Публикувана: 27 юни 2023, 23:13 ч.
Последно мнение: 15 юли 2024, 22:25 ч.

Фентъзи и фантастика - 24

32 136
745
1

# 525 5 юни 2024, 15:30 ч.

Мнения: 4 127

Цитат на: Лорд Сняг в ср, 05 юни 2024, 15:21

Безспорно е много интересен. Лично на мен ми идва една степен по-горделив, повече харесвам Финголфин някак по-благороден е, но определено Феанор е някой около когото се върти действието.
За мен е много показателно, че в различни моменти наричат Феанор и Саурон с един и същи прякор - дух на огъня. В това има двусмислица - и двамата са ужасно добри в изковаването на разни предмети, но и в двамата гордостта е много силно застъпен

Личи по всичко, че Тингол желае
да те погуби
Както всеки знае,
над чудните лъчи на Силмарила
тежи проклятие със страшна сила.
И Феаноровите синове по право
еднички могат да го притежават.
Не може той да пази този дар
а и не е на всички елфи цар.

Имам дежа вю, че спорът за Феанор и Финголфин вече сме го водили. Феанор е Феанор, не можеш да обуздаеш пламък или да го научиш на смирение и мъдро управничество. Той следва само себе си.

# 526 5 юни 2024, 15:37 ч.

Мнения: 22 280

Със сигурност сме го водили, понеже един и същи неща говорим като цяло (за Толкин и другите автори). Не виждам спор тука различни типажи са. Феанор е по-действена натура, повече привлича доколкото е склонен към авантюризъм, пък и е сърцат. Но аз никога не бих избрал Феанор за приятел точно както не бих приел и Саурон за приятел - прекалено егоистични ми идват и двамата. но разбира се има хора, които харесват повече Феанор.

феникс, Да и аз смятам че внушението за Силмарила после е повторено в сагата за пръстените.

П.С. Феникс, проклятието над Силмарилилите продължават дори след края на Моргот. Това е отровен дар. На мен много ми допада как Силмарила е изпокарал елфите и джуджетата (не че са били приятели)

# 527 5 юни 2024, 15:46 ч.

Мнения: 4 127

Цитат на: Лорд Сняг в ср, 05 юни 2024, 15:37

Саурон дори не бих го погледнала, той е ракия втора преварка. Мелкор и Феанор си струват вниманието.

# 528 5 юни 2024, 15:53 ч.

Мнения: 22 280

Саурон във Властелинът - да, ама Саурон в Силмарилионът е доста могъщ. Мелкор определено си струва вниманието, но е изтървал шанса си с Лутиен, допуснал е тя да го приспи. По принцип Моргот е представян твърде тираничен, няма в него онова лицемерие, което има в Саурон, а по -късно и в Саруман. Да се направи на някой, който не е.

# 529 5 юни 2024, 15:54 ч.

Мнения: 11 784

Един от интересните въпроси е именно как Мелкор поема пътя на мрака. Саурон е според мен вторичното проявление на злото, в по-популярната творба, но това са засега първоначални впечатления, имам още доста да (пре)прочета. Не си спомням да съм го чела, но видях във Fandom, че Феанор е твореца и на палантирите.

# 530 5 юни 2024, 15:58 ч.

Мнения: 22 280

Е как защо? Защоно Илуватар изковава такава съдба за него. Или ако предпочиташ - Мелкор я изковава сам, заедно с Еру - той посяга да вземе нещо, което не е предвидена за него и полачава наказанието си. Силмарилионът е много библейска книга.

# 531 5 юни 2024, 16:01 ч.

Мнения: 11 784

Защо обаче трябва да е такава съдбата? Защото трябва да изобщо да има зло? Какво го поражда? Едни ей такива въпроси…
Впрочем, в “Разказ за Тинувиел” много ми хареса една мисъл за вярата на лъжците, затова публикувах откъса в темата за цитатите.
Съгласна съм с мнението за библейските препратки, или поне в такава посока размисли, има над какво да се поразсъждава.

# 532 5 юни 2024, 16:03 ч.

Мнения: 22 280

На филосовски въпрос - филосовски отговор. Защото ако няма зло няма да знаеш кое е добро. Поне така твърдят теолозите. Злото е мутирало добро (според св. Августин). В случая ако съпоставим с Мелкор историята с Луцифер (падналият ангел) виждаме че безмерният интелект води до безмерна гордост, гордоста - да самомнение, самомнението - до падение

Ах колко вести носите ми вий, нали
От царство дето даже пък не сте били......

Защо се мръщиш ти Нереб?
Какво е Лутиен за теб?
Не се ли радваш, че девойката ще смаже?

Саурон към Берен

Последна редакция: ср, 05 юни 2024, 16:16 от Лорд Сняг

# 533 5 юни 2024, 16:07 ч.

Мнения: 4 127

Цитат на: fenyx в ср, 05 юни 2024, 16:01

Защо обаче трябва да е такава съдбата? Защото трябва да изобщо да има зло? Какво го поражда? Едни ей такива въпроси…

Така решил авторът. От философската страна - злото е просто действие, поведение, различно от общоприетия морал и затова осъждано. Реално зло не съществува. Както не съществува и мрак/тъмнина.

# 534 5 юни 2024, 16:11 ч.

Мнения: 11 784

О, да, без съмнение е авторското решение, но въпросът беше по-скоро принципно философски, крайно оптимистичен. Но понеже междувременно се замислих, че точно такава е аналогията с библейския паднал ангел и каква е основата причина - още преди да прочета поста на Лорда точно това си помислих и аз - заради гордостта… желанието да си нещо повече от твореца ти или наравно с него. Интересна тема.

# 535 5 юни 2024, 16:12 ч.

Мнения: 22 280

Ако тръгнем да расъджаваме по пътеката какво е зло трябва да разсъждаваме Бог зъл ли е бил че тръгнал да забранява на Адам и Ева разни неща, когато е можел да им даде всепозволеност. Аниш го е обяснила добре - отклението от някакъв морал, от някаква норма е представяно за зло.
В допълнение - победителите пишат историята. Сигурен съм, че ако Мелкор бе победил, щеше да напише историята, че зли са Валарите.

От чисто прагматична гледка точка Мелкор не е бил много хитър. Трябвало е да се ожени за някоя от могъщите Валарки, да се легитимира, да си намери съюзници... вместо това е държал да бъде тиранин и е останал сам срещу всички.

Впрочем на много арт-рисунки двойката Мелкор-Саурон са представяни едва ли не като като мъж и жена, (довечера ще пусна една рисунка).

П.С. В силмарилионът личат особено ясно два мотива - мотивът на книгата на Енох (падналият ангел) и древногръцката митология. Историята на Турин Турамбар е силно повлияна от Сага за Зигририд. А Нуменорската сага е нов прочит на историята на Атлантида.

# 536 5 юни 2024, 16:18 ч.

Мнения: 4 127

Цитат на: fenyx в ср, 05 юни 2024, 16:11

О, да, без съмнение е авторското решение, но въпросът беше по-скоро принципно философски, крайно оптимистичен. Но понеже междувременно се замислих, че точно такава е аналогията с библейския паднал ангел и каква е основата причина - още преди да прочета поста на Лорда точно това си помислих и аз - заради гордостта… желанието да си нещо повече от твореца ти или наравно с него. Интересна тема.

Или просто пламенно желание(любопитство, ако щеш) да открие тайните на природата и живота.
П.п. Препратките към библията се прекалено много. Само смени "слово" с "музика" при сътворението.

# 537 5 юни 2024, 16:21 ч.

Мнения: 11 784

Книгата на Енох не ми е позната, само бегла идея имам за нея, но някъде май четох, че е оказвала влияние на неговите идеи. За гръцката митология - сега си припомням, че имаше там в началото период на щастливо и дълго спокойно съществуване на хората, последвано после от множество неволи, което също поражда библейски асоциации.
А за Толкин - от това, което четох за него и биографичния филм останах с впечатление, че е искал да създаде алтернативни английски легенди, тъй като такива не е имало (или не са били достатъчно впечатляващи), затова се е постарал да създаде свой легендарен свят.
П.п. Съпоставката на музиката и словото беше първото, за което се сетих, докато четях началото, но ми хареса различната идея, както и за двете-дървета - светилници, а не просто първо създаване на Слънце и Луна.

# 538 5 юни 2024, 16:32 ч.

Мнения: 22 280

книгата на Енох е точно историята за падналите ангели. Реално това са три книги, първата я е писал Енох, втората синът му Матусал, а третата внук му Ной. Само че са я изключили от Библията - през III в. - първо защото се говори за падението на част от ангелите и второ защото е написана по устни предания хилядолетия след събитията и е нямало как да я вместят. Реално събитията се случват около VI хилядолетие пр. н.е.. (преди потопа), а са записани на хартия около I в. пр. н.е. и е нямало как да "разцепят" книга Битие на две (на стр. 5 на Битие има бегло споменаване за Енох).
Винаги съм мислил, че историята как отвеждат пророк Илия на небето с огнена колесница и той ще се върне в деня на Страшния съд е заимствана от историята за Енох

В по-богословски аспект Бог налага едно и също изпитание на Самаил, Азазел и пр. и на Авраам - да пожертват синовете си, за да ги изпита кого обичат повече - родната си кръв или него. Авраам издържа изпитанието и Бог сключва завет с него. Самаил, Азазел, Асмодей не го издържат и Бог ги оковава, а синовете им - титаните - погубва.

идеята за дървета - светилници, за мен се повтаря при Нуменорската сага. Тук има явна препратка към Дървото на познанието и Дървото на живота . Силмарилион е пълен с библейски препратки, точно затова съм ядосан че Толкин не е застъпил по-сериозно сюжета с човешките жени.

Последна редакция: ср, 05 юни 2024, 16:37 от Лорд Сняг

# 539 5 юни 2024, 16:39 ч.

Мнения: 11 784

Историята за Йов също е много интересна откъм гледна точна на безусловна вяра и съответно преклонение (подчинение).
Междувременно си спомних за твърде различните концепции на Лиу Цъсин и за усещането за безсмислие за всичко на фона на безкрая на времето.

Препоръчани теми

Заболявания причинени от начина на хранене/ живот

“Дяволското гърло 2“ - “Есента на демона“ - нов сезон по НОВА ТВ - Тема№2

Пазаруване от Aliexpress.com 66

🌹 ЕРГЕНЪТ 🌹 - Сезон 3, Тема 9

Причина:

Причина: