“ Той/тя е дете на разведени родители “

За една гола любов няма да си развалям рахатлъка. 🌞

Като много млада се влюбвах всеки месец. После се поразредиха влюбванията и след късните 20г не се влюбих никога.

Сега обичам истински само децата ми. Може би на подсъзнателно ниво не искам да им изневеря.

Любовта какво да я търся? Отдавна съм я намерила. Като обичам, обичам до гроб и след него. Много трудно се привързвам към мъж. Само два пъти ми се е случило в живота. Трудно се и откъсвам.

Да, ти си разказвала.

Същото го мисля и аз.

Аз пък много искам майка ми да си има мъж. Тя е сама от много години. Искам да има кой да я изслуша, когато се скара с мен или сестра ми и да е на нейна страна, независмо дали е права. Някой, който да се опита да я разсмее. Някой с който винаги да има другарче за кино, разходка, вечеря. Да знам, че има избор да е сама вечерта или не. Някой, който да я кара да се чувства красива и жена, защото и прави дребни подаръци и комплименти...
Никога не бих приела, че се излага ако доведе някой. И ще му се радвам, ще го обгрижвам и ще полагам усилия да не се дразня на него и родата му, само за да не е самотна половинка, а част от цяло.

И мама казва, че вече не вижда как може да допусне мъж до себе си Че се забавлява и си организира страхотен живот с приятелки, но знам че вечер е самотна. Знам, че тишината я посдтиска. Знам, че когато нощем нещо не и е добре я е страх, че е сама и става и маха ключа от ключалката .... Бих искала да има някой до себе си, който да и казва "Моето момиче" и тя да се чувства като момиче

Ужас. Дано моите деца никога не поискат аз да имам нещо, което не искам, защото те искат аз да го имам! Звучиш ми като 3 годишната ми дъщеря, която искаше аз да имам кукла и ме съжаляваше, че нямам дрънкалка и плюшен мечок. Майка ти и майка ми ако са искали мъже, да са намерили сто пъти. Не е добре да прехвърляме нашите желания и мечти върху хора, които имат различни чувства и желания, а и са от други поколения.

Майка ти може и да се среща с мъже, да им прави подаръци, но да не иска да ви каже и да си го пази за себе си. Моята майка ми разказваше доста от сантименталния си живот, но беше разведена и нямаше чия чест да пази. Ако майка ти е вдовица, може да чувства вина, а и все още да обича мъжа, когото е загубила.

Веднъж, вече женена и със син, пред баба и майка говорех с приятелка по телефона и обсъждахме американец, в когото приятелката се беше влюбила и дали и когада се разделя с тогавашното и гадже. Аз я съветвах да се раздели. Наскоро овдовялата ми баба, на шега ми каза, че и тя ще си търси богат американец. Шокирах се и почти се разплаках, макар и да знаех, че е майтап. Не можех да повярвам, че такова нещо излиза от устата и. Обичах безумно дядо ми и ми звучеше оскверняващо паметта му. След смъртта му тя си остана сама, но и беше минала 80те.

А другарчета за опера, кино, ресторанти, разходки жените на възраст си имаме. Майка ти и майка ми са имали достатъчно десетилетия да си създадат приятелства и среда. Вероятно майка ти има повече приятели от тебе, защото тяхното поколение беше по-социално.

Има и друго - мъжете живеят по-кратко от жените. Майка ми си изживя голямата любов като се прибра в България и двамата бяха свободни и пенсионери. Мъжът, обаче се разболя и почина. Майка ми опъваше каиша и го гледаше на легло и го погреба. Сега пак е сама. Колко мъже да гледа болни? Мъжете на възрастта на майка ти рядко са атлети в добро здраве. На подсъзнателно ниво жените не искаме излишни тегоби и мъки. Това обяснява защо западните жени минават на младоци след някаква възраст и не щат връстници. Не искат да се обременяват с лоши спомени за болести и смърт. При това в техните общества тежко болните старци отиват в дом или болница и не ги обгрижва съпругата!!!!!

Това за киното и ресторантите е твоето wishful thinking. Монетата има и друга страна - грозна, тежка, мъчителна и нежелана.

Радост и щастие ви желая.

То 60-70% от браковете завършват с развод. Кой не е дете вече на развефени родители...?

За мен примерът за хармонично и щастливо семейство е по-важен от това дали още родителите са заедно или не. Ако мъжът не става и не е получил правилен модел от родителите си, какво ме грее, че за него думата развод е табу?

Точно. Плюс какво ме грее, че става за семейство ако не ми е приятно с него и с нищо не обогатява реалността ми?

Nevena Virolan, странно ми е как държиш света да се гледа само през твоята призма и светоглед. Ами не, това безполово отношение след някакви години, без любов и взаимност, а някакъв пионерски живот не е мечтата и стремежа за всички ... и слава Богу!
Чудесно е ако това устройва теб и твоята майка, но позволи мен, моята майка и жени покрай мен това да не ни устройва.

Не държа да се гледа света през моята призма. Сама написа, че майка ти не се вижда да допусне мъж до себе си. Значи няма желание да е с мъж. Щом е от дълги години сама е могла да си намери мъж, особено като млада.

Ясно ми е, че има хора, които искат партньор в напреднала възраст, но те обикновено търсят активно ииииииии който търси, намира 🤩.

Животът на майка ми е далече от пионерски. Само няма мъж, ама повечето на нейната възраст са взели - дали, та не е на загуба. Тя пътува, излиза, яде основно навън и в компания. Какво? Пак ли да води болни старчоци по химиотерапии и да пере, чисти и обгрижва с роти болногледачи и рехабилитатори? Това няма да и е голяма любов, когото е срещнала като са били в разцвета си и млади.

Ти си представяш майка ти с нов партньор, който е здрав, осигурен, качествен и жизнен, но такива обикновено си имат жени до тях или искат млада.

Безполовото отношение е напълно нормално в менопозална възраст. Сексим с дългогодишните си партньори по инерция, към тях сме се привързали, имали сме разтърсващи оргазми и мозъкът ги възприема като удоволствие. С нов е различно.

Разчувствахте ме, личи си че сте много чувствителен човек и усещате нюансите в другите. Пожелавам на майка ви много щастие

По-добре дете на разведени родители,отколкото дете от семейство в което има домашно насилие.

Връзка създадена на години, когато всеки има собствени деца и материално се е подсигурил преди това, не е като тази в дългогодишен брак.
Наследниците гледат болния, а не другарчето във връзката.  

Ние с теб говорим за нещата хипотетично - и двете сме със съпрузите си, че и децата са около нас.
Нека дамите, които са сами и усещат, че годините са попревалили да кажат какво мислят, чувстват и имат нужда.

Майка ми се ожени след петдесетте, менопозирала (по Невена). За щастие двайсет години по-късно са още заедно, макар и той сериозно болен. Аз загубих майка на повикване, но тя спечели най-осмислените години от живота си. Не съм чак толкова егоистично настроена, че да не виждам тежестта на плюсовете в ситуацията.