Бедността избор ли е?

Ами аз живеех в третия по големина областен град през 80-те, учех в кварталното основно училище. Нямаше щат за учител по западен език, защото се изучаваше от 7 клас, в осми клас оставаха две паралелки + 3 в седми, а нашият набор бяхме две паралелки седми клас по 40 души в клас. Идваше учител от друго училище. На следващата година се чу, че са намерили учител по английски.
Между другото, откакто влезе новата програма и втория език се учи до 12 клас отново има недостиг на учители, този път по руски и немски. Поне половината от гимназиите в града не могат да предложат избор на учениците си - какъвто учител имат, такъв език учат като втори , първият е английски ясно. И като гледам как сме 50+ годишни положението ще става още по-зле..

Т.е. и при вас не се е предлагал английски като опция?
Не споря, може и така да е било. При нас също по най-нисък успех, помня, бяха прехвърлили няколко човека от пожелалите английски към групите по немски и френски (от общо 4 класа), за да изравнят бройките. Въпреки че пак най-много останаха учещите английски, мисля, че бяха поне колкото другите два езика общо. Аз бях от тези с немски по желание.

Стар диван, секция от соца и овехтяли пердета не винаги са знак за бедност. Познавам разни IT-та с мооого добро доходи, но просто не им пука дали дивана им е стар или нов. За мен стари мебели не винаги са знак за мизерия. А ако ги категоризирате като мизерия, то тогава познавам няколко милионери, големи мизерници. Познавам и други, дето жилището им е супер обзаведено с кожени дивани по последна мода и.т. Н техника и екстри, но няма какво да ядат, и дължат пари на всички. Не са мизерни, но са бедни. Показността не винаги е признак за богатство. И не всички със стари мебели са бедни.

Значи темата за езика тръгна от това изказване:
И аз логично си зададох въпроса, един такъв онеправдан човек, какво е правил в продължение на 30 години, че нито език знае, не английски, а който и да било, нито професия има, нито може нещо друго освен да се оплаква.
Понеже отговор няма, почнаха да се сипят обяснения как аз съм се родил със златна лъжичка в устата (защото явно някои хора тук знаят по-добре от мен как съм живял) и не разбирам каква била реалността в село Горно нанадолнище през 80те...

Факт е, че е повече от 2 пъти минималната заплата и всъщност доста близко до официалната средна за страната и няма високи изисквания за позицията. Подобни позиции, с малко по-ниска заплата, има обявени и във всичко големи градове в България. Лидл не са единствената фирма, просто удобен пример защото си поддържат всички позиции на сайта.
Колко хора кандидатстват нямам представа, но фактът е, че от няколко години постоянно имат обявени отворени места, които даже по билборди ги рекламират. Та противно на твърденията тук, възможности да си намериш работа осигуряваща приличен стандарт има много.

От десет реки ще съберете вода за да обясните колко сте онеправдани и как нищо не зависи от личния избор и положените усилия, ама това всъщност само потвърждава твърдението, че бедността (в повечето случаи) е личен избор.

Така е, на дете от бедно семейство е много по-трудно отколкото на дете от заможно семейство. Спор няма. Но не е невъзможно, ако има желание и мотивация. Е, може да не е с един скок, а да са нужни две или три поколения, следващи ясна стратегия, но всеки може да изплува, ако е здрав.

Не е само до мотивация. Тя се губи много бързо в определена среда - семейна, социална. Типичен пример са ромите в гетата, откъдето почти няма измъкване. Тези, които са постигнали нещо не са расли в гетото или са били изведени от там от напредничави родители.

Еми, да, де. Все отнякъде се тръгва.

За семейна мотивация става дума, защото ако я няма нея детето как да си я измисли само?

Моите родители са съгласни, дори се радват на 2к заплата, но аз не. Мотивация за нещо повече не са показвали или изискали от мен. Те са покорни, биха се радвали да живеят под строй и с шеф над главата, но аз не. Не съм с нищо по-специална от тях, просто сме различни. Ти кажи как съм си измислила мотивацията.

Ти просто си на горното стъпало, но не си циганче от гетото нали? Пращали са те на училище, евентуално на курсове и друго, искали са да се учиш добре предполагам.

х

Първо, поздравления към Sephora за интересната тема, която е започнала.
Второ, говорим за бедност, но, струва ми се, това понятие търпи модалности в зависимост от различни критерии. Така, в зависимост от това, дали имаме предвид материална възможност за нормално битие или за духовно развитие, можем да разделим бедността на материална и духовна. В зависимост от това, дали материалната бедност се изразява в недоимък или в невъзможност за осигуряване на екзистенц-минимум, бедността може да бъде класифицирана на живот на линията на бедност и на нищета. Разграниченията могат да бъдат продължени, но не това е предмета на темата.
Ноа следващо място бедността е едновременно и шанс (никой от нас не избира мястото, където ще се роди, нито семейството си), и избор (във всяко общество битуват т.нар. субективно бедни, които са в тежест на социума, тъй като смисълът на живота им е да паразитират).
Човекът е био-социално същество, което живее в социум. Социалната сфера е естествено присъща на човешкото общество. Тя включва различни дейности – съхраняване на живота и здравето на индивида (биологичното съществуване на човека), създаването на семейство, продължаването на рода, осигуряване на прехрана и жилище, осигуряване на образование и пр. Набавянето на средства за живот, грижите за здравето, възпроизводството на човека, неговото социализиране, са частен проблем на индивида и се осъществяват извън обсега на държавното управление.
Животът, здравето, продължаването на рода, прехраната, жилището, социализацията, са естествени блага, необходимо присъщи на човека. В традиционното общество те се съхраняват и поддържат от индивида като негово частно, лично дело. В буржоазното общество запазването на тези блага получава имуществен характер. Така всеки един човек трябва да притежава средства, за да си осигури тези блага (всичко струва пари). Получава се така, обаче, че социални групи, основно класата на наемния труд, но не само те, нямат (достатъчно) средства. Осигуряването на естествените блага изисква потребност от средства. Здравето е благо, но за съхраняването му са необходими средства. Продължаването на рода също изисква наличието на средства и т.н.
Липсата на лични средства води до мизерия, до нищета. Същността на тези състояния се свежда до немотия, сиромашия, до недостиг на материални средства и в крайна сметка – в заплаха за съществуването на човека като биологично същество. Мизерията и нищетата се свързват с липсата на минимален жизнен стандарт, с невъзможността на човек да си осигури прехрана, за да може да поддържа жизнените функции на своя организъм. Но липсата на лични средства може да не е толкова крайна – човек може да успява да осигури средства за биологично съществуване, но не и повече от това. Така, ако мизерията и нищетата се свързват с отсъствие на материални средства за живот, то качеството „бедност“ е по-широко. Бедността представлява нищетата и мизерията, взети заедно.  Нещо повече, като състояние тя включва липсата не само на средства за физическо оцеляване, но и за духовно развитие. Бедният човек е „сиромах, който е духовно ощетен“. Така биологичното съществуване на човека изисква наличието на екзистенц-минимум, а съществуването му като социално същество – допълнителни средства.
Социално-икономическите промени в резултат на индустриализацията водят до това, че неимущите не могат да си осигурят тези екзистенциални блага, социалният въпрос е въпроса за тяхното оцеляване и става наложителна намесата на държавата. Тя се определя като държавен интервенционализъм. Така се появява въпросът за възникването на т.нар. социална държава и нейните функции в преодоляване на бедността.
Достойното съществуване на човека е цел на всеки индивид, която се осъществява и с посредничеството на държавата. Тя е организиращият и направляващ дейността на социалната общност фактор. Така държавата започва да осъществява определен кръг дейност (социални политики) в рамките на социалната функция. Тяхната цел е да осигурят правото на достоен живот.
Човекът има две нива на съществуване – биологично и социално, които в своята съвкупност дават смисъла на живота му. Екзистенц-минимумът е свързан с биологичното съществуване на човека и се изразява в осигуряване изключително на материални средства за живот. Но човекът не е само биологично същество, а преди всичко социално – участието му в обществения живот е преди всичко като личност. Съществуването на човек на социално ниво и развитието му като личност изисква не само гарантиране на екзистенц-минимум, а и допълнителни блага като образование и обучение, достъп до достиженията на културата, изкуството и пр., които да му позволят това развитие. Така, правото на достоен живот указва на гарантирането на един оптимален обем блага, които да осигурят такъв стандарт на живот, който позволява на всеки нормално биологично съществуване и възможност за социално развитие.

Ами явно във вашата глава всички в търговията плащат колкото в Лидл и всеки желаещ, може да работи там. Обаче моят личен опит сочи, че за едно място кандидатстват поне 50 човека. Т.е останалите, които не работят там и в другите няколко вериги, където плащат по толкова, ще трябва да се примирят с друго заплащане, да не работят или да продължат да търсят.

Някой назад пишеше, че имало работещи в офиси, които взимали малко пари и се чудеше защо не работели като хигиенисти за повече пари. Нашият офис се чисти от Бонанза и реших да проверя колко са им заплатите в jobs...еми точно 900 лева чисто на 8 часов работен ден. Явно по-големите заплати и в тази сфера са си рядкост.

Тази история в картинки по-горе е съвсем вярна, спор няма. За единия е много по-лесно отколкото за другия, както и писах вече. Но с много усилия момичето от историята може да си подобри положението до толкова, че вече нейното дете да има нормални шансове. Както казах, ако има желание даже и от най-ниското стъпало да се тръгва след едно или две поколения може да се постигне много. И никой не казва, че е лесно. Освен това бедните също имат предимства - борбени са, не са разглезени, не страдат от синдрома на отличника и затова падат, стават, рискуват и често успяват.
Та пак да кажа - трудно е, но това не е основание човек да се отказва. В края на краищата и детето от добро семейство може да каже, че в сравнение с дете на някой милиардер му е било много трудно, защото онова е прието в Харвард без никакво колебание, понеже баща му е построил новото крило на библиотеката. А после започва работа в концерна на баща си от ниво директор.

Какъв избор има човек с ментални увреждания или някакви други, и често пъти и семействата на такива хора са в затруднения. Достатъчно е да си се родил дори и с незабележими дефицити, които да не ти дават равен шанс с други хора. Така, че да се говори, че човек сам си е виновен за положението е много грозно. Не винаги е така. Има много хора, които се трудят неуморно, но не постигат големи висоти. Не са всички еднакво умни и с еднакви интелектуални възможности. Като нямаш изначалните настройки, където и да се родиш, пак няма да стигнеш далеч. Не бива да съдим с такава лекота, само въз основа на наблюдение в близкото си обкръжение.