Фентъзи и фантастика - 24

  • 31 660
  • 745
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 151
Значи набрала съм скорост на Сиела, сега и Артлайн. Преди повече от 2-3 години ги питах, а новелите на Сандерсън, към Дръзки, ще ги издавате ли. Отговора им беше категоричен, няма такова нещо, вие изобщо знаете ли кой е той...

# 106
  • Разпиляна във въображението
  • Мнения: 27 696
Не само е плодотворен, а и книгите му са чудесни. Сега чета една от историите от Космера, "Трес от Смарагдово море" - Артлайн са се справили прекрасно и с превода, и с оформлението, абе книгата е истинско бижу.

Чакам с нетърпение да преиздадат „Летописите на Светлината на Бурята“. Трябва да е скоро.

В коментар във Фейсбук собственика на издателството каза, че ще излязат към края на март.
Интересен факт е, че ще включват и допълнителните илюстрации от юбилейните издания на „Пътят на кралете“ и на „Сияйни слова“ (което юбилейно издание в Америка ще излезе другата година).

Идеално. Бавно, но да е качествено. Късметлийка съм, че ще ги взема за първи път.

# 107
  • Мнения: 151
Е, то не е особено трудно да се намерят автори, пишещи по-добре (и по-смислено) от Звездная. След успеха на "Академията", която все пак изобилстваше от хумор, жената се е прикрепила към един калъп, за който явно има търсене, и всичко вкарва в него: тръпнеща скромна-но-независима девойчица със съмнителни  таланти и средно привлекателен вид по неясни причини става обект на въжделенията на супермогъщ маг/ректор/император/дракон, изобщо някакъв алфа-мачо от раса по избор, и от това се произвежда сапунена серия в много части.

Това е една от малкото руски автори познати у нас, на всички им е като "идол", книгите за Адептката на Негово Величество ми харесват много повече, но това са нови имена, които те първа ще се утвърждават у нас 🙄

# 108
  • Мнения: 22 280
Е, то не е особено трудно да се намерят автори, пишещи по-добре (и по-смислено) от Звездная. След успеха на "Академията", която все пак изобилстваше от хумор, жената се е прикрепила към един калъп, за който явно има търсене, и всичко вкарва в него: тръпнеща скромна-но-независима девойчица със съмнителни  таланти и средно привлекателен вид по неясни причини става обект на въжделенията на супермогъщ маг/ректор/император/дракон, изобщо някакъв алфа-мачо от раса по избор, и от това се произвежда сапунена серия в много части.

Това е една от малкото руски автори познати у нас, на всички им е като "идол", книгите за Адептката на Негово Величество ми харесват много повече, но това са нови имена, които те първа ще се утвърждават у нас 🙄

Е,Алекс Кош също не е за изпускане. Мнозина харесват и Лукяненко, а  не бива да забравяме и Кир Буличов. Не че са малко руските автори, ама някак не се популяризират толкова, а и в масовката от англоезични автори много се набиват на очи

# 109
  • София
  • Мнения: 3 603
Кир Буличов ми е любим от руските 😀 Много уютно е чувството, с което преживявам книгите му. Пише една особена фантастика той - четивна, психологически издържана и... "топла" емоционално. Като добавиш и че е умен - какво повече! За подобен стил винаги съм в настроение.
По празниците почивам от китайския фантаст - много тежък ми е. Наслаждавам се на Мъглороден, за десетте дни почивка почти го привършвам. Динамиката, света са интрига. Повечето образи са интересни, но някои неща ми куцат... Явно съм станала претенциозна. Много ми е сух Келсайър, не са достоверни тия вдъхновяващи машини... Като че Сейзет ми харесва най-много 😍
Академията за магьосници не е зле, много се радвам на български автори, които пишат смело. Дано има повече 🤩

# 110
  • Майничка
  • Мнения: 13 772
"Четвърто крило" на Ребека Ярос коментирахме ли го?
Приятно фентъзи, дракони, грифони, смесено военно училище с много адреналин...
Очертава се обещаваща сага, засега са излезли 2 части, но само тази е преведена.

Малко ме прецака ММ, бях се зарекла да не почвам недовършени неща, но той така сладко я подкара и похвали, а не спомена, че е първа част. 🙄

# 111
  • Мнения: 22 280
Въпрос на вкус явно. На мен път точно Келсайър ми хареса. Авторитарен е вярно, но гори в борбата, обмислил е нещата, умее и да импровизира, и е готов да се жертва в името на каузата. Истински революционер.
Скрит текст:
Ако бе останал жив
вероятно събитията щяха да се развият по съвсем друг начин
Скрит текст:
и да изколи половината аристократи.
Още по средата на първа книга се досетих,
Скрит текст:
че ще умре.
Първо другите се притесняват, че става твърде авторитарен, а той казва да му имат доверие и прекратява разговорите с думите, че няма да взима властта. Предвид, че той е сърценто на революцията остава само един вариант, ако няма да взима властта. В същото време го разбирам, претърпя катарзис,
Скрит текст:
защото заради него умря Мейр и насмалко да умре Вин
. Трябваше да стане по-суров. Второ както казах,
Скрит текст:
ако бе останал жив щеще да има масова сеч на аристократи.

Последният му ход бе брилянтен.
Скрит текст:
Имал е план Б  какво става дори да умре. Да се превърне в мъченик за каузата. А ходът с кандрата, която да се престори на него беше брилянтен. Не мога да не се сетя за Терминатор 2 - Страшният съд, как Т-1000 се бе престорил на Сара Конър и Джон разбра, че е той едва като се появи истинската Сара и той видя краката на Т-1000, които се сливаха с пода.

Самата първа книга е преходна. Келсайър представлява едното поколение революцинери. Той, Хам, Сейзед, Марш, и дори - Брис - са готови да жертват себе си, за да сбъднат мечтите си. Вин е друго поколение, в много отношения Келсайър изиграва ролята на нейн втори баща едва ли не. Показателен е контрастът между него, който се грижи за нея и истинския ѝ баща, който бе готов с лека ръка да я пожертва.
Вин също ми е много симпатична в повече от едно отношение, още повече че търпи и тя сериозно вътрешно израстване - във втора книга.
Втора книга е много хубава и защото показва какво става когато се опитваш насила на насадиш демокрация на един народ който досега е живял при диктатор.
Трета ми дойде една идея по-абстрактна и по-религиозна отколкото исках, но пак е добра.

Последна редакция: вт, 09 яну 2024, 23:03 от Лорд Сняг

# 112
  • София
  • Мнения: 3 603
Джон Сняг, Келсайър не се отказа от Вин не заради бащинското си чувство, а заради мъглородните й качества. Тя беше основна негова сила. Имаше някакаква бледа емоционална връзка след избухването на Вин, когато тя му каза, че той всъщност не е саа и няма представа какво е да си. Но и тази връзка бе сдъвкана от функционирането на групата. Мен ме подразни това, че по сюжет Келсайър вдъхновяваше, а всъщност като преживявания той беше праволинеен и не мина никакво развитие.
Много ми хареса обаче края на първа книга
Скрит текст:
- ключа се оказа не гръмка проява на сила, или някакво прослетление, или способности. А разкриването на една елементарна подмяна на истината. Добре пазена в тайна подмяна.
Това, което ми липсва в книгата, е.... не знам - дълбочина, мироглед. Засега поне (към средата на Кладенецът съм) всичко опира до действия. Никой фентъзи свят не ми е пълен, ако зад повествованието не мога да намеря загатнат таен закон за промисъл - и за добрите, и за лошите герои. Simple Smile
Да напредвам в сюжета ми позволява сторител, но да се чете е несравнимо със слушането. Още не мога да свикна да превключвам бързо между двата начина. Имате ли си някакъв начин за синхронизиране на сторител с електронната книга? Отнема ми много време, за да търся кое до къде е.
И едно интересно интервю с преводача на "Земното минало":
https://www.youtube.com/watch?v=6E4ns7VspMU

п.с. Гаргамела, за Крилото срещнах повече писаници от типа на "купих си я", "страхотно оформление" и подобни. Като че ли има много силна реклама и малко хора са я чели. Сподели повече, като я прочетеш?

Последна редакция: ср, 10 яну 2024, 11:15 от Marisha*

# 113
  • Мнения: 22 280
Джон Сняг, Келсайър не се отказа от Вин не заради бащинското си чувство, а заради мъглородните й качества. Тя беше основна негова сила. Имаше някакаква бледа емоционална връзка след избухването на Вин, когато тя му каза, че той всъщност не е саа и няма представа какво е да си. Но и тази връзка бе сдъвкана от функционирането на групата. Мен ме подразни това, че по сюжет Келсайър вдъхновяваше, а всъщност като преживявания той беше праволинеен и не мина никакво развитие.
Много ми хареса обаче края на първа книга
Скрит текст:
- ключа се оказа не гръмка проява на сила, или някакво прослетление, или способности. А разкриването на една елементарна подмяна на истината. Добре пазена в тайна подмяна.
Това, което ми липсва в книгата, е.... не знам - дълбочина, мироглед. Засега поне (към средата на Кладенецът съм) всичко опира до действия. Никой фентъзи свят не ми е пълен, ако зад повествованието не мога да намеря загатнат таен закон за промисъл - и за добрите, и за лошите герои. Simple Smile
Да напредвам в сюжета ми позволява сторител, но да се чете е несравнимо със слушането. Още не мога да свикна да превключвам бързо между двата начина. Имате ли си някакъв начин за синхронизиране на сторител с електронната книга? Отнема ми много време, за да търся кое до къде е.
И едно интересно интервю с преводача на "Земното минало":
https://www.youtube.com/watch?v=6E4ns7VspMU

п.с. Гаргамела, за Крилото срещнах повече писаници от типа на "купих си я", "страхотно оформление" и подобни. Като че ли има много силна реклама и малко хора са я чели. Сподели повече, като я прочетеш?

Не биха казал, че не мина през личностно развитие. Келсайър в началото бе много по-весел, засмян, гледаше безгрижно на света. След като едва не убиха Вин стана доста по-мрачен, суров и авторитарен. Мисля че Хам забеляза, че е схванал, че да си бунтовнически лидер не е същото като да си главатар на шайка. Иначе е праволинеен, да, но те повечето революционери са такива.
Скрит текст:
Все едно Ботев не е бил праволинеен - бил е срещу всички господари - срещу турци, чорбаджии, руска имперска политика, румънско правителство, попове...
. Според мен няма как да правиш революции и да не си праволинеен.

Това че Вин е Мъглороден разбира се има значение, но между тях има и емоционална връзка. На няколко пъти Келсайър казваше на Вин, че може да се откаже от всичко. Спомни си и финалното му писмо към нея. ".Ще кажа на Мейр за теб. Мейр винаги е искала дъщеричка". Тази емоционална връзка не я разработи Сандърсън, само я загатна и по-добре - за мен иначе щеше да стане блудкаво.

Ако става дума за сетинг и митология повече от тях ще бъдат разгърнати в третата книга, както и в следващите книги  -4-7 където митологията и мирогледа ще бъдат надградени рязко. Но на мен те не ми допадат толкова

# 114
  • Майничка
  • Мнения: 13 772
... п.с. Гаргамела, за Крилото срещнах повече писаници от типа на "купих си я", "страхотно оформление" и подобни. Като че ли има много силна реклама и малко хора са я чели. Сподели повече, като я прочетеш?

Е, прочетох я, де, това ми е мнението.😄
Симпатична, не бих казала страхотна, но много свежа. Главната героиня ми напомня леко на Майлс Воркосиган, само че той иска да е боец, а тя - не, но й се налага.
Е, мъжките образи са ту мач секси за лелка като мен, предпочитам по-реални персонажи, ама каквото - такова.

# 115
  • София
  • Мнения: 3 603
Приключих Кладенецът на възнесението. Това, което авторът има като нагласа (да не ползвам мироглед) е казано чрез Сейзед във втора книга. Неговото отчаяние от всички религии, неговото прегаряне - така добре концептуализирано - се вижда и в развръзката.
Скрит текст:
Защото главната му героиня беше излъгана и от пророчествата, и от историята, и от интуицията си, и от своя вътрешен критерий за нещата.
Това би трябвало да е солидна основа за цинизъм, за базисно недоверие към всичко. Но го изказва Сейзет, не Вин.
Скрит текст:
Не очаквах Зейн да бъде убит. В образа имаше много хляб.
Като цяло книжката ми е за 4 звезди, но те са заради интригата, оригиналния свят и добрата динамика. Най-хубавото от нея ми се видя израстването на  Елънд.
Започнах третата.

Последна редакция: сб, 13 яну 2024, 12:49 от Marisha*

# 116
  • Мнения: 22 280
За Зейн си права. И на мен много ми хареса Не бе типичният суперзлодей, по-скоро трагичен герой.
Скрит текст:
Аз очаквах да бъде убит, но това лошо момче ми допадаше много повече от Елънд

Ако религията/философията те кефи нататък ще има все повече от нея. В Книга 4-7  Когато  Църквата на Оцелелия е добила популярност, а Оцелелия, Железни очи/Смърт и пр. стават някакви божества с аватари изведнъж става много интересно. Дори книга 3 става в значителна степен по -религиозна отколкото книги 1,2 които са посветени на революцията и налагането на демокрацията

От 4 книга насам има доста за кандрите. Появява се и една женска кандра - мисля, че Те-сун се викаше.

В края на книга втора отново видяхме Марш, а той е от любимите ми герои

В първа книга има една един разговор където Марш обучава Вин, адски му се кефя
Скрит текст:
Аз го мразех - каза Вин (за брат си). И той бе като теб. Неумолим.
....
Нали знаеш колко много Келсайър мрази аристократите?  Е аз мразя също толкова Разпитвачите.
А ти ме разпитваш? - впери поглед в нея.
"Бягай"
Да - отвърна смирено Вин
Спри!
Вече спрях.
---
В гласа на Марш се прокрадна скрита болка. Това беше много повече от болката по една загубена снаха. "ето какво било - помисли си Вин. Не си се дразнел, че другите са го обичали (Келсайър), а че един точно определен човек го е обичал. Човекът когото си обичал ти."

Не знам защо, но Марш винаги съм си го представял като Клайв Оуен. Може би заради суровото излъчване и особено заради очите

П.С. че Елънд израства  -израства, но за мен е твърде голям идеалист. Вярваше, че може да управлява с демокрация едно общество израстло в тирания. Не става така. Ако Келсайър бе взел властта поне една трета от аристократите щяха да легнат под ножа.

Последна редакция: сб, 13 яну 2024, 13:06 от Лорд Сняг

# 117
  • София
  • Мнения: 3 603
Ми да, ама Елънд беше идеалист поначало - търсещ, умен и справедлив. Идеализмът му не беше някаква патология, или защита, или компенсаторен механизъм. Затова и израстна. А колкото до скаа - явно философите, пророците и историците са селектирани от лорд Владетеля, Елънд е нямало иткъде да разбере, че робството в един момент става вътрешно състояние. Тази истина беше подменена от постулата "скаа са различни, нисша каста" 🙃 Абе има попадения Брандънчо! 😁

# 118
  • Мнения: 4 101
"Героят на времето" определено ми беше най-трудна за четене. Добре поне, че финалът е разкошен.

# 119
  • Мнения: 22 280
Ти чакай да видиш как ще се развие аломантията (и ферохимията). В Мъглороден Сандърсън развива наистина сложен магически свят, непрестанно надгражда сетинга.

Впрочем обществото което се появи след края на Империята ще има все нови и нови проблеми, защото ще се глобализира. Динамиката на развитие ще създаде нови проблеми.

Тези дни свърших трета книга от поредицата Принцеса на пепелта - Кралица на Яростта. Благодарен съм на Ели, че ми я прати, но финала хич не ми хареса.

Наясно съм, че цялото събитие е тип "Пепеляшка и принца", или т.нар "дамско фентъзи". Но в първите 2 книги имаше някаква интрига. В първата книга главната героиня бе аналог на Санса в Чертога (заложница с която се отнасят отвратително, избяга след като даде една отрова), във втора част тя се прояви като Денерис  в Карт и Робския залив и освободи едни роби-
Трета книга е пълна със слабости.  Главната героиня взе куп нелогични и непоследователни решения, но нейните генерали упорито и лоялно я следват, вместо да се изпокаратт.  Императрицата не се опита да забие истински клин между тях, не им даде генерално сражение, не превърна двореца в капан и не се укри от столицата. Не, тя организира 2-3 опита за убийство и накрая загуби в индивидуална битка. Тора твърдеше, че е много милостива, а си позволи да наказва хора, които нямат кръв по ръцете си. При това не спази честта на белия флаг, но се оказа положителният образ. Магическият сетитинг не е развит, освободиха хора от Земната, Водната, Въздушната мина, но не показаха как ги учат на магия. Концентрирани сме върху магията на огъня.

Последна редакция: сб, 13 яну 2024, 13:32 от Лорд Сняг

Общи условия

Активация на акаунт