Публикувана: 27 юни 2023, 23:13 ч.
Последно мнение: 15 юли 2024, 22:25 ч.

Фентъзи и фантастика - 24

31 775
745
1

Отговори

# 210 9 апр. 2024, 10:59 ч.

Мнения: 6 299

Аз съм съвсем в началото, но също съм на мнение, че пролога е излишен.

# 211 9 апр. 2024, 11:02 ч.

Мнения: 11 784

Не, не мисля, че пролога е излишен, но е малко разводнен, според мен. И е прав Лорда, може някой да реши, че е роментъзи, особено след като напоследък се появиха такива творби.
П.п. Виждам, че се коментира след това, че прологът не намира развитие в първата книга, това наистина ме изненадва и в такъв случай не разбирам ролята му, дори и да е някаква форма на въвеждане в световете.

Последна редакция: вт, 09 апр 2024, 12:32 от fenyx

# 212 9 апр. 2024, 11:05 ч.

Мнения: 22 280

Речник има и в Колелото на времето.
Лично за мен най-добре да има речник с родословие
например - Рилдж - син не еди кого си, който пък е син на един кого си
Дасаи.....
Гуордж ....и пр.
някои думи може да бъдат обяснение със "звездичка" и едно изречение, наприме "*"елир" - аристократ от кръвната династия" или нещо от тоя род. Действието може да е малко по-забързано и по-малко място за магия да има; може да се добави щипка хумор.; подразниха ме някои определения, чрез които се създават образи клишета. Но пак казвам - книгата като цяло е добра. Най-малкото е нестандартна, ако не друго. Има някаква романтика, но не и еротика, не е отблъскваща. Главната героиня на моменти кифлее, но това се очаква. Слабостите са не в сюжета, а по-скоро "стилови". Разбирам обаче, че е трудно да се пише нестандартно и в същото време да се пише по утвърдени терпипи.
П.С. В този смисъл да похваля авторката, че е дала някакви дати и хронология - кога се случват събитията.
П.П.С. пролога няма нищо общо със сюжета, твърде розов е и освен това въобще го няма в книгата. Нормалната практика е към средата на книгата пролога да се реализира. В най-краен случай пролога се повтаря в епилога (тук епилог няма, а "следва продължение".)

# 213 9 апр. 2024, 11:12 ч.

Мнения: 11 784

Според мен никак не е лесно да се измисли оригинална история и да се напише освен това с изключителен стил- това, което прочетох дотук има откъм стил нужда от малко редакторска помощ, но като идеи намирам за много добри (като пояснявам, че нямам голям опит във фентъзи поредици), предизвиква интерес, а относно хумора не мога да бъда повече от съгласна, той винаги внася някаква свежест в повествованието, разрежда напрежението след тежки сцени - например при Абъркромби виждам един много особен, мрачен може би хумор, който на мен специално ама много ми допада.

# 214 9 апр. 2024, 11:23 ч.

Мнения: 22 280

А, изобщо не е лесно да се направи оригинална история с хубав стил. Не твърдя обратното, но Аниш каза че не се бои от критика. Опитвам се да съм обран и в същото време да обърна внимание на неща, на които един редактро или издател би ѝ обърнал. Хуморът винаги е желателен. Зведная например толкова се харесва заради хумора. Там имаше една книга (не помня заглавие) в която девойката я отвлича някакъв местен феодал, за да я прави любовница и тя побърква всички в замъка. При Алекс Кош също има забавни моменти. Например:

Скрит текст:

Като стана дума за черепа… — Алиса някак подозрително силно стисна рамото ми. — Ти каза, че черепът отнема най-ценното на един човек в замяна на възможността да ползва силата му, нали?
— Това не го казах аз, а Велес — уточних спокойно. — Черепът на некроманта Не-знам-си-кой незнайно как се е появил при нас от друг свят. В него са концентрирани всички знания и умения на стария некромант. И да, в замяна на тази чудовищна сила артефактът отнема най-ценното. В моя случай това се оказа способността ми към Занаята.
Алиса внимателно ме погледна в очите и тихо попита:
— Значи за теб това е най-ценното?
Чез изразително прекара пръст през гърлото си, намеквайки ми за предстоящите проблеми.
— Е, така е решил артефактът — отговорих неуверено.
— А аз защо си мислех — мно-ого бавно започна вампирката, — че за теб най-ценното съм аз.
„Кхъ, ето какво е имала предвид! — загрях със закъснение. — Ох, тази женска логика…“
— Разбира се, за мен ти си най-ценното нещо на света — казах бързо. — Кой го знае какви съображения си има този артефакт…
— Да бе, измисляй си сега — нацупи се Алиса.
— Ох, Алиса. Искаш да кажеш, че ако артефактът беше взел от мен любовта ми към теб, тогава всичко щеше да е наред? Щеше ли да си доволна?
— Не, но…

и също

Скрит текст:

Алиса! — неочаквано рязко извика Велхеор. — Стига си пилила мозъка на момчето!
Вампирката веднага замълча, по-скоро от изненада, отколкото от угризения на съвестта. И аз самият не знаех какво да кажа, поразен от застъпничеството на Велхеор. Впрочем, той бързо се поправи…
— Повярвай ми, Зак мисли само за теб, дори на бившата ми съпруга устоя.
— Какво значи „устоя“? — опасно се намръщи Алиса. — Имаше ли някакви попълзновения от нейна страна?
Когато разказвах на приятелите си за приключенията в земята на вампирите, някак си не споменах за прекомерния интерес на госпожа Итания към моята скромна персона. Затова пък Велхеор не пропусна да го каже на Алиса, при това избра най-подходящото време. Оставаше само да кажа на вампирката за неочакваната нощна целувка, и във форт Скол щяха да ме доставят на части.

— Е, прояви някакъв интерес към мен — признах неохотно.

— И защо разбирам за това чак сега? — бавно произнесе вампирката.

Усетих приближаването на бурята, но тази магия за „време“ още не бях я изучил, така че ми оставаше само да се хвана по-здраво и да опитам да издържа изблика на първичната стихия.
— Отдавна бях забравил — направих последен опит.
— Ах, ти! — изкриви се в презрителна гримаса Алиса. — Забавляваш се и още на следващия ден нищо не помниш? Колко мило.
Изглежда благодарение на Велхеор нашето дългоочаквано помирение отиде на дракона под опашката.
— Нищо не се случи! — проплаках чистосърдечно.
Чез демонстративно завъртя пръст в слепоочието си, облегна се назад в креслото и с ехидна усмивка започна да се наслаждава на кавгата ни.
— Но сигурно ти се е искало — веднага се вкопчи в думите ми вампирката.

Последна редакция: вт, 09 апр 2024, 11:52 от Лорд Сняг

# 215 9 апр. 2024, 11:26 ч.

Мнения: 11 784

Сега вече с това за Звездная ще ме запалите да е следващото в списъка за четене, периодично срещам да се споменават нейните книги (с добро 😃).

Пожелавам на Аниш да попадне на добро издателство и съвестен редактор, много се радвам, когато се издават хубави нови български книги.

# 216 9 апр. 2024, 11:45 ч.

Мнения: 182

Чели ли сте трилогията “Преобразена” на Десислава Дюлгеран? Български писател е.

# 217 9 апр. 2024, 12:23 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 21 618

Тъй като съм чела първата книга на Аниш (Сети) бих добавила и нещо друго - иска ми се героите да са по-ярки. Примерно Пел се отличава. Мая ми е някак суховатичка - бих искала да е по-интригуваща в човешки план.

Аз разбирам автора, че иска да ни представи всички подробности за световете, в които се развива действието, но някои са ненужни и правят текста по-тромав и скучен. Би могло да се предоставят като информация постепенно на читателя и в по-лек вид, а не като историческа книга.

Иначе идеята на книгите е оригинална и интригуваща. Даже бих казала доста мащабна, което е трудно да се измисли и изгради в подробности. Аз като пишещ човек обичам по-простички светове точно заради сложността на описване на тази обща картина така, че да не доскучае на читателя и да не заприлича на някакъв списък.

Имената са наистина леко объркващи. На мен са ми и неблагозвучни повечето, но това е субективно.

Темата на книгата също не ми е от любимите - т.е. политическите машинации.

И аз се ядосах как решиха съдбата на Мая.

# 218 9 апр. 2024, 14:52 ч.

Мнения: 4 104

Привет на всички. Може да не ми повярвате, но това, че подходихте критично към книжката, ме радва изключително много.
Прологът е включен точно по предложение на редактор. В първия вариант историята започваше със сцената между шестгодишната Мая и майка ѝ. Имеобразуването остава, защото е водеща характеристика в бита на Алтара и Ранафер. Пък и какъв чужд фентъзи свят ще е, ако имената са човешки, т.е. земни. Wink

. Направих компромис само с името "Мая", която първоначално трябваше да се казва "Наруфер" /получаваше се интересна игра на думи в един момент/. Запазих технологиите достатъчно близки до сега съществуващите, щото ме мързи да пиша обяснения. "Холокуб", "панел", "артефакт за почистване" могат лесно да се асоциират с лаптоп, смартфон, румба и т.н. Речник има, но е планирано той да е в края на книгата, след епилога. Сега се замислям, дали все пак няма да е по-лесно за читателя да слагам в бележки под линия на самата страница или в края на главата. Понятието "елир" е обяснено още при първото му споменаване /глава 2, част 2, втория абзац, курсив /, защото е важно. Речник с родословие ще е прекалено голям спойлер.
Реално историята не е за Тедж и Мая /което обяснява всичко на всичко трите по-розови сцени в цялата приказка/, а за съдбата на Ранафер и Алтара. Мая и Тедж са просто инструменти в една много по-голяма игра.
За финал, СЪРДЕЧНО БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ, които отделиха от времето си да прочетат първата част - Орисаните. Страхотни сте!

# 219 9 апр. 2024, 14:55 ч.

Мнения: 11 784

На мен именно сцената с шестгодишната Мая много ми беше по сърце и хареса, този редактор … не съм съгласна с него!!!
Още веднъж пожелавам успех в начинанието!

# 220 9 апр. 2024, 15:00 ч.

Мнения: 4 104

Цитат на: fenyx в вт, 09 апр 2024, 14:55

На мен именно сцената с шестгодишната Мая много ми легна на сърце, този редактор … не съм съгласна с него!!!
Още веднъж пожелавам успех в начинанието!

Разбирам, аз също исках строго хронологично представяне, но ми намекнаха, че при обем на книгата над 500 страници, е добре да започна със сцена от критичното събитие /всъщност пролога е началото на деня преди Унищожението/, което да заинтересува читателите.
Благодаря за пожеланията! Simple Smile

# 221 9 апр. 2024, 15:02 ч.

Мнения: 22 280

И аз не съм съгласен с редактора. От пролог разбира се има нужда, но реално сцената в пролога дори не е включена в книгата. Събитията в нея се отнасят най-вече до самия избор, а не до момента в който Мая научава истината. Нормално бих предположил, че пролога е или свързан с момента на развръзката в самата книга, или че е едно към едно копие с епилога. Реално обаче тези събития ще се случат във втора книга.
Да не говорим, че пролога е доста розов, а самата книга предполага предимно политически интриги и създава невярна представа

Лично моето предложение за пролог е видението на Рилдж, което после втори път обяснява пред краля и кралицата (за унищожаването на света им и пресътворяването му) и което е заврзката, защото той търси точно Мая. В училище сме учили, че едно литературно производение има завръзка и развръзка. Дали ще приемеш - ти си преценяваш. Крайната дума е твоя.
За елир - съвсем възможно е да споменато и по-рано, но след като двама души не сме го забелязали, значи не е било добре обяснено. Спокойно може една малка бележка под линия "елир - аристократ от династията" или нещо такова.
казал съм си бележките - няма да се повтарям. Надявам се книгата да се реализира, бих те посъветвал да опиташ в Егмонт - там издават дамско фентъзи на кило. При първа възможност ще прочета и книга втора.

Последна редакция: вт, 09 апр 2024, 15:08 от Лорд Сняг

# 222 9 апр. 2024, 15:04 ч.

Мнения: 11 784

Ами не разбирам точно какъв е смисълът тогава, ако след това тази сцена я няма в първата книга (тъй като видях, че прочелите изцяло първа книга не намират мястото ѝ там) и така остава малко “висяща”. Надявам се да не създаде объркване в бъдещите читатели. Лично аз смятам да прочета и останалото от първата книга (стига да не ми се изморят много очите от екранно четене и да се налага са правя по-големи паузи.)
И за излишното розовеене в началото съм съгласна с Лорда, освен ако редакторът не цели определена аудитория и иска да я таргетира с първите страници, но след като книгата като цяло няма такава насоченост не мисля, че това е удачен подход.
За издателства няма да давам съвети, само ще кажа, че рекламно точно днес ми попадна една публикация за няколко фентъзи книги от български автори на “Потайниче”, а гледам че Артлайн Студио напоследък имат страхотни издания, чудесно би било да включат наш автор в портфолиото си.

Последна редакция: вт, 09 апр 2024, 15:17 от fenyx

# 223 9 апр. 2024, 15:16 ч.

Мнения: 4 104

Цитат на: Лорд Сняг в вт, 09 апр 2024, 15:02

Наат и Наата не са крал и кралица, а нещо нямащо аналог в земните форми на управление. Приказката има всичко - експозиция, завръзка, първа кулминация, втори кръг, втора кулминация, трети кръг, трета кулминация, епилог/т.е. кратката схема на епично фентъзи/.

Скрит текст:

Аз от това по-ясно няма как да го напиша.

# 224 9 апр. 2024, 15:20 ч.

Мнения: 22 280

Всичко е ясно - било е изведено в скобка, а не е пояснено с отделно изречение. За титлите не споря. Казвам крал и кралица в най-общия смисъл на владетели. В противен случай ако трябва да задълбаваме какви конкретно са функците им вероятно трябва в още описания да задълбаем

Ето един ПРОЛОГ

Рилдж се събуди с вик. Отново този сън. Или може би не бе сън - а видение. Защото сънят го достигаше и денем. И други дракони имаха видения. Но това бе толкова истинско, толкова...ярко. А в него нямаше смисъл.
.......
тук се описва видението
.....
най-странното е, че той не познаваше жената с черните коси. Не я бе виждал никога, нито път виждаше в нея познати черти. В същото време той чувстваше, че е свързан с нея. Трябваше да поговори с някого за това. Но с кого? Не и с Пел - тя ще да изревнува.
В този миг дойде сьобщението че Наат и Наата го викат.

....
или нещо от този род.
П.С. не искам авторски права Joy

Последна редакция: вт, 09 апр 2024, 15:27 от Лорд Сняг

Препоръчани теми

Какво е нивото на доходите в България?

💪"Игри на волята: България" - сезон 5, тема 10 (06.11 - 13.11)

Градинарство - моето хоби 33

Въпрос към дамите

Причина:

Причина: