Смятам, че човек трябва да си има другар. Иначе изкукуригва. И наистина е така. Хората, които тръбят напред-назад , че когато са сами, имат време за себе си, чувстват се прекрасно и си живеят живота, са всъщност най-самотните и нещастни хора. Просто никога няма да го признаят. И залитания по девиза - “Здрава кариера, само секс за добър тонус+тяло и без емоционално ангажиране” е равнозначно на “Забил/а съм в кариерата си понеже нямам друга ангажираност - напр.към даден човек, чисто в любовен аспект. И да, човек се “омекотява”, стига да иска, когато е в любовни взаимоотношения, ако са правилните за самия него, де.
- Публикувана: 5 юли 2023, 20:06 ч.
- Последно мнение: 21 юли 2023, 10:43 ч.
Сама или сам около 40те години
Смятам, че човек трябва да си има другар. Иначе изкукуригва. И наистина е така. Хората, които тръбят напред-назад , че когато са сами, имат време за себе си, чувстват се прекрасно и си живеят живота, са всъщност най-самотните и нещастни хора. Просто никога няма да го признаят.
моите необвързани приятелки над 35 или около 40 са весели и много приятна компания..
постоянно някъде ходят, обикалят света, излизат, експериментират и като седнеш с тях не слушаш мрънкане за мъже, деца, битовизми, а си говорим на всякакви други забавни и интересни теми, и си прекарваме чудесно като цяло..
постоянно някъде ходят, обикалят света, излизат, експериментират и като седнеш с тях не слушаш мрънкане за мъже, деца, битовизми, а си говорим на всякакви други забавни и интересни теми, и си прекарваме чудесно като цяло..
Това казвам и аз малко по-горе. До около 40-50 години всичко е наред. После нещата рязко се бъгват и изведнъж готината и необвързана компания се превръща в намръщени и егоистични лелки и чичковци. Наблюдавам и друго при такива. Вкопчват се в племенници или други близки и роднини с малки деца и започват да дават акъл и да обясняват на околните как са открили топлата вода. Когато го усетих за първи път помислих, че е случайно. Но последва още няколко пъти и няма как да е съвпадение.
После нещата рязко се бъгват и изведнъж готината и необвързана компания се превръща в намръщени и егоистични лелки и чичковци. Наблюдавам и друго при такива. Вкопчват се в племенници или други близки и роднини с малки деца и започват да дават акъл и да обясняват на околните как са открили топлата вода.
Много интересна тема, следя я от началото, за да 'чуя' и чуждо мнение, евентуално да открия случая си в някое.. 
Та, Случаят за разнищване - на 35 съм и май май вървим към раздяла с последната 1год+ връзка, причините - бол. Статистиката - 2 сериозни връзки по 8 и 5 год, един годежен пръстен в шкафа.
Накратко - жилище и кола си имам, визуално мисля, че съм ок, висока съм - търся си само високи мъже, разбирайте над 190+ (което е ОГРОМЕН проблем:)), спортувам, обожавам да съм в планината, на морето, да съм навън - супер активен човек съм, държа на обноските, на възпитанието, на сивото вещество.. Къде е тоя мъж?
Двете дълги връзки ги срещнах онлайн, не съм имала проблем с такива запознанства, сегашната по друг начин.
Правила съм и в момента правя ужасно много компромиси, което не води до лично щастие, убедих се. Опитвала съм да се самоанализирам, трудно е, пристрастна съм
Обаче кое отчитам като моя грешка - при избор на мъже, с които да изляза винаги гледам сериозно на тях, заформяме някакви отношения и аз влагам всичко от себе си, дори мъжът да не е точно моето.. аз пак влагам (пример текущата ми връзка - бил е сам години наред и малко или много не се съобразява с това, че вече не е сам, казах си - ще го изчакам да свикне, вече има жена до себе си, ще му дам шанс, ще го изчакам, ще го изчакам... имаме напредък от около 1%). Може би не трябва да се правят чак толкова много компромиси, защото времето минава и губиш шанса да срещаш други хора..
Оглеждам какво има около мен и ни-що. Нищичко. Говорим си с познати, на едно мнение сме, че нещата са супер зле откъм мъже, но защо се получава това? Може би и жените са занижили критериите, затова мъжете се пускат също по течението. Това да ти отваря врати, да ти налее виното, да случа какво говориш, за да запомни какво харесваш и какво не.. това за мен са бейсик неща, които правят впечатление. Възпитавана съм от бабички аристократки, видяла съм как трябва да се държи както мъжа, така и жената.. и го отчитам като голям минус.. просто търся това и в моя Мъж, а времената са други
Та, да, мен лично ме притеснява да остана сама, обичам да обичам и да ме обичат, харесвам хубавите нощи
, но и да се събудиш сутрин до някого е безценно
Та, Случаят за разнищване - на 35 съм и май май вървим към раздяла с последната 1год+ връзка, причините - бол. Статистиката - 2 сериозни връзки по 8 и 5 год, един годежен пръстен в шкафа.
Накратко - жилище и кола си имам, визуално мисля, че съм ок, висока съм - търся си само високи мъже, разбирайте над 190+ (което е ОГРОМЕН проблем:)), спортувам, обожавам да съм в планината, на морето, да съм навън - супер активен човек съм, държа на обноските, на възпитанието, на сивото вещество.. Къде е тоя мъж?
Двете дълги връзки ги срещнах онлайн, не съм имала проблем с такива запознанства, сегашната по друг начин. Правила съм и в момента правя ужасно много компромиси, което не води до лично щастие, убедих се. Опитвала съм да се самоанализирам, трудно е, пристрастна съм
Обаче кое отчитам като моя грешка - при избор на мъже, с които да изляза винаги гледам сериозно на тях, заформяме някакви отношения и аз влагам всичко от себе си, дори мъжът да не е точно моето.. аз пак влагам (пример текущата ми връзка - бил е сам години наред и малко или много не се съобразява с това, че вече не е сам, казах си - ще го изчакам да свикне, вече има жена до себе си, ще му дам шанс, ще го изчакам, ще го изчакам... имаме напредък от около 1%). Може би не трябва да се правят чак толкова много компромиси, защото времето минава и губиш шанса да срещаш други хора.. Оглеждам какво има около мен и ни-що. Нищичко. Говорим си с познати, на едно мнение сме, че нещата са супер зле откъм мъже, но защо се получава това? Може би и жените са занижили критериите, затова мъжете се пускат също по течението. Това да ти отваря врати, да ти налее виното, да случа какво говориш, за да запомни какво харесваш и какво не.. това за мен са бейсик неща, които правят впечатление. Възпитавана съм от бабички аристократки, видяла съм как трябва да се държи както мъжа, така и жената.. и го отчитам като голям минус.. просто търся това и в моя Мъж, а времената са други
Та, да, мен лично ме притеснява да остана сама, обичам да обичам и да ме обичат, харесвам хубавите нощи
, но и да се събудиш сутрин до някого е безценно 
Може би основният проблем е, че си загубила твърде много години в безперспективни връзки. Все пак 5 и 8 години хич не е малко. Не се е стигнало до женитба, до деца - причините ти си ги знаеш. На 35 не си престаряла според мен, но изборът на читави мъже става все по-ограничен. Пожелавам ти успех да ти се случат нещата 🙂 Изглеждаш позитивен човек.
Много интересна тема, следя я от началото, за да 'чуя' и чуждо мнение, евентуално да открия случая си в някое..
Та, Случаят за разнищване - на 35 съм и май май вървим към раздяла с последната 1год+ връзка, причините - бол. Статистиката - 2 сериозни връзки по 8 и 5 год, един годежен пръстен в шкафа.
Накратко - жилище и кола си имам, визуално мисля, че съм ок, висока съм - търся си само високи мъже, разбирайте над 190+ (което е ОГРОМЕН проблем:)), спортувам, обожавам да съм в планината, на морето, да съм навън - супер активен човек съм, държа на обноските, на възпитанието, на сивото вещество.. Къде е тоя мъж? Двете дълги връзки ги срещнах онлайн, не съм имала проблем с такива запознанства, сегашната по друг начин.
Правила съм и в момента правя ужасно много компромиси, което не води до лично щастие, убедих се. Опитвала съм да се самоанализирам, трудно е, пристрастна съм Обаче кое отчитам като моя грешка - при избор на мъже, с които да изляза винаги гледам сериозно на тях, заформяме някакви отношения и аз влагам всичко от себе си, дори мъжът да не е точно моето.. аз пак влагам (пример текущата ми връзка - бил е сам години наред и малко или много не се съобразява с това, че вече не е сам, казах си - ще го изчакам да свикне, вече има жена до себе си, ще му дам шанс, ще го изчакам, ще го изчакам... имаме напредък от около 1%). Може би не трябва да се правят чак толкова много компромиси, защото времето минава и губиш шанса да срещаш други хора..
Оглеждам какво има около мен и ни-що. Нищичко. Говорим си с познати, на едно мнение сме, че нещата са супер зле откъм мъже, но защо се получава това? Може би и жените са занижили критериите, затова мъжете се пускат също по течението. Това да ти отваря врати, да ти налее виното, да случа какво говориш, за да запомни какво харесваш и какво не.. това за мен са бейсик неща, които правят впечатление. Възпитавана съм от бабички аристократки, видяла съм как трябва да се държи както мъжа, така и жената.. и го отчитам като голям минус.. просто търся това и в моя Мъж, а времената са други
Та, да, мен лично ме притеснява да остана сама, обичам да обичам и да ме обичат, харесвам хубавите нощи , но и да се събудиш сутрин до някого е безценно
Та, Случаят за разнищване - на 35 съм и май май вървим към раздяла с последната 1год+ връзка, причините - бол. Статистиката - 2 сериозни връзки по 8 и 5 год, един годежен пръстен в шкафа.
Накратко - жилище и кола си имам, визуално мисля, че съм ок, висока съм - търся си само високи мъже, разбирайте над 190+ (което е ОГРОМЕН проблем:)), спортувам, обожавам да съм в планината, на морето, да съм навън - супер активен човек съм, държа на обноските, на възпитанието, на сивото вещество.. Къде е тоя мъж?
Двете дълги връзки ги срещнах онлайн, не съм имала проблем с такива запознанства, сегашната по друг начин. Правила съм и в момента правя ужасно много компромиси, което не води до лично щастие, убедих се. Опитвала съм да се самоанализирам, трудно е, пристрастна съм
Обаче кое отчитам като моя грешка - при избор на мъже, с които да изляза винаги гледам сериозно на тях, заформяме някакви отношения и аз влагам всичко от себе си, дори мъжът да не е точно моето.. аз пак влагам (пример текущата ми връзка - бил е сам години наред и малко или много не се съобразява с това, че вече не е сам, казах си - ще го изчакам да свикне, вече има жена до себе си, ще му дам шанс, ще го изчакам, ще го изчакам... имаме напредък от около 1%). Може би не трябва да се правят чак толкова много компромиси, защото времето минава и губиш шанса да срещаш други хора.. Оглеждам какво има около мен и ни-що. Нищичко. Говорим си с познати, на едно мнение сме, че нещата са супер зле откъм мъже, но защо се получава това? Може би и жените са занижили критериите, затова мъжете се пускат също по течението. Това да ти отваря врати, да ти налее виното, да случа какво говориш, за да запомни какво харесваш и какво не.. това за мен са бейсик неща, които правят впечатление. Възпитавана съм от бабички аристократки, видяла съм как трябва да се държи както мъжа, така и жената.. и го отчитам като голям минус.. просто търся това и в моя Мъж, а времената са други
Та, да, мен лично ме притеснява да остана сама, обичам да обичам и да ме обичат, харесвам хубавите нощи
, но и да се събудиш сутрин до някого е безценно леле все едно аз съм го писала това
същата работа, ( с изкл. на метър и 90, примирих се, че няма да нося високи токчета XD)
Никога не мога да срещна сродна душа офлайн, все минават 5-6 месеца и ми доскучават или почват да излизат някакви комплекси, ту болна ревност, ту те приема за даденост и никаква любов не показва.
Вече си мисля, че просто съм странна и не си пасваме с повечето мъже, де да знам. Може би и защото съм се влюбвала силно и вече такива по-леки харесвания не ме удоволетворяват.
Освен това 90% от моите гаджета след месец два те приемат за даденост и спират да влагат усилия за връзката, което мен не ме устройва, за какво ми е връзка, където не се чувствам обичана.
Затова сега седя във връзка от разстояние, просто ми тиква всички квадратчета и може би само за седмица в месеца, но наистина се чувствам прекрасно.
Не знам защо така се случва , че в обкръжението ми с години не попадам на точния човек.
Явно и ти си така..
За инфо - реших, че трябва да направя компромис за ръста. Емииии не, не се чувствам добре, затова така категорично го казах.
Трябва да има някаква златна среда с тия компромиси, защото може да се окаже, че само ти правиш крачки назад и в даден момент просто вече не си себе си. Именно затова си нещастен.
Трябва да има някаква златна среда с тия компромиси, защото може да се окаже, че само ти правиш крачки назад и в даден момент просто вече не си себе си. Именно затова си нещастен.