Бихте ли одобрили мъжа ви да отиде с приятели на море?

нищо конкретно, просто е началото на края. Разбира се краят може да е дълъг, но ако много се постарае с изпълнения на морето може и да полети.

В темата се очерта ясна тенденция - съфорумките, разбира се, "пускат" мъжете си да ходят където искат сами, но мъжете не искат да ходят никъде. Явно са доста умни мъже

През тежки моменти сте минали, за съжаление при много двойки това води до отдалечаване, както е станало и при вас. Ако продължавате в тази посока, съвсем ще се отчуждите. Има една граница, след която няма връщане назад, дано успеете да намерите начин да възстановите отношенията си до предишното положение. Но за това се иска желание и от двете страни.

Аз за морето конкретно писах. И не за да го пазя, а защото просто няма шанс да изпусна моренце, много обичам. Да сме свободни, да се ходи до море и да си седя вкъщи е направо като виц

Неслучайно има една приказка, че жените решават ежедневните въпроси в семейството, а мъжете глобалните.

А обратният вариант как е, ми е интересен. Жените не искат да ходят никъде по женски? Хм...

Ми ако й донесе разни буби да й лепне, важно ще е.

А жена си сама на море пускате ли?
За един преател, спасител на слънчака питам...

Ами не ми е дете, нито пък ми е куче, а и смятам, че отдавна е минал периода да иска разрешение, къде да отиде от мама и тати. Но, той никога не би отишъл без мен. Там е разковничето.

Той щом има нагласата да ходи да разпуска с приятели и да се отделя от семейството... Свободолюбиво мислене. Сигурно тези настроения трябва да прозират и при други поводи.
Не намеквам за изневери. Просто има хора, които така гледат на връзките си и твърдят, че им е добре.
По-интересни са случаите, при които "аз мога, ти не".

Много интересна тема, макар и от сравнително дребен въпрос.

За 1-2 дена на морето те няма да имат време да се напият, а после да изтрезнеят.

Но темата е за баланса във връзката, личното пространство в нея, взаимния контрол, допустимата или недпустима ревност.

Според мен, в здравословна връзка плановете се правят заедно и се договарят във взаимен интерес. Аз си представям постигане на консенсус.

Това, че някой иска да се дели, особено често, от семейството, за мен не е добър знак и показва дисбаланси във връзката.

Ако тези дисбаланси се задълбочат, това ще доведе до отчуждение и пр.

Съгласен съм, че във двойката на авторката трябва да си поговорят обстойно за своите отношения и разпределението на задачите и отговорностите. Ще бъде трудно, ако момичето е в субмисивна позиция и досега е следвало безприкословно "баткото", който прави почти всичко, което си поиска. Ако връзката е създадена по такъв начин, на такава основа, според мен граничи с невъзможното тя от субмисивно момиче да стане "равноправна жена-партньор". Детето не може, логически и психологически, да промени нейната роля/ позиция във връзката. Даже напротив - затвърждава ролята и на подчинена и съобразяваща се с мъжа - батко.

Мисълта са "пускане" всъщност е червена лампичка до каква степен тя няма контрол над мъжа си и ситуацията. На нея й се иска той да не ходи сам (с приятели), но тя е почти сигурна, че той няма да се съобрази с нея и буквално се чуди какво да прави, още повече, че й натежава гледането на детето. Един вид тя търси легитимация на своята подчинена роля във връзката.

Какво мога да кажа - детето не може да промени позициите в основната координатна система на връзката. Ако ти си хлътнала по мъжа-батко и ролите ви са добре пре-дефинирани, детето само потвърждава твоята позиция. Опитайте да поговорите, но се приготви да свикнеш и заобичаш ситуацията, в която си. Връзката ви по дефиниция не е между равнопоставени възрастни партньори и това в някакви моменти те е правило щастлива, напр. преди и по време на правенето на детето. Помисли можеш ли да бъдеш щастлива още в такава/ тази връзка. Ако откритото говорене не помогне, ще трябва да вземаш тежки решения за себе си...

Разбира се, да пускаш или да не пускаш е абсурдна постановка.
Но да обобряваш или не е друго.
И каква да е реакцията, ако мъжът ходи с коч компания, а се очаква жената да стои с детето?
Ясно, преминали сте през ужасна драма, но сте преминали и двамата, не е само той. Жената е, на която й е било застрашено здравето и живота. Той е бил дълбоко съпричастен, но само зрител.

И това, което аз лично не бих одобрила, е той по презумпция да има право да се разтоварва, а жената да има задължението да си гледа детето.
Не може да му се забрани да прави, каквото желае, но може да се предприемат насрещни действия.

Всъщност темата е излишна, защото разбирането за партньорски отношения е индивидуално за двойката.
Опитът на 200 000 не е меродавен за една двойка и обратно.
Самият факт, че се поставя този въпрос, като въпрос от автора, говори, че това за нея е проблем. Толкова.
Ако ще 98 процента от дамите тук да й кажем, че трябва да го "пусне" за нея не е ок. По много причини. Може да е ревнива, може да е недорасла, може да е видяла реална опасност, заради която да не одобрява ходенето сам на море. Никакво значение няма.

Не, не бих го пуснала в никакъв случай. Той не е куче, за да го пусна от повода. Най- вероятно би ме попитал имаш ли нещо против да отида на море с приятели- разбира се, че нямам. На първо място сме индивидуални личности и всеки има право и нужда от лично време. Разбира се аз имам безрезервна вяра на моя мъж, както и той на мен, така че при нас смейният живот функционира пълноценно и при паралелен личен такъв. Без тайни, без ограничения, лъжи и ревности.

Мъжа на авторката няма да ходи с мъжката компания на "диви" места, а на море.
И там ще дивее.

Наистина дали ще кажеш "не те пускам" или "ти отивай, ама това е краят" или да се цупиш един месец след това е едно и също.