Плачът при обида и безсилие не е бръмбар. Нормална реакция на психиката.
- Публикувана: 29 юни 2023, 21:35 ч.
- Последно мнение: 20 юни 2025, 18:59 ч.
Бръмбарите в главите ни
Това с асансьора не е фобия, асансьорите в България са много опасни и ако са в някоя цивилизована държава отдавна ще са демонтирани и изхвърлени от употреба. Бях на едно гости асансьорът в стара кооперация спирайки на първия етаж, пролука през която виждаш, надолу шахтата, кабели, отвратително и за мен това не е фобия, това си е чиста опасност, да не говорим асансьори на високи блокове, който и изглеждат и зловещо. Имаше случай в общежитие, млад мъж отваря вратата и без да поглежда влиза и под няма, пада от високо, в Майчин дом пропадна родилка. Затова не от фобия, а от реално състояние на тези съоръжения в България се качвам пеша. А за скрита камера в асансьор, с труп....това не е хумор, има скрити камери който могат да убият някой от простотия на сценария и да оставят увреждания за цял живот.
Същото и с тоалетни на обществени сгради, училища поликлиники вътре е отвратително, чувствам се адски зле, но този проблем го нямам на цивилизовани места.
Същото и с тоалетни на обществени сгради, училища поликлиники вътре е отвратително, чувствам се адски зле, но този проблем го нямам на цивилизовани места.
Май нямам много бръмбари, освен че като пия вода си броя глътките. С други течности не го правя. Когато ползвам сешоар, винаги започвам и изсушавам лявата страна, а после дясната. Там и да остане леко влажна, не ми пука особено, но държа в ляво да е напълно суха. Не харесвам червен цвят и никога няма да си купя и нося каквото и да е, ако го има. Правя компромис, ако е в много малко количество и само някакъв десен с цветя. На един парфюм изхвърлих капачката и стои без нея, защото беше червена. В другите хора не ме дразни, даже ми харесва, ако им отива.
Имах и един бръмбар, който обаче отлетя - изпитвам погнуса от мазета и ако се наложи да влизам в такова, слагам маска или задържам дъха си. Не ме е страх, но за мен е събирателно на най- противните ми неща - мишки, плъхове, паяци и други буболечки, изпражнения, прахоляци, застоял влажен въздух и е под земята. По стечение на обстоятелствата, по- голямата част от живота си съм живяла с мазета под мен. Впоследствие при разни ремонти, и на трите места се оказа, че около тръбите на парното има големи луфтове и дупки и още от дете, години наред съм си дишала именно въздуха от омразните мазета
Имах и един бръмбар, който обаче отлетя - изпитвам погнуса от мазета и ако се наложи да влизам в такова, слагам маска или задържам дъха си. Не ме е страх, но за мен е събирателно на най- противните ми неща - мишки, плъхове, паяци и други буболечки, изпражнения, прахоляци, застоял влажен въздух и е под земята. По стечение на обстоятелствата, по- голямата част от живота си съм живяла с мазета под мен. Впоследствие при разни ремонти, и на трите места се оказа, че около тръбите на парното има големи луфтове и дупки и още от дете, години наред съм си дишала именно въздуха от омразните мазета
Аз пък точно обратното. Като дете дай ми да се завра в някое мазе или таван. Строяхме си скривалища на такива места.
Тези дни се сетих за едно мое бръмбарче. Избягвам да слагам разни неща, които могат да паднат и да се счупят близо до ръба на масата или разни етажерки, което е естествено, но аз го правя за да не паднат в случай на земетресение.
Тези дни се сетих за едно мое бръмбарче. Избягвам да слагам разни неща, които могат да паднат и да се счупят близо до ръба на масата или разни етажерки, което е естествено, но аз го правя за да не паднат в случай на земетресение.
Тая мания с предметите и аз я имам. Живея на нисък етаж и земетресенията не се усещат толкова силно й нас, но при пернишкото земетресение преживях голям страх. Бях заспала и се събудих от силното тракане на едно стари ролетни щори, на които улеите отстрани бяха метални и шума беше жесток. Освен това паднаха две или три дървени икони, които бяха подпрени на книгите в библиотеката. Оттогава две гледам да няма предмети, които лесно да паднат.
Друго е да се завреш в мазе или таван като дете, с компания, друго ми е усещането сега.
Друго е да се завреш в мазе или таван като дете, с компания, друго ми е усещането сега.
Какво става с мен не зная, но много често ми се губят думи, имена на хора, на лекарства и т.н и т. н. Започвам на ум азбуката и мисълта ми се спира на буквата с която започва думата и миг след това и цялата дума. Не си спомням момент, в който не се е получавало.
Друг бръмбар е лудостта ми да събирам постоянно номерата на колите, за да дадат 100. Например СВ 23 77. Факир съм .
Друг бръмбар е лудостта ми да събирам постоянно номерата на колите, за да дадат 100. Например СВ 23 77. Факир съм .
До 21г възраст живеех само на 8 етаж. Сега съм на 38. Никога не ме е било страх от високо. Не знам, какво ми се обърна, но сега ме е страх по терасите, дори отдалече не смея да гледам през прозорци на високи етажи. Изведнъж се случи. Като ми се наложи да простирам на външния простор, няма да ви обяснявам, какви пози заемам и как изтеглям тялото си назад. Понякога ми се иска да имам супер дълги ръце 😂 може би сънищата с падане от височини са допринесли за тази ми мания
Препоръчани теми