Фентъзи и фантастика - 24

  • 32 124
  • 745
  •   1
Отговори
# 570
  • Мнения: 4 127
Хъм, аз не бих го нарекъл най-доблестния след като е извършил Братоубийството, изоставил Финголфин и подпалил корабите...
Но най-интересния със сигурност.  Също и най-бляскавия, най-прославения.
(човек/eлф може да блести и с тъмен блясък)
Доблестен е нещо друго, това означава че винаги постъпваш правилно и не ти пука дали си на първи или втори план. За мен достоен е да речем Финголфин, също Финарфин, също и Финрод Фелагунд.

П.С. Според мен паралелът с двете дървета е явен - библейските Дървото на живота и Дървото на познанието.

Зависи какво разбираш под доблест.

# 571
  • Мнения: 22 280
Да си доблестен е синоним на това да си благороден. Също и да се държиш  с достойнство (т.е. пак да си благороден), когато е напечено.

Да си прославен или прочут е нещо съвсем друго. Един прославен човек може да се прослави с войнска победа при която е избил 5000 души, включително като нареди да подпалят град в който има и цивилни и спечели победа без да даде един убит. Ама това не е доблест. Доблест е след като си победил врага да го пощадиш

# 572
  • Мнения: 11 784
Може наистина различни тълкувания да се правят на думите, но цитатът е на автора, така че май не мога друго да кажа сега 🤔… поне на този етап от книгата, когато приключва неговото участие в историята така го е описал.

# 573
  • Мнения: 17 116
Да си доблестен е синоним на това да си благороден.
Не е ли смел?

# 574
  • Мнения: 22 280
Как тогава да тълкуваме доблестен враг?. Обикновено се използва когато някой прояви благородство при победата. Впрочем любопитен съм каква дума е използвал Толкин на английски. Защото имам съмнения как е преведен.

# 575
  • Мнения: 17 116
Как тогава да тълкуваме доблестен враг?. Обикновено се използва когато някой прояви благородство при победата. Впрочем любопитен съм каква дума е използвал Толкин на английски. Защото имам съмнения как е преведен.
Аааа, в този смисъл сигурно е така, това е стар израз от времената когато се е очаквало от противника на бойното поле да се държи честно като благородник, но това е по-скоро специфичен израз. Иначе доблестта буквално е героичен кураж.

# 576
  • Мнения: 11 784
Лорда май е прав, ако в този форум е даден точен цитат от книгата, а при нас преводът е дал малко по-друг нюанс:
”(Thus ended) the mightiest of the Noldor, of whose deeds came both their greatest renown and their most grievous woe.”
Тук го намерих, според мен са дали цитат от книгата, а не преразказ, но това успях да намеря с бързо търсене :

https://thetolkien.forum/threads/feanors-death-convenient.6005/?amp=1
Скрит текст:

# 577
  • Мнения: 22 280
Помните ли думата "кожосменяч" в Хобит употребена за Бьорн. Мисля че на английски е skin changer, но Л.Николов май не е бил чувал за видоменител. или го е мързяло да обяснява играта на думи.

# 578
  • Мнения: 11 784
Това за Беорн е , нали? Не помня вече как беше описан.
П.п. Докато напиша и видях, че си дал вече името му.

# 579
  • Мнения: 17 116
Помните ли думата "кожосменяч" в Хобит употребена за Бьорн. Мисля че на английски е skin changer, но Л.Николов май не е бил чувал за видоменител. или го е мързяло да обяснява играта на думи.
Кожосменяч звучи по-фентъзи, видоменител звучи като някакъв служител или фабичен работник Satisfied Българските преводачи понякога имат гениални находки.

# 580
  • Мнения: 22 280
имат гениални находки, но имат и "гениални" находки. Ефи, ти нали си чела Огън и лед? Чувала ли си за меча Черноплам?

# 581
  • София
  • Мнения: 3 627
Дочетох си Четвъртото крило. Приятно и разтоварващо. Дори към края, където вече ми беше ясно, че няма да надскочи тийн историята, си четох с удоволствие.
Любовните сцени бяха досадни. Разбирам, да имаше някоя магическа реалност през описанието им (примерно нещо за връзката с драконите или де да знам) - щяха да се преглъщат, ама... Порозовя ми граматиката.
Гаргамела беше казала, че и втората книга е същата, ако е така, засега няма да си губя времето с нея.
Започнах "Тел" на Хю Хауи (Силоз). Нещо стила и речниковото богатство за начало ме дразни. Много постен. Пък съм гледала филма и ако книгата продължи така, няма да я чета. Приготвила съм си Дренайските истории на Гемел и ще мина на тях.
Джон, мо'е ли да ми обясниш кое по-точно Джордан е преписал от Толкин? Че не се сещам. Нямам нищо против заявката ти да си фентъзи гуруто на групата, но не пиши глупости за Толкин, че се докачам на чувства. 🤣  Както и да го четеш, все Айнурите са сътворили Арда с песента си. Толкин все пак си има рамка на интерпретация, това да не ти е комикс без реплики 😁
Ей сиа ш'си пусна сутрешното кафе и ще стана по-добра 😉

# 582
  • Мнения: 4 127
Да си доблестен е синоним на това да си благороден. Също и да се държиш  с достойнство (т.е. пак да си благороден), когато е напечено.
До̀блест / Значение на думата доблест -  Способност да се действа и да се говори мъжествено, смело и открито.
На практика Фи прави точно това.
Цитат
Доблест е след като си победил врага да го пощадиш
Това по-скоро е глупост, ако не се налага от политически съображения за бъдеща полза.

# 583
  • Мнения: 22 280
Дочетох си Четвъртото крило. Приятно и разтоварващо. Дори към края, където вече ми беше ясно, че няма да надскочи тийн историята, си четох с удоволствие.
Любовните сцени бяха досадни. Разбирам, да имаше някоя магическа реалност през описанието им (примерно нещо за връзката с драконите или де да знам) - щяха да се преглъщат, ама... Порозовя ми граматиката.
Гаргамела беше казала, че и втората книга е същата, ако е така, засега няма да си губя времето с нея.
Започнах "Тел" на Хю Хауи (Силоз). Нещо стила и речниковото богатство за начало ме дразни. Много постен. Пък съм гледала филма и ако книгата продължи така, няма да я чета. Приготвила съм си Дренайските истории на Гемел и ще мина на тях.
Джон, мо'е ли да ми обясниш кое по-точно Джордан е преписал от Толкин? Че не се сещам. Нямам нищо против заявката ти да си фентъзи гуруто на групата, но не пиши глупости за Толкин, че се докачам на чувства. 🤣  Както и да го четеш, все Айнурите са сътворили Арда с песента си. Толкин все пак си има рамка на интерпретация, това да не ти е комикс без реплики 😁
Ей сиа ш'си пусна сутрешното кафе и ще стана по-добра 😉

Не се изживявам като фентъзи гуру, но благодаря за комплимента.
За Джордан съм писал нееднократно - цялата половина на първа книга. (впрочем самият Джордан е признавал силните влияние от Толкин) и отделни влияния в книга 2 и 6. След първа ккнига има малко общо с Толкин, а сле 7 книга няма нищо общо с Толкин, факт.

откъде да почна
Скрит текст:
От появата на Чезнецщия/Черният конник. От това  над "Елена и лъва"случката в Брее. От кралят на Нищото/Кралят който не е крал. Влизането ва Шадар Логот където Моарейн им казва да не пипат нищо и те естествено пипатт/влизането в Мория. Дори появата на Илиас и вълците ме подсети за Беорн с мечките.
Дори имената на Мат и Перин започват с М и П, като при други двама герои, а на Перин е с пет букви. Случката с Елайда в Кемлин, за мен е копи.-пейстната- от случката с Галадриел. Да вярно,  при Толкин имаме кралица-пророчица, а тук имаме кралица (Мургейз) и Айез Сейдай която пророкува (Елайда). чудо голямо. Дори Гарет Брин е представен малко като Келеборн. Героят Ордийт/Падан фейн видимо е заимстван от Ам -Гъл и - брей - в Кемлин героите срещат Огиер. Защо ли Огиерът, който е "дървесен" персонаж и мисли бавно ми напомни за Дървобрад и ентите? Дори случката с Бели мост и битката на Том Мерлин с Мърдала, за да даде време на героите да избягат ми напомни на схватката на Гандалф с Балрога. Още щом за първи път стигнах дотам се чудех кога ли ще видим отново "геройски загиналия" Том Мерлин. Ами във втора книга естестествено.

Да има и други мотиви, самият Джордан е признавал че е ползвал мотивите от Артур  и рицарите на кръглата маса и затова много от имената са от там - Том Мерлин, Моарейн, Моридин, Артур Пендраг, Гавин/Гауейн, Елейн, Моргойз/Мургейз,Галад/Галахад и пр.
Впрочем след случката в Кемлин в първа книга не се усещат влияния от Толкин, но...във втора книга героите преследват Рога на Валийр. Брей, това ми е познато отнякъде. Чакай да се сетя и в Толкин имаше един рог.
По-натам влиянията поизчезват. Самият Джордан е признавал че е мислил да спре до 6 книга и че п
Скрит текст:
адането на Моарейн в пропастта
е заимствано от падането на Гандалф в Мория. Фактически той е продължил книгите след 6 под натиска на фенове и издатели.


Да, естествено има и разлики, не твърдя че всичко е едно към едно, дори в Окото.... Това че в Задругата участват в началото четири персонажа, после пет и накрая 9, а тук участват 7 души.; в оригиналната задруга няма жени; пък и  появата на Мин; разговора на  Ранд с Елейн и Гавин; появата на калайджиите; и т.н. за събитията след Кемлин да не говорим. Да, има разлики, но има и силни влияния от Толкин. Не твърдя, че Джордан е преписвал безогледно, но поне в началото влиянията са силни и това се усеща..

Впрочем Джордан не е единственият който е изпитвал силни влияния от Толкин - поне и в ранното си творчество (не говоря за късното) прочете Тери Брукс или  ранния Реймънд Фийст  (първите 4-5 книги) и непременно ще откриеш влияния и там. В което само по себе си няма нищо лошо, всеки се опирал на някой друг. Толкин оказва огромно влияние върху писателите на фентъзи писали през 80-те и ранните 90. Робърт Хауърд е имал влияния от Лъвкрафт и Блаватска. Блаватска - от митологията за Гилгамеш. Браян Маклелън от Сандърсън и т.н.„

Сложих в спойлер,че стана много дълго.
За другото - песента не е на Айнурите, а на Еру, те са само нещо като изпълнители на неговия замисъл. То е все едно да кажеш че песента е цигуларите, а не на композитора.

Изпървом бил Еру, Единствения, когото в Арда наричат Илуватар; и той сътворил Свещените Айнури, що били рожби на неговата мисъл и съществували заедно с него още когато нямало нищо друго. Заговорил им той, предлагайки разни мелодии, а те запели и възрадвали душата му.
Т.е. музиката е произлязла от него, а те просто са си избирали какво да свирят от няколко възможности.


И станало тъй, че веднъж Илуватар свикал заедно всички Айнури и им разкрил могъща мелодия, вплела величие и вълшебства, каквито не били чували дотогава
и отново той е композиторът, а те са "обикновени" изпълнители.


П.С. Не че сега си лоша, но моля те не ставай само заради мен по-добра.
П.П.С. и за финал - мисля не се налага да обяснявам, че това е моя лична интерпретация?

Последна редакция: сб, 08 юни 2024, 15:48 от Лорд Сняг

# 584
  • София
  • Мнения: 3 627
Ама Джон, нещата, които така каталожно изброяваш, изобщо не са определящи за Джордан. Много по определящо за света на Джордан е прераждането. Ранд си носи познания и умения като прероден дракон. И въпреки това, на мен не би ми хрумнало да правя паралели с будизма 🤔 Ами късметът на Мат? Мога да ти кажа поне три произведения с такава идея, едно от които епично, написани преди Колелото. А това е съществена нишка, белязването за щастие - влияе постоянно на целия сюжет. Истината е, че той е много пъстър откъм идеи и има специфично познание за отношенията между хората. Там проектира всякакви фентъзи идеи и те не стоят крадени. Това прави книгите му интересни. И да твърдиш за Джордан, че краде от Толкин, е като някаква логорея за мен. Разговор да има.
И не, както и да въртиш и сучеш, Айнурите са Творците на Арда, и всеки от тях е заплел особена част от битието. Даже според песента и обитанията им в Арда са различни. И ако четеш с усет, можеш да предположиш за всеки елф или човек от главните, от чия Валарска песен е докоснат... Джуджетата са чеда на Ауле,  за разлика от чедата на Илуватар. И имат свободна воля. 😀

Общи условия

Активация на акаунт