Имам нужда да споделя

  • 1 948
  • 15
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1
Джуд надявам се да си се изправила и да си по добре ,аз в момента се чувствам точно така едва на 24 съм и на мен ми е трудно общуването с хората,и сякаш не съм за този свят ...надявам се да намеря пътя и намеря сили да се изправя ...
Здравейте!
Благодаря, че имам възможност да пиша тук. Чувствам се много зле и не знам как да обясня това, което искам да кажа. Боря се с депресия от много години, като съм се научила да я контролирам и управлявам. В момента дори не знам дали е точно депресия или просто цялостно неудовлетворение и придобити страхове, които ми пречат да живея. Със сигурност моите действия и бездействия да ме докарали до това състояние, но не знам дали и на друг му се е случвало, понякога осъзнаваш какъв проблем имаш, но просто не можеш да събереш сили и мотивация да го промениш.
Ходя на терапия, смених доста терапевти. Сега се замислям, че един терапевт не може да ме "спаси". Виждам го един път в седмицата, което е крайно недостатъчно да ми помогне за някакви кардинални промени.
Чувствам се доста самотна. А още по-трудно ми е да споделя на близък човек или приятел как се чувствам. Винаги съм крила чувствата си. Тази година имам юбилей, което още повече ме кара да си правя равносметки и да се обвинявам, че не постигнах нищо значително. Нито кариера, нито семейство.
Страхувам се от хората. Страхувам се от по-груба критика, макар че може да ми е полезна. Вероятно имам голямо его и съм твърде чувствителна. Вероятно се самосъжалявам. Не искам да е така, просто ми е трудно и много ми се иска да имаше някой, който да ме успокои и утеши. Дори да звучи адски незряло, това е, което искам.
Чувствам се скована от страх от общуване. Не смея да отида на фитнес дори, защото се притеснявам от хората. Ограничавам живота си, защото се притеснявам от хората. Мечтая си за живот в чужбина, където хората ще бъдат по-мили и по-възпитани и няма да имам същите задръжки както тук. Може и да е самозаблуда това.
Може би просто искам да имам "другар", някой, който да ме подкрепя, защото ми е много трудно сама да се справям с живота. Чувствам се тъжна и загубена. Също така се чувствам като идиотка, в чиито думи няма никакъв смисъл и се поглеждам, доколкото мога, през очите на хора, които са ме обиждали и мисля, че разбирам защо са казали това, което са казали.

Общи условия

Активация на акаунт