Не иска да имаме общо дете?

Преди авторката не е искала общо дете и е била права за себе си. Тогава той попита ли "Как така не искаш дете с мен, ако ме обичаш?"
Сега мъжът не иска и няма как да е прав?
Не сме го питали какво мисли, но не е прав, ей така, по презумпция?

Не виждам защо да не може да си промени мнението, както авторката го е променила.
Времената са трудни и не, любовта не заменя парите. Хората си правят сметката. Според авторката този мъж е отговорен човек и като такъв, може да се страхува да не изгуби работата си например. Но може да има други причини, които на нас няма да каже, просто защото с нас не споделя. Обаче ще сподели с жената, която обича, ако си поговорят спокойно и от сърце.

Грешиш в разсъжденията си. Ти си мислиш, че мъжът ти не иска дете от теб, но явно той ВЪОБЩЕ не иска дете и това няма вищо общо с теб. От друга страна обаче, ти не си готова да чуеш доводите му и натякваш непрекъснато за дете, при което той се чуди как да отклони темата. Не си готова да чуеш, че той не иска повече деца.
Преди 2 години разходите ни бяха други, сега всичко особено храната е много по скъпо и с мъжа ми сме затруднени. И то при положение, че и аз работех през майчинството и той имаше увеличение на заплатата. Не пренебрегвай финансовата част.
ММ иска второ. Обичам мъжа си, обичам и детето си, но вече съм почти на 40, имам други планове за живота напред и въобще не ми се връща към бебешкия период. Предпочитам да работя и да си живеем живота с едно.

На 30 години и с желание за още едно дете е добре да не се протака до безкрайност изясняването дали житейските цели съвпадат с тези на партньора. Този мъж звучи като човек, който трезво преценява своята конкретна ситуация, с всички произтичащи от нея ангажименти, и действа и планира консервативно. Това е чудесно, но за него. За жената до него, десет години по-млада и със съвсем нормалното желание да има още деца, неговото премерено и отговорно поведение означава кръстопът във връзката и малко или много в живота, ще трябва да сложи на кантар и да може да живее с решението си.
Ще се присъединя и към написаното назад - неговите две деца си имат и баща и майка, дори тя да е в прекрасни, обгрижващи и уважителни отношения с тях, не може да претендира да заеме роля, която не е нейна. Така че тя иска второ, не четвърто, казано с цялото ми уважение към успелите да навигират по-най-добрия начин тези отношения.

Всъщност с две големи деца ангажименти като училище, уроци, тренировки са доста времеемки. Предполагам, че въпреки, че децата не живеят в дома на авторката, мъжа има ангажименти по развеждане на децата насам-натам.
Едно бебе в конфигурацията усложнявс доста схемата. После да няма тема пренебрегва общото ни дете, сама съм с бебе на ръце, докато обслужва децата си от друга.
Ние сме с 1 голямо и едно малко дете и сме разделили буквално, единия докато води каката по тренировки, училище, разни нейни занимания, другия е с малкото и обратно. А скоро и дребното ще има ангажименти, на които да трябва да се води. Отделно работа, домакинство и т. Н. А ние сме само с 2. Тук има замесени още 3 дечица. Трябва си предварителен план, разбирателство и много любов и търпение.

Ами по този критерии тогава не сте си паснали. Все пак различните хора имат различни разбирания. Ако това ти е единствен критерии направо се разделяйте и търси друг.

Всички фактори трябва да се слагат в кюпа.
Водещото според мен е дали идвамата желаят да имат дете. В случая - още едно дете.

Когато другите фактори са още 2 деца, не са за подценяване. Някой беше писал, че вероятно мъжа е събото-неделен баща, затова няма драма. Ами ако не е? Ако има ежедневни ангажименти с тях, въпреки че накрая на деня ги прибира да спят при майка им? Защото ако работи до 18ч, после взима примерно едното дете за тренировка и го прибира в 20 часа, значи ще е вкъщи към 20:30. Това пък поставя авторката в положение да е у дома сама с малко дете и бебе до този час. Хубаво е да се мисли предварително, не от после, за да няма после нападки.

Твърде вероятно е големите деца да идват два пъти в месеца. Затова авторката го вижда в розово.

Може и въобще да не идват, ако живеят в друг град или в чужбина. Каквото и да е, двамата ще се изяснят кой, какво и зашо не иска/иска само ако седнат да говорят.

Казваш, че човекът те обича. Възможно е. Всъщност жена като тебе биха я обичали (или "обичали") 80% от разведените 40-годишни мъже с две деца. На кой нормален отдалелчил се от първата младост мъж не би му харесало да се прибере в уютно гнезденце, където да го чака грижовна домакиня, която по-късно в леглото е 10 години по-млада интимна партньорка. Даже собственото ти дете, което в общия случай би намалило шанса за дългосрочка сериозна връзка, в случая е плюс, с очакването, че нямаш да искаш друго на всяка цена.
Иначе, да, за тебе е съвсем естествено да искаш второ дете. Но трябва да ти е било ясно, че изборът на по-възрастен мъж с две деца не е идеалният вариант за жена, желаеща още свои.
Много неприятно, че те е подвел за негоите планове относно децата. Не зная дали си е променил мнението или просто е ръсел фрази, които уж да покажат колко е влюбен в тебе.

Всички сте прави, за мен. И тези, които са на страната на жената, и тези, които подкрепят мъжа. В основата на всяко нещо наистина е любовта. Тази любов може да измисли как да изкара парите и да натъкми финансовата част, обаче един човек / със или без достатъчно пари, няма значение/ не може да се разкъса на толкова много посоки, няма как да стане. Това са много хора, разбира се, освен децата и жената до него заслужава внимание, средства, грижа.. На кой по напред внимание, децата би трябвало да са в еднаква позиция - скъпа вещ на едното, още две и за другите две. Време с едното, време и за другите две. Време и за партньора, децата са си деца, но и ние сме важни, точно за да не чувстваме, че сме жертвали всичко, едва ли, не за тях. Аз трите деца ги гледам общо, нищо, че са от предишни бракове и без значение, че живеят на различни места, предполагам. Децата не са виновни с нищо, всяко заслужава внимание, да бъде обгрижвано, да има добро обучение и забавления, да има татко и майка, нищо че има раздяла. Наистина майката не заменя бащата. От друга страна жената иска пак да даде живот, еми и тя е права, общото детенце е тяхно, друго е. Много е сложна тази ситуация, те и двамата са прави, нито едно от двете желания не е по-незначително от другото. Има хора съжаляват до края на дните си, че са останали с едно дете, има други създават го, обаче не са преценили адекватно себе си и възможностите си, създават второ, после откачат - психиатри и медикаменти.  И това вече в много често. Жалка картинка - не ти е по силичките да си гледаш дечицата, постоянно търсиш на кой да ги оставиш, не ти пука, че и роднините имат свой живот. Не е честно спрямо децата, те трябва да имат адекватни родители, щастливи родители. Много тегава ситуация, все трябва да има някакво решение. Какво точно е не мога да кажа, но знам, че всички до един трябва да се чувстват добре, и  родителите, и децата, и никой да не страда, заради някой друг, защото това вече е много лошо. Големите, на 11г. и 12г. баш сега ще имат много голяма нужда от таткото. Жената пък е млада, в идеална възраст за тяхно детенце..

Авторката зачезна нещо.Да дойде и да сподели,как се развиват нещата,имали ли е разговор?

Не съм искала, защото сме били в началото на връзката си. Тогава го заявих ясно и че според мен на малко по-късен етап е по-дборе да говорим за това. Той се съгласи с това. Оправи си нещата, които искаше, аз също.
Не съм давала оценка дали е прав или не. Всеки има право да иска и да не иска. Въпросът е да заяви на другия човек ясно и ако се разминавате във вижданията, да прецените дали да останете заедно или не.
Питала съм го, както писах по-горе, но увърта. Все едно да, но с половин уста и казва, че имал нужда да си подреди още някои неща.
И за всички, които говорят за финансовата част - дгутие деца си имат и други родители, които и финансово и емоционално и физически полагат грижи за тях. За брекери, танци, сватби, коли, мотори и т.н финансите ще се делят с тях определено. Освен това, на мен никой не ми е купувал кола. Дори и брекетите си ги сложих на 22 г., когато работех и изкарвах пари за тях сама. Разбира се, че са ми помагали родителите ми, както и на сестра ми, въпреки че не са имали много възможност, за най-важните неща са ни помагали. Сватбата си, сестра ми също не е чакала те да я поемат изцяло. Не знам защо в България се шири идеята, че трябва да дондуркаш дедето/децата си за всичко, да им купуваш всяка прищевка, парцалка или каквото и да е. Аз не съм имала туртинетка например, е оцеляла съм. И брекети като тийн не съм имлала - е оцелях. И тук никой не е казал да държиш децата си гадни или на улицата. Приятелско семейство, с което съм израстнала имаха 3 деца и родителите им нямаха кой знае какви заплати. Да, за екстри не са им стигали парите, имали са трудни моменти, както и моето семейство, но оцеляхме, живяхме щастливо, имаме висше и работим добри професии. Всеки сам си прецЕня, както казвате, партньорът ми ще си прецени за себе си, той си знае тези неща. Истина е, че за мен някои от доводте са абсурдни и са свързани с това да тъпчеш децата си/детето си (защото тези, коитоговорят за тортинетрки, коли,мотори и т.н. често имат само 1 дете, защото си мислят, че материално не могат да си позволят второ) с всяка екстра, която му се прииска... Относстно така наречените хобита и спорт - преди 10-12 години иаз ходех, но понеже знаех, че на родителите ми им е трудно, ходех в детския център, където имаше безплатни танци. Сега да се върнем на нашата дествителност обаче - децата на партньора ми, за които всички са толкова загрижени имат телефони, лаптопи и ходят на хоби майка им им помага с домашните и е поела този нагажимент тя. С баща им прекарват време, когато искат и когато и той може, защото все пак работим всички,няма как. Заедно играем игри, ходим на кино, на зоологоческа градина, говорим, забавляваме се и т.н. Дали и м липсва нещо емоционално - определено все на някой нещо му липсва. И моят бащща не можеше да бъде много нас  нон стоп, въпреки че бяхме само 2!!! деца.
Явно наистина е доста лошо да сте образовани, с добри професии и да искате да имате повече от 2 деца. Но някои представители на обществото, дето на 1 буква не могат да научат децата си, могат да имат по 5-6 (само една жена да роди толкова говоря, пък че мъжа ѝ има оше от 3 по толкова е отделна тема). изначало нещо е доста сбъркано.

В чужбина ли живеете? Чужденец ли е? Това променя доста нещата.
Не би имало проблем финансов значи да имате дете. По-скоро явно той не е наясно дали иска като отговорност още едно дете.
Говорете за тези свои опасения и доводи с него. Предразположете го той да сподели какво го притеснява. Не му искайте категорични отговори.

Готова ли си да се разделиш с него, ако той откровено заяви, че не иска повече деца - не сега, а изобщо? И не може ли да седнете като големи хора и да се разберете на тази тема щом толкова я мислиш?