Как напразно, де що парцали си накупих след това 😂
- Публикувана: 23 юни 2023, 19:51 ч.
- Последно мнение: 8 септ. 2023, 09:11 ч.
Бедността избор ли е?
то,може да е приятно, и пак да не носи много позитиви за живота занапред
Скрит текст:
моите са сертифицирани инструктори по SUP, и стажант- инструктори по сърф
много забавна на пръв поглед дейност, но освен за цвят в CV-то...едва ли ще им послужи кой знае колко в професионалния път
много забавна на пръв поглед дейност, но освен за цвят в CV-то...едва ли ще им послужи кой знае колко в професионалния път
Не виждам връзка "работил преди пълнолетие" = "по-способен на пазара". При мен са идвали практиканти на 17 години и такива на 24. Едните "поработват" за джобни, а другите работят към профила си в следването. Има разлика - според мен и моя опит.
За по-късно не зная как ще се постъпва у нас. Синът на моя позната работи в заведение, няма 18 - не е от нужда, той просто иска да е там
Други непълнолетни работещи не познавам. Мога да си представя за моите деца един месец практика в сфера, която ги интересува и искат да бъдат.
И по мое време не се работеше в ученическите години - не мисля, че нашата генерация е мързелива, просто не беше прието
За по-късно не зная как ще се постъпва у нас. Синът на моя позната работи в заведение, няма 18 - не е от нужда, той просто иска да е там
Други непълнолетни работещи не познавам. Мога да си представя за моите деца един месец практика в сфера, която ги интересува и искат да бъдат. И по мое време не се работеше в ученическите години - не мисля, че нашата генерация е мързелива, просто не беше прието
Не става въпрос за това човек да е по-способен на пазара или да му се впише нещо в официалното CV. Ефектът е психологически и възпитателен. Човек може да не го осъзнава, но това не означава, че не изиграва роля при по-нататъшната му реализация. Става въпрос за това, че човек вижда каква е разликата между това да има винаги собствени пари и това техните да му дават 5 лв. за кафе и цигари, а понякога да нямат и изобщо да не му дадат. И човек, който в ранна възраст е изпитал това чувство, е по-малко вероятно в бъдеще да се задоволява с по-малкото, защото вече ще знае разликата. Имам много такива случаи около мен, затова съм абсолютно убедена в твърдението си. Разбира се, това не изчерпва всички случаи на бедни хора, просто е един сегмент, някакъв процент от тях. Иначе има и много други съдби и истории, които не са свързани с това.
Не става въпрос за това човек да е по-способен на пазара или да му се впише нещо в официалното CV. Ефектът е психологически и възпитателен. Човек може да не го осъзнава, но това не означава, че не изиграва роля при по-нататъшната му реализация. Става въпрос за това, че човек вижда каква е разликата между това да има винаги собствени пари и това техните да му дават 5 лв. за кафе и цигари, а понякога да нямат и изобщо да не му дадат. И вероятността човек, който в ранна възраст е изпитал това чувство, е по-малко вероятно в бъдеще да се задоволява с по-малкото, защото вече ще знае разликата. Имам много такива случаи около мен, затова съм абсолютно убедена в твърдението си. Разбира се, това не изчерпва всички случаи на бедни хора, просто е един сегмент, някакъв процент от тях. Иначе има и много други съдби и истории, които не да свързани с това.
ЛиЛу не знам от кое време си, но аз завърших средно 1986, висше 1992.
Имахме лятна и есенна задължителни, платени бригади до 1990 г. Не си спомням сега - дали 2, 3 или 4 седмици. Брали сме ябълки, домати, цвекло, били сме на конвейрите в консервна фабрика, събирали сме слънчогледово пити след комбайните в полето, брали сме грозде.
Било е и хубаво и лошо. Но сме видяли от къде идва кетчупа, така да се каже.
От бригадата в 9ти клас родителите ми ми взеха парите и купиха голяма електрическа печка за отопляване на стаята в която живеехме със сестра ми. Тази печка после беше с мен в студентското общежитие, после топлеше семейната ни спалня и детето и така - може би 20 години. Един от компонентите на моминския ми чеиз 😆. Бонус останаха милите спомени.
А който мисли за работата само като за украса на CVто, пиши го бегАл, според мен. Работи се каквото харесваш, каквото можеш или за пари. СВто за мен е за кариеристи, на които длъжността е трамплин за по-нагоре. Защото ако си можещ или желаещ да се научиш няма значение какво ти пише в СВто.
Това за обикновените хора, разбира се.
Имахме лятна и есенна задължителни, платени бригади до 1990 г. Не си спомням сега - дали 2, 3 или 4 седмици. Брали сме ябълки, домати, цвекло, били сме на конвейрите в консервна фабрика, събирали сме слънчогледово пити след комбайните в полето, брали сме грозде.
Било е и хубаво и лошо. Но сме видяли от къде идва кетчупа, така да се каже.
От бригадата в 9ти клас родителите ми ми взеха парите и купиха голяма електрическа печка за отопляване на стаята в която живеехме със сестра ми. Тази печка после беше с мен в студентското общежитие, после топлеше семейната ни спалня и детето и така - може би 20 години. Един от компонентите на моминския ми чеиз 😆. Бонус останаха милите спомени.
А който мисли за работата само като за украса на CVто, пиши го бегАл, според мен. Работи се каквото харесваш, каквото можеш или за пари. СВто за мен е за кариеристи, на които длъжността е трамплин за по-нагоре. Защото ако си можещ или желаещ да се научиш няма значение какво ти пише в СВто.
Това за обикновените хора, разбира се.
Разликата е, че на 17 ще работи нискоквалифициран труд, а на 19-20 докато следва може да направи някой смислен стаж, за да се ориентира професионално. Ако до 27 си следвал и не си намерил време за няколко стажа, това говори за мен за лоша организация на времето и липсваща далновидност в най-добрия случай.
Едно е детето да работи за джобни летата и после да си купи плейстейшън, защото на теб ти се вижда скъпо и безсмислено, друго е зорлем да го направиш келнер “да види откъде идват парите”. Последното като някаква форма на наказание и възпитание е вероятно наложително само при разни глезльовци, за което обаче са виновни родителите. Аз не бях толкова шокирана откъде идват, винаги съм си правила прилично сметката, но ако вас ви е шокирало толкова може би семействата ви са имали повече възможности, не знам.
По повод на горния пост - точно стремежът към професионално израстване може да помогне на някого да се измъкне от бедността, така че не бих го подценявала.
Едно е детето да работи за джобни летата и после да си купи плейстейшън, защото на теб ти се вижда скъпо и безсмислено, друго е зорлем да го направиш келнер “да види откъде идват парите”. Последното като някаква форма на наказание и възпитание е вероятно наложително само при разни глезльовци, за което обаче са виновни родителите. Аз не бях толкова шокирана откъде идват, винаги съм си правила прилично сметката, но ако вас ви е шокирало толкова може би семействата ви са имали повече възможности, не знам.
По повод на горния пост - точно стремежът към професионално израстване може да помогне на някого да се измъкне от бедността, така че не бих го подценявала.