Имам следния осъзнат проблем, за който за съжаление няма как да не пиша анонимно… С мъжа ми живеем заедно с дъщеря му от 1 година, в началото всичко бе прекрасно, адски много се разбирах с детето, слушаше ме за всяко едно нещо, дори бих казала, че и сега е така … Когато той и каже нещо тя се обръща към мен и пита може ли? До тук добре… Майка и я е изоставила преди 2-3 години, сега реши да се прибере отново в града, в който живеем и заради това, че попечителството не е разделено, желае да взима малката при нея ( на почти 7 е) в началото детето не желаеше да ходи, сега не се сърди отива при нея, но идва и големия проблем… нещо в мен се пречупи, започнах супер много да се дразнв на това дете, буквално за всяко едно нещо ме побърква, дразни ме като се лигави, като се разплаче да нещо ( ще подчертая че не се карам, не и крещя или нищо подобно, никога не съм се държала зле с нея) по скоро едно вътрешно чувство, като я видя да се Качи на главата на баща си се побърквам, не знам ревност ли е.. какво е, но всъщност адски много ми тежи, когато е при нас и постоянно се караме с мъжа ми за ми за някакви дребни неща защото съм изнервена, като е при майка си всичко е цветя и рози…. все още нямаме общо дете сигурно и това е проблема, но кажете ми как да се справя с това състояние, адски много искам да сме едно щастливо семейство, но като я видя, че се приближава към баща си, а той от своя страна като “борба” с бившата и позволява всякакви абсурдни неща, за да не поиска да остане при майка си в някакъв момент… аз откачам.