Фентъзи и фантастика - 24

Вин и Елънд заслужаваха да живеят, някак не беше справедливо да загинат, след като толкова пъти бяха жертвали себе си и се бяха преборили със себичността си. Щяха да бъдат идеалните управници. И нещо повече - заслужаваха го. И за Зейн във втора книга ме беше яд. Яд ме беше и че в основната си част същността на романа се движеше от подмяната и манипулацията. Все пак авторът избра вярата и Марш, въпреки че бе най-обсебения от гибелта инквизитор, накрая послужи на промисъла. Но това някак не ме остави удовлетворена. Манипулацията и лъжите бяха много по-релефно описани, в целия роман. Дори държаха повествованието. Даже дотолкова, че автора се затрудняваше да го открие. Тези цитати в началото на всяка глава бяха като кръпки.  Но само с повествование нямаше да се разбере нищо от развръзката.

А, и още нещо - много се подразних от това преместване на планетите. Абе поне малко уважение към научната фантастика...!@?!! Една опорна точка за процеса на преместване да беше споменал!

Първо да кажа, че книга 1 от поредицата си ми остава любима, трудно нещо може да я надмине. Но също така ще кажа, че оттогава Спенса претърпя сериозно развитие като личност. В Към небето тя бе отдадена на героична и справедлива кауза - да изчисти името на баща си и да победи креляните, за да защити своите хора. Впоследствие обаче на нея ѝ се наложи да живее с врага, видя че той не е различен и сега има проблем с убиването. От една страна е нейната войнска същност, от друга - морално-етичният и компас.
Не по-малки са проблемите на Джорген - той трябва да съчетава етиката с войнска тактика. А сега е главнокомандващ на армията и едновременно с това - министър председател. А е само на 20 години. По-лошото е, че гаджето му отказва да изпълнява заповеди, не го зачита за нищо, позори го. Спенса няма доверие на Джорген, действа урбулешката. Тя е много добър войн, но много слаб войник, защото не е свикнала да се съобразява с другите.

Когато Спенса бе кадет, който трябваше да се бори с несправедливата система това бе готино - то ѝ даваше цел. Освен това тя дейставаше със сърцето си и това бе правилно. Когато обаче е поставена да руши плановете на Джорген, за това как да оперира армията и да срива авторитета му, само защото се е поддала на емоции това е егоизъм. Сега виждаме другата Спенса - тази която никога не си дава зор да погледне нещата през другата гледна точка* Някой в този форум бе казал, че на Спенса нещата ѝ се получават като в игра. Да, така е но играта става брутална, защото се се играе от живи хора. А Спенса има навика да се "изключва" в най-неприятните моменти. Това е война и в нея няма място за импровизации, освен ако не са част от самата тактика.

Ще добавя, че ако първата книга имаше сериозни прилики с Топ Гън (1991) и Играта на Ендър тук имах чувството, че съм се пренесъл в старата трилогия на междузвездни войни - епизоди 4-6. Дори идеята да се направи отвличаща маневра, за да се нападне един център, от който да се открадне информация с цел същинското нападение е копие на Завръщането от джедаите. Нейсе.

Тук ще отделя няколко добри думи за Хешо. Макар да е второстепенен герой, той ми напълни душата.

Сандърсън спазва собственото си правило, като надгражда собственият си свят.  В тази книга ще видим много повече от гробокопачите и охлювите. За съжаление старите герои са изведени. Почти не срещаме вече Коб и адмирал Железен юмрук, а бабчето....... не, няма да издавам какво става с нея - прекалено голям спойлер ще е.

За мой ужас почти не видяхме Еф Ем!!! и мернахме съвсем накратко Дърдорко!. И не - не приемам обяснението, че са административни лица, защото и Джорген е административно лице пък присъства в поне една трета от книгата.

Какво да кажа още? голямата новина е Брейд - тя се завръща по-голяма и по-силна отвсякога, а сблъсъка ѝ със Спенса е епичен. Споменах ли, че книгата ми прилича на Междузвездни войни? На практика събитията с Брейд много ми напомниха финалната сцена с Хан Соло в Империята..... Само че и тук има същия проблем какъвто наскоро имах с Кралица на яроста - главната антагонистка е умна, манипулапитва, добър пилот, печен боец, опитен стратег....и се оставя да бъде надхитрена по доста елементарен начин.