Фентъзи и фантастика - 24

  • 32 134
  • 745
  •   1
Отговори
# 540
  • Мнения: 4 127
Историята за Йов също е много интересна откъм гледна точна на безусловна вяра и съответно преклонение (подчинение).
Междувременно си спомних за твърде различните концепции на Лиу Цъсин и за усещането за безсмислие за всичко на фона на безкрая на времето.
Хм, стана ми интересно. Запозната ли си с епоса за Гилгамеш? Той е основата на библията.

# 541
  • Мнения: 11 784
За епоса за Гилгамеш само съм срещала споменаването му, но никога не съм попадала на самия текст. Може би е добра идея някой ден да потърся малко повече информация.

Последна редакция: ср, 05 юни 2024, 17:28 от fenyx

# 542
  • Мнения: 4 127
За епоса за Гилгамеш само съм срещала споменаването му, но никога не съм попадала на самия текст. Може би е добра идея някой ден да потърся малко повече информацията.
Уникален е. Като се започне от дефинирането на самия Гилгамеш - две трети бог, една трета човек. А Енкиду /парчето глина с вдъхнат живот/ си е направо Маугли с цел.

# 543
  • Мнения: 11 784
Интересно. Ще потърся тогава нещо повече по темата.
П.п. Намерих една приказка, която би трябвало е преразказ. Ето нещо оттам:
Скрит текст:
”Когато боговете създали хората и им дали Земята, те им отредили и Смъртта. Такава е тяхната участ, това е цената на щастието да си жив. А ти живей, радвай се, направи така, че всеки ден, всеки час да бъде празник за теб. Погледни плодовете, които висят на тази лоза, обери ги, изстискай сока им, вкуси го. Носи бродирани дрехи, които радват очите, къпи се в хладни води. Роди си деца, които да приличат на теб, радвай се като ги гледаш как тичат, научи ги да стрелят с лък, да пронизват дивеча със стрелите си. Те са твоето безсмъртие, Гилгамеш. А ти се научи как да напуснеш това щастие, когато настъпи часа.”

P.s. Малко встрани от темата, или пък не, понеже видях една статия с теория за квантово заплитане на времето, та се сетих за заглавието на една достъпна научнопопулярна книга “Нямаме никаква представа” .

Последна редакция: ср, 05 юни 2024, 22:27 от fenyx

# 544
  • София
  • Мнения: 3 627
Ох, имам алергия към тълкуванията "какво и защо е искал да каже авторът", направо обриви получавам Simple Smile На мен нищо от творчеството му повествователно не ми прилича на Библията. При Толкин Твореца е не само Бог, а и Айнурите. Да не говорим за силмарилите, за елфите и т.н. Злото съществува не защото Бог го е създал, а поради свободната воля, с която всяка раса е надарена. Волята да се избере между власт и любов. В творчеството на Толкин противоположното на любовта усещане е желанието за власт, не омразата. Това е истина, припозната от всяка религия, както и от съвременната психология.
Разбира се, затова сме и толкова различни като читатели Simple Smile
Джон, според мен специално в Хобит духът на Толкиновите книги е запазен, нищо че историята няма нищо общо с книгата. Виж, амазонската сериалка (наслада за очите!) е подмяна.
Аниш, наскоро срещнах някъде (не в мамата) мнението, че Гилгамеш и Енкиду са двойка (дъгообразна, разбираш ли), затова толкова страдал Гилгамеш... Липсващите глинени плочки са голяма работа, човек може да си добави каквото му е на сърце... :/  По какво ти прилича този епос на Библията? Аз от там помня само много бой (макар че съм чела отдавна) с чудовища, с бикове, и какво беше още?

# 545
  • Мнения: 11 784
В приказката, която прочетох най-голямата прилика беше потопът.

# 546
  • Мнения: 22 280
Ох, имам алергия към тълкуванията "какво и защо е искал да каже авторът", направо обриви получавам Simple Smile На мен нищо от творчеството му повествователно не ми прилича на Библията. При Толкин Твореца е не само Бог, а и Айнурите. Да не говорим за силмарилите, за елфите и т.н. Злото съществува не защото Бог го е създал, а поради свободната воля, с която всяка раса е надарена. Волята да се избере между власт и любов. В творчеството на Толкин противоположното на любовта усещане е желанието за власт, не омразата. Това е истина, припозната от всяка религия, както и от съвременната психология.
Разбира се, затова сме и толкова различни като читатели Simple Smile
Джон, според мен специално в Хобит духът на Толкиновите книги е запазен, нищо че историята няма нищо общо с книгата. Виж, амазонската сериалка (наслада за очите!) е подмяна.
Аниш, наскоро срещнах някъде (не в мамата) мнението, че Гилгамеш и Енкиду са двойка (дъгообразна, разбираш ли), затова толкова страдал Гилгамеш... Липсващите глинени плочки са голяма работа, човек може да си добави каквото му е на сърце... :/  По какво ти прилича този епос на Библията? Аз от там помня само много бой (макар че съм чела отдавна) с чудовища, с бикове, и какво беше още?


Не мисля, че Толкиновите книги имат дух. Те са са много различни и трите.
При Толкин твореца е само само Еру, Айнурите са само помощници, нещо като висши ангели. Айнурите са създадени от Илуватар, значи няма как да са създатели. Че Силмарилиона е много библейски не е писано от вчера, безбрай литературни критици са коментирали библейските влияния. Самият Толкин никога не е отричал, че е силно повлиян от Библията.
Има ужасно много препратки към Библията - първо появата на музиката/Словото (в началото бе Словото). Еру създава света/Йахве създава света. Мелкор се въпротивява над другите и иска да властва над тях/падналия ангел Луцифер. Двете дървета/Дървото на познанието и живота. Елфите съгрешават Валарите обещаватт да не се месят повече  в делата им /Бог дарява човека със свободна воля. За Братоубийството какво да говорим? Преди това разговора на Мелкор с Феанор по същество е разговора на змията с Ева  и представлява изкушението. и  пр. и пр.
Разбира се има и други влияния - най-вече староскандинавски например за Берен и Лутиен и за Турин Турамбар, но библейските мотиви трудно могат да се отрекат.

В трилогията филми за мен "Хобит" е подменен ужасно. Реално е подменена самата същност, търсена е излишна героика в една детска приказка. Промените там са ужасно много, реално като изключим че Билбо намира Пръстена, че арестуват дужджетата, и че накрая има битка на петте армии всичко друго е подменено.

Последна редакция: пт, 07 юни 2024, 10:30 от Лорд Сняг

# 547
  • Мнения: 11 784
Имам още доста да чета, но това, което дотук виждам - вкл. от бележките, е че във времето са се променяли идеите му за героите, променяни са някои събития, а за и имената вече е ясно.
Героите - като изключим абсолютното зло, виждам като многообразни - може да имат преобладаващи положителни качества, но в определени моменти имат слабости, не е праволинейното черно-бяло, добро-зло - както се противопоставят например в приказките. Което е само плюс, разбира се. Дори и злото - в лицето на Ам-гъл в някакъв момент се явява полезно, защото ако не беше неговата крайна привързаност към пръстена, нямаше да бъде всъщност той унищожен, в този смисъл едно зло спомага за решаването на един голям проблем с много по-голямо зло. Това е през моя прочит, дотук.

# 548
  • София
  • Мнения: 3 627
Има голяма разлика между това човек да пише в резон с мирогледа си (Толкин си е вярващ) и това да "се повлиява" или "да е базирал творчеството си на" 🙃 Огромна разлика!

# 549
  • Мнения: 11 784
Вярващ е всеки човек, въпрос е в какво точно вярва. За него - какви са били точно религиозните му представи мисля, че засега нямам съвсем точна представа. За влияние на творчество му имаше една статия в уикипедия, доколко е правдива - не мога да преценя, но могат според мен да се правят асоциации с библейски мотиви, различни легенди, гръцка митология напр.
За мен беше интересно да прочета, че светът на Първият закон на Джо Абъркромби в една статия определят като дистопия на Толкиновия свят. Съвсем различни са, разбира се, но вероятно при някои герои (като Баяз напр) би могло да се направи някакъв паралел. Но както казах- имам още да чета 😅, начални впечатления да наречем моите.

# 550
  • Мнения: 22 280
радост за окото

Моргот и Саурон.



Моргот


Саруман и Саурон



Любимата ми



Лутиен се изправя срещу Саурон в образа на върколак


Саурон, господарят на върколаците

Последна редакция: чт, 06 юни 2024, 11:36 от Лорд Сняг

# 551
  • Мнения: 4 127
Толкин е развивал многопластова паралелна вселена, както бихме казали сега. Писал е това, което са му диктували въображението, възпитанието, образованието и вярата. Разбира се, че в създадената от него история ще има паралели с митологиите и морала на времето му. Това, че читателите ги разпознават и отбелязват показва само, че имат широка обща култура, но в никакъв случай не намаляват достойнството на книгата.

# 552
  • Мнения: 11 784
Дори и не бих допуснала мисълта за “намаляване на достойнството” на творбите. На мен ми интересно по-скоро какви са били изворите на вдъхновение - с беглите ми (засега) познания относно биографията му разбирам, че е имал отлично образование, начетени приятели, с които е обсъждал различни идеи, а бурните времена, през които е живял неминуемо са оставили своя отпечатък. Даже покрай неговите творби се възроди интереса ми към легендите (древногръцките четох някога, вече не помня кога като приказки), заради това писах и по-назад, че сега се чудя дали не трябваше да взема и книгата на Джон Гуин, май ми се четат такива истории сега.

# 553
  • Мнения: 22 280
Разбира се. Всеки автор е имал влияния от други автори. Робърт Хауърд е използвала Блаватска, тя пък митологията за Гилгамеш. Това не намалява постиженията на Хауърд. Същото е с Толкин. Ами Джордан, Фийст, Салваторе, Тер Брукс? очевидни са влиянията от Толкин, но това не обезценява труда им.


Безспорните избори на вдъхновение на Толкин са Библията (пастрокът му е протестански свещеник), Първата и Втората световна война. Това са неща, по които всички са съгласни. Отделни влияние разчитаме в скандинавските саги - например в историята за Зигфрид, и в това как на един от ванирите Фенрир му отхапал дясната ръка. Има го и момента за потапянето на Атлантида;/Нуменорската сага.
Сигурно е имало и други неща.. Толкин е бил с ужасно висока обща култура.

ако трябва да се търси дистопия на Толкиновият свят препоръчвам  Майкъл Съливан - зли елфи, джуджета  които са парии, безскрупулен маг и пр. Р.Салваторе също става. доста е мрачна неговата вселена.

Последна редакция: чт, 06 юни 2024, 11:43 от Лорд Сняг

# 554
  • Мнения: 11 784
Взаимните влияния на автори не са проблем, стига това, което е написано да е написано добре, с красив език и смислено. Когато обаче се представят нови автори и пишат с беден стилово език, прости изречения - за мен си е чиста загуба на време да се четат.

Колкото до Джордан - кога ще стигна и до неговата поредица, направо не знам 😅. Набелязала съм и това, а впрочем - понеже съм нов фентъзи читател и “Нарния” не съм чела, но ще видя дали няма да съчетая това с четене на децата.

Последна редакция: чт, 06 юни 2024, 11:56 от fenyx

Общи условия

Активация на акаунт