“ Той/тя е дете на разведени родители “

Не се сещам за общество, в което да не се е гледало с лоши очи на разведени, извънбрачни и всякакви извън социалната норма конфигурации. Това не е нещо измислено от българските селяндури. Само преди няколко десетилетия в UK (например), никой не е искал да сключва брак с разведен/a. Ако бъдещият партньор е вдовец/вдовица, може, но ако е разведен - не, голям срам и повод за злословене.
Не се изкореняват толкова лесно подобни разбирания, ще трябват още няколко поколения.

Аз не мисля, че децата на разведени родители не са способни да създадат семейство, даже обратното. Понеже те самите са нямали такова, според мен за тях е цел да си направят сами. Тук много зависи какъв е самия човек, ако е тръгнал по лош път и да кажем е станал алкохолик или наркоман може да кажеш, че е лоша партия. Ако си е свестен човека аз не виждам пречки да не създаде здраво семейство.

Всяко семейство има  кризи ,в такава съм се питала накъде и как. Притесненията са повече дали ще смогна да издържам и  овладявам две момчета, никога какво ще казват хората.  Тоест - въпросите засягат мен като родител. Вярвам и за другите е така. Аз си нямах доверие, че мога да се справя и не съм се развела.
 А някаква бабеса, че  ще го смята за важно, все тая. То и не е до възраст.
 Питанките могат да се отнасят до това,  изпуснато ли е това дете, младеж, дето ще влезе в семейството или  е пораснало  обгрижено  и нуждите са  покривани. Не  е улично дете с две думи.

Дори не изчетох всички мнения, но се разпалих!
Аз съм дете на разведени родители и се радвам, че моите свекъри не мислят като някои от вас.
Като дете на разведени родители, по-скоро си представям бъдещето ми с ММ, дечица, мечтая за здраво семейство.


Но .. ето тук може и да сте прави. Просто не ме е страх от развода и не бих стояла в токсичен брак, само защото съседа или леля ти Пенка ще каже нещо. В развода няма нищо срамно! Един ден се събуждаш и вече не обичаш този човек и какво? Ами животът е пред вас, никога не е късно за щастие. Познавам толкова разведени родители, които са в прекрасни приятелски отношения, на празниците на децата си сядат на една маса - няма напрежение, няма зор!

Може би тази жена си мисли, че този вече пораснал мъж като дете е виждал много каки и много батковци и чичовци. Не е много добре.
Представи си и ако не са в прекрасни отношения каква сватба ще вдигнат. Майката на младоженеца на една маса, бащата на друга?
А родителите на младоженката, а младоженците?
И родата, която ще се споглежда. И винаги на семейни събирания ще е така.
Трябва на майката да ѝ е приятно, защото иначе ще е селско, ръждиво и т.н.
Но децата трябва да стоят зад избора си. Хрумне ли на дъщерята са се оплаква, че празник ѝ е провален - аз те предупредих. Това важи не само за празник, а за всичко включително и провален брак. Всеки да си носи последствията.

Пълни глупости, такива майки орлици промиват мозъците на дъщерите си, вменяват някакви техни страхове и после олели какво стана. Какво е виновен този мъж, за поведението и решението на родителите му?  И тя е видяла и веднага драма. На това се казва са търсиш в нищото проблем.  И веднага го разказва и да се тръшка, е не го разбирам това. Огромната част от хора са с някакви идеалистичти представи в главата си и ако нещо е извън нормата в главата им, това е огромен проблем, а всъщност проблем няма. Сигурно дъщеря и е щастлива щом планува сватба и майка й и мисли доброто мрънкайки и натяквайки.

Аз съм дете на разведени родители, а вече съм и майка, и съпруга. Разводът при моите родители мина почти незабелязано, но и точно толкова “дискретно” баща ми си тръгна и не се появи повече. Майка ми направи всичко, за да имам хубаво и здравословно детство и имах такова. ОБАЧЕ травмите са налице и интересното е, че се появиха тогава, когато аз самата станах майка.
Има дни, в които ако съм се скарала със съпруга ми, ми се иска просто да си събера нещата, детето и да се изнеса (и разведа), защото искам да съм самотен родител - в моята глава това е равно на спокойствие и свобода. Изключително ужасни и егоистични мисли са това и напълно го осъзнавам. Искам детето ми да има баща повече от всичко, но и не знам какво е това и дали моят съпруг е достатъчно добър такъв. Просто нямам отговор, въпреки че виждам че се старае, обича детето, гледа го…не знам.
Разводът не е шега и не е нещо нормално, въпреки постоянните опити да се принизи влиянието му. Всичките ми познати и приятели, които са с разведени родители имат травми. За предпочитане е пред домашна среда с тормоз, насилие и т.н., но това не го прави нещо хубаво.

Доводът за сватбата и родителите на различни маси е най-състоятелен. Това е чутовен проблем и засенчва всичко друго, изписано в темата.

Чутовен проблем ще е сватбата, да.... Писала съм и друг път, но пак ще пиша. Ние бяхме на сватбата на дъщеря ми едно голямо и весело семейство, аз с мъжа ми, баща й с жена си и децата, бабите, лели, чичовци, през цялото време заедно, всеки игра с всеки. Много се веселихме и забавлявахме. Такива коментари за проблемната сватба са едновременно обидни и примитивни. Не всички сме примати, все пак.

Аз не знам защо развод за повечето хора значи панаири и че разведените не могат да се гледат и дишат и ако се озоват на едно място ще настане погром.

Аз съм сигурна, че наистина чутовният довод за сватбата не и е минал през ума на лелята, нито някакви други щуротии за клеймо и срам и пр., а най-вероятно единствено: "тоя може да е кат` баща си безотговорен". Или кат` майка си, съответно.

Вариант е и това, което някои от потребителките писаха: да се опасява, че вторично зетят е възприел с порастването си идеята за валидност и безнаказаност на избора да си вземеш чуковете. Но предполагам, че на тъщата това и е сложно и твърде психоложко и надали би се задълбочила точно по тоя начин. То и на мен ми е сложно.

Изобщо не твърдя, че опасенията са основателни, не. Но точно както някои говорят: "той има психично болен/увреден/затворник/пияница/не знам какъв в рода си" и това води до страхове при тях, ако тяхното дете се събере с човек от такова семейство, така е за нея за развода. Предполагам.
Не знаем от кое поколение са родителите на зетя - сега се развежда всеки втори и следователно това нищо особено не значи за развеждащия се като личност, но преди 50 години развод е следвал при голяма драма в отношенията, нетърпимост, напускане с любовница/-к или нещо от сорта, не са се развеждали за какво да е. От това, че има голяма драма, скандали и т.н., пак не следва непременно нещо компрометиращо поне единия родител, но вероятността е по-висока. Т.е. не във всяка развеждаща се преди 50 години двойка поне единият не е ставал много за съжителство, но вероятността между тези разведени е по-висока.
Вероятно зетят е млад и родителите са вече от често развеждащата се генерация, но и за това лелята едва ли се задълбочава.

Така или иначе, проблемите са си в нейната глава, ако не е скрила нещо; да се оправя. Дъщеря и да се оправя пък с това, че майка и ги обсъжда с познати по спирките, и така.

Предполагам жената е със стари разбирания и се тревожи за дъщеря си , но това че го коментира с други хора не е добре . Днес го обсъждала на спирката ,утре ще го обсъжда на сватбата на щерката ... Грозно е .
Моята майка така говорише на хората едно време за мъжа на сестра ми ,но там проблема беше ,че е бил осиновен ...
На кратко казано : на село сме така

А представете си ако бъдещия зет бе дете на сплотено гейско семейство

Какво ли щеше да я тревожи тогава тази бъдеща тъща?

Явно още не са измрели остарялите виждания и прикаки ....

Не, не моа. Хиля се с глас. 🥳😻🌞🤩

Еми до сватба нямаше да се стигне, май май. Предполагам, че родата на момичето щеше да я брани с пищови, онзи повредения да не се докопа до нея