Да си поговорим за образованието или защо учениците не могат да покрият първи модул на НВО успешно.

А ти за закона ли си загрижена или за детето си?
Аз лично бях загрижена за своето дете, а не за някое си, на което не му се учи. И на моето дете системата с нищо не е навредила, даже напротив, даде му прекрасна основа за успешно следване в чужбина, където даже беше над нивото на студентите, обучени в други системи в други държави. От там нататък за мен това е доказателство, че който иска намира начин, който не иска мрънка и намира оправдания.

Темата има заглавието: Да си поговорим за образованието или защо учениците не могат да покрият първи модул на НВО успешно.
Така че  да ограничаваме позициите си само до собственото дете, да се хвалим или оплакваме, да се нападаме или да се удряме със споделени по-рано собствени проблеми, няма да реши проблемите на цяла една система.
И да, наистина хората ги решават, те правят и системата. И хората си имат и имена.

Май само се замеряме с клишета тук - за системата, за неставащите българи и т.н.
Би било доста работа, но би трябвало да има хора за това в министерството.
Някъде има ли публикувани истински сравнения с други страни, ама не с общи лафове, а с конкретика, дисциплина по дисциплина. Примерно - география - общ брой изучавани часове на предмета, покрит материал, предвидени часове по изучавани дялове. Да се видят едно до друго. Тук ту се хвърлят реплики, че нашите учат по-малко часове от децата в други страни, ту се казва, че при нас има много фактология. Дали при нас се учи повече за по-малко часове, което би обяснило някои неща?
Примерът на Бибит с часовете за антисемитизма. Такава тема в наш учебник би получила някой ред в тема по история и в евентуално по философия. Ако се разширят нещата, нещо друго няма да го има.
Ето по математика, казват че програмите за тези с профил се покриват с тези на други места. Е, ако се оказва, че еди-къде си същият материал се покрива в повече часове, вече ще си имаме едно възможно обяснение защо това еди-къде си е преди нас на PISA. Не са само това разликите и причините за положението, но това е доста съществено.

Според мен броят часове не е толкова проблем, колкото как се поднася информацията, лесносмилаема ли е, прекалено много информация ли е, затрупани ли са учениците с теми, факти и числа?

Пак ще дам пример от немско училище, за да може да се сравни, този път от учебник по история за 9 клас(гимназия, тоест училище с по-завишени изисквания).
Разделът е обширен, за Първата Световна война.
Всяка тема често започва с въпрос.
Ето няколко заглавия на теми, които те карат да се замислиш:
. Как започна Първата Световна война?
. Да проведем дискусия: Кой носи вината за избухване на войната?
. Как протече войната до 1917?
. Първата Световна война - една война от нов тип?
. "Родният" фронт - жени и деца във войната.
. Военната пропаганда в страната и чужбина

Следват още заглавия по темата, които започват с въпрос. Защо се е случило точно така, какви са причините, с поле за размисъл.

Аз помня само учебника по история за 5 клас и там беше същото - имаше въпроси към всеки урок, няколко картинки. До тук всичко супер. Огромният проблем беше, че текстът беше една или две странички и за да се свие толкова беше отрязана съществена информация, в следствие на което нищо не се разбираше.
Пиша това от личен опит, защото детето имаше проблем и с предмета, и с учителката и така докато не седнахме заедно да видим тая история. И се оказа, че всички проблеми изчезват и след това и предметът, и учителката стават едва ли не любими, ако:
- се чете и малко допълнителен материал, ако ще и от Уикипедия. Така се схваща пълната картина.
- се покаже на детето, че историята е връзки и логика, а не факти. И ако се намерят тези връзки и логика нещата стават съвсем ясни. Вярно, би могло и училището да обясни това, но не знам с какъв успех. Но все пак и родителите имат отговорност.

И след месец само спряхме ученето заедно, защото нямаше нужда повече, а нещата си вървяха с пълна пара.
Та ако вината е в системата защо после при непроменена система всичко се оправи? За мен всяко дете е индивидуално и схваща по различен начин и няма как системата да огрее еднакво навсякъде. И тук е ролята на родителите да помогнат в началните класове и да научат СВОЕТО дете с неговите особености как да учи. Е да, някои не го могат или не искат и децата им изостават. Но учителката трудно ще подходи индивидуално към всеки ученик да го учи да учи. Как го правели в Нидерландия не знам.

Сега, обсъждане и при нас в часовете по история, да не залитаме.
И пак, преди да се анализират събития трябва да го има познаването на фактите на анализираното събитие и на тези довели до него.
И защо да не е важно какво и колко се преподава, а само как се преподава.
Трите вървят заедно.

Каквито и програми и учебници да има, проблем е дисциплината /или това че учителят не може да овладее вниманието на класа, не знам/. Но като стана дума за история - скорошен пример от детето /6 клас обикновено квартално училище/ Кой управлявал през еди коя си година/ период. Ученик отговаря - Хитлер и почва брожение, шум, викове в клас. Не мога си представя едно време да има такова поведение в клас - учител да зададе въпрос и някой ученик да се прави на интересен и да отговори така.

Създателят на PISA за причините за нашите проблеми в образованието:
1. "Българските ученици разполагат с много знания, но не знаят как да ги прилагат правилно в ежедневието си, как да правят причинно-следствени връзки. Просто да седиш на чина в класната стая и да слушаш не е начинът да си успешен в 21 век"
2. "Наистина е важно учителите да не измислят урока сами в класната стая, а да работят в професионална среда и да си сътрудничат с останалите. Другата част се състои в това родителите да са по-ангажирани и да подкрепят децата си. Виждаме, че в България родителите често се държат към училището като клиент. Аз изпращам детето си на училище, но аз не съм част от системата..."
3. Третият аспект се състои в това България да стане по-добра, за да привлича най-талантливите учители към класните стаи, които представляват най-голямо предизвикателство.
https://www.segabg.com/hot/category-education/suzdatelyat-na-pis … -kum-uchilishteto

И още нещо:
Учениците все още се учат да повтарят информацията едно към едно. Тоест назубряне на материала.
https://fakti.bg/bulgaria/838991-sazdatelat-na-pisa-v-balgaria-u … ata-edno-kam-edno

Зубренето (без разбиране) е непоклатимата основа на българското образование още от килийното училище до наши дни.

Да, но това не знам дали е системен проблем, защото в някои училища не се зубри. По-скоро е лесен начин да се вкара в главите на учениците нещо, че да им се напише някаква оценка. И особено ако някои неща са кауза пердута:

Има ли ярко разминаване на гледните точки по отношение на този толкова комплексен процес - ученето, значи проблемът не се познава в дълбочина и се търси логично обяснение в шаблонните приказки, свързани със зубренето.  

Никой не иска зазубряне, а умело боравене с нужния за съответната научна област понятиен апарат, познаване на основни постулати, позоваване на факти и правене на изводи. Обясненията "по детски, както си го разбрал" могат да се оценят максимум с добър само ако не се регистрират сериозни пропуски.

Децата имат сериозен проблем с изразяването, отговорите им са кратки и много често интуитивни, но пък претенциите неизброимо много. Поблем е и неумението да задържат вниманието си и да изпълнят елементарна инструкция с повече от три стъпки.

Изказвам мнението си по темата въз основа на наблюденията ми като родител над учебния процес. Уточнявам, че става въпрос за квартално училище, а не такова с подбор след 4 клас, но именно от такива са болшинството деца, явяващи се на НВО.

Причина 1: Лошата дисциплина в клас.  В повечето часове около 1/3 от учебното време отива за усмиряване учениците, които най-свободно приказват през часа когато намерят за добре и по каквито теми намерят за добре. Даже стават и се разхождат без позволение. От децата си научавам, че доста често учителят, явно отчаян от безсилието си да се справи с това, се абстрахира от шумовия фон и продължава да преподава, но учениците не го чуват. Когато някого го изпитват, другите говорят, защото това тях не ги засяга. Вместо да пазят тишина и да слушат какви въпроси задава учителят и как отговаря изпитваният. Ако го направят, ще затвърдят материала или все нещо ще им влезе в главата, но не им пука.
Като не се ползва пълноценно учебният час, учителят не успява като хората да преподаде урока,  време за упражнения съвсем не остава. 

Причина 2: Днешните ученици не искат да учат. Те отказват да приемат, че половин час не е достатъчен да си научат уроците вкъщи. Не желаят да отделят време да четат и преговарят уроците, не си правят труда да се помъчат да отговарят на въпросите след урока. Демонстрират силно нежелание да решат някоя допълнителна задача, която не им е изрично дадена за домашно.

Това всичко се случва и с деца, чиито родители не пестят време и сили да се занимават с тях, от ранна възраст им обясняват колко важно е образованието, те самите имат добро образование, тоест могат да послужат за пример. По някаква причина родителите, колкото и да се стараят да работят допълнително с децата, като например да им направят диктовка, да ги изпитат на урока, да ги помолят да направят допълнителни упражнения от помагала, срещат страшна съпротива - "Това не са ни го дали от училище, няма да го правя!". Едно от обяснениятат ми е, че децата искат час по-скоро  да отметнат ученето,  за да се хвърлят към телефоните и компютърните игри.

Има и доста деца, чиито родители не са особено заинтересовани от усвоения от тях учебен материал. Ясно е, че сиутацията в тези случаи е още по-зле.

Причина 3:  Да си образован вече "не е модерно".

Ако родителите и са единствените хора, които казват на детето, че образованието е важно, това не е достатъчно. Когато тази теза не се потвърждава от останалата заобикаляща детото среда, детето не е убедено. По цял ден в полезрението му са разни тик-токъри, риалити и прочее звезди, които нямат образование, но очевидно са успели в живота, щом ги показват по телевизията или в Интернет.

Причина 4: Лошо написани учебници.
Тук няма да се разпростирам много, всички сме виждали на какво приличат учебниците.

Ще допълня: Учителите нямат механизъм за въздействие върху учениците, които пречат на учебния процес. При някои има ефект, ако ги изпитат внезапно и им напишат двойка, тогава се кротват, но има и такива, на които не им пука. Знам за дете, които многократно създава проблеми още от първи клас. В един момент просто спира да му дреме. Казва - "И какво от това, че ще имам двойка/ще ми пишат забележка/ще ме привикат при директора/ще извикат родителите ми....?!? И какво ще ми направят? Нищо няма да се случи, утре пак ще си правя, каквото си искам. "
Поведението на много (не всички, разбира се) деца наистина е потресаващо. Вярно е, че са деца, но има някои неща, които минават граници.
На учителите им писва да се разправят постоянно с невъзпитани деца. Спират да се ядосват и просто си предават урока и излизат.

И точно затова острови на спасението са елитните училища. И частните също. Там ходят деца, които знаят защо посещават училище, а зад това посещаване стои семейството, възпитаващо ценности. И общо взето желателно е при първа възможност (след 4 клас) децата да бягат към училища с подбор. Иначе е тежко.