СЕДМИ КЛАС - редим желания - 03.07-10.07

Чистосърдечно си признавам, че съм от изтрещелите. Не очаквах да имам подобна дилема, но за добро или лошо е факт. НЕГ имат висок хорариум по история, а и се представят добре и на олимпиадите, т.е. за мен няма да е ощетен откъм история там...

На съседка над нас дъщерята е 7ми клас и беше в 144то, пее много добре народни песни.
Заговорихме се за кандидатстването и тя сподели, че със сигурност не желаят да останат там и нямат търпение да се махнат. Не съм разпитвала обаче за подробности.

А кога излиза информация относно най-ниския бал и незапълнените места след първо класиране?

В случай че не сте разбрала, НГДЕК е училище, в което не се учи само история... ясно е, че Вие искате НЕГ и се опитвате да докарате от 9 кладенеца вода, но защо си проектирате собствените желания и амбиции върху детето, което може да има съвсем други "фабрични" настройки

НЕГ имат такъв хорариум по история, какъвто имат и всички останали училища.

Подчертаното не е вярно. НЕГ имат стандартен хорариум по История в периода 8-10 клас. После вече може да избере профил БЕЛ+История за 11 и 12ти и да има 5 ч по профила си. ООП часове по история няма в периода 11-12 кл. Текущата година едва запазиха този профил, имаше много малко кандидати. Т.е. имайте едно на ум, че ако не се съберат кандидати, може в последните си 2 год изобщо да не учи История.
Имам малко наблюдения и от завършило 8 клас в НГДЕК дете, което страшно обича История, положи усилия да влезе, семейството положиха усилия да е тук (от друг град са) и е страшно доволно. Точно по история казва, че имат страхотни преподаватели. Чувства се на мястото си.
Не Ви агитирам, просто се опитвам да дам малко информация. Дано е полезно.

Айла, много ти благодаря

Мисля, че е възможно, можете да го запишете в Класическата и същевременно да си изчакате второто класиране на МОН. Завиждам Ви за дилемата. Не е като да избирате между две квартални у-ща с бал 200.

Здравейте,
Местата в гимназиите в Стара Загора започват да се заемат още преди да е излязло първо класиране!
Първата снимка е от днес, а втората от 04.07.2023г! До 12.07.2023г. може и да не останат!
Някой има ли идея какво се случва?

Според мен просто показва, че паралелката има квоти.

Светът е пълен с нещастни деца, записали се в конкретно училище/университет, за да угодят на родителите си. Пожелавам на Вашия син да не стане част от тези деца.

С малко хумор, но съвсем сериозно послание😊
От нета:
“Някой ден ще си родя син и ще правя всичко наобратно. От тригодишен ще му повтарям:

"Миличък, не си длъжен да бъдеш инженер. Не си длъжен да бъдеш юрист. Не е важно какъв ще станеш, когато пораснеш. Искаш да бъдеш патоанатом? Браво! Футболен коментатор? Моля! Клоун в търговски център? Отличен избор!“

И на своята тридесета годишнина той ще дойде при мен, потен, оплешивяващ клоун с размазан грим на лицето, и ще каже:

“Мамо, аз съм на трийсет години, а съм клоун в търговски център!

Такъв живот ли искаше за мен?!

Какво си си мислела, когато ми казваше, че висшето образование не е задължително?

Какво си искала, мамо, когато си ми разрешавала вместо да решавам задачи, да играя с момчетата?“

А аз ще кажа: „Миличък, не исках да те карам насила – ти не обичаше математиката, обичаше да си играеш с децата.“

А той ще отговори:

“Аз не знаех до какво ще доведе това, бях малък и не можех да решавам нищо, а ти, ти, ти ми провали живота“, и ще доразмаже грима по лицето си с мръсен ръкав.

Тогава ще стана, ще се вгледам в него внимателно и ще кажа:

“Значи така: на света има два типа хора – едните живеят, а другите търсят виновни. Ако не разбираш това, значи си идиот“.

Той ще каже „ах“ и ще припадне.

За психотерапия ще са му нужни примерно пет години.

☻︎

Или няма да е така...

Когато един ден имам син, ще направя всичко наопаки.

От тригодишен ще му повтарям: „Не бъди идиот, мисли за бъдещето. Учи математика, ако не искаш цял живот да си оператор на кол център.“

И когато той стане на 30, ще дойде при мен, потен, оплешивяващ програмист с дълбоки бръчки на лицето, и ще каже:

“Мамо! Аз съм на 30 и работя в Google. Работя по 20 часа в денонощието, нямам семейство, мамо. Какво си мислела, когато ми казваше, че хубавата работа ще ме направи щастлив? Какво си си представяла, когато ме заставяше да уча математика?“

А аз ще кажа: „Скъпи, исках да получиш добро образование, да имаш много възможности.“

А той ще отговори:

“За какво, по дяволите, са ми тези възможности, след като съм нещастен, мамо? Минавам покрай клоуна в търговския център и му завиждам, че е щастлив. Можех да бъда на негово място, но ти, ти, ти ми провали живота“ - и ще потрие с палците си носа под очилата.

Тогава ще се изправя, ще го погледна внимателно и ще кажа:

“Значи така: на света има два типа хора - едните живеят, а другите през цялото време се оплакват. И ако ти не разбираш това, значи си идиот.“

Той ще каже „ох“ и ще припадне.

А за психотерапия ще са нужни около пет години.

☻︎

Или пък не...

Един ден ще имам син и ще направя всичко наопаки. От тригодишен ще му повтарям:

“Аз не съм тук, за да ти бъда опора. До теб съм, защото те обичам. Иди при баща ти, скъпи, питай него какво да правиш, не искам аз да бъда последна инстанция."

И когато той стане на трийсет, ще дойде при мен, потен, оплешивяващ режисьор с меланхолия в очите, и ще каже:

“Мамо, аз съм на трийсет години. И вече трийсет години се чудя какво да направя, за да спечеля вниманието ти. Посветих ти десет филма и пет спектакъла, написах книга за тебе, мамо. Но си мисля, че на теб ти е все едно. Защо никога не изказа своето мнение? Защо винаги ме отпращаше към татко?“

😂😂😂

А аз ще кажа: „Скъпи, не съм искала да решавам нищо вместо теб. Просто те обичам, а за съвети си имаш баща.“

А той ще отговори:

“За какво, по дяволите, са ми татковите съвети, когато питам теб, мамо? Цял живот се домогвам до твоето внимание, готов съм да дам всичко, ако може поне един път, един път поне да помислиш за мен. Със своето мълчание, със своята дистанцираност ти, ти, ти ми провали живота“ - и театрално ще се удари с ръка по челото.

Тогава ще стана, ще го погледна внимателно, и ще кажа:

“Значи така: на света има два типа хора – едните живеят, а другите през цялото време чакат нещо. И ако ти не разбираш това, значи си идиот.“

Той ще каже „ах“ и ще припадне.

А за психотерапия ще са нужни около пет години.

☻︎

Отпуснете се!

Колкото и да се опитваме да бъдем идеални майки, все едно - нашите деца винаги ще имат какво да разкажат на своя психотерапевт."

Дете с ТЕЛК?

Аз не мисля, че ще е ощетен от към знания. Знания се наваксват или ако детето има хъс се добиват и по други начини освен в училище. За мен гимназялният етап е етапа на социална ориентираност и развитие на социални компетенции. Когато средата на детето е целустремена в посоката в която и то гледа, развитието му като личност, приятели, среда и бъдещи виждания за живота се развива много по благоприятно. Попадайки в среда в която има абсолютно друга нагласа (ако щещ езикова, ако искаш я приеми за по-амбициозна) децата се затварят, трудно успяват да изградят социалните компетенции и това пречи в живота им за в бъдеще.

Затова и често повтаряме важното е детето да попадне в добра среда
Средата в НЕГ не е за моето дете, нищо че никой от нас няма нищо против училището. Там са умни и амбизиозни деца, но моя син иска нещо друго. И даже бала му да стига, даже аз да се блазня от идеята, реалността е друга. Затова в списъка с желанията това е на найсто място

А това как става ясно още преди да свърши подаване на документи? Питам просто, защото не съм наясно, а ми направи впечатление.

И ние миналата година имахме голяма дилема между две училища. Скандали имаше и с бащата, който "имал мнение". Отначало детето не искаше да чуе за едното. Обещах да го запиша, където каже, но да вземе решение след като предоставя информация.
Отворихме учебните програми.
Разгледахме резултатите от ДЗИ ПП, която ни итересува за УНИ и детето само си реши.
Дали е "правилно", никой не може да каже, важно е, че детето се чувства добре, още повече, че изборът беше негов и основателен.