, пращаме си разни снимки, пиша им разни бисери на детето да се смеят, разни любопитни неща, които съм прочела в нета и така.
Гледам веднъж месечно да проведа и един по-дълъг разговор с майка ми по женски, житейски и всякакви общи теми. Знам, че има нужда от такъв, ако и аз самата към даден момент да нямам. Така или иначе на този етап от живота ми, дори и да се видим, нямаме физическата възможност да проведем такъв разговор, ако не се чуем специално за целта. Отделно си пишем в чатовете, пращаме си разни снимки, пиша им разни бисери на детето да се смеят, разни любопитни неща, които съм прочела в нета и така.
Този въпрос предизвиква у мен много тъга, защото родителят, с когото можех да говоря с лека душа, вече го няма. Баща ми.
Не тъгувай. Спомените за него никой не може да ти отнеме. Понякога те са също толкова живи и зареждащи като реалността. 💐
Ето и моята история за мен и моята майка:
Майка ми отгледа сама мен и сестра ми след като баща ми отиде да живее с любовницата си и все се оправдаваше ,че няма пари. Първо аз завърших,после сестра ми,майка ми винаги е била до нас и се стараеше нищо да не ни липсва.
След това всяка си пое по пътя. Имахме прекрасни отношения,почти всеки ден се виждахме. Тя се запозна с един мъж,започнаха да излизат,след това заживяха заедно и всичко се промени.
Стана несериозна,алчна,пресметлива,хитра,дори и лъжеше,качества които преди не притежаваше. Търяхме я защото ни е майка. Сестра ми е по устата и постоянно се караше с нея. Аз родих дете,за което тя веднъж не дойде да ми помогне ,не се интетесуваше изобщо,нямаше време ,измидляше си все оправдания ,че е заета ,а в него период не ходеше на работа и така скед поредната и лъжа аз се разсърдих и спрях да я търся. Отначало тя ми пишеше рядко ,аз не отговаеях . После спря и тя да ме търси. И сега детето ми е на 5 ,не я пзнава изобщои до ден днешен не поддържам връзка с нея .
Майка ми отгледа сама мен и сестра ми след като баща ми отиде да живее с любовницата си и все се оправдаваше ,че няма пари. Първо аз завърших,после сестра ми,майка ми винаги е била до нас и се стараеше нищо да не ни липсва.
След това всяка си пое по пътя. Имахме прекрасни отношения,почти всеки ден се виждахме. Тя се запозна с един мъж,започнаха да излизат,след това заживяха заедно и всичко се промени.
Стана несериозна,алчна,пресметлива,хитра,дори и лъжеше,качества които преди не притежаваше. Търяхме я защото ни е майка. Сестра ми е по устата и постоянно се караше с нея. Аз родих дете,за което тя веднъж не дойде да ми помогне ,не се интетесуваше изобщо,нямаше време ,измидляше си все оправдания ,че е заета ,а в него период не ходеше на работа и така скед поредната и лъжа аз се разсърдих и спрях да я търся. Отначало тя ми пишеше рядко ,аз не отговаеях . После спря и тя да ме търси. И сега детето ми е на 5 ,не я пзнава изобщои до ден днешен не поддържам връзка с нея .
Звучи лошо, но пък от друга страна за нея това е начин да си изживее неизживяната младост, когато е давала всичко за вас. Нали ви е отгледала и ви е направила хора? Сега има право да е егоистка. Може да не поддържате контакт, но не и да и се сърдиш.
П.П. А ти всъщност се оплакваш от егоистични причини - не иска да идва да гледа ТВОЕТО дете, което не е нейна отговорност. Ти си била нейна отговорност и се е справила.
П.П. А ти всъщност се оплакваш от егоистични причини - не иска да идва да гледа ТВОЕТО дете, което не е нейна отговорност. Ти си била нейна отговорност и се е справила.
