Силата на мисълта- имате ли правдиви истории?

Да, случвало ми се е. Неведнъж. Но трябва мисълта да е изключително осъзната, изчистена от влияния и приета като вътрешно усещане.

При мен е нещо страшно, но точно в обратната посока. Изведнъж ми се появява в главата някакво опасение, че нещо лошо ще стане и не след дълго то става. Чудя се дали го усещам предварително, че се задава, или го предизвиквам, като се притеснявам и го мисля. Ако можех същото с обратен знак, щях да съм най-здравия и щастлив човек на света.

Може да ви се стори прехвалено.На някои дори като фантастики,но винаги това,което съм искала и мислила ми се е случвало.Независимо добро или лошо.Точно за това се опитвам да мисля положително и избягвам да навлизам дълбоко в мисъл за негативно,защото знам,че ще стане.Ще започна с общи неща.
1.Разиграва се някаква ситуация и аз си викам,че ще стане еди какво си и то става точно така.Пример: Бившия ми щеше да замине.Бях сигурна,че няколко дни след заминаването му,майка му ще доведе там  бившата му приятелка за да си оправят отношенията.На третия ден майка му и бившата му цъфнаха.
2.От както се помня винаги съм искала да имам деца със сини очи.Аз съм с кафяви и не си ги харесвах.Имам две деца и са синеоки.
3.Исках да имам и винаги съм си представяла,че мъжът до мен трябва да притежава конкретни качества: Търпелив,въздържан,грижовен-Точно такъв и срещнах.
4.Исках първата работа,която започна да е на висока позиция.Не исках каквато и да е работа.Бум...и това стана..
5.Най-фрапатното и скоростно изпълняване.(Мисля за някой и той звъни или го виждам) Казвам на някой,че.....и докато се изкажа то вече станало.
Тази случка е направо очевАдното докозателство за мен.(за един ден,три неща)Преди години се случи.Един ден бях на кафе с приятелки.Трябваше да звънна на мама да и кажа,че няма да мога да отида на работа,че ми изникна спешна работа(нито аз,нито приятелките ми имахме кредит в телефоните) Взех си телефона в ръце..и си казвах на ум:-Хайде мамо звънни ми,спешно е!! Звънни ми...мамо моля те!!! Няма и минута ми звънна...Бях в шок..След това се прибирах късно вечерта към вкъщи.Много ми се пушеше.Търся си запалката няма я.Нашите не знаеха,че пуша и като се прибера нямаше как.,трябваше да изчакам до сутринта. На вън нямаше жив човек...Толкова много ми се пушеше,две не виждах..Казеах си ту на ум,ту на глас..Господи моля ти се да си намеря огънче,моля те..Изведнъж,сякаш от вътре нещо ми каза да се обърна на дясно и да погледна надолу.Познайте...в тревата имаше запалка...Чудоооо!! Взимам запалката..Щрак,щрак,щрак...1000пъти..няма никой..Стискам я и се моля! Моля те запали веднъж,един единствен път..Само да си запаля цигарата...Затваряйки очи..:Само един единствен път....!! И хоп таз запалка запали..В момента,който запалих цигарата угасна сама..Бях на седмото небе...
Имам много случки...

За такива дребни, ежедневни неща като да ми дойде автобуса по-бързо няма смисъл да пиша даже. Случвали са ми се всякакви дребни чудни случки.
Но има едно голямо нещо, което наистина искам от началото на 2022 година твърдо. И не става.

Мисълта се материализира, мисълта определя живота ни, но малцина го разбират. Чрез мисълта и негативността, вибрацията се придизвикат събития, но това е тежка тема за масата. С мисълта и убежденията си можеш да се погубиш и обратното. В мисълта се посяват болестите.  Мисълта води живота ни.

От дете исках да съм висока 173 см.
Няма някаква причина, нямам и роднини с този ръст.
Толкова съм, а и на 50 години още не съм се смалила.

Случвало ми се е да се моля за конкретни неща и те да се сбъдват.

Истина е, но съм по-склонна да вярвам, че на всеки е дадена различна дарба, за това едни материализират мисли, а други като post mortem имаме друга роля.
Аз имам също специфична "дарба", не ми се сбъдват желания, но ми се е случвало да изкарам с някой човек един съвършен ден, като от филм, от ставането, до ходенето на плаж, прибирането, вечерята и съня. И на другия ден този човек получава лоша новина, за починал близък например. Няколко пъти съм го играла тоя филм и се шегуваме, че съм като изолатор преди лошо събитие.

Последния път стана тая година, месехме хляб с приятелка, то като нирвана стана, самозабрава, кухнята топла (зимата беше), вън прелитат снежинки... и звънна мъжа ѝ с лошата новина - рак.