Бедността избор ли е?

Нека не приравняваме задължителна работа 40 часа за семестър или учебна година на работа по принцип за да се издържаш, втора работа, работа от немотия и нека не се лъжем, че това възпитава на труд. В тази връзка ходенето на училище и писането на домашни и ученето е повече труд, и ако някой възпитава трудови навици у детето ти не са 40те часа. Това е една петдневна работна седмица по 8 часа все пак, нищо не е. Хубаво е, че го има, но е неадекватно по какъвто и да било начин да се намесва в тази тема. Или си говорим по принцип някакви общи неща?

Представям си какво ще се случи ако тук се въведе това задължителни 40 часа  обществено полезен труд за учебна година след 9-ти клас...

За професионалните паралелки си го има като изискване за стаж. Не съм сигурна за часовете, но там някъде. Но е както си го уредиш, не е нещо структурирано, за съжаление...
Добра идея, нищо реално.

Трябва да се учат на труд децата, иначе става страшно. Само да се обслужва детето, експлоатация ли е? Е, може да не е приятно на 9 да переш на реката, обаче и друго има. На една позната дъщеря и замина студентка в друг град(голяма, самостоятелна жена), носила си прашки те, мама да ги пере.Та не може на ръка или няма обществени перални. Оплаква се жената. Друга момчето си го къпеше до 14.
Практиката трябва да е платена, не да ходя да им работя благотворително. Дори да е символично.

да, има го навсякъде
но!само за професионалните училища или паралелки
хуманитарни,математически,природно-математически-нямат и никога няма да имат

има си практика,която се плаща, но не е тази,за която се говори тук

На който му се работи - ще работи, а който не иска - не можеш насила да го накараш. Завършила съм МГ.

Знам, но в бързането така се получава. От клавиатурата е.

Автокоректорът ги прави тез работи.
Значи, момата може и сама да пусне пералня в бащиния дом. С Вениш не се работи трудно, ако има петна по прашките.

Практиката в професионалните паралелки? - 14 календарни дни, 10 работни, 80 часа. Явяват се първия ден, работодателя разписва служебните бележки, написва Отличен в плана с темите. Някъде по средата на срока се явява даскала, водещ практиката; прави се, че вярва във версията "току що ги пуснах, защото си изпълниха задачите за деня" ; отмята присъствие на практикантите и с това цялото упражнение приключва.
При такова "провеждане" е без значение, че липсва в хуманитарните профили.

Обществено-полезния труд в средношколска възраст може и да не възпита трудолюбие, но със сигурност ще приземи част от "изгубеното поколение". За съжаление у нас това е обречена кауза вече. Поради всичките административни усложнения за наемащата страна.

Практиката не трябва и не е платена. Защото заплащането е пряко обвързано с резултатите от труда. (само в БГ е обратното и за това сме на подобен хал). Не е въпроса само в това " да МУ работя аз на оня изедник". Трябва и да има принадена стойност от работенето ти. Такава при един обучаващ се няма.
Вече в големите класове, действителен летен стаж, поне месец, с минимални умения - тогава има основания за заплащане.

Бедността дали е избор не знам, но със сигурност е резултат от мързел. В нашия край има една категория хора, за които казвам "Гладен, ама починат". Лежат някъде за МРЗ, на пенсиите на възрастни родители, на проходите от рента, никакво напъване, никакви цели и стремежи. Свиват консумацията до размера на дохода и така преживяват цял живот.
Един контингент от нашето население дето преживява, като обира мазетата със зимнина, дървата от сайвантите на възрастни хора - от бедност и глад ли го прави? Независимо, че реве по телевизията колко е онеправдано и нямащо.
Единствено приемам, че бедни (не по свой избор) са хората с физически недъзи, за жизнения минимум, на които по принцип държавата трябва да се погрижи. А дори и между тях има такива, които надвиват предопределението.

Е точно това се възпитава в детството. Но ние като цяло сме нация, която обича да улеснява децата, за да не се мъчат като нас.
И успяваме. Както е написано, малко рента, апартаментче, етаж от къща, малко пари от родителите и може да се лежи. Това е направо заразно.

Къде са тези толкова богати родители, чието дете цял живот ще живее от рента и наем? Лично не познавам такива

Не зная какво е учебна практика, но примерно, дъщеря ми сервира вечеря в старчески дом, веднъж седмично; помага в събирането на помощи за бедни и други подобни, благотворителни неща. Целта не е да се научат да работят, а да дават от себе си.
Децата работят и получават заплата. Касиерите в супермаркетите са почти изцяло ученици. Сервитьорите са почти изцяло студенти.

10 работни дни по 6 часа, за дуалното обучение - 20 работни дни.
Професионалните паралелки имат задължителна производствена практика в 10, 11 и 12 клас - по две седмици, а ако са дуално обучение и работа в реална работна среда в 11 и 12 клас, но за тях е платено.
Отделно някои професионални гимназии по проект водят ученици на триседмични стажове в други страни.
Не малко ученици извън СМГ и подобни елитни гимназии започват работа още на 16 години и не винаги само лятото, а и през учебната година.

За да живееш от наеми, също се иска труд.

В БГ е забранено непълнолетни да ги назначават, освен при определени условия, на които никой работодател не се съгласява. Защото ако стане някакъв инцидент, белята за тях е голяма.
Средното ми образование е от техникум. В трети и четвърти курс имахме практика три дни седмично и три дни седмично учехме / това по времето на соц-а/. После съботните часове ги разхвърляха да ги вземем в другите дни, за да не ходим и в събота. Работехме наравно с работниците, но за по-малко часове, май беше за половин ден, вече не го помня точно. Имаше и скатавки, като навсякъде. Не са ни плащали нищо, освен в един от цеховете, където плащаха много добре, но искаха разрешение от родителите и от някаква администрация. Аз и две съученички взехме това разрешение, искахме да си спечелим лични пари. Дадоха ни го, защото се работеше с тежки химии и вътре беше смрад неописуема. Там пращаха да работят дисциплинарно наказаните работници, и никой доброволно не искаше да работи там. Поработихме един месец, пак с намалено работно време и взехме пари колкото две и половина заплати на родителите си. Парите ги похарчихме още същото лято, но от тази работа ми остана сериозна алергия за цял живот. Лекувах рани и екземи по ръцете няколко години после. Та не знам дали е било за добро.