Родени през ⛱🐟🦀АВГУСТ 🦀🐟🏖 (Тема 12)

Благодаря ви момичета. И при нас е малко отворена. В смисъл малко  има още,но има. Според лекарката не е проблем. Впредвид че се роди с голяма докторакта каза че е супер минимална ☺

И ня Вики все още не е затворена има още малко, 2 см можеби иначе 47 см е главичката му

И при моя хубостник още не се е затворила фонтанелата. Докторът каза до 1-2 месеца ще се затвори.
Моя е с малка глава по наследство, в момента е около 43 см обиколката, а се роди с 33,5. Бяха ме шашнали в ДЕ че е с микроцефалия, едва не откачих, но за щастие си расте с нормални темпове, просто е ген. Идната седмица става на 1г🥰. Не мога да повярвам че мина 1 г....
Аз да питам нещо по-опитните мами:
Как да го отуча да заспива със залъгалка? Инак изобщо не ползвам, само заспива с нея и то вкъщи. В количката и в колата заспива без ... Не знам какво да правя. Вече има 5 зъба и не искам да си изкриви захапката

Благодаря на всички за отговорите! Вчера бях на лекар и ми изписа антибиотик.

Орехче, аз кърмя веднага като се събуди с надеждата да заспи пак, но не, не заспива и това е. Но пък при мен е друго, че и каката идва да ляга при мен по някое време и малката като се събуди и я види не иска да заспи повече. Или в някои случай каката я буди като тя се събуди, тъй като и тя не спи до по-късно.

Обиколката на главата и е 44см и лекарката каза, че било супер.

Относно пребиванията и всичко случващо, на което в момента се дава гласност -направо съм потресена колко много хора живеят под такъв тормоз. Наистина незнам накъде сме тръгнали. Замислям се да започна да ги пускам на някакви курсове по бойни изкуства като малко пораснат, поне да знаят как да се защитават както бешв писала и Вещица.

Редактирам: Фая и аз мисля за същото тези дни. И моята само заспива с биберон (в колата и количката без), но искам да я отуча и незнам как. Мисля да е като се приберем в България, поне там сме в къща и да не пречим на съседите, тъй като сигурно ще ореве света. Ако не стане по друг начин ще пробвам с горчив лак колкото и гадно да звучи. При каката помогна при отучването от палеца.

Бери, аз още не съм започнала да спя по цяла нощ, за сега само тя 😃 по навик се будя, проверявам я, понякога давам биберон, издърпвам я, че постоянно си завира главата в решетките 😃
На Ава главата ѝ беше 49 см на последните две консултации, фонтанелата още не е затворена. Аз отложих ваксината за септември след като се върнем от море.
Момичета, след вече година с бебоците как се чувствате? Как ви се отразява майчинството, промени ли ви? Аз искрено мога да кажа, че съм щастлива, чувствам се пълноценна и съм благодарна. Не знам дали ми се падна бебе с весел нрав (спокоен не смея да кажа 😃) или е заради безусловната подкрепа на ММ, но нищо не се оказа толкова страшно, колкото бях чувала. И през колики и през зъбки (за сега) и през захранване и всички предизвикателства мисля, че преминаваме сравнително леко. Разбира се, не всичко е цветя и рози, всъщност Ави се роди със състояние, лечението за което започна първата седмица след раждането ѝ. За щастие нещата се наредиха по най-добрия начин и може би това ни направи по-сплотени и благодарни. Някак като знам през какво сме преминали, ежедневните проблеми изглеждат незначими и леки. Наистина обичам да съм майка и този период от живота ми. В професионален план съм решила рязко да сменя посоката и мисля септември да започна курс по графичен дизайн, да видим дали е моето 😃

GRO какво ти казаха ,какво се оказа,че е?Аз снощи се събудих в 3 часа и се чудех това дете как така не се е събудило още чак го проверих дали диша,защото вече спи и по корем,но като станах до тоалетна и той взе ,че се събуди ,поне ми олекна,че диша 😄 да не си помислите,че така е всяка нощ,не не е. Буди се поне 3 пъти,а преди 2 дни се буди буквално на всеки 20 минути до 3:30 тогавя приготвих доза нурофен като се събуди още веднъж да дам,защото явно нещо го мъчеше,но той пък взе ,че не се събуди и така до 6:30 сутринта,вързаха му се 4 часа сън,очаквах,че на сутринта ще има избил зъб,но не нямаше и така и не разбрах кякво му беше,че така не спа 🤷‍♀️

И моята снощи спа цяла нощ в кошарата и сутринта я проверявах дали диша.
Джой, разбирам , дано скоро се отучат, че да поспиш.
М.Ангелова, сякаш не си споменавала за проблемите с Ава, но важното е ,че вече всичко е наред.Иначе на въпроса ти : като цяло се справяме , обръщаме много внимание на малката и това ни прави щастливи, но не мога да скрия, че имам и лоши дни, или по- точно часове.Напоследък много се тръшка,  за различни неща, днес си блъскаше главата в земята заради уоукъра, на седалката в повечето случаи се извива, навън да пишка се тръшка - не иска , и като се заинати да яде наобяд и не може да заспи щото е гладна откачам.После пък като вземе да ме гушка като голямо детенце и всичко ми минава.
Гро, да , вероятно не работи при всички , особено ако има странични фактори .
Ади започва сякаш сама да си отказва биберона , хвърля го, плюе, но специално нощем все още си го лапа първоначално.След втората минута го е изплюла.Аз мисля да го махна от раз като преценя, че му е дошло времето.
До колкото разбрах фонтанелата е затворена или поне почти, защото спряхме витамин д-то.

И аз съм изпуснала за Ава…или никой нищо не помни от миналия август 😅 въпросът е, че всичко е наред ❤
Аз сега се чувствам ок… първите 3-4 чесеца бяха ужас сякаш, сега свикнах ли, комуникация ли имаме…с това тръшкане някои дни е ужас, онзи ден вратата го изяде, защото много се бях изнервила и така я блъснах 😅 но цялостно ни е доста ок ежедневието

Да се оплача, снощи Ади падна и тя за пръв път от леглото.Беше към 5 сутринта ,размрънка се и я сложих в нашето легло с баща и да направя мляко, че да спи още малко и след 3 минути чиух заветното "их" "туп" и "уаааа". Намерих я по гръб .НЕ  я държах будна насила,ще видим днес как се чувства.

Ами ние тази вечер отново не спахме,будене на 20-30 минути и накрая отказа да заспи повече в 5:30 . На какво може да се дължи ,как мислите,защото няма побеляли избиващи зъбки,само подути. Дали е възможно да му е студено? Тук в чехия лятото май си отиде,защото от средата на юли почти няма слънце,само вали ,студено е дори хадихме онзи ден да му накупим топли дрехи ,защото миналогодишните са му като къси гащи ,а летните дрешки дори не ги е износил има такива,които дори не са обличани 🙄 . Ние спим със зимния юрган вече,малкия му обличам ромпър с дълъг ръкав- крачул и чорапки ,завивам с тънко одеало,та можеби му е студено ,но и вчера спа на първата дрямка окало час и следобяд от 15:50 до 18:10 заспа зя нощния сън 22:10 ,не знам вече какво става,но много неспокойно спи ,по цяла нощ мрънка плаче

И аз явно съм пропуснала ккаво се е случило с Ави🙄🤷♀
Иначе аз се чувствам щастлива,но няма да лъжа,че при мен психически ме удари доста. Хубаво е че ММ още в началото се държа адекватно. След раждането той пое Плами да я гледа първата седмица. Ние минахме изключително труден период не само със зачеването,но и след раждането. Аз все още изпитвам страх от неизвестното. Той много ми помага,но разбира се имаме и моменти в които имаме спорове като доста двойки.

Ради миналата седмица и Митко така не спа добре ,но при нас беше от корема го боля.Така и не разбрах от какво.Резултатите излязоха мисля ,чеса добре.В понеделник ще се чуя с докторката.За Ави си спомням ,че нещо с крачетата имаше проблем.Надявам се че не греша.Всичко да е наред с децата.Ради тук умираме от жега ,а вие чак с юргана.Щом и по плътни дрехи търсиш.

Мен ме тресе носталгията, че порастват. Не мога да си представя, че след една година ще трябва да ги записвам на детска градина. Единствено се сдухвам, че не излизаме, липсва ми ходенето на плаж, ходенето на вън, но като цяло не мога да се организирам с това хранене по 5 часа и късно ставане сутрин, да ги изведа на разходка и кафе по хладно. Иначе не мисля, че инвитрото ми се е отразило по някакъв начин или тежката бременност, не се сещам за това, приемам го някак като нещо нормално, за да стигнем до целта... Нищо, че 4 години се влачихме по лекари и се тъпчех с хормони. Има и нещо положително от цялата работа, аз и мъжа ми се научихме да бием инжекции, сега се налагаше, да се бият първо на баба ми определен период след операция , после на дядо ми и ние ходихме да им ги бием.
При нас беше гадно, че ни изписаха всички по отделно и децата  останаха в болница. Но вече е минало, няма  да забравя колко ревах, като ми казаха че изписват Яна. Трябваше да я изпишат на 14 септември, а я изписаха на 1ви септември, въобще не очаквах, на това бях по радостна от раждането, защото беше неочаквано, сцепих се да рева а и аз все още не бях държала и гушкала Яна до 1ви септември.
Надявам се, saudade, да се включи скоро, какво е станало с невролога, че и аз се притеснявам, Яна не сричкува въобще, само крещи, според педиатърката е нормално и ще започне.
Притеснявам се, че Яна стъпва много странно като я държа да ходи, изцяло на пръсти, а като се държи по мебелите си стъпва на цяло стъпало. Започнах да ѝ правя масажи на ахилеса и краката, дано не е скъсен ахилеса и да стъпи скоро нормално. Не бързам да прохождат, когато тогава, но някак много странно мята тия крака. Сами въпреки, че чак сега започна да се изправя, като го държа да ходи си стъпва на цяло стъпало.

Не съм споделяла тук, малко хора от най-близкото ми обкръжение знаят и съм коментирала с майки на дечица със сходен проблем. На втората фетална морфология откриха, че бебето е с изкривени навътре стъпала. Двама други ФМ лекари потвърдиха, консултирах се с генетици, всички казваха, че е изолирана находка и най-вероятно не е свързано с генетично заболяване, но само амниоцентеза може да потвърди на 100%. Направих я в Майчин Дом, защото нямаше как да живея в чудене до раждането и най-дългите две седмици в живота ми бяха докато излязат резултатите. За щастие всичко с резултатите беше идеално, но знаехме, че ще се роди с изкривени стъпала. Започнахме проучване за лечението, изчетохме тонове информация и на седмия ден след раждането бяхме във Варна при най-добрия и единствен специализиран ортопед в България за тези случаи. Гипсираха крачетата ѝ, за да изправят стъпалата. След седмица направиха нов гипс и след още една те бяха изправени ❤️❤️ оказа се, че изкривяването е било в много лека степен, в повечето случаи са нужни 4-6 гипса и операция за освобождаване на ахилесовото сухожилие, за да се постигне такъв резултат. Ние бяхме подготвени за такъв сценарий, но се оказахме късметлии. След това три месеца носи обувки със шина, защото при това състояние с растежа има вероятност крачетата отново да се изкривят. Сега спи с обувките и ще продължи до 4-5 годишна възраст, по преценка на лекаря. Но както виждате тя вече се катери, пълзи, ходи по мебелите и никой не може да предположи, че е имало какъвто и да е проблем. Ави е боец и всичко понесе с лекота. Благодарна и щастлива съм за този развой и за напредъка на медицината. За това казвам, че ежедневните неволи не ме тревожат, наистина колкото и да е клиширано точно тези моменти ни правят по-силни.

И вие сте преминали през доста труден период Ангелова. За много хора отстрани дали това през което ние или пак вие,или някой друг е преминали е типа “важното е че всичко е наред”. Не отричам,че е така,но само аз си знам или хората в подобни ситуации какво всъщност изживяваме душевно.  Беше адско напрежение  докато чаках резултата от не инвазивното изследване,а после след като се роди 10 дни бях смазана,мъчение да чакам за генетичните резултати.Аз исках да се разбере възможно най-бързо,за да може ако и има нещо да взема мерки и да съм и в помощ. При нас от близките ми знаят само леля ми,не исках да тревожа другите преди да знам на 100% какво и е. Слава на Бога резултатите от генетичният тест отхвърлиха да и има нещо. Говоря с определени хора за това. Тези които са в подобни ситуация  като нашата. Не мисля,че има все пак от какво да се притеснявам или срамувам.  Така е било писано да приживеем и това. Права си че това ни направи по единни и сплотени☺