Хипохондрички, сладки шматки, тормозят доктори с неравностойни схватки 3

Здравейте и от мен. Аз също съм една от вас. Отключи се преди седем години, когато почина баща ми от тежка болест. Разликата е че аз се страхувам, но не ходя по никакви лекари и не пия абсолютно никакви лекарства. Това обаче хич не ми пречи да търся в себе си най различни симптоми и то на тежки, смъртоносни болести. За себе си се страхувам, успокоявам се и ако почувствам дискомфорт, отново започвам да се страхувам. Но за близките около мен, направо изпадам в дива паника. Сега отново съм така. Роди ми се внуче и когато на втория месец казаха, че още има жълтеница и трябва да го заведат на гастроентеролог, направо изпаднах в шок. Естествено, специалистът каза, че нищо му няма и изобщо не е жълто бебето. Но аз влязох в дивашка паника, че може нещо с черния дроб да не му е наред. Изчисти се нацяло детето от тази физиологична жълтеница и точно се успокоих и влязох отново в драма. След секциото дъщеря ми имаше голяма афта отстрани на езика, която мина за около десет дни. Но там остана нещо като белег, по скоро червено петно. Тя изцяло забрави за него. Нито я боли, нито се променя, но там си стои. Ходи на зъболекар, профилактично, след бременността и раждането, който й казал, че му прилича на хемангиом и ако реши, може да го махне с лазер. Оттогава съм в луда паника, от стрес да не е нещо страшно, отслабнах, боли ме корема, стяга ме сърцето, нямам никакъв апетит. Имам приятели лекари, които попитах, един казва, че не е спешно, но трябва да се наблюдава и да го махне, ако й пречи, друг казва, че на всяка цена трябва да се махне. Стоматолога й е много добър и тя ходи при него от години. Успокоявам се уж, че ако е нещо страшно, щеше веднага да я изпрати. Нямам мира от тогава и не мога да се успокоя. За тези, които имат усещане за буца в гърлото - не се тревожете. Осем месеца и повече бях така. Състоянието се нарича Глобус Хистерикус - нервна топка в гърлото. Получава се от прекалена тревожност и безспокойство. Всъщност там няма нищо, просто вашите усещания са че там има бучка. Когато се успокоите достатъчно, това чувство изчезва.
Моля ако някой знае нещо или  има познания свързани с хемангиоми или каквото и да е там, да даде мнение по въпроса, че ще се побъркам направо.

Здравейте!
ММ е хипохондрик и с времето явно се засилва.
Лошото е, че с времето и аз все повече загубвам своята търпимост към измислените му проблеми. Самата аз изпаднах в невероятна дупка заради "приятната" апокалиптична атмосфера, която от години цари у нас.
Някоя от вас постигнала ли е някакъв напредък по отношение на хипохондрията или няма спасение от това нещо??????????????
Когато отмине даден здравословен проблем и мине време, той най-сетне сякаш започва да вярва, че всичко е наред и наистина да се чувства добре психически. Покрай него и цялото семейство взима глътка въздух. За съжаление този прозорец продължава не за дълго, до следващото нещо, което ще го преболи. И се почва нова драма на нов глас и всичко започва от начало, но вече за друг здравословен проблем. Образно казано последните десет години имам чувството, че живеем истински само, когато на него всичко му е наред, после сме на пауза докато отмине тревогата. Да, но животът си тече, случват се неща и отминават, няма наистина пауза, която да натиснеш, без значение дали на теб ти е притеснено или не.

utro77 здравей. Все едно мен ме описваш.
От време на време и аз изпадам в подобни "дупки", когато съм преуморена, изнервена... или скучая?!?
Накарай го да си измисли някакво хоби, което да го развлича. Да живее здравословно, за да е спокоен, че няма да се "разболее" от нещо.
За мен поне хипохондрията си е признак на депресия - изпадам в подобни кризи, когато душевно ми е тежко.

От няколко месеца имам световъртеж. Обиколих всякакви лекари
 Имам витаминозна недостатъчност и проблеми с вестибуларния апарат според отоневролог. Но тъй като световъртежът продължава, въпреки лекарствата (да, има подобрение, но не е изчезнал), съм си втълпила, че имам нещо на мозъка, което лекарите не могат да установят само с преглед. И искам ЯМР, неврологът и отоневрологът твърдят, че няма нужда. И се чудя сега, ако имаше нещо притеснително все пак, дали щеше да има индикации при прегледа. Какво мислите?

Здравейте! Аз съм бивш хипохондрик, страхуващ се от физически болести. През какво ли не минах, няма смисъл да изброявам, много добре знаете.
Оправих се, общо взето, когато смених средата и започнах да се срещам със страховете си - например, като почне сърцебиене или мисъл за рак или еди какво си - си казвам: Еми, хайде, да става каквото ще. Или примерно, меря кръвно, виждам, че всичко е наред и си казвам - паник атака е или хипохондрия е и физическите симптоми изчезват или казвам - ето, видя ли. Последно имах страх за рак на дебелото черво, бях готова за ходене за колоноскопия,.като преди това реших да си взема тест за проверка за кръв в изпражненията. Тъкмо да си направя теста и се ядосах на себе си и си казах - пак затъваш в хипохондрия, нищо ти няма. Ако имаш рак, имаш, все ми е тая. И магически на другия ден се оправих, както и симптомите ми изчезнаха. А ме мъчеше този въпрос с месеци.

Да, обаче малко след това се започна с друго. Този път страх за дали не съм в депресия или дали нямам биполярно разстройство или някакво друго психично заболяване или пък нещо в химията на мозъка ми да се е променило и един ден просто да изключа или да не издържа на натрапливите мисли или толкова да се отчаям, че да се самоубия. Правя си проверки дали намирам смисъл в бъдещето, дали наистина пък не искам вече да се самоубия. То това си е вече и ОКР (натрапливи мисли и ритуали). Обаче пиша в тази тема, защото хипохондрията също е вид ОКР, страх от физически симптом (натраплива мисъл) и ходене по лекари, за успокоение или мерене на кръвно и т.н. (ритуал). Това, което ме плаши най-много, обаче е че методът ми с физическите симптоми не работи - тоест да установя, че това е паник атака или хипохондрична мисъл и да си кажа - споко, това е и да си продължа. Може би, защото няма как да "измеря". Как да измеря дали имам депресия или промени в мозъка, които да ме накарат да се самоубия или как да измеря дали наистина искам да се самоубия или дали наистина не намирам смисъл в бэдещето. Другото, което ме плаши е и, че ми минава през мислите темата за самоубийството. Терапевтът ми казва, че това е една от най-популярните теми н ОКР (страх от смърт, независимо дали от болест или самоубийство), обаче аз откъде да знам дали това е само страх.... Няма къде да отида да проверя и това ме побърква
Дали някоя от вас е имала подобни хипохондрични страхове? Много ще се радвам да си помогнем взаимно.

Здравейте,
включвам се с нещо странно което ми се случва, но не и непознато за мен.
Преди 4 години след тежка депресия отключих страх и постоянна тревожност, която ми повля на храненето. Всяка хапка буквално ми засягаше в гърлото. Не можех да се храня нормално- само с течни храни и това се задълбочаваше. Започнах да ходя на психолог и на психиатър, който ми изписа антидепресанти. Те подействаха много бързо при мен и за 2 седмици, всичко отшумя. Преди 1,5 ги спрях, защото реших, че вече съм ок и не са никак безопасни и ще мога сама да се справя. Да, ама не! Преди около месец, отново след стрес, свързан с болест на родител и Слава Богу се оказа нищо сериозно, аз буквално се сринах. Не знаех къде се намирам от притеснение и драмата с храненето се повтори. От 2 седмици изпитвам оновачувство на притеснение в стомаха. Гърлото буквално ми се затваря, защото постоянно имам позиви да заплача и се храня на сила.
Как да си помогна? Имам семейство и дете за което да се грижа, а аз постоянно съм притеснена. Не мога да си изпълнявам обичайните задължения, потънала в мисъл, следващата хапка дали пак ще ми застане в гърлото! Имал ли някой моя проблем?

Здравейте , 2023 г е една от тежките ми години в личен план и хипохондрията изостря ... Страдам от онкофобия, много ме е страх от тази болест, лекарите ги страх от моите страхове,хахаха .Колко от вас ги е страх като мен ?

Здравейте.Миналата година ходих да ми вадят зъб, и от страх явно отключих нещо.Две седмици почти бях спрял да се храня от страх да не замърся раната и да не стане нещо.Бях станал кожа и кости от страх.И от тогава до сега имам постоянен страх,че имам кариеси,плупити и там каквото се сетите.Въпреки уверението на няколко зъболекаря на който ходя постоянно,че зъбите ми са здрави.Някой да е страдал от подобно нещо? Чувството е ужасно и незнам какво да правя

Аз имам подобна фобия като вашата, отново свързана с храната. Преди години пак ми се беше случило! 2 месеца не се бях хранила нормално. Всяка хапка ми заставаше в гърлото и ме беше страх да не се задавя. Тогава започнах да пия АД, които в последствие спрях. 2 години по-късно, т.е сега пак се повтаря същия сценарии. От 3 седмици съм на супи и смутита, пак с фобия от твърда храна.
Ти сега по-добре ли си? Започна ли да се храниш? Преживяла ли си в детството травма свързана със зъбите?

Има ли мами където имат хипохондрия? Как се справяте? Аз вече не издържам… постоянно си пускам изследвания и излизат нормални, но аз измислям нова болест. В момента съм бременна и имам ужасен страх тъй като ми предстоят кръвни изследвания и постоянно имам лоши мисли, че ше излезе нещо ужасно.

Здравейте! Последно време много ме мъчи хипохондрията и едва издържам. Лятото имах здравословни проблеми и ходене по лекари, после се поуспокоих, но след стресови ситуации всичко започна с нова сила. Минах през автоимунни заболявания, проблеми с бъбреците, още какви ли не диагнози, като последното, което измислих е хив (въпреки че шансът за това наистина е много малък). От вчера имам температура около 37.4 и толкова ми трябва, за да ми се завъртят всички филми в главата. 😭 Вече ме е срам да споделям с хората, защото излиза, че постоянно ми има нещо и все търся доктори, чета диагнози и тн. Опитвам се да се разсейвам, но само за кратко успявам и после пак започвам да чета за болестите. Вие как се справяте в такива кризи, има ли нещо, което ви помага?

Автоимунните заболявания не са ли хроничен здравословен проблем? Ако взимате хормони за щитовидната жлеза, периодчно дозата трябва да се променя ,та субфвебрилната темп. може да е вследствие на това.Успокоявам ви,че при реален проблем не са точно хипохондрия честите изследвания.

Здравейте, може ли да препоръчате психотерапевт, който ви е помогнал при хипохондрията?

Самотата ми изостря хипопондрията и преумората - сега съм и пред цикъл и ще полудея.
Опитвам се да си отклоня натрапчивите мисли както винаги, чрез хобитата ми... но просто не става. Днес ми беше почивен ден, може би и за това се вглъбих така - не бях на работа и не правех нищо, което да ми разсейва мислите.
Много е кофти да си сам, самотата може да те побърка. Не говоря за липса на партньор, говоря за липса на среда.