За какво съжалявате?

Цвете, хващай се сама за косата и се измъквай. Няма друг начин. Пореви, пореви, пък после се изправи и продължи нататък. Не е лесно, но аз друг начин не знам. Чувала съм за жени, които изпадат в депресия и майка им, свекърва им, мъжа им, сестра им или някой там се грижи за децата, докато те само лежат в леглото. Другите се оправяме, както можем.

Не е нужно всеки да е от "другите".
На човек в депресия не се казва "пък знаеш ли ние как се оправяме самички". Просто е противопоказно и задълбочава още повече мислите на несигурност и разочарование от себе си.

То никой не се справя съвсем сам. Най-малкото с помощ от приятели или близки.

Останах с впечатление, че и тя е сама и няма на кого да разчита. Затова споделих при мен какво подейства. Ако не е от полза - да подмине.
Иначе съм много “за” споделянето - ако има някой, който да те изслуша само, също много помага.

Цвете на мен родителите ми са ми го казвали-че съм била грешка,че не съм трябвала да се раждам и че съм им объркала живота.Дете да го чуе и да му го повтарят си оставя следи до живот.И дълго се лутах,грешах и мислех като теб,че са били прави.Докато не срещнах мъжа си и не се роди големия.Тогава разбрах,че съм грешала,те са моето щастие.Сигурно звучи банално,но тогава намерих смисъла и приех,че за родителите ми може и да съм била грешка,но моето семейство ме обича каквато съм и аз тях.Когато ми докривее се заигравам с децата и техния смях и безгрижност ме зареждат.Или излизам на дълга разходка.Пожелавам ти да излезеш от дупката и да намериш твоето нещо,което те зарежда 🤗.

CvEtEmOe, имаш време за всичко все още. Недей така пораженчески. Видях в профила ти, че си съвсем млада. Аз на 35 открих коя съм и за какво се боря и го направих. Годините преди това не са загубени, а са опит, характер, сгрешените избори всъщност са нещото, което те учи и води да правиш после правилните. Правилните за момента. После може пак да се окажат не точно тия и пак да избереш друго. Така че не се самобичувай. Вземи положителното от ситуацията и я обърни така както на теб ти харесва. Казвай Не отсега нататък на което не искаш. Бъди себе си (не онова тинейджърското оправдание за лошите избори, разбира се). А щастието е някакво имагинерно нещо. Щастие е като преодолееш себе си, като постигнеш нещо, което си искал с много труд, като вървиш по определен път, като се развиваш. И не е моментен факт, а усещане, вътрешно равновесие.
Не се отказвай! Това исках да кажа.

Отприщих дискусия...

Всички сте много мили...

Работя върху себе си... на психотерапия ходя от 3 години, и скоро дори терапевта ми каза, че се подобрявам, но може и по-добре.

Много съм потънала в раните и болките си...
Проблеми вкоренени на дълбоко ме държат в кръг.

Имам чувството, че вече не е същото и с половинката... май успявам да го убедя, че не си заслужавам труда.
Вече даже не ми се говори с него.

Децата... имам чувството, че откакто се появиха съм едно кълбо от нерви и гняв. Не мога да им се зарадвам - а те са добри и прекрасни деца, ама ей на. Не ми се занимава с тях... не знам как да съм добра майка, защото мен ме отгледа майка ми м/у другото...

Родила съм се да запълня една незапълняема празнина, после нашите се разведоха.. и станах излишна. Не ме забелязваха - нито едните, нито другите. Ползваха ме за разменна монета и за изнудване на другия. Също така - да ме настройват един срещу друг...

И всичко това го осъзнавам и разбирам на рационално ниво, обаче не мога да изляза от тоя пусти омагьосан кръг...

И разбирам, че звучи като оправдание и удобно заемане на ролята на "горката аз, жертва на собствения си живот", и нищо не успавям да направя..

Децата били смисъла на живота... ми не. За мен не са. За моя живот не са.

Тъпото е, че те не са виновни за това, че съм тествала дали ще стане по-добре... и става още по-трудно и тежко... не искам да растат като мен. Старая се много, наистина много. И ги обичам...
Но ми тежи.. трудно ми е. Много трудно.

Охх

Спирам. Знам, че това излияние няма да ми помогне, няма да ми реши проблемите... няма да промени нищо.

Много сложно Винаги има последствия за децата, някакви, след развод. Но то и след какво ли не.
Ти си се омъжила и сдобила с деца много рано. Грижите покрай тях се отразяват на всекиго. Не се чувствай виновна, ако на моменти "не ти се занимава с децата". Важното е да бъдат гледани и обгрижвани за основните нужди, ако ти си в тежък период. Задача номер едно е да опазиш себе си жива, здрава и нормална. Защото без теб много неща тръгват надолу. Това не го казвам да те плаша. Страхът е лош съветник. Казвам го, защото ако поставиш себе си на първо място, може и да се пребориш с демоните. Преди това някак не се получава. И аз не се изказвам много ясно. При мен пък децата са движеща сила за много неща, също трудно се научих да се грижа за себе си. Но откакто го правя, всичко е по-добре и донякъде по-лесно.

CvEtEmOe, казваш кое не е твоето, а не - кое е твоя смисъл. Пиши излияния. Някой ще намери нещо за себе си. Ти ще се прочетеш и ще намериш нещо за себе си. Има смисъл.
Отхвърли товара от себе си, че си родена, за да запълниш нечия празнина. Родена си защото са те искали и обичали, доколкото са можели. Ти си една стъпка след тях. Като разчистиш това да си оправяш сметките с твоите родители и спреш да очакваш да са такива каквито искаш, ще ти просветне и за теб напред. Трябва ти да си добре, за да бъдеш и добър родител. Не случайно в самолета пише, че кислородната маска се поставя първо на себе си, а после слагаш и спасяваш децата. Търси в себе си коя си, каква си, не се отказвай и да караш във въртележката, че е по-лесно. Щом ходиш на психотерапия, значи правиш големи крачки напред. Стъпка по стъпка ще намериш пътя.

Бъди за децата си майката, от която ти си се нуждаела.

Съжалявам, че не потърсих по- рано информация

Цвете, не си сама, да знаеш Много хора имат подобни проблеми, но мълчат и бавно умират отвътре. Ти правиш най-доброто възможно - говориш за това и търсиш помощ, според мен си на прав път. И аз почти се бях загубила, изолирах се и потънах в тишина, което беше огромна грешка.
Много хубави неща са ти написали, няма да ги повтарям. Има смисъл да си на този свят. Дори да не го осъзнаваш - винаги има някой, за когото ти си светлина в живота, и който е благодарен че те има.

Винаги се сещам за приказките- в стремежа да избегна грешките на моята майка, та направих свои собствени.
Чак ми е чудно как  човек на 40   не може да превъзмогне детството си за да живее собственият си живот.
Не те упреквам в никакъв случай. Искам даже да те разбера и да ти помогна.

Годините нямат значение, ако детството е било сбъркан период, това те белязва за цял живот. По време на детството се формират много представи за света, на които после стъпваш, за да се справиш в живота. Майката е най-важния
 човек в живота на детето и ако детето не се чувства обичано, желано и защитено по всяко
време, това скапва психиката.

Аз не мога да държа в себе си това, което ме товари. Веднъж съм ходила на психиатър преди години и той ми каза, че това, че споделям, е много полезно за мен самата. Не се чувствам обременена от детството, но като минавах през други трудности съм казвала какво се случва. Може би само в началото си траех - има някакъв период на отрицание явно - после си го казвах и на мен ми олеква. Явно хората сме различни. Аз не обичам да трупам негативна енергия, изливам си я някак.