Фентъзи и фантастика - 24

  • 31 792
  • 745
  •   1
Отговори
# 225
  • Мнения: 4 104
Всичко е ясно - било е изведено в скобка, а не е пояснено с отделно изречение. За титлите не споря. Казвам крал и кралица в най-общия смисъл на владетели. В противен случай ако трябва да задълбаваме какви конкретно са функците им вероятно трябва в още описания да задълбаем


Ето един  ПРОЛОГ

Рилдж се събуди с вик. Отново този сън. Или може би не бе сън - а видение. Защото сънят го достигаше и денем. И други дракони имаха видения. Но това бе толкова истинско, толкова...ярко. А в него нямаше смисъл.
.......
тук се описва видението
.....
най-странното е, че той не познаваше жената с черните коси. Не я бе виждал никога, нито път виждаше в нея познати черти. В същото време той чувстваше, че е свързан с нея. Трябваше да поговори с някого за това. Но с кого? Не и с Пел - тя ще да изревнува.
В този миг дойде сьобщението че Наат и Наата го викат.

....
или нещо от този род. (не искам авторски права Joy)
Хубав е, но не е подчинен на цялостния замисъл на историята. Тя разказва нещо съвсем друго. Ако ще се почва с видение, то трябва да е видението на Шанира /млада гадателка от Сарфа, един от изчезналите континенти на Алтара/, когато среща Кайрид /син на драконовия император/, преди 42 196 години. Wink

# 226
  • Мнения: 50 680
Вие сте много напред, аз не съм изчела цялата първа част. На мен единствено имената не ми харесват, но аз съм капризна по тая част, обикновено не успявам да ги запомня и ги бъркам във всяка книга. За мен увода е грабващ, леко провокативен, но не прекалено ( все пак чета и Лора Лей и трудно се изчервявам). И аз повече си падам по видения, не знам нататък колко голяма роля ще имат, но пък ще е прекалено стандартно да почва с това, чисто клише. Синът ми преоткри Heroes of might and magic  играта и аз си представям световете като двата най-популярни в играта Joy
Лично аз ненавиждам всякакви родовслни дървета, речници и подобни неща. Предпочитам бележка под линия, на момента да си я види човек.

# 227
  • Мнения: 11 784
Бележките под линия винаги са ми били по-удобни за четене, отколкото речник накрая, но пък за думи, които се повтарят периодично, но не чак толкова често, че да се запомнят със сигурност, речникът е по-удачен.

# 228
  • Мнения: 22 280
Тъй и тъй почнахме да обсъждаме лично творчество хрумна ми нещо, което искам да подложа на вашата критика. Не е завършен разказ, на практика е само встъплението (пролога). Любопитно ми е как намирате идеята, добре ли е изграден сетинга, има ли хляб в цялата работа. Не се страхувайте да критикувате.

                                                       Истинска магия
                                                

                      Георги Александров/Джордж Ал (Лорд Сняг)

                                                        ПРОЛОГ

                                                  
Скрит текст:
                               

         Господарката на Даромир, княжна Косара се взираше втренчено през скъпия прозорец, без да вижда нищо. Баща ѝ лорд Кайсар бе починал съвсем наскоро и управлението на околността се бе паднало на нея. По приницип властта в имението се унаследяваше по мъжка линия, но охтиката отнесе брат ѝ, Карнак година преди баща ѝ. Наглед нищо, а изведнъж – мъртъв. Сега тежката задача да управлява се бе паднала на нея. Разбира се, Съвета не искаше да я улесни. Съветниците на баща ѝ се бяха самоназначили за регенти.
„Нямаше да посмеят да направят това ако Карнак бе жив“ – помисли си ядно тя. „Колкото и да си придават приличие пола ми има много общо с това „регенство“.
     Това бе тъжната истина. Съвета привидно се съгласяваше с нея, но…реално ѝ пречеше да внесе каквото и да е подобрение в живота на областта. А проблеми не липсваха.  Едно дискретно прокашляне я разсея от мислите ѝ
Нейната горничина, * Алма бе влязла в стаята
-Господарке, Съвета се събра.
-Вече? Добре да не ги караме да чакат. – беше се надявала на повече време, но човек рядко получава това което желае.
Съветниците вече бяха насядали по местата и пиеха хубавото вино на баща ѝ. Това бе нарушение на протокола и неуважение към нея, но тя реши да го пренебрегне. Готвеше се за много по-голяма битка, за да влиза в малки сражения. Умишлено избра да седне срещу жреца Онегавон. Той бе  главният ѝ противник. Другите се ръководеха по него
-Е, уважаеми съветници! Какви мерки предприехте, за да спрете сушата? Онегавон бе така добър да се смути.
-Косара, както знаеш…
-Как ме нарече? – пресече го тя
Той се прокашля
-Княжна Косара, както добре знаете магията е сложно нещо. Изисква се дълга подготовка. Разбира се ние ще направим всичко което е по силите ни…
-Моля Ви, спестете ми глупостите, съветник. Добре помня когато последният път направихте всичко по силите си. Бе преди малко повече от година. Впоследствие баща ми трябваше да вдига налозите, за да изплати намесата ви. Сякаш и без това  сушата не създаде достатъчно проблеми
-Магията е скъпо удоволствие – каза Онегавон – трябва ли да ви напомням колко струва хартията? А заклинателите четат стотици свитъци преди да намерят правилното заклинание.
„Сега е моментът“ – каза си тя. „Сега или никога“
-Не знам, до мен напоследък достигат слухове за един стихиен маг на име Елезар. Обикалял по селата – Крушево, Ябланица, Черешов дол, Старият букак…и взимал доста евтино за услугите си
Онегавон буквално се задави с виното, което пиеше. Доста скъпо вино между впрочем.
- Ваша светлост не говори сериозно. Той е еретик, не признава Създателя, а само Духовете. Те разбира са полезни същества, но са само нисши помощници на Създателя. Би било конщунествено дори да споменавате името му.
„Я как бързо станах светлост като те настъпих по мазола“ – а на глас изрече
-Съветник, Онегавон, сигурни ли сте, че вашата…неприязън към еретика е само на религиозна основа? Аз не съм силна в теологията, признавам си, но  чувам, че неговата магия произтича от камъните и вятъра. Ето защо на него не му се налага да чете…как го казахте…стотици свитъци. И   взима доста по-евтино. Съветник, възможно ли е да се страхувате от малко конкуренция?
-Несъмнено Ваша светлост не мисли, че един…еретик, който използва Дивата магия  би могъл да бъде никаква конкуренция на истински заклинатели?  - в очите му проблесна огън, а думата "еретик"бе буквално просъскана.
-Защото е еретик? - попита невинно тя
Тук се намеси съветник  Чакарар – княжна, дори да оставим това, че е еретик стихийните магове създават много проблеми. При тях няма централизирана структура; не е ясно кой на кого се подчинява, а понякога някой „майстор“ може да е лечител в десет села, а друг само в едно; от друга страна понсякога някоя има десет ученика, втори трима, а трети нито един – и това не зависи само от личната им сила, нито дори от популярността им, а понякога просто от това колко им се преподава. Ето този ...Елезар. Той оказва помощ на десет села, което е повече от мнозина други като него - но има само една ученичка, а има стихийни магове с тридесет ученика, които оперират три села. кой може да обясни дали този Елезар е алчен, некадърен, или просто не му се преподава?
 Накратко казано – един стихиен маг би създали повече проблеми, отколкото биха решил.
Косара трябваше да признае пред себе си, че това е вярно. Но не можеше да се отърве от чувството, че заклинателите надуват цените и защото нямат конкуренция. Стихийните магове имаха доста сложна организация, но за разлика от заклинателите се радваха на висока популярност в селата. Вероятно причината бяха ниските цени. Също така факта, сериозният довод, че за разлика от заклинателите, стихийните магове не бяха затворена каста подпомагаше популярността им. Гилдията на заклинателите приемаше само аристократи – и то само първородни синове. Но сред стихийните магове имаше незаконородени синове, чужденци и…дори жени. Много жени. Стихийните магове не правеха селекция
Косара се прокашля
-Да оставам това настрана. Беше глупаво предположение. Ни ние трябва да намерим решение на сушата. Посевите изнемогват. Мога разбира се да закупя още жито, но за тази цел ще трябва да вдигна още данъците. Не можете ли да направите съвсем нищо? поне някоя малка магия за дъжд?
Маговете си отдъхнаха стъпили на познат терен.
-Ваша светлост... ние бихме били горди да помогнем - и пак опираме до парите. Магията...
- ...Е скъпо удоволствие. Знам, знам. Тонове свитъци, знам. Хартията струва пари. И това знам. Скъпи съветници, започвам да се замислям, дали няма да е от по-голяма полза ако се позаинтересувам защо Гилдията на магьосниците не плаща данъци?
-Ваша светлост обича да се шегува – каза Онегавон – навярно забравяте, че Гилдията е освободена от данъци, по смисъла на грамота издадена от вашите предци преди пет века.
-Можете да поискате заем милейди - предложи Чакарар – никой няма да откаже да ги го даде.
Косара сбърчи лице. Много добре знаеше, че за да поиска такъв заем трябва да заложи доброто си име. Вероятно трябваше да заложи част от земите си, или дори да се съгласи да се омъжи за някого по сметка. А това би ограничило още повече крехкото извоюваната ѝ свобода.
След половин час безплодни преговори със Съвета, в който не стигнаха до никакво решение тя ги освободи. Главата я болеше както никога досега. Тя се опита да игнорира болката. Бе взела своето решение.
-Алма – обърна се тях към близко стоящата горничина -  искам да намериш един човек. Но трябва да бъдеш много дискретна….

*придворна дама

Последна редакция: вт, 09 апр 2024, 22:50 от Лорд Сняг

# 229
  • Мнения: 4 310
Завърших си фентъзи трилогията. Всъщност е фентъзи приказка, в която има всичко, дори любовна линия (без сцени 18+), но не тя е водещата.
Имам отчайваща нужда от мнението на хора, четящи този жанр. Ако някой има желанието да влезе в ролята на критик (признавам си без бой, че не ме бива много със запетаите), мога да дам на ЛС линк към първите две части, там се чете без регистрация.

Метни и на мен, въпреки че сигурно ще са издадени вече, като се добера до тях, много бавно чета напоследък.

Да ви споделя нещо, мисля си от години по един проект за ... а ми по-скоро май фентъзи и като се върнах на работа след майчинството, някак се отпуши и цели глави ми се нареждат в ума, давах на ум само извество време и взех че си обсъдих някои идеи с чатGPT 3.5 - ами ако имате нужда от подкрепа да пишете това е човекът Simple Smile преживяването ми е топ, но 3.5 няма да помогне с писането, зле е, но пък за обсъждане и подкрепа става страхотно.

# 230
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 21 625
Лорд Сняг, интересно, че си избрал жена за централен образ.
Имената ми напомнят нещо руско... украинско... Simple Smile И това "княжна" също.
На мен би ми било интересно какви са тези стихийни магове и веднага ми се прииска Косара да натрие носа на тоя жрец. Simple Smile Ама жрец ли е? Маг ли е?
Трябва да го уточниш това.

# 231
  • Мнения: 22 280
Мерси. Да, използвам съм комбинация от прабългарски и руски имена и титли. Дразнят ме това прекалено копиране на английските имена.

Онегавон е герой от "хан Аспарух", еп. 1,2. Чакарар имаме хан, Алма е героиня от "Алма - любовта на хан Телериг", Косара е дъщеря на Самуил, а Кайсар и Карнак са имена с персийски произход. Единствено името Елезар/Елеазар е еврейко - "Бог ми обеща" - това е едно от имената под което в Библията чакат Месия.
Дори имената на селата са с българско звучение-  Крушево, Ябланица, Черешово дол...избирах имена на овошки. Както и имена като Синята река, Бързата река и пр.

Използвам съм славянски титли, не намерих достатъчно добър заместител на лейди; а пък лейди/милейди не ми съотвеставаше с тези жреци и имена.

Стихийните магове ползват така наречената анимистична религия - черпят силите си от камъните, водата, слънцето, вятъра, пясъка,тревата...те контролират четирите стихии - огън, вода, въздух, вода. Известни са и като "селски магове". Взимат доста по-евтино от заклинателите, които четат заклинания на хартия, имат гилдия и цените им са направо...майка ти и баща ти...и чичо ти и леля ти... Освен стихийните магове/арканистите  не правят "селекция". При заклинателите членството в Гилдията се плаща, вероятон затова в нея членуват само първородни синове на аристократи. Стихийните магове приемат жени, чужденци, втори синове...те са "селски магове", но бързо набират популярност. Заклинателите взимат мерки  срещу дъмпинга - обявяват ги за еретици.  реално тече процес по привличането на един стихиен маг за "придворен" маг. Реално би следвало да има два централни образа - на Елезар и на Косара. Избрал съм въвеждащ момент, когато чрез нейния образ вкарваме неговия.

Последна редакция: вт, 09 апр 2024, 23:27 от Лорд Сняг

# 232
  • Мнения: 11 784
Тъкмо мислех да се включа с малък коментар за “милейди” - като обръщение в комбинация с “княжна” някак не мога да го възприема.
Началото на историята ми се стори достатъчно интересна, напомня на отдалечените от нас времена, съчетани с мистиката на магията като в приказен свят.

# 233
  • Мнения: 260
Чакарар не е хан, а прабългарски род. Горничная на руски е камериерка, за горничина като придворна дама за пръв път чувам. И това "милейди" може да се замени с "господарке".

# 234
  • Мнения: 22 280
Лорд Сняг, интересно, че си избрал жена за централен образ.
Имената ми напомнят нещо руско... украинско... Simple Smile И това "княжна" също.
На мен би ми било интересно какви са тези стихийни магове и веднага ми се прииска Косара да натрие носа на тоя жрец. Simple Smile Ама жрец ли е? Маг ли е?
Трябва да го уточниш това.
Благодаря за забележката. Да, може би направих грешка с титлата жрец, но нещата са работни - написал съм ги за около час-два. Онеговон и другите около него са хъм...придворен маг ? ThinkingРеално управлението е разделено на федеративен принцип, технически погледнато има и един крал, но той има предимна административна власт.Господарите на области (князе)си имат заклинатели да им помагат, но всъщност са много зависими от тези хора

Давайте още бележки, смело. Нося на критика
П.С. не знам откъде са тези легенди, че имам нещо против женските образи?! Fearful Дразня се на розовите романчета и на откровената еротика, а не на женските персонажи като цяло. Много харесвам Кетрикен , както и Славея Сладкопойна от поредицата за убиеца на Хоб. Допадат ми и Елейн и Мин от Колелото. Сигурно съм го казвал и друго път - един от най-любимите ми образи е Хърмаяни Грейнджър... просто "Егмонт" и писателки като Катрин Каултър/Джейн Ан Кренц/Нора Робъртс създават доста стереотипни женски и мъжки образи, които ме дразнят.


Първа глава (сглобих я за около тридесет и пет минути - всъщност това е само началото на първа глава ще има и продължение)



Скрит текст:
Елезар седеше на хълмовете на Крушево, кръстосал крака и наблюдаваше своята чирачка. Роксана се мъчеше да овладее силата на водата. Девойката пуфтеше и охкаше.
-Безполезно е. За не знам кой си път вече се опитвам и не постигам успех. Никога няма да стана като теб – недоволстваше тя.
-Не бързай. Успокой се и овладей Контрола. Талантът е само началото. Контролът над мана е всичко. На мен ми трябваха двадесет години и продължавам да се развивам. Ако за половин година бе успяла да направиш повече, щях да сметна, че съм некадърен.
-Не е там работата, просто ти го правиш да изглежда много лесно…всъщност ти на колко си години?
-Такива въпроси не се задават между приятели. – закани ѝ се шеговито той с пръст – ти на колко мислиш че съм?
-Знам ли? Четиридесет? Четиредесет и пет?
-Ако ти кажа, че съм на тридесет и шест ще повярваш ли?
-Сериозно? -  Роксана подскочи - но ти изглеждаш много по…
-…Възрастен? – наблюдавай внимателно. – Буквално след миг лицето му видимо се промени. Леко прошарената коса стана чисто черна, бръчките на челото изчезнаха.
-Но как…?
-…го правя? С много практика. Вече знаеш нещо основно – овладяването на водата  дава възможност да лекуваш. Всъщност лечението е възможно, чрез всички стихии, но най-ефективно е чрез водата. Но водата е полезна и в други случаи – тя може да ти даде бодрост, желязно здраве, да те помладява…а също да променяш външния си вид.
В миг я обзе завист
– толкова съм далеч от това?
-не бой се. Ти овладя много през последните месеци; вече знаеш всяка билка и тревичка, всяка отрова и противоотрова…нуждаеш се само от практика. Дори най-даровитите стихийни магове се нуждаят от практика. С времето ще задобрееш.
-Но защо го правиш? Защо се състаряваш?
-Защото повечето хора имат навика да се доверяват по-лесно на по-възрастни хора. Навярно заради опита, който се предполага че имат.
-Елезар…щом знаеш толкова много защо не си някакъв по-виден пост? Например като съветник на някой княз? Та ти знаеш не по-малко от съветниците?
Точно в този миг  към тях се присъедини една млада и добре облечена девойка. Не беше господарка,  това бе ясно, но може би бе някоя високопоставена прислужница.
-Извинете вие ли сте майстор Елезар?
-Дали съм майстор – не знам – но аз съм Елезар. А вие сте?
Девойката видимо се смути
-Моето име няма да ви говори нищо. Мога ли да говоря с вас по частен въпрос
-Нямам тайни от своята ученичка, Роксана. Можете спокойно да говорите пред нея, това което имате да кажете пред мен. – лицето му изразяваше невъзмутимост. „Как го постига“ – запита се Роксана. Сякаш всеки ден идваха разни …хъм "госпожици"* да искат да говорят с него по частни въпроси. Изведнъж се сепна. Всъщност можеше и през ден да говорят с нето. Със своите топли маслинено черни очи и ведрото си лице Елезар можеше да бъде доста привлекателен. Сега се замисли, че откакто стана негова ученичка някои млади жени изляха злобата си върху нея. Дали тук нямаше и нещо повече?
Жената хапеше устни, но най-накрая се реши да говори.
-добре тогава. Аз съм Алма, горничина на княжна Косара, в чиито земи се намирате. Княжната желае да говори с вас по …един частен въпрос. Дискретността ви ще бъде оценена
На Алма и падна чейнето. Самата княжна го търсеше.  Елезар не помръдна. Само леко повдигна вежда.
-Много добре, горничина. Изчакайте ме няколко минути.
Той се наведе към Роксана – разбираш, че трябва да отида. Това може да е шансът за нас…за стихийните магове. Предполагам, че  в някаква степен това отговаря на въпроса ти, отпреди малко.
Той вдигна ръка, за да пресече въпросите.
-Ти оставаш тук. Вече знаеш достатъчно, за да лекуваш хората в отсъствието ми. Имам ти доверие. Освен това имаш нужда от практика, а така ще се научиш как да подобряваш медитацията си. Една година обучение не би ти било полезно колкото седмица интезивни курсове
-Но какво да кажа на хората? – изпадна в паника тя
-Истината. Временно съм зает с други задачи и известно време няма да съм тук. Не е необичайно нещо един стихиен маг да напусне областта си, без предизвестие.
-На на мен никой няма да ми се довери…
-ще ти се доверят- хората са те виждали да ми помагаш, познават те, а освен това е по-лесно и сигурно да се доверят на едно познато лице, отколкото да търсят отдалеч друг и непознат стихиен маг. Или да се изръсят за скъпите услуги на заклинателите.
-Да, но…
-Стига празни приказки. Решил съм го.
-Той  се обърна към горничината
-Няма ли да се преоблечете? Или да вземете нещо?
-Не смятам да ходя на бал. Ако княжната не харесва дрехите ми, това е нейн проблем – той не додбави, че лесно може да промени вида си, но не желае. Роксана обаче се досети, че това е изпитание. Изпитание за гордост. Щом можеше да променя лика си, за Елезар щеше да бъде детска играчка да промени за миг дрехите си по свой вкус. Той обаче явно не желаеше това.
Накрая горничината взе решение – да тръгваме тогава. Предпочитам да не стоим тук в жегата.


*   *   *
(следва продължение)

Последна редакция: ср, 10 апр 2024, 01:02 от Лорд Сняг

# 235
  • Мнения: 4 104
Мерси. Да, използвам съм комбинация от прабългарски и руски имена и титли. Дразнят ме това прекалено копиране на английските имена.
...
Използвам съм славянски титли, не намерих достатъчно добър заместител на лейди; а пък лейди/милейди не ми съотвеставаше с тези жреци и имена.
Аз бих заместила "Милейди" с "Господарке", а "горнична", което както са ти писали означава прислужница/камериерка, с "фрейлина". "Жрец" може да стане "Колобър".

Последна редакция: ср, 10 апр 2024, 05:53 от Аниш

# 236
  • Майничка
  • Мнения: 13 793
Какво му е лошото на "лична прислужница"? Фрейлина е придворна дама, по-скоро компаньонка, отколкото обслужващ персонал.
За имената - предполага се, че тези хора са върхушка в едно относително хомогенно, уседнало общество. Логично е имената им да вървят приблизително в една линия, а не да са исторически сбирщайн от различни периоди, само защото някога са се мярнали в българската история или фикция.

# 237
  • Мнения: 4 104
Какво му е лошото на "лична прислужница"? Фрейлина е придворна дама, по-скоро компаньонка, отколкото обслужващ персонал.
Авторът е използвал "горничина" точно в смисъла на "придворна дама", според неговата бележка под линия.

# 238
  • Майничка
  • Мнения: 13 793
Прочетох, но прочетох и това:
"Не беше господарка,  това бе ясно, но може би бе някоя високопоставена прислужница."
Придворната дама е дама, част от аристокрацията, дъщеря, сестра, племенница и т.н. на аристократ. В краен случай - дъщеря или съпруга на член на някаква политическа върхушка. Такава трудно ще я сбъркаш с "не господарка", дори да е сираче от някой обеднял род.
Освен това, адашът пише "нейнаТА горнична", което предполага ексклузивност, като компаньонка, възпитателка, дуеня или ... лична прислужница. 😉

П.П. Джон, построй си историята, периода, структурата (политическа и икономическа), термините и дори имената ще ги нагодиш  впоследствие, според функцията.
Ако Елиезер е селски маг, т.е., с "редови" произход, логично е повечето от простолюдието да имат имена от подобен тип, а върхушката, да кажем, от тюркско-персийски, тип военна аристокрация. Ако е някакъв аутсайдер с маргинален произход (не го казвам в отрицателен смисъл), тогава е логично да е "бяла врана" и сред местните, което би повлияло на историята. Ако пък е изначално приет от тях, името му ще е "изкилиферчено" до някакво общоприето умалително.
Скрит текст:
Примерно Пъг, табула раза като име, но очевидно далеч от родовитост.
Или Фиц, което носи конотацията на незаконороден, но от знатен произход.

Последна редакция: ср, 10 апр 2024, 07:57 от gargamela

# 239
  • Мнения: 22 280
Благодаря на всички  включили се. Много благодаря за критиките, полезни са ми. Особено съм благодарен на Гаргата. И да - определено има нужда от унифициране на имената. Изключението е Елезар. Той нито е местен, нито е от континента. Нито дори знаем реални години, външен вид и дали името Елезар не е измислено (това мисля го загатнах). Сравнението с Пъг не е добро. Той по-скоро е нещо като мъжки еквивалент на Мелисандра - крие си външния вид. Реално по статут той е маргинал, по възможности - Архимаг, а иначе е точно "бяла врана" - чужд е и сред своите (стихийните) и сред чуждите (аристокрацията и заклинателите). Да, определено това, че е "бяла врана"  ще има значение. Би имал ако не по-висок статут, то доста по-голямо влияние сред стихийните магове  ако беше местен. Има огромен потенциал, но досега не се е демонстрирал като лидер (или не знаем да се е демонстрирал). Гаргамела ето ти едно съотвествие - Фиц е много способен Осезател, но не е лидер сред Старата кръв като Уеб да речем. И Елезар има супер възможности, но не се фука с тях. С уговорката, че Фиц е висш служител на Короната, а Елезар въобще не го знаем какъв е.  Стихийните магове не са един народ, има ги по цялата земя - в ЕВропа, в Африка, Китай (Ацтеко - Америка не е открита още, но нищо не пречи Елезар да е оттам)....а виж елита е прабългаро-тюрски, тук трябва повече да се работи. Населението (простолюдието)са два вида - прабългари и славяни.

Важно уточнение - тъй като това е все пак измислен свят не съм се ограничил до един исторически период (Мартин също вкарва прототипи от времето на Матилда и Стивън до Ан Болейн в Троновете).. Чисто политически картата съотвества приблизителна на България 12-14 век, т.е. има местен сепаратизъм. А във всичко останало  - имена, население и пр. нещата съответстват по-скоро на времето между Крум и Борис. Прабългарска аристокрация и смесено прабългаро-славянско население. Но определено има нужда от унифициране на имената, съгласен съм

За господарка просто не се сетих. Благодаря.  За лична прислужница....сигурни ли сте, че не звучи много просто? Гаргамела правилно е схаванала - статуса на Алма е доста висок.  Затова избягнах лична прислужница, да не опростя излишно длъжноста. Камериерка и патриция зости не ми съотвестваха в сетинг, в които действието се развива в 9 -10 век и има отявлено прабългарски елементи.

Благодарности и за забележката, че придворна дама/елитна компаньонка и пр трудно ще я сбъркаш и е част от аристокрацията. Това далеч не ми хрумна, ето още нещо което трябва да се преправя.

Аниш, незнайно защо - мога да чета от служебния компютър, а от личния ме "отряза". Може и ЕСЕТ-а да има нещо общо, знам ли? Във всеки случай това ще забави четенето ми, но ти не се бой - ще гледам до края на седмицата да прочета и втората ти книга. Аз чета бързо и пиша бързо. Бедата е, че съм хаотичен, нахвърлям се на много неща.

Последна редакция: ср, 10 апр 2024, 10:05 от Лорд Сняг

Общи условия

Активация на акаунт